Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Моя съвет е да поговориш открито и честно с човека до теб. Поговорете, виж как се чувства и той, спомни си защо си се събрала с този човек, припомни си хубавите му качества. Не споменаваш да те тормози или да има някакви сериозни проблеми между вас. Говорете като големи и разумни хора, не действай зад гърба му, подло е. Все пак ти сама си избрала този човек за мъж и дете си му родила. Вариант е и да си дадете малко почивка един от друг. Развода е крайно решение. Разделете се за извествно време, нека детето да не усеща, че има някаква промяна, трябва да общува по равно и с двамата родители. Пред него запазете спокойствие и добър тон. Пък виж как ще се почувстваш когато не сте заедно, дали ще ти липсва или без него ще ти е по-добре. Само дано не се окаже, че си стигнала до мисли за развод заради някаква аферичка...

7.   Така се случва винаги при празните хора, които чакат някой друг да им запълни вътрешното пространство.
Връзката е отговорност и на двамата. Нещата не се "случват" отвън, от самосебе си. Може да не е цветя и рози, но ако и двамата го желаят винаги може да има едно приятелско и ведро отношение помежду им, както и хубава, здравословна среда за отглеждане на детето.
Само че за това е необходимо УСИЛИЕ, което вече никой не си прави труда да положи. "Вместо да поправиш, винаги можеш да го хвърлиш и да вземеш ново!" - това е девизът днес. "Счупена ваза не се лепяла!" - глупости на търкалета! А вие пробвали ли сте да я залепите? Става и още как... А някои са такива майстори в лепенето, че никога няма да различите вазата от нова! Някои даже от парчета счупени плочки могат да ви направят ваза! Но човек трябва да е творец, да се старае, да греши и да трупа опит, а не да се оплаква по форумите.

8.   Прав е номер 2, във всичко. Не можеш да чакаш, някой да ти поднесе щастлив и разнообразен живот на тепсия. Омъжена съм от 25 години, Какво ли не сме преживели през този период, като че ли трудностите бяха повече. Децата си гледахме сами, без помощ от никъде, болни родители, които също гледахме, бяха на легло, беднотия, немотия. Беше тежко, много тежко, както се казва-забравихме себе си, но винаги заедно се борехме във всичко. Това беше борба, не само за оцеляване, отговорност към децата и хората, близките, които разчитат на нас, борба, в която си станахме още по-близки. Никога не съм помислила да избягам и да оставя всички, и да си гледам живота, защото потънали в проблеми, годинките си вървяха. Мога да гарантирам, че съпруга ми, ми е най-близкия човек, когото обичам, уважавам и копнея. Вече външно сме променени, но за мен той е момчето, което харесах и се влюбих, а аз съм неговото момиче, което с усмивка и прегръдка съм била до него и сме пробивали стени с любовта си. През всичките години на трудности, децата ни растяха, намирахме начин да разнообразяваме и нас и тях, във всяка свободна минута бяхме сред природата, съвсем целенасочено аз им показвах красотите в природата, цветята, дърветата, камъни по-чудновати, животни, насекоми, растения. Така от малки ги научих да се радват на природата, да виждат красотата и, да ценят малките неща, които съществуват, но ти трябва да имаш очи за да ги видиш, сърце за да ги почувстваш. Така без средства, с любов само, мисля, че отгледах чудесни деца. Така сътворихме до тук живота си и като погледна в миналото, не виждам нещо от което да се срамувам. За да съградят двама връзка-мечта с любов, наистина трябва и тук да приложиш творчество, мисъл и сърце. Разбира се, ако си достатъчно интелигентен, да го осъзнаеш, че тук има нужда от двама, които да се борят за това, а не един, който да чака, а после като нищо не му ражда главата друго-и да бяга, мислейки че някой друг ще му подари щастие. Погрешно, щастието зависи и от теб!

9.   "нашата връзка беше силно желана, емоционална, но това беше в началото, сега от моя страна всичко е мъртво. Вече не чувствам..." - авторке, ако една връзка е започнала силно разгорена, тя може да изгасне, или ако не е подклаждана, или ако умишлено е потушавана. Не пишете за отчуждаване от негова страна, а само от Ваша, т.е. огъня на обичта изгасва във вашата душа. Но огън който е горял силно, не може да изгасне от раз. Вероятно дълго време е тлеел и Вие не сте взели никакви мерки да го подкладете отново(или не сте ги търсили, или не са Ви предложени). Но каквато и да е причината, огънят е вече изгаснал. От Вас зависи дали искате да го разпалите отново в това огнище, или ще търсите ново такова, но пак ако не подклаждате огъня, той отново ще изгасне, а живота е кратък. По лесно е да се подклажда огъня, отколкото да се палят нови огньове! Имам чувството, че още отначало, огнището не е било добре избрано и бързо е прегоряло!

