Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не причинявай на другите това, което не искаш да ти причинят. Хектор

7.   Здравей,
искам първо да ми отговориш на няколко въпроса, за да мога да ти кажа нещо по темата:
1. Щом си на около 20, а сте заедно от много години предполагам, че той е първата ти сериозна връзка. На каква фаза от връзката си бяхте? Живеехте ли заедно, почувствала ли си се притисната?
2. Дефинирай ми защо връзката ви се е "изхабила"? Щом си била от много години с него, предполагам че си го обичала. Когато обичаш някой, той не може просто да се изхаби. Игнорирал ли те е? Обръщал ли ти е достатъчно внимание? Ако сте имали проблеми, говорили ли сте за тях? Ние жените имаме навика да си мълчим и да очакваме да ни разберат, а това става рядко.
3. Щом още се тревожиш за него и се притесняваш, сигурна ли си че не си просто във фаза на отчуждение? Да не стане, така че след 4-5 месеца да ти липсва? Питам защото и аз на моменти съм изпадала в подобни ситуации.
4. Имало ли е конкретен повод за раздялата ви? Как се разделихте? Каза ли му го директно или бе недоизказано?
Ако още ти пука за момчето според мен съвета на номер едно не е най-доброто решение. Била съм на негово място, да ме зарежат без конкретна причина. Ужасно е, не знам дали си го изпитвала. Чувстваш се отвратително, недостоен за обичане. Аз бях стигнала до лудост почти. Да знаеш че любимият човек изведнъж спира да те обича и не може да ти каже защо. Това е най-страшното, прехвърляш цялата вина върху себе си. Едва ли не, не си бил достатъчно добър човек, за да задържиш любовта му. Моят съвет е да седнете да говорите за последно. Щом те е грижа за него и казваш че "не е виновен", значи е свястно момче. Говори, бъди твърда и щом не искаш да си с него го отрежи. Но първо се запитай какво се е променило за теб, работите не стават просто така. Една връзка не се "изтърква". Имало е проблем, за който явно не сте говорили навреме и ето го резултата. Обясни му защо е станало така. Няма по-страшно от това да загубиш любим човек и да не знаеш защо...
Маги

