Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Въобще не знаеш какво е любов секс и обич просто си много заблудена как може да кажеш че се обичате помисли малко и тогава пиши.

7.   Ей я не ми се карай.Различавам любовта от секса.Не съм заблудена повярвай ми.Ти изпитвал/а ли си любов ,или просто завиждаш за истинските красиви чувства на другите?Дано не прозвуча грубо,ама не се сдържах от коментара ти.

8.   Здравей!Моята съдба е подобна с тази разлика,че той има две деца и аз имам син.Познавахме се от много време и съдбата е решила сега да открием любовта си.Ще ти кажа едно-следвай мечтата си,на теб ще ти е много по лесно.Едно,че той е разведен и друго,че ти нямаш деца.Обикновено се остава заради децата,така,че ти можеш спокойно да отидеш при любимия.

А това дали ще нараниш съпруга си-той ако те обича ще те остави да бъдеш щастлива.Това,че любовта ти има две деца,ти ако го обичаш ще ги приемеш като свои.А родителите ти-ще се примирят къде ще отидат,в крайна сметка не те ще живеят с него,нали?

Но все пак не бързай-опознай човека,може и да е временна страст или моментно увлечение,която ти да бъркаш с любов.УСПЕХ!

9.   Разбирам те прекрасно миличка.Това вече го изживях.Знам как се чувстваш сега и знам как ще се чувстваш после ако всичко излезе на яве.Трай!Задръж го това усещане по дълго!Така се чувстваш жива,а после може да ти се стъжни живота.Много е сложно.Може да спечелиш много,но може да загубиш всичко.Незнам подробности,но без ЛЮБОВ неможе!Имаш я!Пази я!

10.   И аз съм влюбена така в любовника си .Знам как страдаш , сигурно , както и аз ...Трябва да се преодоляват тези неща някак си и аз не знам как , но не си струва да развалиш едно семеиство , за да направиш ново , нали?Нека разумът надделява над чувствата.Успех!

11.   Животът е един. Можеш да сгрешиш каквото и да избереш, но помисли за себе си, а не за другите. Всички тук имаме много голям проблем с това че преди да помислим за себе си, мислим за другите. Желая ти да избереш правилното решение, а спрямо родителите ти, те винаги ще те обичат каквото и да направиш и даже мисля че биха искали да си щастлива

12.   Помисли добре преди да направиш тази важна крачка. Наистина добре помисли дали това не е просто временно увлечение, а ти да си мислиш че е ЛЮБОВ. Моя дългогодишен приятел ме остави заради една такава връзка, влюбил се ок... но не беше искрен с мен...лъга ме...увъра, което е най лошото. Разделихме се.

След време дойде да ме моли да опитаме пак...защо ли, защото явно другата го изритала и той да не остане сам се върща при мен или защото съм му надделяла като качества или може би е разбрал че не съм му безразлична, че има чувства към мен... той си знае. простих, започнахме отново, но аз бях изнервена постоянно подозирах, просто адски неспокойна бях, започнахме отново и този път връзката беше различна много по различна от преди, започнахме да правим опити за дете, което за мен не е случайно, но уви не се получи а толкова исках дете от него, от човека който обичах и който чаках да забележи че ме има.Усетих че връзката там пак започна, усещах че е манипулиран,във настроенията го усещах, не издържах и теглих чертата казах КРАЙ, и подозирам че там нещата пак не са цветущи само дето се доразбиха нашите отношения. Но исках да ти кажа, помисли добре защото може да се получи и при теб...да унищожиш семейството си заради една мимолентна връзка та дори и продължаваща 1 или 2 години, просто не си струва заради тези си емоции да загърбваш човека който е до теб и винаги ще е до теб...объркат ли се нещата връщане назад няма...става сложно...няма го доверието а щом няма доверие няма връзка няма семейство. ще сте уж заедно уж нещата ще вървят НО НЕ Е СЪЩОТО. ВЕЧЕ ЩЕ СИ РАЗБИЛА ОТНОШЕНИЯТА СИ С ЧОВЕКА КОЙТО ТЕ ОБИЧА...АКО СИ УНИЖАВАНА СЪМ СЪГЛАСНА , НО КОГАТО НЕЩАТА СА НАРЕД.....ТРЯБВА МНОГО ДА МИСЛИШ.ПОМИСЛИ МОМИЧЕ, МНОГО МИСЛИ......