10.   До номер 7,
това е един от най-силните коментари, на които съм попадала.
Сами

11.   Историята ти навлиза в нещо, което ще завърши с катастрофа ако не се усетиш навреме. Наскоро преживях развод. Моята бивша жена досущ като теб на 29 години реши, че не ме обича и, че аз съм виновен за това. След това се забърка с пълен ахмак, изневерявала ми е от месеци с него и накрая започна да говори за развод. Е, понеже аз не съм балъче я хванах и последваха екшъни за чудо и приказ. Дадох и възможност да избира и тя направи своя избор. Разведохме се и сега тя е с дете на квартира.

От това, което си написала стигам до извода, че ти, подобно на много съвременни жени не познаваш любовта. Тоест, твоята влюбеност, колкото и дълго да е продължила не се е преобразувала в трайна любов. ВЛЮБЕНОСТТА И ЛЮБОВТА СА 2 РАЗЛИЧНИ ЧУВСТВА и много хора днес попадат точно в тоя капан. След като не обичаш един човек, значи просто си била влюбена. Състоянието на влюбеност е много характерно с това, че при него разума практически не работи. Отделят се химически вещества в мозъка и човек става зависим от тях. Постепенно това отшумява. Напълно угасва при установяване на едно статукво, тоест при липса на развитие в една връзка или брак. Под липса на развитие имам предвид семейните ангажименти, проблемите и рутината, която неминуемо настъпва. Тогава много жени започват да се чувстват отегчени и нещастни. После се появява някой боклук, заради който си развалят семейството. Тогава един такъв тип ги кара да изпитат нови отдавна забравени емоции, настъпва влюбване и такива безмозъчни жени си развалят прекрасните семейства. После съжаляват, някои дори се опитват да се върнат при съпруга си, но рядко се получава, защото доверието е унищожено. Парадокс на нашето време е, че много разведени мъже дори не подозират, че техните жени са им изневерявали с месеци и дори с години. Такива пък хора ( вднешно време главно жени) са обречени на нещастие, защото в една връзка или брак химията и влюбеността не са вечни. Вярно, че могат да продължат с години, в зависимост от развитието на връзката или брака, но рано или късно влюбеността си отива. Тогава, ако не се преобразува в любов, настъпва отчуждение, липса на привличане и желание за секс, безразличие, а понякога дори омраза. Вървиш по същия път. Потърси помощ, било семеен консултант, психолог, ако си религиозна опитен духовник. Всичко е в главата на човека и щастието и любовта. Научи се да обичаш и ще бъдеш истински щастлива и ти и цялото ти семейство. Да обичаш един човек значи да го приемаш с всичките му недостатъци без да се опитваш да го променяш. Aко искаш мога да ти помогна с някои материали по темата. Остави скайп или имейл. ВСИЧКО Е ПОПРАВИМО!!!

12.   Съгласна съм с номер 11, но не съм съгласна с това, че съвременните жени сме страдали от този проблем. Просто в днешно време сме по-склонни да се развеждаме за щяло и нещяло, докато преди жените са били по-зависими, а на разведените се е гледало като на прокажени.
И все пак, проблемът на авторката и тем подобните е другъде.

“Аз съм омъжена, на 29 години. Заедно сме вече 8 години, имаме дете на 6. “

Твърде много млади жени мислят, че като се бракуват ще са щастливи. Така както преди мама и татко са се грижили за добруването на момиченцето, така и новото мъжленце трябва да се грижи за добруването на момиченцето... и когато това не се получи, кой е виновният? Той, разбира се!
Проблемът на авторката е, че се е омъжила прекалено млада и не е имала време да се научи на самостоятелност.
Аз съм на 28 г., от 11 г. съм с един и същи мъж, живеем от 3 г. заедно, но преди това поживях на общежитие, издържах се сама и се научих да съм самостоятелна. Все още нямаме деца, защото ремонтираме къщата, която купихме наскоро. Състоянието на влюбеност не е изчезнало иначе, но изпитваме и много обич, любов един към друг, подкрепяме се, имаме общи планове и сме заедно в добро и лошо от толкова много време. Как мислиш, номер 11, дали няма да живеем добре, а? Но сме чакали с децата, чакали с брака, а сме се образовали и сме правили кариера, спестявания преди това. И през ум не ми минава да търся утеха другъде. Имала съм всякакви проблеми и съм се оправяла сама, без да товаря партньора си с моите проблеми.