8.   Добре 4 и 5, съгласете се, че когато няма любов в една връзка, то е по-добре тя да се прекрати, отколкото да се продължава от съжаление към някой. И аз така бях като вас, мислех по същия начин и 3 години и половина ходих с човек от съжаление. Имах тръпка в началото, но после видях неща в него, които не ми харесваха, както и някои хора от неговото семейство, които не можех да приема. Тръпката изчезна и ми стана безразличен. Не зная как се случи, но стана. Помолих да се разделим, като му обясних как стоят вече за мен нещата. Той се разплака и започна да ми нарежда как съм била смисъл на живота му и как заради мен живеел. И аз, понеже бях наранявана в миналото, просто стиснах зъби и продължих заради него, в името на това той да бъде щастлив. Месеци наред си повтарях, че може да се влюбя, като гледам как той ме обича, че е въпрос на време, че не трябва да го наранявам, че ще бъда наказана и т. н. Но този момент на влюбване така и не настъпи. В някакъв момент просто свикнах с него и... така. Стана обаче така, че се запознах след 2г с едно момче, в което се влюбих и усещенето беше взаимно. Заради тогавашната си връзка обаче, нищо не стана между нас в началото. Аз му казах, че съм обвързана, но продължихме да се чуваме и виждаме уж като приятели. Нещата се задълбаха обаче на душевно ниво. Цяла година страдахме един за друг, но аз не предприех нищо, за да не наранявам приятеля си. Все за него мислех, че нали после, както казват съдниците тук, ще бъда наказана и ще ми се върне. След близо година момчето, с което се обичахме дойде при мен и ми каза директно да избирам - дали НИЕ или ТОЙ. Защото ако е НИЕ, 2-ма души ще са щастливи, ако е ТОЙ - трима ще продължават да са нещастни. И аз тогава избрах НИЕ и никога не съм съжалявала за избора. Тогава и се целунахме за първи път. След тази целувка, аз бях сигурна, че не искам никога повече да се връщам при приятеля си. Само една целувка с това момче ме накара да се почувствам в рая, а с приятеля ми даже съм плакала след секс, защото се чувствах зле.
Всичко това го пиша просто като една житейска история, от която авторката да си направи съответните изводи. Авторке, тук мнения ще прочетеш много, но едно е да даваш мнение, друго е да си го преживял. Те не могат да те разберат. Аз ще ти кажа и моето мнение от поглед на човек, който го е преживял преди 12 години това. Тогава бях на 20 и няколко. Сега си прави изводите.
Според мен си постъпила правилно и честно. Той ще те обвинява и тормози много, защото мен въпросният ме тормози 7 години с смс-и, а отначало и с обаждания през нощта. (Даже си смених номера, но той пак го откри. ) Питаше защо съм го изоставила и как съм могла така да постъпя с него. И аз в един момент му казах "Ами аз? 3, 5 години живях ЗА ТЕБ - ти да си щастлив. Сега искам аз да съм щастлива. " Истината е, че той нито веднъж не ме попита ка съм и дали наистина съм щастлива и дали обичам. Постоянно говореше за своите чувства и за своите желания. Това са мъже егоисти. Не егоист в истинския смисъл на думата - той може да ти дава пари и да ти купува подаръци, но единствено се интересува от своите чувства. Това, че ти не си щастлива с него, той не го приема. Той смята, че след като той е щастлив и е направил за теб нещо под форма на любов, то ти задължително трябва да си щастлива, а не е така. Ветоятно ще те тормози доста дълго време и аз наистина зная как се чувстваш. Аз много плаках тогава около раздялата. Вината ме изяждаше отвътре, че съм дръзнала да поискам малко щастие за себе си, а съм го зарязала него - страдащ и нещастен. Ти гледай да се оттървеш от това чувство. Опитай се да му обясниш, че не го обичаш и че не е честно да оставаш с него в такъв случай. Че така му даваш шанс да започне нова връзка с ново момиче, което да го обича. Обясни му, че често така се случва в живота, но в крайна сметка всеки намира щастието. Кажи му, че не си щастлива вече с него и е редно да те пусне да намериш своето. Желая ти успех!

9.   И мен ме сполетя същата съдба, още ми е гадно, но в такова общество живеем, а пък вече на жена вяра как да имам, всички са еднакви защото може да си правят квот си искат и сами няма да си легнат, но при мъжете е различно. Мъжа може да си отдаде целия живот за 1 жена защото я обича, а при жените всичко е моментна тръпка това е. Днеска се кълне че те обича, утре ти показва че си нищо, в момента го преживявам това и научих че на жена доверие НЕ, свестните са 1 на 10000 сигурно!

10.   Авторката: Хей, малко нападателни взехте да ставате. "Всичко се връща" - това е така, ако наистина съзнателно си постъпил лошо, лъгал/изневерявал си, не си направил максималното за да спасиш връзката и т. н. Аз също вярвам, че рано или късно всичко се връща.
Номер 2, никога не съм му изневерявала и лъгала. И да, любовта може да се приеме за "детска" един вид, защото бяхме заедно от повече от 6г. Първа любов.
Не можете да говорите така за човек, който не познавате изобщо. Имаше външен фактор, който да попречи на пълноценното ни бъдеще заедно. И това даде отражение за мен върху връзката също. И какво? Да съм с някого цял живот, за да не страда той, иначе ще ми се върне? Добре.
Тези сайтове уж са за утешение, да видиш компетентни отговори, а какво всъщност получаваш... Нещо да прозвучи некоректно или не както трябва и...
"Ще ти се върне! "

П. С: Това, че аз съм била приключила връзката не означава, че не ми е трудно и на мен.
В противен случай, нямаше да си губя времето в подобни сайтове.

