Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

65.   Явно в момента, в който си пускала темата, си насъбрала много яд, затова си се изразила така крайно. Права си само за това, че не си длъжна да обичаш това дете, разбира се, то не е твое, също така уточни, че не си знаела за това дете преди да се нанесеш там. Това е грешка негова. Но оттук нататък, ако искаш да бъдеш с този мъж, трябва да направиш този компромис- няма начин. И ако няма да имаш нищо общо с това дете- то действително това значи- нищо общо т. е. нито ще му обръщаш внимание, нито ще му вредиш по някакъв начин.
Просто по начина, по който се беше изразила в началото-сякаш искаш да направиш нещо лошо на детето, наричайки го с тези имена такова впечатление правиш и затова има толкова лоши коментари.
Нямаш правото да контролираш кога да идва това дете, ако иска да дойде, ще дойде, ти нямаш думата, защото или си с този мъж и приемаш нещата така, или си тръгваш.

69.   Съгласна съм с 2!!!
Това може би е най-истинският коментар в иначе помиярската история!

70.   Авотрке преди да съдиш, че някой се изакзва хейтърски и "бая злобарщина се изля", прочети още веднъж как си се изразила като си писала темата и като си коментирала. Ти можеш ли да кажеш, че си се изразила приятелски, без злоба и негативни думи спрямо детето?
Смятам наистина, че приятелят ти е постъпил грешно и неправилно като не ти е щазал за детето. Твое право е била да знаеш, че то съществува и да прецениш дали искаш да излизаш с него или не.
Иначе относно коментара ти, че няма да го зарежеш, за да не излезеш победена се замисли над факта, че тук няма победители и победени. Тук няма състезание, конкурс за любовта му и затова няма как някой да бъде класиран на първо, второ място или да отпадне от класацията.
Ти смяташ, че тя няма право да рувнува. А дали всъщност е така? Тя прекарва най-много 8 дни в месеца с него (Все пак надали майка й я пуска всяка събота и неделя у вас) - ти прекарваш поне 20. Вярно в тези макс 8 дни може да й обръща повече внимание, но защото са малко. А ти имаш над 20 дни. Аз лично бих предпочела 20те пред 8те на дъщеря му.
Разбирам, че е трудно да приемеш чуждото дете особено след като ти не искаш да имаш свои. Явно просто имаш такава нагласа към всички деца - не само неговото. Но просто се опитай да не го показваш пред това дете, защото не е нужно то излишно да страда, заради твойте представи за света. Както казваш ти не си длъжна да се грижеш за дъщеря му, но е нередно и умишлено да я караш да страда, да я отделяш от баща й.
Ана

71.   От 56 - не знам, всеки си има право на мнение - ти си взела това решение, добре, но не очаквай някой здравомислещ човек да ти даде съвет как да разкараш малката! Сигурно наистина се стреми да отнеме изцяло вниманието на баща си и сигурно го прави умишлено, но това е дете... опитай се да не я обиждаш, наистина, защото сега е малка, но когато стане на 15-16 години, ако нямате нормални взаимоотношения може да превърне живота ти в кошмар! Момиченцето на татко ще си остане винаги такова, без значение дали е на 10, 18 или 28, но на 18 тя ще има по-голямо влияние върху баща си! Не те упреквам, не е било честно да не ти казва, че има дете, все пак това е важна част от живота му, както и вече от твоя! Че няма да го обикнеш или пък да станете приятелки е ясно, при положение, че не желаеш деца, но поне поддържайте нормални отношения!

72.   недопустимо е поведението на малката и това няма нищо общо с обичта на бащата към дъщерята, нека си я обича, но да я възпитава.... в крайна сметка живее с авторката

73.   Коментарите били хейтърски! А твоята история в същността си каква е? Със сигурност имаш нужда от психолог поне, защото имаш проблеми със самооценката си. Но проблемът си е твой - разрешавай го според възможностите си.

74.   Авторката няма да я коментирам. Ясно е, че и липсват някои основни морални и личностни качества! Сигурно е едно дете!
Радвам се обаче, че няма коментари, които да одобряват стилът на поведение и мислене на авторката! Това си е нормална, зряла обществена реакция и говори за здраво общество! Браво!