13.   Потърси помощта на психолог.

14.   Любов, любов, колко да е любов? Следващата "любов" ще ли да е вечна? Дете имате!
Изпитваш отегчение от живота, искаш забавление! Някой друг ти е виновен - искаш да те забавляват! Кой друг ако не ти?
Нека ти разкажа и моята история - без да правя изводи - ти сама ще си ги направиш!
Мъж съм на 39 г., жена ми на 36, женени сме от 10 г., а сме заедно от 13, с две момиченца на 4 и 6!
В началото на нашата връзка със съпругата ми преминахме много трудности - то операции, то бездетност... сума ти неща и винаги съм бил неотлъчно до съпругата си. После нещата се оправиха и всичко потръгна - здраве, финанси, деца... както си му е реда. Преди 2 години усетих, че жена ми се чувства точно като теб - скучно и е, въпреки, че децата тогава бяха на 2 и 4 и грижите по тях бяха доста, може ни понеже аз поемах по-голяма част от домакинската дейност. После разбрах, че жена ми ми изневярява. Говорих с нея, каза, че била влюбена в любовника си, но нямали бъдеще заедно, защото той е женен с дете, на 150 км. от където ние живеем, зле е финансово... както и да е - избра по-сигурният вариант да остане с мен и да приключи с любовника. Приключваше 5 месеца. В къщи обстановката беше тягоста, децата взеха да задават въпроси. Ставаше все по-зле. Реших, че трябва да се разведем интелигнетно, поне докато още можем. Казах и че искам развод и я оставих с децата. Още на следващият ден дойде, цялата подпухнала от рев. Кога можем да се върнем с децата!? Не се съгласих - не виждах смисъл. След още няколко дни рев се върна разкаяна и не искаше да си тръгва.
Сега сме заедно - вече мина - няма и година! Децата растат щастливи и доволни.
Но доверието го няма.
Успех.

15.   Здрвейте. Какво става в днешно време? Как се развиха нещата, а при вас N14?

16.   Авторке, не си разваляй семейството! Имай предвид, че той усеща твоето охладняване. Опитай да се разнообразите с нещо, екскурзия или почивка само двамата някъде. Ако сметнеш че нещата са непоправимо счупени, само тогава развод. Не бързай в никакъв случай с крайното решение. Чувствата винаги отлитат, но остава близостта, привързаността, която само семейството дава. С друг човек може и да продължиш, но пак ще стигнеш до същото в един момент, защото залагаш на нещо много несигурно каквото са емоциите. Никъде няма вечно цветя и рози!

17.   Скъпа, авторке, тъкмо да те нападна,но прочутох историята ти докрай. Смело дерзай за жастието си и се разведи. Твоето щастие и това на детето ти е над всичко останало. Живеем,за да бъдем щастливи ,а ти не си. Аз те разбирам много добре, виж имаш един живот, да го пропилееш в агония е безумие, нито почивки ,нито жестове ще върнат любовта ти към този мъж и ти го знаеш сама. Не съм съгласна с мненията от по-горните коментари,защото когато любовта си е отишла безвъзвратно ,няма как да се върне. Може би,ако беше поработила над връзката си в зародиша на охладнявануто към съпруга си, горепосочуните съвети щяха да проработят,но на този етап нямаш никаква любов към съпруга си и самата ти го знаеш. Разведи се , ще е трудно, ще е болезнено, ще ти трябва време, но каквото и дя се случи занапред в живота ти , със сигурност ще си по-щастлива, подсъзнателно го знаеш. Не оставяй страха от непознатото да управлява живота ти.

18.   И на мен ми е интересно да видя развитието по случая, както това с коментар 14, дано получат известие по мейла или просто се сетят за поста. Съмнява ме малко, но дано отговорят. А и дано събитията са такива, че да са добре.

