Споделена история от Любов и изневяра |
Как да си върна половинката?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 3459 пъти
Здравейте. На 19 години съм и съм от София.
С приятелката ми (която е на 17) бяхме заедно почти 3 години. Тя ме намери в интернет, при което тя ми каза, че покрай общи познати е разбрала кой съм и как да ме намери. Писахме си отначало съвсем приятелски с невинни закачки. След няколко дни писане, каза че много ме е харесала и иска да се видим. Така отидохме на първата си среща. Още в момента, в който се видяхме пламна искра между нас. И така станахме гаджета. С времето. Отначало ме оценявах прекрасния начин, по който тя се държеше с мен и се държах доста гадничко. Но с времето нещата се задълбочиха. Ставахме все по-близки и по-влюбени. За пръв път някой ме обичаше толкова силно. Връзката ни вървеше добре, но имаше немалко скандали, повечето, от които за глупости (ревност от моя страна, недоверие и т.н). Карахме се доста, но в крайна сметка винаги сме се оправяли и сме продължавали заедно напред. Но в един момент (около година и половина от връзката ни) проблемите ни станаха по-сериозни. Станахме студени един към друг. Отблъсквах я все повече с ревността си. Винаги съм бил ревнив и недоверчив спрямо нея, а тя не го заслужаваше. Нито ми е давала поводи, нито е имало причина да не и вярвам, просто ви бях такъв. :( Разделихме се и това беше истински шок за мен. Винаги съм мислел, че ме обича толкова много, че никога не би ме напуснала, И ТОВА БЕШЕ ГРЕШКАТА МИ. Скоро след като се разделихме, тя ми каза, че си е с друг (момче, което като по-малка била харесвала много). Не можех да повярвам, че се случва. Беше като кофти кошмар. Но връзката им не продължи повече и от месец. През целите 4 месеца, в които бяхме разделени, опитвах какво ли не за да и покажа, че я обичам наистина много и, че съм готов да се променя. Пишех и всеки ден по едно писмо, в което изливах душата си, които накрая и дадох. Отивах в тях сутрин рано докато още спеше, техните ме пускаха в стаята и, гледах я как спи с часове, после просто си отивах. Но нямаше ефект. Гледаше ме в очите и ми твърдеше, че няма нищо към мен вече, и обича новото си гадже. Но някак си не и вярвах. Разбирате ли, аз съм първото момче, което тя някога е обичала, първия съм и дори в сексуално отношение. Накрая, когато видях, че опитите ми да си я върна нямаха успех, реших да си дам почивка и да поработя над себе си. Мина около месец, когато тя ме потърси. Известно време само си пишехме. Един ден решихме да се видим. Поговорихме си много. Каза ми, че причината да се разделим е било това, че с отношението си към нея, обидите, ревността и пр. съм я наранявал много в продължение на много време и накрая просто не е издържала. А това, че си е хванала друг веднага след мен е било само за да залъже себе си, да се опита да ме забрави и да спре да мисли за мен, въпреки, че през цялото време докато са били заедно само аз съм бил в главата и. Не е спряла дори за миг да ме обича както винаги ме е обичала. Каза, че съжалява и ме помоли да я приема обратно. Каза, че не знае с какви очи да застане пред мен и да поиска да се върне след всичко, което е станало. Но вината да стане така съвсем не беше само нейна. В крайна сметка се събрахме и продължихме заедно. Беше различно, бях се променил до някъде а и се стараех да бъда най-доброто, което мога. Времето си минаваше, измина още една година. Пак имахме проблеми, разбира се, това е нещо нормално. Карахме се за обичайните неща - ревност, ограничения от моя страна. Докато преди около 4 месеца имахме страхотен скрандал по телефона, в който изпуснах нервите си по начин, по който бях обещал на себе си, че няма. Обидих я, нагрубих я много лошо, държах се като боклук с нея. Бях излезнал от кожата си, и не можех да се контролирам за тези няколко минути. Тогава тя ми каза, че иска да се разделим, че не можем повече да продължаваме така, можело да бъдем само приятели. Беше ме страх, че пак ще мина през това, а и ми се струваше абсурдно това с "просто приятели". Никога не сме били просто такива и страстта между нас не ни го е позволявала. Казах и, че щом това иска, така ще бъде. Спираме дотук. А колкото до това да бъдем приятели - "това е невъзможно, защото имам чувства към теб" бяха думите ми, след което и затворих телефона. Предния път като скъсахме се затворих в себе си, не излизах, не