75.   Кво е тва хейтър, че не схващам купешки? Значи ако не съм съгласен с теб, съм хейтър. Ако съм, значи не съм и имам право да говоря? Вярно, че с написаното възбуждаш емоции, защото всеки в това дете вижда своето в такава ситация. И се получава като в детските приказки за злата мащеха.
Сега, да се поразсеем.
Този твой "любим" яко те е прецакал. И ще побързам да ти кажа, че съм на твоя страна и те съжалявам по поне две причини. Твърдиш, че "го обичаш". На всяка цена ли? От това прецакване, което ти е скроил май няма по яко. Но ти си съгласна да те цакат всякак. Това е едното, заади което те съжалявам. Другото е, че си възрастничка, за да се бориш с едно дете. То ще те победи във всички случаи. И във всичко. Първо, то е пожизнена конкурентка за любовта на баща си и то винаги -печеливша. Второ, има изключителни права върху известни материални облаги, с които ще се наложи да се примириш. Трето -след 15 години ще е хубава като теб и ще ти го напомня, дори ако го няма наум. А ти ще си на 40 (запазена).
Що се хвърляш в битки "кауза пердута"? Продължиш ли да се навираш на този мъж, нито той ще е щастлив с теб, нито ти с него. Той те лъже, а ти мразиш дъщеря му. Ето затова ти давам приятелски (не хейтърски) съвет: Направете си взаимна услуга и си търсете овреме "нова любов, по- красива", както пее Данчо Сигнала в една своя песен. И направи живота си песен, вместо страдание.

76.   Грешка е, че приятелят на авторката не й е казал за детето. Но не мисля, че дори и да знаеше, това би я спряло да поддържа връзката с този човек. Тя вижда в детето само конкуренция и би поставила приятеля си в абсурдната ситуация да избира, ако не го е направила вече.
До №64: Всеки коментира според собствения си опит и представа за нещата. На авторката не може да й се помогне, защото тя не го желае. Решила е какво ще прави в тази ситуация и не мисли да си променя решението. Сама ще се убеди дали е права и то по трудния начин.

77.   №64, хайде помогни на авторката! Дай й съвет какво да каже на момиченцето, какъв план да измисли, за да се отърве от нея, как да успее да я разплаче и нарани и да й втълпи, че баща й не я обича. Дай й насоки как да съсипе психиката на детето. Тя това иска, такъв й е въпроса. Помогни й да видим как ще стане!

78.   В цялата малоумна история едно се разбра-ти си единствената пикла тук и мислиш само за себе си. Ако беше достатъчно умна да помислиш за човека до теб, щеше да разбереш, че дъщерята му е важна за него и нямаше да създаваш проблеми, нито да ревнуваш от някакво малко момиче. Този факт те прави жалка и смешна и показва колко недорасла си всъщност. Не искаш свои деца, мразиш децата, ама запри се малко! Всичко не се върти около тебе. Ако ти нямаш и не искаш деца, този човек е създал дете, на което трябва да обърне необходимото внимание. Децата са едно, жените -друго. Това, че се е разделил с жена си, не означава, че трябва да обърне гръб на дъщеря си и да я изтрие от живота си. Напротив! Обясняваш непрекъснато колко обичаш този мъж, но по нищо не личи да е така. Ти обичаш единствено себе си.
Не си длъжна да обичаш дъщеря му, не си длъжна и да проявяваш засилен интерес към нея, но си длъжна да проявяваш уважение към взаимоотношенията с баща и и нямаш абсолютно никакво право да поставяш бариери по между им. Че коя си ти, за Бога!? Вчерашна лигла, натресла се в жилището му от няколко месеца и си позволяваш да говориш срещу дъщеря му? ! И не може да наричаш дъщеря му чуждо дете. Щом е негово, значи не е чуждо и колкото и да не ти се ще, си длъжна да се съобразяваш с това. Щом не ти изнася, взимай си парцалките и се омитай!