13.   Ето ме отново след няколко месеца ,за да донапиша историята си.Аз съм все още с този мъж.И разбрах едно ,не е увлечение мимолетно,не е флирт...........Обичам го по дяволите този мъж,обича ме и той........не можем да живееем повече разделени.......Съпругът ми не е усетил вероятно още,а аз се страхувам как да го нараня,как да му кажа.....много ми е тежко наистина........боли ме ....

14.   Тепърва те очакват доста трудности. Дали ще те приемат децата, как ти ще подходиш към тях, от друга страна родители, бившия, но, ако смяташ, че си заслужава и това е човекът който си търсила, просто го направи.

15.   Децата ме приемат и ме искат не по малко от баща си.Аз се страхувам как да кажа на мъжа ми ,той е наистина много добър,но аз как да живея без любов???????????Не искам такъв живот.Знам че и с другия няма да ми е лесно ,все пак деца не се гледат лесно,особенно чужди.Дайте ми съвет как най безболезнено да постъпя.

16.   Еххх и гаден живот, предварително се извинявам за правописа, но по същество. И аз имам много подобен проблем, женен съм за жена по-голяма от мен с няколко години. Преди две години се запознах с едно момиче, младо хубаво (поне за мен де), но си е доста хубаво. Само че имам дете, и честно да си кажа, хич не изпитвам чувства към жена си, преди имаше но май беше нещо времено. Тогава признавам си прибързах и то под натиск на жена ми (което беше моя огромна грешка), но миналото е минало.

Обичаме се с това момиче много - тя е на 24 а аз на 28. Всичко ни е ОК, което сме заедно - просто любов, и чувствам, че и тя изпитва същото. Тя иска да се съберем, т.е. колкото и гадно да звучи ми казва ако се разделиш с нея ще се се съберем с теб и взаимно си мечтаем и т.н.

Трябва да кажа че единственото нещо което ме спира е детето ми. Много ми е голям проблем, работя в чужбина и заради детото ми пътувам всеки weekend, до BG само с идеята да си видя детето. Мн му липсвам, и жена ми ми казва, че когато замина в неделя и тои пита за мен доста пъти.

Честно да ти кажа ако бях на твое място и нямах дете, нищо не би ме спряло да напусна жена ми. И за да потвърдя това ще кажа още нещо, навремето не напуснах жена ми (преди да се оженим), само защото ми беше много мука за нея, че страда, че сте плаче, тя излизаше с номера че е по стара и че и е време за деца, семейство и т.н. И за това стигнах до тук, еи на това е истината.

Имаше влюбване между мен и жена ми но беше маи та и глупаво от моя страна нещо. В последствие и тя ми го каза няколко пъти, че на жените и трябва мъж, които да дава сигурност (физическа и финансова) и да има някои които да не я излага на публични места. Е аз покривам това на 100 % и така както тя иска без любов май може и старините да си изживея. Въпроса е стиска ли ми да направя тая стъпа и още повече, дали мога да зарежа сина си, а той е само на 3.

Много от вас биха казали, да глупав си да го зарежеш, е да ама след 15 години той ще зареже мен и женами (щото това е нормално) и аз ще остана с нея и кво - нищо. Да не добавям факта че тя се опитва да ме командори и поради това на мен ми стана нещо тъпо и започнах да се съглсявам с всяко нейно желание и то поради простата причина, че тя вече 2 години няма мн против да излизам вечер под предлог, че отивам на запой. Е трябва да кажа че преди 8 месеца си работех в БГ, и се моята мадама се вигдахме доста по често. Сега тя идва при мен за по седмица пред месец и петък и събота. Това е накратко а иначе мога да ви напиша роман, не знам беше ли интересно.

