Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До автора според мен няма какво да се изложиш, а и всеки има нужда и иска човек до себеси! А двамата ще в различни фирми доколкото разбирам, просто ползвате една сграда, защо да е проблем да се пробваш? Ако беше в друга сграда примерно в другия край на града нямаше да е проблем така ли? А понякога случайностите трябва ние да си ги предизвикаме понякога! Моя съвет е, че няма от какво да се притесняваш а трябва със самочувствие да си завържеш поне някой разговор може само от разговора и сама да се откажеш, знаеш ли? Пробвай

7.   Не за съжаление, за радост ти не пушиш, себеуважаващите се хора не пушат, затова и не съм ти предлагал подобна хипотеза в първия ми пост. Пак казвам - трябва да бъдеш смела, никой няма да ти закачи орден за пасивността ти! Видиш ли го, действай, дори мога да ти предложа, ако е възможно предварително проучи какъв специалист е, за да се насочиш директно към него с идеята да му предложиш нещо, свързано с работата му, после визитката и така. Ти си жена, нормално е да не си била активната страна, но понякога се налага, не мисли че и на мен ми е било лесно навремето да се науча да се хвърлям в огъня с риск да бъда отхвърлен, унизен и прочие, ама какво да се прави, обръгваш:)
Чак ме е яд, че не съм наблизо да ти покажа как стават тия неща, още повече, че с точно такива жени като теб си струва човек да общува, но така е в живота, разминаванията са често срещани. Осланяй се на максимата, че няма случайни неща, та така че и да не осъществиш контакт с въпросния господин, то вероятно ще попаднеш на някой, за когото си е струвало да почакаш малко повече.
М, 34

8.   Аз знам къде работи, фирмата му е голяма, както и моята, за това е почти невъзможно да се засечем самостоятелно. Ако го видя сам със сигурност ще го заговоря, смелост определено не ми липсва в общуването, такава ми е работата, въпреки че нямам идея както ще кажа. Но за такава среща трябва да разчитам изцяло на случайността. Ние сме много хора на това място, но визуално повечето се познаваме, поздравявам се с много от неговите колеги от елементарно възпитание. Това се случва всеки ден, няма как изведнъж да се направя че сега го виждам и имам нужда точно от него. Не работим в близки по рода си сфери, така че не бих имала нужда да го потърся като специалист, за да му дам визитката си и да искам негова.

Трябва ми някаква идея за това как да се представя така че независимо какъв е резултата, това да не направи впечатление на никого. Не ме притеснява реакцията му, въпреки че ми се струва че е задържал поглед върху мен, но може и просто да си въобразявам, защото така ми се иска. Проблемът е единствено, че на работното си място на първо време трябва да съм професионалист, а след това жена. Ако проявя такава смелост, тя веднага ще се изтълкува по погрешен начин, което ме поставя в тази безизходица. Най-лошото е, че дори и той да има интерес към мен, вероятно е в много близка до моята ситуация, така че няма да предприеме нищо.
А аз искам просто да се запознаем, не да се омъжа за него в крайна сметка...

