Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Правила съм го веднъж. Обичах го много,макар той да не ми вярваше.Бяхме от различни градове,което се оказа голяма пречка за него. Поддържахме връзка чрез емейли,скайп. Но две очи не се ли виждат се забравят! Един ден той просто спря да отговаря на писмата ми.В последвалите 6 месеца аз не спирах да му пълня пощата с откровения как се чувствам, колко ми липсва, как не мога да живея без него... Накрая нямах сили да продължавам да се боря с мълчанието му... Спрях.

Опитах да се примиря и да намеря ново щастие. Но пътищата ни отново се събраха, когато изненадващо той реши да ме потърси. Тъкмо се прибирах в България, когато получих смс как би искал да дойде да ме посрещне на летището в София. Бях толкова щастлива. Не го вярвах. Той дойде. Това беше мечта,която се сбъдна, която ме понеси в облаците. Решихме, че отново бихме могли да бъдем заедно, да се борим , за да можем един ден да бъдем наистина щастливи!

Но ин това ми щастие свърши бързо,за по-малко и от седмица ... Не би бил щастлив с мен, защото работата ми като модел не му харесвала, колко мъже щяло да има около мен да ме снимат ... И така,колкото и трудно да ми беше, реших да го оставя. На мен също би ми било трудно да търпя ревността му. След взетото от мен решение получих съобщения как искал да бъде с мен, как съм му липсвала... Но го оставих...

7.   И аз го направих обичах го много, но често се карахме, они бързо се събирахме един ден той ми каза, че не можем да бъдем заедно, че нямаме бъдеща и много думи ми нагори, за да ме отблъсне. Страдах много намерих нови приятели които ми помогнаха да го забравя. И един ден той поиска да се видим и ми призна, че му било хубаво с мен и искал пак да сме заедно. Отказах му. Сърцето ми искаше, крещеше да се върна при него, обечах го, но не исках да прекарвам повече нощи в плач, защото ми се е разсърдил, дни в страх, че от някоя малка грешка ще го изгубя.

8.   Браво на тези, които са успели. Сигурно адски много боли, но явно не съм достатъчно силна, за да го направя. В момента съм с човек, с когото знам че нямам бъдеще. Един път го отблъснах, но той пак ме потърси. Знам че колкото повече отлагам, толкова повече ще боли и не знам защо само отлагам момента.....

9.   В момента съм точно в тази ситуация, преди два дни се разделихме,защото нямаме бъдеще заедно. Не съм на себе си, не спирам да плача, прибирам се дори по рано от работа защото неискам никой да ме вижда така подпухнала от плач. А по темата как преживявам раздялата...отговорът е че немога да я преживея, трудно ми е, дори няма с кой да я споделя. Приятелките ми са семейни и не се виждаме много често, няма с кого да изляза поне да не мисля за това. По цял ден съм си вкъщи и плача и мисля само за това. Така че някой може ли да ми каже как се преодолява една раздяла когато си съвсем САМ, дори когато няма на кого да се обадиш...кажете ми???

10.   Mина една година .. и аз лично не съм намерила на1ин да го преживея .. така че успех на теб ..

11.   2 години .... и аз още мисля за него , и още го обичам , иоще страдам , когато си спомня за хубавите моменти заедно. Стига ми да знам, че всичко казано от него тогава е било истина ... за това да се върне при мен... Не вярвам... Макар да ми се иска да се случи така и отново да сем заедно...

Номер 6

12.   Bсичко преминава няма вечна мъка

14.   Точно това ми се случва в момента, изгубена съм, душата ми изгоря, дадох всичко, опитвам се да не търся вината в себе си, но се подиграха с мен и ми разбиха въздушните кули, седя, празна в момента, изпразнена от собствената си душа... боли

15.   Срещнах го случайно преди много години.Изживяхме най буйната любов.С него се чувствах едно цяло-не вървях,а направо летях.Имахме близо 15 години разлика,която за мен беше без значение.Той обичаше да слуша мама и реши вместо мен-да си тръгне защото животът е пред мен.Болеше,много болеше.Където и да се обърнех виждах всички спомени със него.Смених града,хората и след години се съвзех.Видяхме се отново след години.Аз вече не чувствах нищо към него,просто един приятел с който се познаваме добре.Излезнахме на вечеря-той направи опит да ревнувам като сваляше сервитьорката,е аз му помогнах като се включих в играта.Аз го забравих и минах напред,той мене не.Човек понякога трябва да слуша сърцето си,иначе изпуска влака