Е кажете ми кое е правилното решение.
Отг. - Няма - и при двата случая, губя нещо, а пък и никога не се знае когато губиш какво печелиш и обратното.

Един голям ужас е при мен,

Чао

17.   Към Н 16:каквото и решение да вземеш ще те заболи,но от това което прочетох ,разбрах че мевду теб и жена ти всичко е свършило -няма смисъл просто. по добре е да се разделите и да бъдеш с другата,защото е много тъпо на 28 да си емоционален пенсионер. ти и сега не живееш с детето,пак ще го виждаш имаш това право.Защо да пропиляваш живота си с жена която не обичаш?

18.   Мдааа, изключително си права, само че така както и жената поствала за първи път тук в форума, така и аз имам някакви вътрешни проблеми. И те са детето ми, съжалявам че преди 4 години не можах да се разделя с жена ми, а сега се получава да се разделя с сина ми, които много обичам а и той мен (това е ясно), но такъв е скапания живот. Колкото и да не ми се иска да го живея, ще се наложи, щтото има за кои да живея и има кой да обичам. Сина ми и за сега така наречената ми любовница, която обожавам, но това е живота.

Страх ме е да предам сина си просто, това е. Не искам да му причинявам това.

Но съвет към жената постнала темата, това си е личен избор и за съжаление е мн тежък. На твое място макар и трудно бих го направил и се моли да не изпадаш в моето положение в бъдеще щото си е кошмар.

19.   До № 18: Разбирам те напълно и ти съчуствам, така ккто и съчуствам на въпросното момиче. Прекалено си млад /макар че не възрастта е важна/ за да се погребваш с един брак, в който си нещастен. Ти си удобен на твоята съпруга и тя няма да предприеме никаква стъпка да се лиши от удобството, което й създаваш: финансова, морална и социална сигурност.

Казвам го от горчив опит. Аз съм /бях любовница на мой състудент, с който бяхме добри приятели от следването, след това пътищата ни се разделиха, а преди около 2 години се събраха отново: аз - разведена, той нещастно женен, с 2 деца. Още в началото ми каза, че децата са най-важното нещо за него /чест му прави/ и че не иска да ги прави нещастни: така, както аз искам най-доброто за моето дете, така и той- за своите.
Обичаме се, винаги сме се обичали, но какво от това? Не мога да се крия като престъпник винаги, че да го видя. А моя живот? Да чакам какво?

Той има добра кариера и е финансово обезпечен. Семейството му живее охолно - жена му не работи, децата имат бавачки и прислужница. Той обаче е нещастен. Жена му не го разбирала, била студена, капризна... Той изпитва неприязън си страх към нея, но същевременно /според мен/ и някакъв респект. Всъщност търси това, което няма вкъщи. Само че на мен ми писна. Не съм чакала да се разведе и не очаквам да го направи. За това на човек трябва и да му стиска. Само че на мен ми писна да запълвам някаква празнина в живота му, да бъда кошче за душевни отпадъци, същевременно предполагам и да правя корекции в семейния му живот като го оправям. Не, благодаря, вече не искам да съм замесничка. Уважавам избора му, уважавам донякъде и него, но искам и трябва да уважавам и себе си, а ролята, която ми е отредена, е унизителна.

20.   Напално съм съгласна с теб 19,ти си абсолютно права,но този не е единственият на който не му стиска и е много добре че си решила да не бъдеш само един заместител,а на всички други желая успех каквито и решения да вземат

21.   От 18 до 20. Не искам да се заяждам, само че май пропускате нещо важно, което в пове4ето случай за жените не е проблем и това са децата. Не знам но със сигурност моята жена ще спечели детето - или поне така си мисля. На вас жените не ви дреме за това щото ви е ясно че децата си идват при вас. А и не съм казал, че ще мъча това момиче цял живот. Като не става и като не мога да се разделя не мога и това е. Кои от каде е в крайна сметка. Пожелавам и на нея и на вас всичко най-хубаво.