79.   Авторке, ролята на бащата в твоя живот каква е? Имаш ли такъв? Дете на разведени родители ли си?
Сещаш ли се, че ако си на мястото на това дете, няма да ти е много ''весело''...

Само ще ти кажа, че и аз съм на 26 години. Родителите ми никога не са се разделяли. Баща ми има дъщеря от първи брак, която майка ми не е приемала никога. НО аз общувам със сестра си, която познавам от едва 10 години, помагам й ако щещ да поддържа по-чест контакт с баща ни. Знаеш ли колко травмиращо е за едно детенце да не вижда баща си заради овца като теб? ! Май, не...

Имам го същия случай у нас, и мога да ти кажа, че си такава, поради неувереност в себе си. Убедена съм. Или поради алност и сметкаджийство, или и заради 2те.
Логиката ти е ужасно тъпа. И ако беше толкова щастлива с мъжа до теб, нямаше да се държиш като ''неначесана леля. ''

Пише ти момиче на твоите години, имаща майка с твоите разсъждения.

80.   Като знам как съпругът ми е обсебен от децата ни, за момент си представих какво би било, ако сме разделени. че той по-скоро и мен няма да допуска около тях, какво остава за някаква друга... Твоят приятел още не се е пробудил, иначе да те е отнесъл от дома си, заедно съскато ги отглеждат едновременно със своите родени деца, само заради идеята, че децата по света имат нужда от родители, а ти си се изцепила тук с такива епитети, които направо ме омагьосаха... Най-святото нещо в живота е да имаш дете, а ако не можеш да го имаш, да го отгледаш с ръцете си... Да не спиш, когато е болно, да му решеш косичките сутрин, да го заведеш на детска градина, на училище, да учиш уроците с него, да му спечеш кекс, защото е поискало, да окрасите елхата заедно... Господи... Как може да не искаш да имаш дете? Сигурно, благодарение на тези твои изказвания, твоят приятел те държи, че не искаш да раждаш и да му се навираш да се жените. Той си има дете, и такава, каквато си, няма да се ожени за тебе никога. Просто ще си вечната "приятелка". Особено ако не се промениш, не седнеш да поразмислиш и да преподредиш ценностите в живота си. Трябва да помислиш върху себе си и да промениш подхода към детето, което, както разбирам, отчаяно се опитва да задържи баща си за себе си. Ако тая история е истина, то замисли се... Няма да изливам отгоре ти помия, ти сама си се заляла достатъчно, затънала си до шията, още малко и ще се удавиш в собственото си блато. Стегни се и се вземи в ръце...

81.   Аз не подкрепям желанията и поведението на авторката, но ще отговоря на въпроса, понеже сайта е за това.

Един от начините е да бъдеш лош пример за момичето. Тогава, майката ще ограничи посещенията. Например, "сприятеляваш" се с нея и започваш леко да я гримираш, изглеждаш пред нея безупречно и тя започва да ти подражава. Можеш нещо и с облеклото да измислиш.

Друг вариант е да я обсебиш, да се преструваш и намекваш, че я обичаш най-много, повече от майка и (това деликатен и само с намекване ), че ти липсва, че искаш с вас да живее. Идеята е, да я убедиш и накараш тя да вярва в това и да го иска. При този случай, отново ще се появят конфликти с майка и, която вероятно ще ограничи ходенеята и при вас.

Можеш да промениш нейни навици, на които знаеш, че майка и даржи. Това не е трудно, а майката ще се замисли, дали неща, които е градила с години и с мн усилия е готова да изгуби. Например час за лягане /ставане, игри, учене, интереси. Променяш всичко, което можеш. Накъдри и косата с преса, вземи я да спи във вашето легло (така, или иначе не правите секс ), може да свикне и да иска и с майка си да спи в едно легло... Направи я твой съюзник и твоя приятелка.

Ако те не обичат животни, вземи някакво.

Най -важното, бъди хитра и много тарпелива. Бъди добра с нея. Надхитри я, та тя е едно малко дете
Никога не насройвай баща и срещу нея, или обратното. Това е най -губещия ход.
Направи нещата да изглеждат все едно ти си добрата, а нейната майка лошата.