9.   Според мен в момента усложняваш нещата, т. е. преекспонираш сложността на ситуацията. Това е често срещан синдром. Когато се сблъскваме с нетипична ситуация се чудим как да реагираме, просто не е отработено. И точно смелост ти липсва, тъй като съм убеден, че в момента извинението ти е, че едва ли ще го видиш сам някъде, но видиш ли го, ще го заговориш. Мога да се обзаложа, че няма да го направиш, това е просто извинителна хипотеза. Просто ти си такава, каквато си /между другото има доста чар в неопитността ти:)/ Опитвам се да те поставя в т. нар. "отработена ситуация", с други думи работна за теб, за да действаш по-уверено, но ти сама отбеляза, че нямате допирни точки, т. е. няма как, ще трябва да действаш открито, да преодолееш страховете си - от отблъскване, както и общественото мнение, вкл. това на колегите ти. Като си някаква си в някаква си голяма фирма в Бизнес парка или Бог знае къде, какво, да не би да не си човек? ! Преодолей тези страхове!!! Пак ти казвам, не е лесно, но се постига, няма да разкавам тук колко пъти и как съм се излагал, ама знаеш ли колко ми е пукало? В края на краищата си имаш някаква цел, как да я постигнеш ако си пасивна, да не би работата ти да не изисква и малко риск? Всъщност напълно е възможно, все пак си една брънка в някаква голяма фирма, там рискове няма, всичко е отработено за всяка бурмичка като в "Модерни времена" на Чаплин...
Между другото нерешителността ти говори точно за това, колко безидейни и безгласни стават хората в големите корпорации, уж са значими, уж са креативни, ама извадиш ли ги от стерилната среда, са по-объркани от ескимос на Екватора. Не те обвинявам, просто ти казвам къде се корени проблемът и ти отговарям и на въпроса защо и момчето няма да те заговори никога, все пак и той е продукт на такава фирма като твоята.
И така, какво да направиш, все пак да бъда и полезен:) Поне знаеш ли му пълното име? Постарай се да го откриеш във Фейсбук, аз лично тази боза не я ползвам, ама в твоя случай май ще е наложително, там би могла далеч по-лесно да завържеш контакт с него, пък и да разбереш повече за семейния му статус, който може да е обезкуражаващ от пръв поглед.
Между другото и тук усещам в теб голяма доза резервираност, сред пълната анонимност на този сайт, мога да си представя как изглеждаш на живо като излъчване и маниери, няма как да те заговори този младеж, а пък комай и ти него.
Замислям се какво още мога да ти предложа... Би могла да предизвикаш някаква ситуация - спъване, изпускане на нещо, неволно блъскане/волно де:)/ После за извинение или благодарност /зависи от реакцията му/ да го поканиш да го почерпиш с кафе от машината или бюфета.
Ако са компания, пак става, вероятно дори няма точно той да се опита да ти помогне, но пък ще е повод да се присламчиш към тях и да засвидетелстваш по нкакъв начин интереса си.
Какъв е шансът да го издебнеш сам в асансьора? Там спокойно можеш да приложиш един куп техники за запознаване.
Най-лесно за теб е общ познат да ви запознае, приемам че такъв няма, тогава просто някой от тяхната фирма да те покани на тяхно парти - но и тук ще ударя на камък, знам. А поне едно общо мероприятие тия фирми нямат ли? Зимно, лятно почистване, такива работи, акция "Спаси природата":)
Но според мен социалната мрежа ти дава най-голям шанс, пробвай се там.
М, 34

10.   Ми те хората са го казали - работното място НЕ Е за любовни взаимоотношения, там си, за да работиш. Насочи вниманието и интереса си към друга персона.

11.   Да, вероятно нещата изглеждат на пръв поглед по-лесни, отколкото са за мен в действителност. Не му знам името, иначе щях да го намеря във фейсбук. Потърсих негови колеги там, но уви него или го нямаше сред приятелите им, или не го познах, или и той не ползва социалната мрежа.

Мога да те уверя, че ако го видя ще го заговоря, въпросът е че трябва да го видя сам, иначе пред неговите/мои колеги е невъзможно. Или после просто всички ще ме знаят като "онази, която се блъска в хората" или "се сваля на еди кой си". В крайна сметка ако се поставиш на мое място, аз дълго време съм била в другия "отбор", не мога сега изведнъж да променя поведението и отношението си към заобикалящите ме обекти от мъжки пол, към които до този момент съм била сравнително резервирана.

Иначе номер 10 е прав, обаче аз като 90% от времето си прекарвам на работа, къде точно да я срещна тази друга персона? ! Сигурно в някой подобен анонимен сайт, в който всеки се представя за точно това, което не е...
А и да добавя - не съм толкова неопитна, но да кажем че предпочитам мъжът да е активната страна или поне да се чувства като такава. Аз си имам своите полета за изява, където смея да кажа, че се справям много добре, но в личния си живот не желая винаги да бъда водещата роля. Мисля, че има разлика между това да си смел и нахален, а да кажем че аз малко съм позагубила трейнинг в тези отношения къде точно е тънката граница. Вероятно дори и да го видя в компания, той също няма да отреагира поради подобни опасения дори и да има интерес и просто така ще си останат нещата. А най-накрая ще се окаже че е женен, примерно :)