16.   Да тук виждам болката на изоставените любовници! Много ви съчувствам! Болката е страшна, също и ако си от другата страна! Номер 5 коментира, че е била с женен мъж и връзка без перспектива! А защо я започнахте тогава? Ти знаеше ли, че е женен! А той знаеше ли, че и ти си женена! Или беше връзка за секс? Ами като е така защо влагаш чувства? Отиваш за единия секс, както наверно той е правел!

17.   Номер 16 - ТЕМАТА Е ОТ 6 ГОДИНИ и хората едва ли я следят, но ще ти кажа, че нещата не са толкова прости, колкото ти си мислиш. В повечето случаи няма какво да си кривим душата, любовницата знае за брака и децата на мъжа. Аз не познавам обаче любовница да е с мъжа само заради секса. Жената си е жена, влюбваш се. Не мога да говоря за другите, а само за себе си. При нас просто той ме спечели с много усилия в продължение на половин година. Имаше привличане и харесване от самото начало, но аз бях резервирана и го избягвах, което не му попречи. Влюбването е като при всички останали двойки - превръща се в мания, в неустоимо желание да си с този човек. И двамата се влюбихме един в друг. Никога не ми е давал надежди за каквото и да е било и не ми е говорил за брака си, но на втората година след тежък период ми се довери за Ада, в който живее - мрънкаща и недоволна жена, домашен психически тормоз, невъзпитани и неблагодарни деца, чувството, че е използван, а тя го отблъсквала в леглото от самото начало, но с течение на времето съвсем го отблъснала и се изнесла в своя спалня под предлог, че бил хъркал. Това беше бракът му.
Историята нататък е банална - разведе се след доста години и направихме свое семейство.
В интерес на истината повечето втори съпруги сме така. Официално и ние сме се запознали и сме тръгнали заедно месеци след развода му, но реално това не е така. Понеже бяхме дискретни и живеем в голям град, а жена му не се интересуваше от него не беше проблем да запазим връзката си в тайна. Дори бяхме ходили на почивка заедно по време на брака му. Много жени познавам като мен - всичките сме втори съпруги на подобни мъже, уважавани от обществото, от децата от първи брак, а често тези деца дори избират да живеят с нас и ни търсят при проблеми.
Обяснявам си феномена с това, че хората са се оженили много млади и после са се променили и не са били щастливи заедно или просто днес живеем по-дълго и сме по-дълго активни, така че особено мъжете могат и по-късно да започнат на чисто и да си направят друго семейство.
Често си мислим, че за мъжът кариерата и благополучието са по-важни от семейството, но това не е така. Мъжете също желаят да имат любяща жена до себе си, дом, изпълнен с щастие, обич, разбиране, любов и като минат определена възраст и натрупат малко житейски опит, доста мъже решават поне да се опитат да сбъднат този мечта. Не винаги се получава, но поне при нас се получи и днес стареем заедно. Минаха много години от тогава. Той вече е дядо, а децата ни са в горните класове, но съм била любовница и винаги част от мен ще бъде.
Независимо дали любовницата ще се омъжи после за мъжа или връзката ще се разпадне, това променя.
Основната разлика е в това, че се научаваш да цениш времето с мъжа, когото обичаш - научаваш се да наблюдаваш мъжа и при първите симптоми на проблем да реагираш, научаваш се инстинктивно да се радваш на малките неща с този мъж, защото за теб не са подразбиращи се и даденост. Само жената, която е плакала по цели нощи, защото е тъжала за любимия знае за какво говоря. Само жената, която не е могла да ходи хваната за ръка с любимия човек, знае колко ти е нужно това. Само жената, която никога не е била извеждана на вечеря, на разходка в парка, знае да цени тези неща. Само жената, която е треперила пред възможността да забременее, макар че има любим и точен човек до себе си после може да оцени и майчинството, и подкрепата на мъжа.
Повечето съпруги губят мъжете до себе си, защото не умеят да се радват на обикновените жестове и старание от негова страна и много често жените влагат в мъжете си нереалистични очаквания...например, че ще ги направят щастливи, ще им осигурят лесен начин на живот и като станат негови майки и съпруги едва ли не ще са на върха на сполучието в живота. Тази илюзия ни е възпитана и от приказки, и от филми, а самото сватбено тържество ни дава илюзията, че едва ли не биваме коронясани кралици, но това изобщо не е така - ти ставаш слуга на мъжа си и той става твои слуга. Децата означават отдаденост, много работа, а не само признанието на майчинството. Това, че си родила деца от един мъж, не те прави жена номер 1 за него, защото всяка матка може да му ги роди тези деца - жена номер 1 за един мъж ставаш само, когато съумееш да го направиш щастлив, а това е най-трудната задача на една съпруга (по-трудна и от майчинството) и ако не си любовница на мъжа си, това няма как да го постигнеш.
Това е тайната на жените с дълъг ЩАСТЛИВ брак. ...щастлива връзка не се постига нито с красота, нито с красиво и тренирано тяло, нито с пари, защото любовта и щастието са отвъд тези неща и така често ще видите навън дебели и грозни, стари жени, но с греещи лица и щастливи баби, майки и съпруги със също толкова охилен мъж до себе си. Ще познаете такива двойки по езика на тялото - те може да са на 80 години, но винаги ще ги видите хванати за ръка и с телесен контакт един към друг. Такъв мъж няма нужда от любовница - той я има в лицето на своята половинка.

