Споделена история от Любов и изневяра |
Оставих го, но сега ми липсва
преди: 12 години, 8 дни, прочетена 2844 пъти
Здравейте:) Ето, я и моята история. С приятеля ми бяхме заедно 4 години. От самото начало връзката не тръгна добре, той не искаше сериозни отношение правеше си каквото иска, излизаше с кого иска, оставяше ме и пак се връщаше. Но след първата година всичко се промени започна да ми показва, че ме обича и държи на мен, а именно това исках аз. Но след време започнах да се съмнявам в чувствата си и сега го правя. Не знам найстина ли го обичам или това е просто навик. Оставих го преди 2 месеца първия месец не ми правеше впечатлние може би зашото бях свикнала да ме търси винаги. Но той се измори цял месец и спря, а сега разбирам че ми липсва. Тези 4г. от живота ми бяха много трудни. Заживяхме заедно 1г. той не работеше почти аз съм студентка той е студент задочно. Аз покривах всички сметки наем, ток, вода, храна. Техните са разделени, но имат възможност да му помагат, но докато бяхме заедно не си помръднаха пръста. Защото така им е по изгодно някой друг да им издържа детето. Майка му беше срещу мен неискаше да сме заедно правеше ми мили очи, но аз мноого добре знаех какво си мисли. Постояно ходеше по врачки и ни казваше, че те са и казали че ние ще се разделиме и закакво само си губиме времето.
Използваше всеки удобен момент, когато той излезеше да ме натсройва срещу него, че той не бил за мен да го оставя. Това се случваше всеки път щом идех в тях. Аз не можех да се боря срещу лудото му семейство и казах край. Тези хора никога не биха ни помогнали с нищо. През тази година когато живяхме заедно, а и преди това непрекъснато чувствах, че ме задушава нещо ми стягаше сърцето може би от всички проблеми. И сега единственото нещо което искам да разбере е дали найстина го обичам или това е просто навик? Забранявяше ми много неща да излизам и т. н може би и това е повлияло. Но не знам на 20г. съм, а той на 23г. Досега не съм имала друг приятел, а неми се иска да повярвам на врачките на майка му, че не сме един за друг. Страх ме е от това, че може би нямаме бъдееще заедно. Но исакм да си върна всички чувства и да го заообичам, но как да го направя. Сега ми липсва, но това чувство ме спира тази несигорност, че се дуомя любов ли е или навик. Знам, че той ме обича винаги ми го е показвал, но защо да не мога да му отвърнна със същото. Всички са срещу нас постояно говорят, че сме различни и не сме един за друг. Объркана съм. А в същото време той ме иска и аз него, но това е страхът ми, че нещата стават сериознни колкото и да не иска неговата, , любима майка'' а мен ме мъчат угризения дали той е лзбовта? Ако някой е попадал в подобна ситуация, моля за съвет:) Благодаря, че отделихте време за мен и моята история.
|