12.   Да, определено си умно момиче, едва ли не си пробвала с фейсбук... Какво ни остава тогава, да чакаме случайността да те постави в ситуация t?te-?-t?te с господина? Честно казано не ми се нрави този вариант, това изчакване може да продължи прекалено дълго и да се окаже напълно безсмислено накрая, само че през този период ще генерираш все повече вътрешна енергия, която не можеш да освободиш, че не ми се мисли колко кофти ще ти е.
Между другото "онази, която се блъска в хората" си е почти дворцова титла, малко "като онзи, който оправя леглото" /според преките задължения са именували най-близкото обкръжение на султана, като това всъщност е бил дворцовият елит:)/ Шегата настрана, но редно ли е толкова да те притеснява подобна "титла", при условие, че той е в ДРУГА фирма, той НЕ Е твой колега и поради това 10 ни най-малко не е прав. А и си мисля, че промяната в отношението ти ще бъде забелязана от твърде малко хора, за да си толкова предпазлива и нерешителна. Иначе съм съгласен, че освен случайно и то общо взето някъде около работата ти, няма къде другаде да се запознаеш с твой потенциален партньор в живота, сайтовете за запознанство са вариант, който все повече хора използват, точно заради тоталната изолираност и загуба на комуникационни умения, и да, всякакви измами и манипулации са възможни, ето аз например съм просто unknown user M, 31 и зад това си наименование мога да изградя кула от качества, които не притежавам. Предполагам, че опасенията ти за мрежата са основателни, но въпреки всичко търсиш съвет тук. А на мен ми се струва, че по-скоро искаше да споделиш, защото съвети получи и до един отхвърли:)
Това за неопитността е по-скоро мъжка фантазия, остави го настрана:) Но дали е женен или не, доста лесно можеш да разбереш по безименния му пръст.
Мисля си, че това с общите познати е най-доброто, нямаш ли някоя позната в другата фирма или пък познат, да, ще трябва да се поразкриеш пред познатия/ата си, но можеш да го направиш финно, без да задълбаваш или да се изповядваш. Хъм, и добре е да го направиш преди аз да съм усетил някакъв сантимент към теб и да заформим Бермудски триъгълник на неосъществените желания:)
М, 34

13.   Стига драми, бе, маци, просто кажи някоя шега, залитни, бутни го и му се извини или нещо подобно! Хайде, моля ти се, колкото и да ти е сериозна длъжността, едно запознанство да не можеш да направиш, ееее! И (извън темата) се питам-за какво ми е да съм някакъв супер голям мениджър, като не мога да завържа едно дори псевдо приятелство извън кариерата си??? Според мен не си преодоляла още раздялата с бившия си приятел и се опитваш да разчупиш статуквото си на обвързана... Понякога човек има нужда да потъжи, да пострада и да се затвори... Може би това ти е нужно... Поплачи, изчакай, помисли... Може би изобщо не ти е до флирт, а искаш просто да преработиш случилото се преди време? Длъжността ти не е оправдание за това, че си спечена и дървена... Просто бъди малко по-импулсивна и ще разбереш, че не той ти е проблема, а си ти самата... Надявам се да ме разбра правилно, прегръщам те силно и ти желая всичко най-хубаво!

14.   М, 34 (или М, 31) ти вече си заформил сантимент към мен, предвид че историята е само с твои коментари :) Нямам време да реагирам когато го видя, за да погледна безименния пръст. Ако имам такава възможност, надявам се на момента да се сетя да го направя. Въпреки че липсата на пръстен не означава липсата на сериозна връзка. В днешно време човек никога не можа да е сигурен. Нямам познати от неговата фирма, невъзможно е да завържа отношения с някоя жена, а за мъж - ясно ти е как ще се разтълкува. Енергията, която генерирам в момента по думите на моите приятелки ми се отразява много добре, съвсем навреме на фона на неприятните усещания от раздялата, за която споменах. Все още чакам случайната среща, защото не се притеснявам от титли, но не е там мястото да ги печеля.
Номер 13 - коментара ти ми хареса, директен и открит, може би има малко истина в думите ти, но старата връзка я оставих настрана. Определено се опитвам да разчупя статуквото си на обвързана! Поради този факт много от мъжете в сградата започнаха да ме забелязват и да ме заговарят, да кажем поне по веднъж на ден имам възможност за флирт, който обаче за съжаление не е с човека, когото искам. И да, за момента в мен е проблема, въпреки че все още не съм се отказала :)
За съжаление няма да мога да разкрия детайли ако имам напредък, но все пак ми пожелайте успех!