18.   Браво 17, много хубаво си го написала!!!

19.   Да номер 17 благодаря за отговора! Много е изчерпателен и този мъж, който не се е чувствал щастлив в къщи и е нямал секс в къщи е имало защо да търси навън! Радвам се, че всичко е добре! Нека ти разкажа и моята история! Семейство с 2 деца, познаваме се от 15 годишни! Както и при теб той тича след мен 3-4 години! Едва като студенти се сближихме! Аз учех в друг град, но всеки месец се виждахме по 2-3 пъти, независимо, че ни деляха по-вече от 200км, аз се прибирах, той идваше! След, като завърших и се прибрах в родния си град се оженихме! Толкова бяхме копнели да бъдем най-после заедно! Аз започнах работа той още учеше! После завърщи, казарма, роди се първото ни дете после второто и както казваш ти нищо не е така просто, както изглежда! Бяхме едно чудесно, сплотено, задружно българско семейство! Децата растяха, ние се обичахме и всичко ни беше наред! Тогава той остана без работа, аз започнах да работя на щат и половина по моята специалност, а той милия се хващаше с всичко, което намери! Децата растяха имахме студент, но годините се нижеха една след друга, пари трябваха, а работа нямаше! Никога и през ум не ми е минавало да го обвиня, че не работи, защото знаех, че той прави всичко възможно! Продължавахме да се обичаме и уважаваме, особено след тези човешки изпитания и да се подкрепяме! Тогава решихме да си направим бизнес от който той разбираше, а аз в последствие се научих! Той работеше сутрин и после правеше доставки, а аз след старата си работа поемах следобед! Отначоло нещата вървяха, минаха няколко месеца доставките взеха да куцат, той да чезне, че и вечер се прибираше след мен, взе да си заделя пари, висеше вечер в ISQq ;Мълчеше и не беше същия! Аз работех по 11 часа да не се повтори работата с издръжката от преди няколко години и просто от преумора смятам, че не мислех логично! Минаха се още 1-2 месеца! Аз винаги първо си говоря с него, за да се изяснят нещата и го попитах къде ходи, а той най-небрежно ми отвърна, че се разхожда! Пак повярвах! След всичко преживяно, което така нви сближи, всичко беше на ред разбирахме се, имаше и хубав секс, но разликата беше в него-умълчан, тайствено отиваше до гаража и като намерих след едно такова отиване SMS "Отивай в гаража, писна ми вече", аз пак се опитах да говоря с него! Той се изсмя и каза, че от умора не съм добре! Да обаче аз най-после проумях! Край на личното пространство-то е лично, до като и двамата го зачитат, ане единия да го зачита, а другия да се възползва от това! Слад като намерих бележка от платен ток на адрес, който не ми е познат, аз намерих адреса и реших да се убедя въпреки, че представете си след всичко преживяно, дългото му безработство, всичко, с което се натоварих, това че продължавахме да се обичаме и уважаваме, секса беше хубав-това той го казваше, какво липсва? ! Липсвах аз до него за да работя и той забрави всичко преживяно и много лесно ме замени! Въпросната жена го хвана в сайт за запознанства, пиха кафе и до тук! Заминахме на почивка, върнахме се то звънене, то SMS-и то преследване, то оплаквате от мъжа й то хленчене! Направо му се постлаха, по всякакви начини само и само да им бъде обърнато внимание! Хванах ги на адреса, жената се цупеше, обидено и взеха да ме лъжат, че "споделяли"! Мъжът ми беше загубил желязното си спокойствие, а жената си мислеше, че съм се вързала! Тук в този сайт е писала, че "голяма помия" се била изляла отгоре й! А вие как мислите след като се мъкна след мъжа ми десетина години, след като ги хващах 3 пъти, но не отидох да кажа на мъжа й, на тях просто не им пукаше и особено на нея! Правеше ми се на приятелка и се чукаше с него! Аз се превърнах в хипертоник, все ми се струваше, че нещата, ще се оправят, но скандалите не спираха! Вечер до като гледах телевизия да избягам от гадния си живот, той чатеше, вдигаше глава и питаше" Ти ли каза на мъжът й за нас"? ! Въпреки, че знаеше, че жената е безподобно, доста ниско интелигентно дрънкало, което не знае на кого какво е казала и забравила, но това беше възможност да бъда охулена и тя използваше всякаква подобна! Най-после след стотици скандали му казах, че не ми трябва никакъв секс между любовните му истории и ще го чакам някой и друг месец да приключи, а ако не развеждам се! Тогава разбрах, че нея в секса изобщо не я бива, че си е намирал и някои и други връзки, за да й прави на инат, тъй като много го ревнувала, отваряла му профилите в ISQ то и пращала съобщения от негово име! Е това е сега вече я няма, но 3-4 години пак се въртя да се нарича да пита за разни неща, само и само да й обърнат внимание! Така една безсъвестна, егоистична, невъзпитана, нахална и самовлюбена особа може дасъпче с калните действия, всичко, което сте градили с години! Желая ви щастие и късмет!