За да не идва у вас момичето, трябва майка и да не я пуска. За това насочи усилията си. От детето не си по -силна пред бащата, но от майка и си. Срещу нея се изправи.

82.   Номер 81 - изключително долен пост. Все едно някой тук да поиска съвет как да убие някой и ти да му напишеш инструкции как да го направи, но все пак да отбележиш, че си против убийството.

Моралното нещо в случая е тази тема да се игнорира и да не се пише повече по нея.

84.   Я да видим моралистите как биха коментирали обратната ситуация. Да приемем, че не дъщерята, а майката на мъжа редовно се меси в семейния живот на авторката, като дойде, се залепя за сина си и дразни несъзнателно жена му. Пак ли ще се хвърлите в нейна защита или ще обяснявате, че дъртата вещица се е хванала за синчето и не го оставя да диша? Защото и майката е свята, също като детето.
До авторката - това е временно положение. Ще стане на 13-14 и ще почне да иска да излиза с приятелки в мола и да си прекарва времето по различен начин. Пак ще обича баща си, но няма да е толкова физичеки привързана към него. Дотогава ти не си разваляй отношенията с него, че може да е фатално.

85.   84- тук не говорим кое е свято и кое не. Лошо впечатление на всички прави това, че авторката се е настроила срещу едно беззащитно дете, което просто иска да е с баща си и ако прави нещо лошо го прави насъзнателно.

Майката на мъжа е съвсем друго нещо - тя може да е свята за него, но така или иначе тя не е неговото семейство и няма право да се меси в живота му без позволение.

Докато детето винаги ще е най-близкия ти човек и център на вселената ти. Никой нормален човек не би пренебрегнал детето си заради една жена, с която днес е заедно, утре може и да се разделят.

Авторката е още млада и не мисли трезво. Но ако продължава в същия дух със сигурност ще загуби приятеля си.

86.   Ще ти цитирам една любима мисъл: "Когато обичаш един човек, обичаш и кучето му. Когато го мразиш, мразиш и добродетелите му". В този смисъл се замисли, дали го обичаш!

88.   Аз започвам да си мисля, че историята е измислена - толкова коментари и никакви коментари от авторката (с изключение на един в началото)

89.   Не съм вярвала, че може да има толкова много злоба в човек. Как може такова нещо? ! Представиси, че ти имаш дете и се разведете с мъжа ти и пускаш детето си при него, а новата му приятелка изпитва същото като теб? Как може такова нещо! Опитай се да обикнеш това дете, то е част от човека, когото твърдиш, че обичаш! Ако имаш дете от този мъж и от собственото си дете ли ще го ревнуваш?

91.   Цялата история е един фарс. Пълна измишльотина родена от болния мозък на някоя бивша, която не може да се примири с факта, че бияшия и мъж за разлика от нея е продължил живота си и има семейство при, което тя ще трябва да пуска общото им детенце, което пък от своя страна ще прекарва време с новата му жена. Жалък опит да представиш в ужасна сяетлина "другата", като ревнива, злобна и нагла жена, която видиш ли мрази детето в червата си. коментар 81 както и много други провокативни също са твои с една единствена цел да покажеш колко лоши са "новите " на бияшите ни мъже и как не спят за да кроят пъклени планове срещу децата ни. Признавам си, когато разбрах за новата на мъжа ми и на нен ми минаха някой от тези мисли. Успокоявах се с това, че малката му е слабост, а онази няма да издържи дълго. не го обичам, но някак не ми беше лесно да преглътна че детето ми ще ходи там и ще има друга жена, която ще се опитва да и бъде майка. Грешен подход от моя страна. Знаеш ли кое ме промени? Ведрото настроени на малката след престой при тати и кака. (тя така и казва) радоста и нетърпението в очичките й всеки път преди тати да я вземе. Набраните цветчета за мен и рисунките, които през престоя си там са приготвяли. научените песнички и стихчета. Казах си тази жена не може да в звяр, нали и тя като мен ще стане майка. можех да избирам или напред с рогата при което всички щяхме да страдаме или да дам шанс. и не съжалявам, щом детето ми се чувства добре и аз съм добре. пиша от телефона си и сигурно имам грешки, за което моля да ме изяините. признавам си нямаше да попадна тук, ако и аз като авторката не се тормозих за някой неща, но няма да им давам място ;)