15.   Но хайде да добавя още нещо - днес го видях, т. е. ако трябва да съм честна се постарах да го видя, но това е друга тема. Беше с още 3-4 негови колеги, като ако трябваше да стигна до него, да го бутна или заговоря, трябваше да мина през всички останали. Сериозно ли някой си представя на практика, че това може да се случи? Защото ако вие познавате жена, която го е правила, значи аз действително имам още много да се уча :)

16.   Опс, разкри ме:) Сантимент, емпатия, както искаш го наречи, може да се каже, че съм по-отзивчив, отколкото съм в действителност, дори несъзнателно съм се подмладил с 3 години в една от репликите си, вероятно за да те впечатля:)
Прекалено често използваш думите "невъзможно" и "нямам", дотук по три пъти, мисля че точно този начин на мислене ти пречи да постигнеш целта си. Но поне генерираш енергия, която както каза, ти се отразява благотворно, бих се радвал, ако разбера, че съм предизвикал у някого подобен енергиен поток, та така че т. нар. ти колега е щастливец, само дето не го знае:) От друга страна отново искам да подчертая, че случайни неща няма, отдавна съм се убедил в това, та така че каквото ти е писано, ще се случи.
Между другото сама отбеляза, че колегите ти не се свенят да пофлиртуват с теб, а ти самата не смееш да направиш никаква крачка в тази насока. Явно те не се притесняват от "титли", защо ти да си по-различна?
Хъм, по-добре да се бутнеш в някого, отколкото да забърсваш стените - имах една позната, която дотолкова се стресираше от хората и неволното им внимание, че минавайки от някъде неизменно забърсваше стените, само и само да не се докосне до човек от плът и кръв, камо ли пък мъж.
И да, с мен лично са се запознавали по този начин /леко изблъскване/, разбира се, тогава бях млад и глупав и вярвах в случайностите, но сега съм наясно, че това беше доста мила постановка, от която имам приятни спомени:) И да, не бях сам. Не че искам да кажа, че имаш още много да учиш или да се цаня за твой учител, но както и 13 е казал, трябва да си по-импулсивна и решителна.
И спокойно, ние сме тук, за да ти помогнем в генерирането на енергията, от която ти се нуждаеш, а вероятно и ние:)
М, 34

17.   След като излиза с други негови колеги, намери повод да се присъединиш към тяхната група (в обедната им почивка, примерно. ) Можеш да се посприятелиш с някоя колежка от неговата група, примерно, и да се уговорите да излезете заедно на обяд всички. Така ще имаш възможност да установиш личен контакт с него- да го поразгледаш, а и тои теб (ако има интерес). Знаеш какво имам предвид- погледи, усмивки и т. н. После като сте в една група на обяд примерно спонтанно ще изникне обща тема на разговор- та вие не сте двама пътуващи в автобус, а работите в една и суща компания! Погледни на него като на колега с интересен опит, с които имаш за какво да поговориш- така няма как да се изложиш, а и никои няма да си помисли нещо лошо за теб. Бъди естествена, не си гради илизии, търси контакти, общуваи и деистваи!