20.   Номер 19, съжалявам за твоята история и брак, но всеки случаи е различен, а и още едно нещо не споменахте, а може би и Вие самата не го осъзнавате - в крайна сметка ВСИЧКО зависи от Вас!!! Нито деца имате (студентите са пълнолетни, самостоятелни граждани), нито сте фин. зависима от съпруга си, и най-важното - не сте щастлива с него. Защо сте все още с този мъж? Емоционална зависимост???
Съвет като жена и съпруга към жена и съпруга - разделете се с този човек, запомняйки хубавото в живота и брака си, но си дайте шанс да бъдете щастлива сама или с друг човек.

За себе си мога да кажа, че не се чувствам виновна за разпадането на първия брак на съпруга си. В крайна сметка поне в моя случай аз многократно се опитах дори да прекратя връзката ни, а ТОЙ беше активната страна, която търсеше, дори преследваше и в крайна сметка си направи своя избор. Той реши, че не е щастлив в този си брак и ТОЙ собственоръчно подписа молбата за развод.
Аз освен това не бях обвързана и съм дала обет единствено към него в живота си. Всеки е отговорен сам за живота си - той е бил отговорен за неговия първи брак заедно с първата си съпруга, аз съответно съм отговорна на равно с него за нашия брак сега, но ако не бях щастлива с този мъж, никога не бих стояла с него, а ако разбера, че има любовница - бих го оставила на мига, макар че имаме малки деца.
Вие пък сте съвсем свободна да бъдете щастлива, но не сте осъзнала, че.... никога не сте се научила да живеете като АЗ и винаги сте били НИЕ с този човек.
За разлика от Вас една любовница е АЗ и знае да живее сама. Аз и до ден днешен СЪМ В СЪСТОЯНИЕ (МОГА) да бъда сама щастлива и най-важното - имам живот и извън брака си. Не само работа, хобита, но и приятелски кръг имам извън брака си. Обичам мъжа си, но в момента, в който един от двамата не е щастлив и това състояние не може да бъде преодоляно - всеки си продължава сам по пътя.
Мисля, че и за вас това е решението.
Успех

21.   н 19 и други като нея са емоционално и финансово зависими от мъжа и в повечето случаи той е единствения мъж в живота им ,та не се развеждат ,защото не могат да се справят сами ....