92.   Аз съм Номер 88 - убедена бях. Макар, че в началото се вързах и аз - може би защото съм в ролята на майката, като Номер 90 - уж и аз гледам по-философски на нещата, но е трудно. Опасявам се, да не дойде момент, в който да поиска нея за майка. Осъзнавам колко е нелепо, защото това дете не може да диша без мен, но все пак. Права си де, радостта в очичките му е безценна. Може би просто при авторката зарязването е скорошно и още има чувства към бившия си. Споко, ще се изпарят и следичка няма да остане! Уверявам те!

93.   Този мъж е с близо десетилетие по-голям от теб и не ти е казвал месеци наред за дъщеря му. Това говори много лошо за него. Донякъде той си го е направил това. Зарибил те е, навил те е да живееш с него и те е накарал да го обичаш, като е крил за най-важното същество в живота му. Много е оплескал нещата. Горкото му детенце. Мога да те посъветвам да го зарежеш, но той те е омотал, ти вече имаш чувства към него и ще ти е много трудно, но не и невъзможно да го оставиш, защото той е постъпил много подло. Детето с нищо не ти е виновно. То винаги трябва да е най-обичаното от родителя. Ти спрямо детето разсъждаваш много неправилно. Според мен не си добър човек. И двамата не сте китка за мирисане, затова ме е жал за това детенце. Моят съвет е, ако имаш поне малко човещинка в теб, да го оставиш този тип, за доброто на момиченцето. Не слушай номер 81 (баба яга), която ти дава съвети да се гавриш с детето и да го лъжеш! И номер 23, която те подкрепя и сравнява детето едва ли не с хлебарка, не заслужава добри родители. Поне се радвам, че такива като вас не се навиват да имат деца, защото ако искате трябва да ви кастрират...

94.   аз те разбирам на пълно аз съм в твоето положение ние сме заедно от 1г. и 9 м. аз съм на 23г. той е на 32г. а дъщеря му е на 5г. още когато се запознах със него той ми каза за дъщеря му. а аз без да се замисля казах че няма проблеми и че за мен това не е пречка. той ме запозна с нея много добре се приехме двете макар че виждах че за мъничката това беше доста странна ситуация прекарахме тримата един прекрасен ден.

Тя живее при маика си, парвият път когато стана време да ходим да я забираме аз бях много развълнувана нямах търпение да я прегърна и целуна.
но всичките ми желания се изпариха в момента в които се прибрахме в къщи. и видях как той и мъничката се гушкат и радват един на друг и аз се чувствах като не нужна.
казахму че не ми е добре и че не съм очаквала тъкова нещо.
ЕДНА КЪМ ДРУГА ВИНАГИ СМЕ СЕ ДЪРЖАЛИ МНОГО ДОБРЕ -ще излъжа ако кажа че никога не съм и се карала но винаги когато съм го правила е било защото е направила нешо. и го казвам така че да ме разбере, да разбере че не е постъпила правилно-НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ЧЕ ТЯ Е НА 5 годинки НО Е МНОГО УМНО ДЕТЕ.

Доста далго време се чувствах така можеби почти цяла година та и сега по някога. но никога няма да си позволя дори и през главата да ми мине да се отърва от това дете.
Единственото за което ми е болно че не аз ще го направя за първи път баща.
научи се да го приемаш това дете като свое.
аз по принцип съм много ревнива.
но сащо така знам че любовта която изпитва кам мен и мъничката е корено различна аз съм му жена а тя му е дъщеря.
аз лично много се радвам че тои е толко отговорен баща. сигорна съм че искам от този мъж дете като гледам как се интересува от рожбата си.