22.   Здравейте, не знам мила какъв съвет да ти дам. Та и аз самата се нуждая от съвет и някой да ми налее малко мозък в главата. От 6 месеца съм страшно влюбена в един красив мъж и това е шефа ми. Аз самата мога да кажа че съм хубава жена. Усещам чувства и от негова страна. Аз съм омъжена и имам две деца а той е ерген. По-голям е от мен 6 години. Луда съм по него започнах да го сънувам той завладя сънищата ми мислите ми завладя сърцето ми. Само за него си мисля и само за него си мечтая а ми е шеф. Какво да правя? Стараем се и двамата колкото можем да крием чувствата си един от друг и да не ги показваме но влюбените ни погледи ни издават. Често правим фирмени банкети танцуваме заедно и телата ни също подсказват за любовта ни. Вярваща жена съм силно вярвам в Бог. Знам че Бог не би одобрил нещо подобно но как да се справя, как да стискам зъби като сме по цял ден заедно. Не мога дори събота и неделя да изкарам без него. Обичам го тайно и това е и това може би ще бъде незнам. Затова ти казвам че не знам какъв съвет да ти дам. Аз дори сега съжалявам за всичко което съм направила досега. Съпруг, деца, семейство, жилище и за всичко все бързах .На 32 години съм и много бързах. Омъжих се на 18 г. Той беше на 22. Мислих си че всичко което хвърчи се яде. Никой за съжаление не ми каза че тази любов за която се говори в приказките и по филмите съществува. Трябваше да я разбера чак сега когато вече е много много късно. А как му се иска на човек да изживее тази любов да се потопи в това красиво море. Много, много ми се иска повярвайте ми. Това е нещо което не можеш да споделиш дори с приятелка или със собствената си майка защото не очаквам никой да ме разбере. Не смеяя да дръзна да разкрия чувствата си пред шефа си който е невероятен човек, защото не зная как биха се развили по-нататък нещата. Може би ако не виждах че и той има чувства към мен нещата щяха да са по-различни. Щях да си кажа какво си мисля аз но тази любов ме побърква.

23.   Здравей скъпа, в момента и аз се намирам в твоето положение. Така, че ако искаш съвет без да се замислям бих ти казала: Премахни всички стени, които ти пречат и се отдай изцяло на любовта си, защото това се появява в живота на човека само веднъж. Аз съм на 32 г. и нямам кой знае колко богат житейски опит но чак сега ми се случва това нещо. Аз също съм омъжена и имам две прекрасни малки деца на 11 г. и на 3 г. Имам прекрасен човек до себе си, но от една година се влюбих като хлапачка по един толкова красив, чист и невинен детски начин.