19.   Да знаете, че Ви разбирам напълно. И при нас е почти същото. Само, че аз смятам, че моят мъж вече не ме обича. Докато бях бременна му предложих да се омъжим (вече бяхме сгодени), по-практично е, а и исках детето да се появи в завършено семейство. Той все протакаше. Даже нямаше смелостта да ми каже в лицето, че не е готов да се омъжи. А аз жертвах живота си, за да родя най-прекрасното дете в целия свят (за което вечно ще съм му благодарна), а той милият не пожела да дойде с бременната си жена да подготви документите и да се подпише. То не бяха извинения, не бяха чудеса. Това толкова много ме нарани. Не съм от жените, които очакват мъжете да четат мислите им. Седнахме и му казах как се чувствам и защо е толкова важно за мен да се омъжим преди раждането. Нямаше смисъл! Сега вече детето ни е на годинка, но всичко си отиде. Правех многократни усилия да го обичам, да бъда до него, но всичко беше насила. В един момент го осъзнах и започнах да виждам как и той нехае за това. Отново седнах и му казах, че нещата не вървят на добре. Че трябва да направим нещо хубаво и за двама ни. Съгласи се.... обаче ми върза тенекия. Останах си само с приготовленията за романтичната вечер. Още един удар в самочувствието ми на жена (и без това след раждането ми падна самочувствието). Гледах да съм щастлива, усмихната и лъчезарна. Искам детето ми да има щастлива майка. Започнах да си купувам книги, записах се да уча. Все неща, които да ме ангажират, да ме държат далеч от мислите и тревогите. Обаче, ей на, пак се чувствам празна, самотна и глупава. Прегръщам детето ни и знам, че щом тя е тук никога няма да съм сама. Обмислям след като завърша да си намеря работа и да се изнеса заедно с детето. Казах му го! Не искам да действам зад гърба му. Подари ми два букета и толкова. Казах му, че не стават така нещата. И до тук. Виждам, че му е тежко и не иска да приключваме връзката ни, но не сме щастливи и двамата. Не е честно спрямо никого, най-малко за детето ни. Смятам, че сама ще се справя. Не съм нито първата, нито последната самотна майка. Сега се радвам, че той не пожела да се оженим. Моля се само да не ме изхвърли от апартамента му докато още уча. Любовник нямам, а и не желая. На този етап смятам да подсигуря бъдещето на детето си, а не да се занимавам с някакъв подлизурко. Прекалено много държа на себе си, а и на него, за да съм толкова гнусно подмолна. Така, че разбирам как се чувствате.

20.   Отговори си на въпроси като
Харесваш ли го физически?
Има ли нещо което ти допада в него?
При много двойки идва момент в който забравят за другия, искат нещо ново, с новия пак става същото.
Той обръща ли ти внимание?
Ако съвсем не го желаеш, няма смисъл да се мъчиш..

21.   Ами то не става само тя да се опитва, романтични вечери ала бала, сети се два пъти за нея да я замаже и пак същото..

22.   И аз тъкмо исках да се обърна към номер 14, но видях, че коментарът е пуснат преди години. Интересно щеше да ми е да попитам дали всъщност жена му е била тази. която е избрала да се върне при него след като е била разкрита и оставена от мъжът си, осъзнавайки какво е загубила и искренно желаейки да поправи ситуацията и всичко да си е както преди, или се е разкаяла просто защото след като е била изоставена, любовникът и той си е бил чукалата уплашен, и тя съответно виждайки одръпването на любовника, осъзнава че няма сериозни намерения към нея, нито пък чак толкова силни чувства, както си е мислила, и заради това решава да се върне при съпруга си. Това е много важно уточнение, което променя доста погледа върху цялата ситуация. Вие как мислите?

23.   Така се радвам, че темата е още активна. Аз съм объркана по същия начин. Заедно сме от 18 годишни, сега над 30 имаме дете. Той някак си не обръщаше достатъчно внимание на мен на него дълго време. Все сами излизахме все се чувствах сама, а обвързана. Така година, две и накрая бум. Вече няма чувства, целува ме прегръща ме... то ми е нервно искам да спре. Все си търся повод дя мрънкам, повод за скандали за да ме остави на мира. Не са ми смешнк смешките, не ми в интересен като събеседник. Говорихме два, три пъти, ъпй удващо разбра.... съжали, че така съм се чувствала... не знаел и наистина аз мълчах. Поправи се. Мил лпбезен, по-търпелив, но аз сякаш не се пречупвам...
Вече е мъжът, който ислам да бъде, но аз не схм същата... А детето е малко... Мисля за развод, но е така трудно... ами ако е грешка, ако нещата чогат да се поправят...? !
И така лесно ли трябва да се слага края? !
Другите хора чуестват ли се така?
Има ли преоткриване между хората и спясяване на любовта...? Да се боря ли.. , да се откажа ли докато в време и да ск градя живота пак? Толкова ми е трудно, плача всеки ден, на кръстопът съм. Чувствам се ужасен човек...
Искам да остана в този брак, но не съм щастлива.. :(