Авторке научи се да го приемаш това дете. то какво е видяло от живота че и ти да го наказваш така. знаешли че когато му покажеш на детето че си заинтерисувана от него колко по добре ще вие на всички.
незнам как се обръща кам теб детето но на мен лично ми казва како.
знаешли колко е хубаво да чуеш от едно дете ОБИЧАМ ТЕ. направо ти се просълзяват очите.
направиго това мисли малко за нея като за собствено дете. и ще видиш че ще стане по лесно. апък лично мое мнение че ако сте в добри отношения с нея твоят приятел ще гледа с други очи на теб.
постави се на мястото на детето. апъ защо да не и на твоя приятел
Ако го ОБИЧАШ истински ще я приемеш.
има два начина.

1 -приемаш я че тя съществува, факт е и че винаги ЩЕ Е ДО ВАС а не между вас

2 -събираш си багажа и си заминаваш в къщи.

пожелавам ти успех.
но не се чуди много изборът е ясен

95.   И накрая какво се получава: майката ревнува сина си от жена му, жена му го ревнува от дъщеря му. Айде престанете с тази "ревност".
Проблемът Ви има решение и то не едно:
1. Не се обвързвате с мъже/жени, които вече имат деца и/или брак зад гърба си. Защо? Защото дори да не ревнувате от детето, то ще заревнувате от бившия/шата. Те няма как да спрат да се виждат, колкото и да са скарани, защото помежду им стои дете, което ги свързва доживот.

2. Обвързвате се с гореописаните и приемате децата им, бившите им и т. н. Под "приемате" имам предвид не да се усмихвате лицемерно, а тук зад гърба им да пишете в сайтовете. Приемайки ги Вие се съгласявате на компромис със себе си.
Решението е Ваше.

96.   Уф, номер 95 - на чужд гръб и 100 тояги са малко, но не знаеш, какво ще ти влезне в къщата.
Днес са хванали детето на мъжа ми с марихуана в училище - няма 16 г. и може и да продава вече, това е лошото. Същото малко лайненце само има претенции за пари и привилегии. Мъжът ми от притеснения и стрес се е побъркал, днес удари и колата и се радвам, че поне той е добре. Така е, когато някои хора не гледат каква жена взимат. Майката на въпросното дете е виновна за всичко - никакво възпитание, контрол и наказания и самата не е наред затова детето дойде да живее с нас. През акъла ми не е минало, че може да взима такива работи.
Какво да правя според теб? Ще гледам да спася своите си деца от пагубния контакт с развалените му от първи брак, каквото и да става. Който е възпитавал наркоманчета да си ги гледа. Събрах парцалките на въпросното и да ходи да живее с майка си. Чао-чао! Пълно разочарование!

97.   Към №96 - не смяташ ли, че щом детето има двама родители, отговорността за възпитанието му и евентуалната вина при подобни ситуации е и на двамата? Защо само майката на това момче да е виновна, а твоят мъж да е жертвата? Някак прекалено удобно идва...

98.   97 - Много правилно - и двамата са си виновни, но аз отговарям преди всичко за собствените си деца и ще гледам те да не станат наркомантчета и да нямат контакт с провалените от първи брак. Който е отгледал такова дете, да се оправя. Защо за мен майката е по-скоро виновна в случая - ами тя не е искала да работи, за да си гледала децата. Виждаме как се е справила. Но в днешно време поне решения много. Ще изпратят наркоманчето в интернат в Швейцария май и без това е случай за поправително училище, по-добре в чужбина. Да се оправят. Аз поне се отървах и категорично това няма да ми влезне повече в къщата! Имахме му доверие да живее у нас и се подигра. Чао-чао.

99.   Да се хвана за главата ли или и аз не знам какво...
Първо как може да кажеш, че 10 годишно дете няма общо с баща си? Та родители са за цял живот каквито и да са и децата имат нужда от тях цял живот независимо дали са на 10 или 110....
Замислете се децата страдат, а хората трябва да се справят с всяка болка всеки ден, няма по- силна връзка от тази родител-дете. Наистина е неприятно да виждаш любовта му към друг било то и детето му, но това е част от живота. Ако душата ти не е способна да го приеме токава поставете граници в правото сте си, не е нужно да бъдете майка или баща на чуждо дете, но поведението ви трябва да е поне като на приятел, особено към по малките деца положението е по- тежко. Щом сте си избрали такъв мъж така трябва да го приемете. Оставете подлите игрички и бъдете себе си, съобразявайте се с жеанията му и го оставяйте да бъде насаме с децата си и се пазете от болката да не ви откаже собствени деца някой ден!