общувах с никого, което още повече усилваше мъката ми. За това реших този път да не изпадам пак в това състояние. Още от следващия ден се запилях по баровете и дискотеките. Запознах се с една барманка, с която още същата вечер спах. Но това не значеше нищо, дори не ми хареса, не го исках, направих го на пук на себе си, само и само за да забравя колко много всъщност ме болеше. Минаха около 2 седмици от раздялата ни, през които изобщо не търсех приятелката си. Тя ме потърси. Казваше ми, че не може без мен, има нужда да комуникира с мен, да поддържаме връзка, боляло я като ме няма. От начало я режех и тя стана още по настоятелна. Накрая я поканих вкъщи на кафе. Говорехме си, опитах се да я целуна, но без резултат. Отбягваше ме. След около седмица пак я поканих вкъщи, този път не можа да се дърпа. Целувахме се, прегръщахме се, правихме секс и си казвахме, че се обичаме. На следващия ден ми се обади и ми каза, че пак иска да дойде. И пак така. В продължение на 2 месеца някъде се комуникирахме по скайпа и телефона всеки ден, виждахме се често и правехме същите неща, които сме правели докато бяхме заедно. Казваше ми, че ме обича, че друг не я интересува, не може без мен, НО в не иска да сме заедно, чувствала се свободна, независима, по-спокойна, защото не се караме постоянно. За момента така и било по-добре. Есествено се обади ревността ми и я попитах "какво ти пречи това, което го правиш с мен сега, да го правиш и с някой друг и да искаш да си сама, само за да не ти тежи на съвестта". Ведната ми се скара, че отново пак си мисля глупости и се обиди доста. Каза ми доста убедително, че друг не я интересува. Повярвах и. Не ми е изневерявала, сигурен съм в това, винаги ми е казвала всичко. Дори като си хвана другия при първата ни раздяла, веднага ми каза.
Но в един момент този сценарий взе да ми писва. Казах и, че в живота ми може да присъства само като моя половинка, а не като това, в което мислех, че се превръщаме (секс приятелчета). Каза ми, че с нея никога не можем да бъдем просто приятели, защото ознчавам много повече за нея, НО не иска да сме заедно, искала да е сама. Страстта, предполагам, не си е отишла, защото и до днес ни е тръпка като сме заедно, така че предполагам не в това е проблема. След тези думи и по скоро нещо като ултиматум, който и поставих, тя се отдръпна като че ли. Спряхме да се виждаме, да си пишем, да си звъним и т.н. В продължение на 2-3 седмици и звънях по веднъж на 2-3 дена, писахме си рядко неща от сорта на "как си, какво правиш". Казах и, ми липсва и искам да я видя, а тя отговори "и ти ми липсваш, но това е грешка" и така и не се виждахме. Мина още седмица така, но ето, че дойде и датата, на която имаме 2та годишнина. Написах и отново нещо като писмо, в което описах цялата ни връзка, само най-хубавото като вметнах накрая, че те я целият ми живот, и че повече от всякога искам да бъда с нея. Взех една розичка и отидох рано сутринта у тях. Дадох и писмото и и казах, че ще тръгвам, но не искаше да ме пуска. Не се бяхме виждали от около 3 седмици. Прочето писмото ми, след което каза, че ме обича. Легнахме в леглото и, гушнахме се, целунахме се няколко пъти, казахме си някои мили неща, което ме убеди, че все още има място за мен в сърцето и. Не искаше да ме пуска да си вървя. Останах за около 2 часа. Накрая тръгнах, целунахме се и ми каза, че се радва много, че съм дошъл. Оттогава минаха 4 дни, през които вски ден и звънях, писахме си и всичко вървеше идеално, до вчера вечерта, когато ме попита какъв е този внезапен интерес към нея. Питах я не и ли харесва това, че се интересувам толкова много от нея, а тя отговори "не че не ми харесва, но не искам да си правиш напразни надежди, че ще се съберем. обичам те и винаги ще съм до теб, не не по начина, по който те обичах преди, искам да поддържаме връзка, но нищо повече." Тези думи ме забиха в земята. Така неочаквано и изведнъж, след това, което се случи у тях, след нещата, които си казахме. Имам много теорий по въпроса, но не знам коя е правилната. Може би просто ме изпитва за да види как ще реагирам, дали ще изревнувам отново. Може би наистина вече не съм нейната половинка. А може би просто в объркана, както беше и при първата ни раздяла. Каквато и да е причината, аз обичам това момиче и не бих искал да продължа живота си без нея. Тя ме допълва, и ми е много трудно с думи да опиша това, което чувствам към нея.
