|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Почти отпразнуван.
преди: 17 години, 2 месеца, прочетена 3588 пъти
Хей, момче, губя ума си въпреки, че дори не те познавам. Чакам момента, когато ще спреш до мен. Знай, че те виждам, когато минаваш покрай мен.Това е любов, за която мечтая .Но дали това не е само фантазия на самотната ми душа. Отговор-нямам. Спомен - нямам. Само сложна плетеница от реалност и догатки. Винаги, когато се взирам в теб виждам /или си въобразявам/ колко нежно ме гледаш. Бих искала да говоря с теб, ако имах куража, бих се опитала да ти кажа, че те желая и никога повече да не преминавам през това. Знам ти беше там- сам - и видя твърде много. Бясно светеха фаровете, за да се отдалечиш. И вината ме заля, защото не исках да виждаш това. Не можеше и да попиташ.
Ще обясня. Отдавна исках да прекратя срещите си с този човек. Той гледаще отиващата си майка в последните й дни и това се проточи дълго и мъчително. И когато някой ти казва /сега ми оставаш само ти/ искаш да си добър- макар и ощетен. Исках да съм добра, знаех, че момента ще дойде. Само да изтрая. А ти няма как да знаеш. Разбрах - той е на светлинни години назад, но все пак е човек и драмата му е голяма. Не се оправдавам, само пояснявам. И се случи това, от което се боях.
Търся очите ти, да ме спъват от всеки ъгъл, но вече ги няма.Ти престана да ме търсиш. А аз не мога да си представя живота си без теб, зная че и ти полагаш усилие да стоиш дълече от мен и да забравиш. И когато днес те видях -ти вече не беще сам. Бързаше след пъргава дама, убедена,че я следват. Колко познато. Ловецът в теб си беше отстрелял Тленноста. Аз почти разбирам- обичащ любовта, но и сигурността. Искаш да вземаш решенията си с разум и воля. Чувствата и емоцийте са на заден план. Разкрой плановете си с хладен разум, но защо тогава ти е любовта. Защо многолики, та тя е емоция. Кое е истинското ти лице? Ти мислиш ли, че се познаваш? Защо ти е фантазията- за да мериш и разкрояваш? Зрънцето дързост ще става все по -малко, ще изсъхне и вече няма да си спомняш, че го е имало. Но ще заставаш на кръстопът пак и пак. Винаги ще решаваш с воля и разум. Ще се познаеш ли когато стигнеш края.Тревожните ми очи те познаха, макар и не веднага. Светлата и тъмната ти страна. И двете силни и борещи се. Понякога, когато нещата са така сложни, човек иска да е амеба. Да, ама не.
Следващият път, когато те видя сигурно ще сте трима. Дано, дано това запълни самотата ти. Все пак 7 -та наистина може да е божествена, надявам се и заради себе си.
И БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ЧУВСТВО-не може да не го желая, но зная -няма да спреш до мен.
За твоя специален ден- почти отпразнуван, с тази почти изповед, с почти чужди думи, но с цялата си душа, която те иска, по- искренно от това не мога.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 17 години, 2 месеца hash: a05fde55b6 |
|
1. За тези думи - поклон и аплодисменти !!!
|
преди: 17 години, 2 месеца hash: 8d1bc8e9be |
|
преди: 17 години, 2 месеца hash: 735f1c409f |
|
3. Не разбирам защо правя това - молитвено стискам палци в джобовете си и искам шосето да остане пусто, за да може онази лудетина да има достатъчно пространстео за пируета си. Чие ли сърце трепва инфарктно от лошо предяуствие?
Господи - моето!
Запази ми го Господи - независимо за кого, твърде красив е за нелеп край.
Продължавам да стискам палци.
|
преди: 17 години, 2 месеца hash: 735f1c409f |
|
4. Обръщам бавно гръб, нещо си върша. Гневно духче с трясък запраща пепелника след мен. Гледам невярващо малките стъкла на пода,та аз не съм припряна, даже флегматична и малко педантична.
Решавам да пия чай, слагам чайник, драсвам клечка кибрит.Отварям капака да не кипне, гледам лижещите сини езици.Тук е твърде студено, ще почакам в топлата стая...
Но тук не мирише на чай, нещо друго се носи във въздуха, чаят дори не е завирал, студнен е все още. Съскащ звук под него се носи. Поглеждам ръцете си празни, обикновено държат цигара.
Искаш да ми отвориш прозорец към звездите ли, духче, яростно и палаво.
Питам се невярваща на безумните си мисли. Кого разгневих и с какво? Май нищо лошо неправя, освен, че искам някой за себе си .
-Мой е, мой е ...шепне уверен снежния дух!
|
преди: 17 години, 2 месеца hash: f32b5042ab |
|
...
преди: 17 години, 2 месеца hash: e24c8f2525 |
|
6. Колко красиво! Поздравявам те затова, че можеш да ЧУВСТВАШ.
Когато усетиш горчивия вкус на собствените си сълзи,
когато, проумявайки, че потъваш, не успееш да задържиш усмивката на лицето си, спомни си, че ти всъщност си щастлив, защото все още умееш да чувстваш, да виждаш, да плачеш.
Красотата е в това докато си тук да умееш да се смееш, когато те боли, да съумееш да подадеш ръка на самия себе си.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|