100.   Е като й откаже деца да не е само той. Аз съм бивша, но убий ме друго дете освен мое не приемам. Даже понякога се чудя на младите момичет и тези, които нямат деца и се обвързват с разведени. Не знаят с какво се захващат. Мъже много и всеки заслужава да бъде щастлив. Не бих делила любовта и вниманието на някой и не бих живяла в сянкта на минал живот, защо да го правя, като знам, че за мен има нещо по- добро. От любов не се умира и времето лекува всичко.

101.   Абе вие на схванахте ли, че историята е измислена?

104.   Разбирам те, бях в тази ситуация, ако мъжа можеше да балансира в отношенията си щях да остана с него, но да съм слугиня за тях двамата, даже и да не мога да им угодя, да си навличам кавги, заради това, значи аз нищо не знача за него-никой на никого не е длъжен при неравностойни отношения. Реших че никога мъж с дете....

105.   Ти нормална ли си това не е плюшена играчка или часовник от бившата, това е детето му. Живо същество с чувства. Как може да кажеш, че не би трябвало да го интересува. Постави се на негово място, ако ти беше в същото положение щеше ли да го захвърлиш това дете, защото е от предния брак а той бил несполучлив. Да това със секса го разбирам, ама това, че не искаш той да се вижда с дъщеря си е... не те знам с това отношение каква майка ще станеш. Научи се вместо да мразиш детето, да се забавляваш с тях. Това е едно дете не е бившата му, нито някоя нахална "дама", която му се сваля. Ако твоите изблици срещу това, че е добър баща не развалят отношенията ви и посвикнеш малко с това дете и сама ще видиш, че то не е заплаха.

106.   И продъолжава да има коментари... Или хопрата са малоумни, или АВТОРКАТА Е ИЗКУСНА МАНИПУЛАТОРКА! Аз съм за второто
№ 88, 92. 101

107.   Към авторката : Много добре, че си се ориентирала да не ставаш никога майка, защото сигурно ще отровиш душите на децата си със своята злоба и омраза. А това, че искаш да разделиш детето от баща му показва колко, злобна проста и ограничена си, защото не може да вървиш срещу природните закони, тя винаги ще си е неговото дете независимо харесва ли ти или не. И не знам какъв човек трябва да си за да мразиш децата те са толкова сладки, невинни и беззащитни. Ако се опиташ да ги разделиш само ще го накараш да се отврати от теб и да те намрази разбери го, на твое място бих се опитала да приема детето, но за разлика от теб аз обичам децата. Не знам прецени се ако искаш приятеля ти да те изрита като куче, продължавай същия дух, но ако искаш да си с него се опитай да приемеш детето му. Аз лично ако бях на мястото му нямаше да те търпя и секунда, веднага щях да те изхвърля, нямаше да позволя други да се държи лошо с детето ми. Момиче на 20

108.   До авторката-Аз сам мъж и също имам дъщеря. Ако съм на мястото на това момче и разбера за отношението ти към това дете. Ти на секундата ставаш минало свършено време в моя живот. И забравена за винаги.

109.   Като обичаш розата, ще обичаш и бодлите. Или кой откъде е. Който не му изнася айде.... багажа накуп и чорбаджията друг.

