Омагьосан кръг от размисли и страсти
преди: 12 години, 12 дни, прочетена 2019 пъти
Историята е стара колкото света, става дума просто за любов.
Преди почти 11 години го срещнах. Бях на 22 и тъкмо приключих една много объркана връзка. Той бе много по-голям от мен и двамата се интересувахме просто да си прекарваме добре. Той бе семеен, което не ме притесняваше, знаех правилата на играта без емоции и обвързване- просто секс. На разположение имах едно лято и след това си заминавах и мислех, че филма приключва.
Уви така мислех в самото начало. Може би месец след като започнахме да излизаме вече бях безумно влюбена. Той е най-милия и толерантен човек, който бях срещала. А секса беше перфектен. По принцип не давам израз на чувствата си и затова продължихме да се виждаме.
Лятото отмина и аз се прибрах, не му казах нищо, просто си заминах. Чувахме се по телефона, започнах да си намирам причини да пътувам, за да се виждаме.
В продължение на още 2 години се виждахме така. Най-щастливите ми мигове бяха когато бяхме заедно. Знаех че това няма как да продължи. Никога не показах колко много означава за мен. "Без емоции и обвързване". Дори никога не останах при него за цяла нощ, винаги си тръгвах. (А това не е било проблем, той не криеше връзката ни). Мислех си че така запазваме една измислена дистанция между нас. Тази връзка не може да мине на друго ниво, затова няма смисъл да се мъчим да правим това.
След 2 години срещах човек в моя град, прецених че е време да продължа напред. Прекъснах пътуванията си без обяснения. И дадох шанс на новата ми връзка. Така и стана вече 9 години сме заедно. Той е прекрасен човек, разбираме и сме привързани един към друг. Живеем и работим заедно, и на пръв поглед всичко е ок. Разбира се няма взаимоотношения без проблеми, но това са подробности.
И сега остана да обясня защо въобще си направих труда да разказвам толкова. Защото когато обичаш повече от всичко някой времето няма значение, не е болест да ти мине. Така и не мога да забравя господина. Прекарвам огромна част от времето си в работа, защото когато остана да не се занимавам с нищо не мога да спра да мисля за него. Той ми звъни през месец два по телефона да ме чуе как съм и да намекне, че ако искам може да се виждаме. Но това не е редно да става. В смисъл винаги съм осъзнавала, че е безумно е да продължиш връзка в която си втора цигулка. Но не мога да му кажа "моля, те не ми звъни повече". Сърцето ми се къса дори като си помисля. Опитах многократно да не мисля за него. Но всеки път когато нещо се случи в моя живот било хубаво или лошо единствения с който искам да го споделя е той. Хиляди пъти съм набирала телефона му, но така и не звъннах.
Толкова много пъти исках да му кажа колко много го обичам, но не мога да го направя... някак твърде егоистично ми се струва да кажеш на някой това, но трябва да го придружиш и с факта че не може да бъдете заедно, защото той си има свой живот, аз мой.
Намразих рождения си ден, защото имам чувството че всички на този свят ми се обаждат да ми честитят, само той никога не ми звъни, което е нормално защото просто не знае кога е, не съм му казвала. От друга страна няма смисъл да му казвам лични неща, когато не може да бъдем заедно.
А защо разказвам всичко това, просто имам нужда да си споделя, не мога да кажа всичко това на приятелите ми, защото няма да разберат.
Един омагьосан кръг си създавам сама. От една страна искам да кажа гледайте си работата всички ще правя каквото искам, от друга стана знам че е безумно. Ще приличам на някаква луда появила се от нищото след толкова години. И ако каже че си въобразявам че връзката между нас е специална... шах с пешката...
Имаше едно стихче, което се е запечатало в съзнанието ми:
Щастливи двата пътя си вървяха,
опасваха света околовръст,
но се пресякоха, а се не сляха
и ме разпънаха на своя кръст...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 дни hash: 6631181fbd

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж, авторке, клониш към драматизиране и идеализиране на някого, който би следвало да е минало за теб поне от 9 години. Вече не си 22-годишна пикла, голяма жена е и е време да погледнеш истината в очите. НЕ СИ ГУБИ ВРЕМЕТО, за да мислиш за човек, който е достатачно егоистичен, за да не знае рожденния ти ден. Имаш стабилен мъж до себе си, с когото можеш да създадеш деца, да имаш бъдеще с човек, който те цени, УВАЖАВА и ОБИЧА. Жененият мъж е могъл да се разведе и да избере теб, ако е имал чувства някога. Не е вярно, че женени не се развеждат - аз съм женена за такъв човек и той действително се разведе, за да бъдем заедно. Правилата на играта не се каза „само секс без чувства“, а се казва „избираш жената, която обичаш“. В крайна сметка твоят човек е направил своя избор, както и ти твоя. Просто при твоя човек е надделял егоизмът, използвал те е и би искал да продължи да те използва! Затова гледай само напред, блокирай направо телефона му и забрави за него. Така е най-добре. Няма любов там, където тя не е споделена.

 

...

преди: 12 години, 10 дни hash: 82c55def05

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Голяма жена друг път. Колко големи жени познавам, които са умствено изостанали - просто не е истина...

 

...