Знаеш ли как? Насън. Приказка... Това е нещо невероятно! Случи ми се за първи път. Дотогава имах друга представа за любовта като цяло. За мен любовта се изразяваше в взаимните компромиси, в домашния уют, в взаимното възпитаване и отглеждане на децата симпатията между двама човека и т.н. Но се оказа, че любовта била същият този плам, същият този неугасващ пожар, в който се говори само по филмите и по приказките. Имах привилегията да се влюбя в шефа си. Представяш ли си? Та той дори не е по-красив от съпруга ми, та той дори не е по-добър от съпруга ми, но на сърцето си как да заповядам? Как да му кажа: Недей да мислиш повече за него, това твоето е фикс идея не може так ти си омъжена жена, имаш си две прекрасни деца имаш дом и всичко което всяка една жена иска! С всеки изминал ден любовта ми към него става все по-силна и по-силна. Даже вече не съм и чак толкова влюбена вече го обичам дополуда и не мога да си представя живота без него. Мечтая си за някакви абсурди, които няма как да станат. Така че моят съвет е: ДАВАЙ! Няма от какво да се притесняваш, всичко си идва по местата. Живота е толкова хубав и толкова прекрасен колкото ти сам си го направиш. Преди година никога по никакъв повод не бих казала нещо подобно. Дори бих се възмутила. Семейството е Божие благословение, но и любовта е от Бога. Бог е любов. Той посажда желанията в сърцата на хората. Това, което мога да ти дам за последен съвет е: Опитай се да почакаш, научи се да търпиш. Аз това правя в момента. Вярвам в Бог и знам, че може да се случи чудо. Тази любов не е родена просто ей така тя е взаимна и е чиста и е красива, та ние дори не сме се целунали. Просто погледите ни, думите ни показват любовта ни. И това стига повярвай ми! Да всички казват децата, децата, но според мен децата растат като гъби и един ден те порастват и избират сами избора в живота си. Никой няма да те попита щастлива ли си била с баща му или се е родила някаква друга любов, която си загърбила заради децата. А дори и да те попитат, какво? Благодарности? Разбира се че не. Успех миличка, и нека Бог ти даде разум, мъдрост, знание, съвет и сила да се справиш. Аз затова се моля постоянно. И знай че, нищо в живота не е случайно. Нищо. Щом се е породило значи има защо да се роди. Щом се е родило дететето ти значи има защо да се роди, и ако Бог е рекъл да има друг плод чрез тази любов то ще има. Само чакай и се моли и всичко ще си дойде на мястото. Питай Бога дали тази любов е от Него. Помоли Го да ти помогне, той те обича много и няма да те пренебрегне. Много бих искала да знам какво става с теб а и аз ще ти пиша какво става с мен. Не мога да споделя това дори и със собствената си майка. Никой не би могъл да ме разбере. Очаквам упреци от всички страни. Трябва много смелост, много сила и здрав дух за да издържим на всичко това. Ами ако цялата тази любов се окаже фалшива? Ще имаме ли очи да си искаме пак обратно живота, семействата, домовете си? Незнам. Объркващо е но е красиво, влудяващо, истинско. Благодаря ти че макар и виртуално успях да излея сърцето си. Имах нужда. Успех мила моя, наистина ти гожелая от сърце!

24.   Коментар 23 е страхотен. Иска се доста сила да напишеш това и да го мислиш. Аз съм абсолютно в същото полужение като теб и чак не ми се вярва. На 31, омъжена от 9 г., без деца, но същото полужение като при теб. Влюбена в 18 г по голям мъж, разведен с 2 деца над 20 г. Каквото имаше да пламне пламна, без да може да се контролира, само че аз незнам дали той има чуства към мен. Поради егото ни и страха от болката никой не признава на другия. Изчаквам.. но е супер болезнено и едва издържам... все едно не съм на земята не мога да си намеря къде ми е главата... случи се защото съм го желала, изживявам го... вярвам че е много силно и че е любов. Но засега няма перспективи... просто исках да ти споделя, че съм в същото полужение... и ми станна странно че е толкова еднакво.

26.   Няма смисъл да се развеждаш с мъжът си. Купи си един вибратор и го кръсти с името на любовника си и всичко ще се оправи.

27.   Номер 23 и 24. И аз съм в същото положение. Жена съм на 44 години с две деца. Преди време и аз споделих моята история тук. Вече 3 години съм влюбена в човек. Той както и аз имаме по 2 деца, което е доста сложно, жена му е болна и така още по-лошо. Преспектива не виждам. Той също сигурно е влюбен защото не пропуска възможност да мине да ме види и да ми се обади. С течение на времето обаче започват и мен да ме мъчат много въпросителни. Авторката не мога категорично да и кажа да се разведе, но щом няма дете може. Трябва обаче добре да помисли. На мъжа си да му каже смело, когато реши.