18.   M, 34 мога да ти кажа, че вече си ме впечатлил, няма нужда да си с различна възраст във всеки нов коментар :) (ето за това не приемам сайтовете за запознанства). Хубаво си преброил моите "невъзможно" и "нямам", но може би заради скрития чар в моята неопитност си пропуснал, че аз никъде не потвърждавам, че НЕ съм импулсивна или решителна. Ако бях нерешителна... ами да кажем, че на първо място нямаше да я има тази история. Въпросът е в това, че полето ми за изява е силно ограничено (особено от мен самата) и просто приеми, че не искам да се блъскам в хората или пък да заговарям трети лица, за да стигна до него. Това винаги ми е било особено отблъскващо като поведение, освен ако не става дума за тийн закачки, но както добре разбра не съм в такава среда. Плюс това на фона на всичките мои и негови колеги, няма начин поне един от тях да не забележи скрития замисъл на действията ми, колкото и умело да се постарая да го направя. Иначе повярвай ми правила съм много дръзки опити за запознанства, но сега нито обстановката, нито човека ме предразполагат за такива действия. За това исках да проуча за някакви практични идеи, все пак не претендирам че знам всичко, нито че имам огромен опит (което е очевидно де).
Мъжете по-принцип не се притесняват да флиртуват (или доста умело го прикриват), аз ако тръгна да флиртувам във всеки удобен случай, смятай че ще съм се запознала вече с половината му колеги и със сигурност ще знае коя съм, само че с подобаващата "титла" :) Между другото добре си замаскирал собственото си аз под "ние", коментарите ти също ми генерираха положителна емоция, удобно скрити зад тази анонимност :) И никога не можеш да бъдеш сигурен дали не предизвикваш подобни желания в някоя дама около теб, пожелавам ти го, но с положителна развръзка :)
17 - прав си за много неща, използвам обедните почивки да го видя, то друг вариант нямам, освен ако наистина не взема да минавам по етажите по няколко пъти на ден. Само дето ние не работим в една компания и няма как да се присламча към тяхната групичка. Т. е. ще бъде безсмислено да се запознавам първо с някой друг, за да се запозная и с него, при положение че всичките хора там са ми напълно непознати.
Щастливец, дали? :) И аз бих се радвала някой да се надява да ме види, но уви...

19.   Важното е, че неволната ми грешка доведе до кардинална оценка на сайтовете за запознанства, нещо като да оплюем жълтата преса, която ни дезинформира:) Аз пък гледам позитивно на нещата - тук не е сайт за запознанства, но въпреки това малко или много се впечатлихме един друг, което всъщност, ако беше в реалността можеше да се получи и по-добре, но пък тогава горкият ти "колега" щеше да си остане "щастливец" само по прозвище, почти толкова иронично колкото Алековото. А ако те притеснява фактът, че може да те впечатли един непознат, то има поне два начина да си "развалиш" впечатлението - да се абстрахираш от емоциите си и да погледнеш през друга призма или просто да се запознаеш със съответния човек:)
От друга страна двойното ти отрицание като че ли те прави по-позитивна, все пак е крачка напред:) Разбрах, че категорично отказваш да се блъскаш в хората, както с колата си, така и лично, по принцип първото го одобрявам, но за второто имам някои резерви. Като изключим тази възможност, дали фирмите ви не организират някакви общи курсове за повишаване на квалификацията или пък езикови такива, а може би конкурси или състезания, странно ли би било, ако ти инициираш нещо такова? Май че да:)
Има някои техники, които обаче са малко брутални, затова и не ти ги предложих досега - разбираш коя е колата му на паркинга, паркираш до него, но леееекичко го закачаш, безобидна драскулка на предна или задна броня, която застрахователят с радост ще покрие ако има автокаско:), в крайна сметка, ако няма каско става дума за едни 150-200 лв за пребоядисване на детайл, любовта иска жертви:) Та извършваш вероломното си деяние и оставяш бележка с извинение и готовност да покриеш щетите с име и телефон. Знам че звучи кофти, но е безотказно:)
Не знам доколко успешно успявам да скрия раздвоението на личността си, но истината е, че ако беше проявила находчивост или по-скоро любопитство, анонимността ми в никакъв случай нямаше да бъде гарантирана, тъй като тук има предостатъчно материал, за да ме откриеш в т. нар. небесна говорилня, но както ти сама казваш "уви" - едно е да искаш, второ е да можеш, трето и четвърто да го направиш:)
М, 34