22.   Аз съм 19! Не съм била финансово зависима от мъжа си, обратно имам специалност, с която в тези времена никога не съм оставала безработна! За мен моят мъж беше единствения в живота ми, но за другата май беше трети! Обратно имаше доста дълъг период от време, когато той беше финансово зависим от мен! Да обичах мъжа си, имах 2 деца от него и той ме обичаше! Но колкото до това, че не мога да се справя сама има периоди в живота ми, когато съм се справяла сама, за разлика от други, които хленчеха и се лигавеха, за най-малкия проблем, само и само някой да се занимава с тях, да обърнат внимание върху себе си! За мен лигавщините на тези жени се дължат на ниско самочувствие, затова трябва непрекъснатонякой мъж да пърха около тях, за да им лекува комплексите! До като той се занимаваше със глезената персона аз няколко години въртях и бизнеса! Така, че скъпа 21 не съм финансово зависима от мъжа си, самостоятелна съм, смятам, че съм интелигентна, но за едното нещо позна-да въпреки годините аз не съм преставала да държа на мъжа си, но въпреки, че го обясних най-човешки на неговата, казах й за скандалите ни, като все пак разчитах на човещината в нея, но обратното- гледаше ме и ме лъжеше, а физиономията й се промени, кото, че мина отсенка на задоволство! Тогава взех решение-няма да й правя удоволствието и аз? !

24.   А какво става, когато сам си тръгнеш от този човек, който наистина е за теб? Аз го направих и не мога да го преодолея. Той е от този тип хора в живота, които идват само веднъж. Тази връзка аз не я наричах любов, а нещо съвсем по-красиво и необяснимо. Няма секунда, в която да не сме се разбирали, пълната прилика, дори да изкажа емоция от случка, той знае как съм я изживяла и я описва. Това е силна емоция и аз не бих я дала отново, не и в същата сила.
Днес, месеци след раздялата той още е в живота ми, защото беше обещал, че го имам независимо от всичко, и го имам, но като най-добър приятел и до там! Прекарваме време заедно, добре е, но само първите минути... После, като се погледнем започваме да се изчервяваме, дори са се насълзявали очите ни. До толкова уважава всичко, което правя и мисля, че ме пусна. Един единствен път, в гняв каза, че не знам какво правя и ме обвини...
Ще попитате как е възможно до ден днешен и с двама ни да е така и не сме заедно... Взех решението импулсивно, наистина, решила, че една любов не е достатъчна, че не ние, а животите ни са коренно различни... Беше щастлив, че съм до него, дори е викал изведнъж от емоцията, но казваше, че адски съм в него и не иска да ме пуска, но ме дърпал назад и аз взех, че се хванах за тази фраза и ето резултата... Сега се мъчим да бъдем приятели, а в нас вилнее нещо уникално, но всеки мълчи и не се дава да се каже и дума. Негодни вече да обичаме...
Справяме се с времето да преодолеем, но това, което е един път, не се забравя според мен! Ще претъпя някак това с времето, но не всичкото...

25.   Аз вярвам, че човек има само една голяма любов, тя не се преживява никога. Единствения лек е времето - с него спира да те боли, но любовта си остава, въпреки всичко и всички. Мина много време, имам човек до себе си отдавна, който дори и не може да се сравнява с онзи от преди. Уважавам го, имам чувства към него, но онази любов никога няма да изгасне напълно. :)

26.   А трябва ли да спра всякаква връзка с този човек, за да мога да го забравя, защото той иска да си останем приятели?

27.   Силата сътворила всичко я изпрати при мен по мое желание. В точното време, определено от Силата сътворила всичко.

28.   Обичам го! Той не иска да бъде с мен. Искам да го отърва от себе си, да не се опитвам да го виждам, да не се надявам, че ще промени отношението си.... Не знам как... Всичко друго е заместител.