28.   Правете каквото сърце ви сака ве хора, веднъж се живее... Като остареете ще съжелявате ама кел файда! ;)

29.   Пише ви една силно влюбена жена, която не спира да мисли за мъжа със зелените очи, странно отдавна не бях изпитвала такива чувства, емоции, казвам си това е любов, дори го сънувам постоянно, не искам секс от него само искам да го целувам, милвам и прегръщам, то секса е неизбежен разбира се след тези целувки и прегръдки, но едва ли нещо ще се получи защото аз не мисля да правя първа крачка, все пак той е мъжът, усещам че и той е влюбен в мен, но и двамата като че ли нещо ни спира на моменти, искам да му кажа или покажа с неюо да го заговоря, но не се получава. Не искам да ме съдите просто искам да споделя с някого.

30.   Не наранявай близките си и най вече мажът ти това може да е временна любов да не паднеш от два камъка на земята аз съм на същото дередже и съм на земята в момента от същата история остани си с мъжа даже и не му споделяй защото почват съмненията.

31.   И какво стана Авторке, щастлива ли си?

32.   Здравейте,

Аз пък имам следния проблем. Ж 27г. Пламнаха чувства между мен и един приятел, когото мислех за такъв, но се оказа, че ме е харесвал от 2г. и последните няколко месеца срещите зачестиха и се влюбихме. Той е сериозен и иска брак и семейство. Проблема е, че имах 5-годишна връзка преди това с друг човек, бях заслепено влюбена в него без да осъзнавам последствията и имам един аборт. Не ме корете, защо съм позволила това и т. н., знам си грешката. Мисълта ми е, че съм изключително объркана и не знам какво да правя. От една страна - той е всичко за което може да мечтае една жена- добър, мил, искрен.. досега никой не се е влюбвал в мен, винаги аз съм била тази която се е влюбвала и пришпорвала нещата и то с неподходящ човек. Съдба, че го срещнах, както се казва. Отдавам това ми поведение на липсата на родители и лоша семейна обстановка в живота ми. Отраснала съм без майка и с баща битов алкохолик. Бившия ми приятел прилича малко на него, властен и авторитарен тип човек, затова се радвам, че се отървах от него. Но пък от друга страна- срамувам се от себе си, тежко ми е да призная тези неща пред приятеля ми, не знам как ще ме възприеме и най-вече историята с аборта. Дали ще ме приеме при това положение? Ако има сериозни мъже тук, ще се радвам да споделят мнение. Лошото е, че той косвено го познава, тъй като съм му говорила за него в периода, когато бяхме само приятели и аз все още бях влюбена в него и когато му разкрия истината за аборта той ще е двойно по-наранен и ядосан от глупостта ми. Наистина не знам какво да правя и как да процедирам оттук нататък. Моля за съвети? Усещам, че се променяме като сме заедно (все още сме в приятелска компания), тоест нещата, влюбването, напрежението, неволното докосване, темите за разговор, като минават деца около нас се усеща това и от двамата, приятелите ни вече се познават, въобще всичко става постепенно, но аз мисля само за този аборт и най-лошото е, че нещата са на още ранен етап за да му споделя такова нещо. От една страна се радвам, че ми се случва това, но от друга се ужасявам, защото се чувствам виновна и знам, че дълбоко ще го нараня. И другото, което е - след такова нещо не знам въобще докъде ще стигнат общите ни планове и някак не мога да си представя, че ще бъда майка някога, страхувам се малко и така.
Ще се радвам на коментарите ви. Чувствам се най-ужасно когато той е толкова влюбен и искри от щастие, това говорят и действията му и въобще и не подозира каква новина ще му поднеса, от това ми става най-болно и плача. Другото, което е - не мога физически да си представя как ще се развият нещата м/у нас, кога да му кажа и т. н. Благодаря ви. :)
П. с. опитвам се да му подсказвам по най-различни начини, на моменти май се получава, но е рано все още да изтърся такова нещо, а само то ми е в главата и не знам как да се отпусна.