24.   Номер 23 абсолютно същото е и при нас. Насилвам се наистина да поправя нещата, но някак си чувството е изчезнало. Той е толкова добър баща, страхотен партньор е, във всичко ми помага, а аз се чувствам отвратително и с право. Той наистина е чудесен. Но просто нещата се пречупиха. Четох някъде, че било някакъв етап след раждането, заради хормоните, надявам се да е това. Наскоро говорихме пак и му признах, че искам да го напусна. Той се разплака. Каза, че ще направи всичко, за да не го напусна, че никога няма да се откаже от нас. За миг усетих как през цялото ми тяло премина електричество. Сега е същият мъж, в който се влюбих. На моменти искрено ме кара да се смея на смешките му, но все още не е достатъчно. Мисля, че... Мисля, че нещата ще се оправят. Може би наистина са някакви хормони, защото вътре в мен усещам как горя като го видя да ми носи вода например, или като гъделичка детето ни, или мен... На моменти ме дразни, без причина, но на моменти искам да го нацелувам и да се гушна я него, но все нещо не спира. Не разбирам какво. Дали и тази обстановка сега не утежни положението..? Не знам!

25.   Абсолютно същото е при нас. Само дето в старанието ск да е мил и любезен ,прекалява. Сега пък си казвам,че ме задушава с внимание. Моят също заяви ,че ще направи каквото трябва за да останем заедно. А мислех,че ще ме прати на майната ми к ще се разделим. Това много ми помага да искам да останем заеднк. Вярвам ,че със всеки сшедващ ще е същото, чувства вълнение и после рутина,но той няма да обича така дехето ми. Старая се , магнезии зная ,че добре влияе на настоенията за депресивни състояния. Та поръчах си. Дано по-бързо всичко се оправи к при нас и про вас. Успоклявам се като вижам и друг със сходни проблеми. Кара ме да не се чувствам ужасен човек. Благодаря ви.

26.   25 не си сама. И аз се чувствам ужасно! Може да пробвам това с магнезия и аз, че понякога се чувствам, че пропадам в някаква дупка. Кураж! ❤️

27.   И аз съм в твоето положение. Мразя скуката еднообразието, а моят мъж е точно такъв последователен и рутинен и пълната противоположност на мен. Та той дори и храненето не си разнообразява, а да не говорим за друго. В началото ме привлече, защото беше красив и успял, но сега уви нещата се обърнаха и останаха само недостатъците. Той обаче ме обича доста повече от преди, сякаш аз съм тази, която му дава стимул в живота, а преди точно обратното. Доста съм се чудила, но не съм си тръгнала, въпреки че съм на мнение, че ако не се чувстваш добре трябва да го напуснеш.

28.   Ох, и аз всв много съм философствала по темата, но я виж сега. Държа се зле, опитвам може би да го изгоня аз. Сама няма да събера смелост да ск тръгна никога. Какъв бвзхарактерен човек съм не зная... Искам да
изпитам към него пак това въшнение, страст. Рязумът ми знае, че е грешка, че трябвя да си натискам парцалите, нп сърцето ми...? !
Само негативи виждам, все е тъп, все е в грешка и той не заслужава такъв живот. Сам си го е направил да. 10 години аз крепях връзката ни, изненяди, романтики. Обич до полуда той само тъпотии, не ми дяваше уют, спокойстяие и разбиране. Видя вратата накрая и се промени, деуг човек. Но аз не го виждам вече така. Нещо се пречупи в мен. Тая неизказани неща само и физически започвам да се чувствам зле. Сърцеъо ме стяга, астма отворих... , бъбреците ме болят... Търся причината в друго, не че
вече
не го обичам
, но не се получава за сега... Господ да ми е на помощ.