Моля ви за мнения и съвети до колкото е възможно. Здравата съм се оплескал и вече наистина не знам как да постъпя. Ще бъда много благодарен на всеки, който отдели от времето си, дори ако е само за да прочете историята ми. :)
Поздрави.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 4230695a45 |
|
1. и моя бивш беше като теб кошмар е някой да те разпитва за всичко и да те вкарва в разни сцени на ревност винаги съм се чувствала така сякаш се оправдавам или едва ли не виновно задето съм поздравила някой познат накрая ми писна и се разделихме и знаеш ли какво осъзнах че тоя човек ме е задушавал! така че вземи си поука от тая връзка иначе е твърде вероятно до се повтори историята!
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 209e7fc8fb |
|
3. Истината е, че аз бях като теб - досущ същия. Ревността ми е до болка позната като чувство - това е един ужасен бич за самия теб и за жената, която обичаш. За беда, ревността става част от теб самия, т. к. ти самият не харесваш и не обичаш себе си достатъчно. Може би трябва да избиеш от главата си фикс - идеята за връзката ти с това момиче и да се пуснеш малко по течението. Не я отбягвай, бъди мил с нея, но живей със съзнанието, че тя не е твоя. Истината е, че независимо дали имате връзка, или правите само секс, тя ще ти бъде вярна само ако тя самата го иска със сърцето си. Остави я сърцето й да я води, остави нещата да се случват сами и не се опитвай съзнателно да контролираш ситуацията и отношенията ви. Когато успееш да освободиш съзнанието си от фикс идеите, натрапчивите мисли и бремето на ревността, тогава изведнъж в теб ще се отвори един огромен потенциал, който можеш да вложиш в грижата за себе си и съзнанието си. Така ще успееш сам да харесаш себе си в много по-голяма степен, а оттам пък ще се промени цялостното ти излъчване. Ще започнеш да излъчваш увереност, сигурност, ще станеш в пъти по-желан от жените като цяло, а и от тази която обичаш в частност.
Истина е, че докато разбера това, което написах по-горе, аз самият пожертвах моята голяма любов - безвъзвратно я загубих именно заради ревността си, след това дълго се лутах. Сега, след като преживях загубата, след като извлякох поуката, след като дадох сам на себе си нужното време, и след като се погрижих подобаващо за себе си, интересите си, съзнанието си и личността си, съм щастливо влюбен в друго момиче - още по-прекрасно от онова, с което се измъчвахме взаимно в началото.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 1332a41de7 |
|
4. Уау, много интересни неща си преживял! Напълно съм съгласен с номер 3 - наскоро преживях подобни неща, спряха да ми вдигат, доста ревнувах, любовна мъка и т. н. докато не осъзнах, че не може да зависиш от любовта на нещо извън тебе. Първо трябва да обичаш себе си, тогава може да обичаш някой друг, без да го задушаваш с непрекъснатата потребност той да ти дава любов. Другия се натоварва обикновено, че има такива очаквания от него и бяга - естествено е. Как няма да избяга от човек, който не се обича? Номер 3 добре го каза - "Така ще успееш сам да харесаш себе си в много по-голяма степен, а оттам пък ще се промени цялостното ти излъчване. Ще започнеш да излъчваш увереност, сигурност, ще станеш в пъти по-желан от жените като цяло, а и от тази която обичаш в частност. " Това е ПЪТЯТ.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 5477ddec43 |
|
5. Просто я пусни. Ако те обича, ще дойде сама пак. Ако не те обича, няма смисъл.
Тя в момента знае, че винаги може да се съберете, защото ти го искаш. Но ако се опиташ да си живееш живота, първо ще се почувстваш много по-добре и второ тя вероятно ще се замисли какво е изгубила.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: f1e2c0d208 |
|
6. Благодаря ви за коментарите.
Поздрави!
|
|