110.   Аз не обичам всички деца и съм на мнение, че не всички деца са сладки ангелчета. Има и такива, които могат душичката да ти извадят с държанието си. Съпруга ми има дете от предишния си брак. Грижи се доколкото обстоятелствата позволяват. Помага финансово, за да може детето да поддържа един добър стандарт. Взаимоотношенията им са нормални. Няма драми, правене на пук, номера. Аз не се бъркам. За мен важно е аз и моето семейство по някакъв начин да не бъдем ощетявани за сметка на детето му и обратно. За сега успява да лавира между нас и проблеми нямаме. Аз не желая да бъда намесвана по какъвто и да било начин в отношенията им. На този етап е така по ред причини. Не живеем в Бг, но когато се прибираме имат възможност да прекарват време заедно. Аз съответно имам своето време. Излизам с приятелки. Фризйор, маникюр, по магазините и т. н Всички са доволни. Не съм съгласна, че някой е длъжен дс обича друг само защото е дете на мъжа му, жена му, сестра му и т. н Не мисля и че е длъжен да обича, поради същата причина. Достатъчно е дс има приемане и разбиране. Също така не смятам, че си лош човек, защото не обичаш някой било то и детето на приятеля си. Не си длъжна. Никой не е в състояние да ме убеди, че роденото от мен дете и това на съпруга ми могат да бъдат обичани от мен еднакво. Разлика винаги ще има. Моето си е мое и д най- скъпо за мен. Това обаче не ми пречи да сд държа нормални и човешки с неговото. Опитай се да го приемеш, като част от него, която има нужда от обич и подкрепа. Любовта към децата и половинката са две коренно различни неща. Ако не можеш не си трови живота. Дай си шанс да срещнеш човек с твоя статус, да създадете ваше семейство и дай боже да бъдете щастливи. Успех!

111.   109 може да си запазиш клишетата за себе си. Аз обичам рози, но не обичам бодли за това и ги махам. Дори мисля, че вече и по цветарските магазини го правят. Разбирам, какво искаш да кажеш, но реалността е много различна. Никой на никой не е задължен за нищо, особено пък да обича.

113.   107 е пак ще ти дам един пример от моя живот, макар че ти всичко онова което мразя у хората разглезена егоистка. Чичото на моя съученичка има свой син от предишен брак, и леля и естествено много не харесва момчето (като си тръгва винаги мрънка, че яде като разпран от манджите и например ). Но се държи добре, когато то им идва заради съпруга си, защото той и е казал, че момчето е толкова негово дете, колкото и момиченцето, което имат. Момчето и то се държи човешки с втората жена на баща си и всички се разбират добре.

114.   Ще се въздържа от определения за авторката. Съдейки по всичко и мъжа към който се стреми не е много стока. Но това се полага на търсещите финансово стабилен чичко паричко. Наздраве! :)

115.   Всички мащехи ли сте такива? Защото и аз имам някакви подозрения за своята. И да, детето му ВИНАГИ ще бъде на първо място за него, то си е негова кръв, ти каква си му? Или го приеми това и стига си планирала мизерии, или си намери някой без дете... ужасни сте направо..

117.   115 принципно е така, да. Но реално нещата седят по друг начин. Взаимоотношенията между мъж и жена и мъж и дете са различни. И като почнете с това тя каква му е? Ами в случая приятелка, но може да му е законна съпруга, майка на другото му дете. Тогава кво прайм? Идея си нямаш моя бивш колко пъти е отказвал да вземе малката, защото в последния момен с жена си решават да заминат някъде. Или колко пъти е отлагал среща защото жена му не се чувства добре и не иска да я натоварва. А колко пъти малката ми е споменавала, че докато какат е била бременна тати се е грижил и за двете, а тя само си почивала. И още много примери от ежедневието в които бившия ми демонстративно е показвал на детето ни, че спокойствието и сигурността на жена му са важни за него. Малката и правят впечатление количката на бебето, дрехите, играчките. Само количката муструвала, колкото моята кола. Не казвам, че е лош баща. Грижи се за малката, помага финансово. Нямам оплаквания, но факт е, че една жена така може да завърти главата на един мъж, че ви е бедна фанразията.

118.   117, да, съгласна съм с теб. И моите отношения с новото семейство на баща ми далеч не са розови...
(115)

119.   Съвсем случайно попаднах на тази история... само за протокола - аз съм дете на разведени родители и баща ми е женен втори път :) От личен опит мога да ти кажа, че ти не обичаш този мъж истински... ако беше така, щеше да направиш всичко възможно детето да те харесва поне... Той не е твой и дъщеря му ВИНАГИ ще бъде на първо място, дори да не ти допада идеята. За това ако имаш претенции, си намери мъж без деца от други жени :)