20.   Аз отдавна съм си направила оценка на тези сайтове, не че някога съм ги ползвала, но все още предпочитам директния контакт. Може би след време ако продължавам да разчитам на случайностите, ще се позамисля :)
Той "колегата" ми така като гледам почти сигурно няма да разбере, че е щастливец, но това не ме разочарова. Вероятно за момента тръпката за него ми е по-необходима от самото му присъствие. Това с колата иначе и на мен ми мина през ума, но като че ли съм по-склонна да се блъсна в него, отколкото в колата му. С други думи си представи, че сигурно ще потъна от срам ако това се случи и трябва да му се обяснявам, а и 100% ще спечеля титлата "Най-некадърен шофьор" за месеца :)
Впечатлява ме умението ти да казваш повече между редовете. Не ме притеснява факта, че някой непознат може да ме впечатли като цяло, все пак всяко нещо започва с едно запознанство. Малко ме изненадва колко трудно това се случва в днешно време, какво остава за друго, но такъв е живота. Иначе не мислиш ли, че двама непознати във въображението ми ще са ми малко в повече? Смисъл пак ли трябва аз да издирвам някого, май ще се откажа по-лесно от колкото си мислех (а това няма нищо общо с любопитството ми) и ще чакам някой да се удари в моята кола, примерно :)
Трябва да призная чистосърдечно, че оценавам факта, че въпреки всичко продължаваш да ми даваш практични съвети! И както казваш ти - "случайни неща няма" :)

21.   И да добавя, понеже ме провокира - вече знам какво си завършил, какви плодове си имал в хладилника и какво мислиш за филма "Титаник". Въпреки че (! ) не мога да съм сигурна, че тези мнения са твои. Това обаче не те прави по-малко анонимен, но точно в това е очарованието на всичко. А между другото сега си обяснявам защо си толкова премерен в коментарите си, предполагам професионално изкривяване в това да можеш да отстояваш всяка позиция.
Ако трябва да съм честна вече знам колегата ми как се казва, но това не ми дава смелост да направя някаква крачка, сякаш преди беше по-лесно да се оправдавам, че нищо не може да се случи и просто да се наслаждавам на момента :) Или пък не съм толкова мотивирана, кой знае...

22.   Да, права си, че емоциите и цялостното им изживяване понякога са по-пълноценни от реализирането на събитията, които ги предизвикват; не твърдя, че даоизмът ми е особено присъщ, но понякога наистина се оказва, че е важен пътят, а не целта:)
Продължаваш да плащаш висок данък обществено мнение, при това си жена и като такава следва просто да затвърдиш максимата, че "жена-шофьор и негър-скиор" просто няма, което разбира се, не означава, че ти си мъж или пък аз негър:)
Мисля, че всяко умение се тренира - да казваш или да не казваш нещо - също, на едни им се отдава по-лесно, на други по-трудно, ако умееш да се изразиш както трябва, ще бъдеш разбран, независимо как или какво си казал/написал. Иначе съм на мнение, че въображението е нещо твърде витиевато като понятие, не само неопределимо и неподлежащо на контрол, и поради това в него винаги има място за още нещо или някой, по подобие на мотриса от градския транспорт:) Но от друга страна "колегата" ти, ако продължава да чака да бъде блъснат - той лично или пък возилото му, то определено ще се размине с късмета си:)
Признавам си, впечатли ме с детективските си умения /и не само:)/, поне по отношение на плодовете и "Титаник" зная, че съм споделил мнение, за работата ми също е възможно, но не си спомням, вероятно и други споделят мнения под подпис като моя и все пак "същественото е невидимо за очите", т. е. ако съм ти дал улика, то тя е в горните ми постове, например там където се оприличих на unknown user M, 34:)
Или пък репликата ми за небесната говорилня, където се подвизавам и както се казва анонимността ми е гарантирана:)
Да, говорехме преди това за смелостта и оправданията за липсата на такава, но тук изключително мъдро си отбелязала, че всичко опира до мотивацията на човек да направи или не нещо, или пък може би на подмолният саботаж на посочената мотивация, като от последното възнамерявам категорично да се разгранича:)
М, 34