33.   Грешен въпрос, №31! Правилният е не "Щастлива ли си?", а "Какво научи от така създалата се ситуация?".
Стремежът ви към "щастие" (консумация), вместо към познание (творчество, проби и грешки), обезсмисля живота ви, №31 и сие...

35.   Когато се случи такова нещо... още повече не си го търсил, мисля че създалата се ситуация около мен ме кара да си дам сметка за някои факти и не съм забравила естествено семейството си, не е временна любов защото 6 месеца не спирам да мисля за този мъж, на някои им е много лесно да ме съдят, иронизират, , Щастлива ли си'' не, , Объркана съм '' номер 31. Точно затова споделям тук във форума та да ми олекне малко, това ми дава облекчение и предвид обстоятелствата около мен ме спира да направя първата крачка, ако не си семеен е лесно разбира се, но когато има и други хора в живота ти вече нещата са много трудни, затова съм оставила нещата така, той няма смелост да го направи... само се гледаме и не спираме да мислим един за друг, защото когато е взаимно се усеща разбира се, мисля че така ще ми се размине защото ако той направи първата крачка към мен аз знам че ще се отдам на тази, , любов'', тук секса не е важен, нещата са много по дълбоки... Така, че който не го е изпитал, той нищо не знае.

36.   №23 и авторката и всички, дето "сега им се случвало", проблема е точно в това, че сте си хлапачки. Що се омъжихте, като не ви е "сполетяла" любовта? Аман от нестабилни хора с неизживяни младини! Сила се искало да го напишеш ли? Явно сега е модата на 31-32 годишните жени в това полУжение да стават силни от комплексите си.

37.   Спокойно, №36, дишай! Не се пали толкова, че ще вземе да ти стане нещо. Все пак тук не е съдилище.
Любимите мадами са ми тези, дето са се омъжили на 19-20 г., родили са 1-2 деца и до 25 вече са осъзнали колко глупаво е било всичко това и с какъв акъл изобщо са го направили?! И тогава тръгват да се образоват що е това мъж, любов, партньор и има ли той почва при тях. Нямам нищо против да им "помагам" и "напътствам" тогава :)
Комплекси? Всеки човек търпи развитие, пораства, учи се постоянно. Никой не е съвършен, и важното е не откъде си тръгнал, а докъде си стигнал. Включително и ти.

38.   Здравейте, към авторката какво стана с твоята история?

39.   Ами нещата са много прости, когато емоцията изчезне се търси встрани. Съвети и напътствия не проработват, когато се търси едно изживяване. Просто много се идеализира и фантазира. Няма лошо, не можем да се пазим от всичко, очакването за влюбването и емоцията си струват. Това, че после се очаква свестен мъж, верен, добър баща и т. н след влюбването не винаги са общи планове. Много често мъжа си епогалил егото просто, това е всичко. Емоцията като мине сл 3 години, пак ще се намери нов обект за влюбване и така нататък.

40.   До коментар номер 23! Това е абсолютен фарс и мисля, че бъркаш с понятията. В християнството като религия има един основен и фундаментален коректив, а именно едни "10 заповеди". Може би един от най-тежките грехове е прелюбодеянието! Ще ти кажа нещо субективно от моя гледна точка както искаш го разбирай: Ако Бог ти праща това то определено не е за да му се отдадеш, а да му УСТОИШ!! Когато устоиш на най-тежката буря можеш спокойно да се насладиш на последвалото време в случая благословение, щастие или каквото е за теб! Просто няма как да изкривяваш вярата и да поставяш изкушението на дневен ред. Та не знаеш ли историята на Адам и Ева!? !? Къде в религията християнтво се говори за отдаване на изкушението какви са тези глупости?