23.   Всички плащаме данък обществено мнение, независимо дали си го признаваме, сега как и колко вече е друг въпрос. Ето аз например го заявявам открито и получавам виртуална подкрепа въпреки това. Смея да твърдя, че съм от малкото изключения за "жена-шофьор", сега ме подтикваш да разваля една от титлите си, която действително харесвам.
А дали колегата ми изобщо чака да бъде блъснат? Лошо е, че не чета мисли... Не че имам кой знае какво да губя (освен споменатите ~200лв., евентуално), но пък ми се иска тази игра да е за двама, поне така си го представям. Днес той малко ме разочарова, имаше възможност да ме заговори /не аз него, а той мен :)/, но това не се случи. Разбира се, като всяка жена имам склонност да преекспонирам нещата и то обикновено в негативна посока. А за милия господин картинката вероятно е изглеждала по съвсем различен начин. Обичам да се хващам за малките неща, това понякога ми пречи. А и е напълно възможно аз да се разминавам с късмета си, човек никога не знае...
Мотивацията е нестабилна величина, странно е как изчезва точно в предпоследния момент. Ето ти например съвсем съзнателно пропусна цяло изречение от това, което съм написала, а именно че вече знам той как се казва. Въпреки, че е изключително съществено и заслужавах най-малкото похвала за напредъка :)
С твоите улики се опитваш да ме тренираш да правя разследвания, но трябва да си призная, че тази небесна говорилня много ме затрудни (защото аз не се подвизавам там), трябваха ми няколко прочита докато се сетя какво имаш предвид. Но ти съвсем (не)умишлено се отклони от темата, а мишената е друга (ех, колкото и да не ни се иска) :) Съвсем си прав за въображението, но пък то понякога ни изиграва лоши шеги. Ето например твоето въображение със сигурност си ме представя доста различна от това, което съм в действителност. Мила, сладка анонимност :)

24.   Наистина всички плащаме данък обществено мнение, кой повече, кой по-малко, и все пак понякога се налага да избегнем данъчното облагане в името на една по-възвишена цел, каквато със сигурност е личното щастие.
В никакъв случай не искам да омаловажа уменията ти зад волана, дори не изключвам вероятността да съм от малко по-беличките негърчета, мулатче дори, с два леви крака, но скиор, никога не е късно да научиш повече за себе си:)
Повярвай ми, не ти и трябва да умееш да четеш мисли, подобна способност би могла да те превърна в най-самотният човек на света, а ти не заслужаваш подобна нерадостна съдба, дори бих казал, че присъствието ти тук говори за вътрешният ти уплах от подобна перспектива. Да, не знаеш господинът какво си мисли, вероятно същото като теб или пък го вълнуват бунтуващите му се вътрешности след поредният коктейл нездравословни буламачи, приел за обяд, но каквото и да е, нерешителността му не е по-похвална от твоята, но не е и по-укорима, особено с оглед на това, че вероятно за него е била в сила повече втората хипотеза или сходна на нея пред първата:) Т. е. елементът игра за двама засега със сигурност е само в твоето съзнане... за жалост или не:)
Да, мотивацията е твърде променлива величина, все пак в една пледоария, дори да има ноторно изестни факти, не е признак на нормалност да ги упоменеш, ако не обслужват тезата ти, освен ако разбира се, повторението не води до омаловажаването им:) И все пак сега можеш спокойно да го издириш във Фейсбук, което не се и съмнявам, че вече си направила, дали си имала успех, не зная. Да не забравяме, че детективските ти умения вече получиха моите адмирации, макар и не в посочения контекст:)
Подозирах, че след като използваш Фейсбук, вероятно използваш и далеч по деловия skype, та така че подобна алюзия няма да те затрудни, но по-важното е, че си се сетила, все пак и Шерлок Холмс обикновено се нуждае от 200-300 страници ситен шрифт, докато разкрие извършителят на деянието от страница пета:)
Да, според мен е редно да си отстреляш мишената, за да се убедиш лично дали са си стрували похабените патрони или пък амунициите са се оказали по-ценни от кожата на дивеча.
Говорим за цялостна аура, а не за визия, това са две различни неща, аз виждам първото, то ми допада, второто не е предмет нито на дискусия, нито пък си правя труда да визуализирам. Все пак анонимността ни е гарантирана:)
М, 34

25.   Звучиш ми все едно си се разсърдил. Или може би в момента сетивата ми не са в най-добрата си форма, предвид че тъкмо ставам (21. 40pm-легнах само за "малко" след работа да си почина). Не съм сигурна как да ти отговоря, ставаш все по-малко конкретен :)
Уменията ми зад волана няма да ми помогнат в тази история за съжаление, а тя "мишената" горката 100% се вълнува от някакви по-прозаични неща, отколкото от моите действия.
Иначе да, точно във фейсбук го намерих, но какво от това, не съм му писала, за сега не смятам и да му пиша. Липсва ми някакъв елемент на естественото действие, което теоритично съществува, стига да не са намесени емоции, които да изкривяват представата или пък да пораждат нереалистични очаквания. Между другото ми беше далеч по-лесно да намеря него, отколкото да намеря теб примерно /което не значи категорично че съм те търсила, само като теория :)/, така че тази анонимност е много удобно гъвкава.
Никъде не съм споменала визия, която също си е променливо понятие. А почвам да се съмнявам в моята аура, която явно се усеща виртуално, но не и реално, и може и да нямам способности, които да ме превръщат в най-самотния човек на света, но до тук в цялата тази "драма" не показвам качества, които да ме тласкат към обратното. В момента определено съм разсеяна, ще спра да пиша, въпреки че знам колко е приятно да има коментари, очакващи одобрение :)
П. С. На Шерлок Холмс му се е налагало да разкрива престъпления с конкретни улики, които са далеч по-добре описани или някъде в тези 200-300 страници се появяват нови. Така че ако действително си от престъпниците, които искат да бъдат хванати, ще трябва да допуснеш някоя по-очевадна "грешка", все пак читателите го заслужават :)

26.   Приписваш ми неприсъщи за мен свойства, но освен да го отдам на твоята разсеяност и сънливост или пък на склонността ти към преекспониране, вероятно би могло да се дължи и на страх от подобна възможност, все пак и аз имам вина след като съм се оставил да бъда погрешно разбран:)
Очевидно е време да изхвърлим в кошчето за отпадъци възможностите да се сблъскаш лично или механизирано с "мишената", тези вероятности губят своето значение след като обектът е разкрит и има далеч по-лесен способ за осъществяване на контакт. Но както вече отбелязах по-горе "едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш" или както и ти отбеляза мотивацията има странното свойство да се изпарява в предпоследния момент:)
Струва ми се, че не е особено необходимо на фона на цялостната си нерешителност да развиваш и комплекс за малоценност само въз основа на факта, че определена особа не е паднал на колене пред теб в офис-сградата, за да засвидетелства неотразимостта ти:) Все пак не забравяй, че самата ти отбеляза ежедневните закачки, които колегите си позволяват с теб /въпреки уж строгата ви среда/, а ако нямаше позитивна аура, пък и приятна визия, едва ли щеше да бъде точно така:)
Права си, концепцията с виждането броя на очакващите одобрение коментари е изключително идейна и би трябвало да се поздравят авторите й, създава се съспенс, очакване и дори позитивни емоции, независимо от това какво се оказва в последствие, че е написано в съответния коментар:)
Вероятно "колегата" ти е предоставил твърде много улики, наред и с ежедневното си мотаене по коридорите, за да бъде така лесно разкрит, за разлика от мен, все пак второстепенните "злодеи" биват разкрити и елиминирани далеч преди края на книгата, просто за да поддържат интригата и интереса на читателите:) Доколко една грешка е очевадна, зависи най-вече от окото, което я възприема като такава или просто я кредитира с доверие, и когато съм се определил като *** вероятно съм вложил някакъв смисъл в това, а възможно е и да не съм, но все пак книгата трябва да бъде четивна до последния абзац, нали така? :)
М, 34

27.   Мисля, че авторката в крайна сметка достигна до своето просветление по отношение на "колегата", живота, Вселената и всичко останало, та така че едва ли има какво повече да се добави:)
М, 34