11.   Авторката: Номер 7,
1. Той е първата и единствената връзка, която съм имала до момента. Не сме живели заедно, ами отделно, при родителите си.
2. Нямаше достатъчно разнообразие, тръпка, и общуването не беше такова, каквото ми се искаше. С други момчета (приятели) ми се случваше да мога да комуникирам на всякакви теми, малко по философски понякога дори, а с него не, някак си говорим все общи и едни и същи неща. Може би защото се познаваме толкова добре. Чувството ни за хумор също е малко различно, той се смее на едни неща, които често не разбирах, аз на други, и трудно го карах да се усмихва, т. е трябва му сериозна причина да се усмихне ей така.
Чувахме се и си пишехме всеки ден, но се виждахме около 1-2 пъти в седмицата, повечето от които все в компанията му. Да излезем на разходка в парка или на вечеря само двамата си беше доста голяма рядкост. Дори не помня като бяхме заедно кога за последно го направихме това.
3. В началото имах такива притеснения, бях разколебана и не знаех кое е правилно, дали слушам сърцето си или съм се самонавила заради външни фактори. Но сега смятам, че така ще е най-добре. Да не говорим, че вече е изгубил доверие и не би било същото.
4. Това, което ме притискаше най-вече беше, че родителите ми бяха против връзката ми, това много ме натоварваше и ми беше много трудно да я поддържам по този начин (зависима съм от тях). Това за мен също оказа значително влияние за решението ми, почувствах се принудена и изморена. Казах му за раздялата директно и внимателно, но той не се отказа. Тогава не бях много категорична, но сега съм, дори и да ми липсва много. Говорехме доста пъти, но не може да ме разбере. Предполагам, че е нормално, като на човек му е така трудно.

Както и да е, май се убедих, че е малко глупаво да търсиш разбиране от сайт с непознати. Всичко добро!

12.   Към номер 9! Как може да кажеш, че на жените не може да се има вяра. По-скоро си е до характер и съвест, винаги съм казвала на приятеля си, че за мен лъжата е най-ужасното нещо и въпреки това, той ме излъга 2 пъти - изневери зад гърба ми. Предпочитам да ми каже и да се разделим, пък да си прави каквото ще! Така че доверието си е относително.

13.   Здравей, номер 7 съм.
Виж сега, да търсиш разбиране в такъв сайт е малко глупаво наистина. Тук ще чуеш по-скоро адекватно мнение на базата на това, което си написала. Близките ни хора са направени да ни подкрепят и разбират. Дори и не винаги да сме прави те са до нас и ни подкрепят. Тук е по-вероятно някой да ти каже истината в прав текст, защото не му пука дали тя ще те нарани или не.
Ти сама си каза защо е изчезнала тръпката. Щом я няма вече, най-нормалното нещо е било да се разделите. Просто е било редно като започнеш да усещаш това напрежение да поговорите, но вече всичко е минало. Ако той се е отказал и е спрял да те търси наистина не му се обаждай. Но моето мнение е че ако още се опитва да се свърже с теб, трябва да седнете ида проведете един финален разговор. Вече ти написах защо...

14.   М39,
съвети няма да ти давам. От позицията на по-големия си житейски опит просто ще ти кажа, защо според мен "той не може да те преживее". Напълно вероятно е, дори да сте толкова млади, той вече да е виждал бъдещето си с теб. Все пак това са 6 години.
Тия глупости че мъжете сме вятърничеви и т. н. не ги слушай. Ако един мъж е свестен и смята че е открил правилната жена, нищо не може да го спре да е до нея. Сега сте млади, сега ви е времето да живеете. Но щом сте се задържали толкова дълго в една връзка, аз мога да ти гарантирам че твоето момче вече се е виждало как ти пада на колене с пръстен и те носи през прага. Точно за това не може да се откаже и от теб. Фактът че няма и основателна причина също не му помага.
Няма да започвам спора жените или мъжете са по- разхайтени. Просто като погледнете темите тук се замислете, вече са само: изневерих на приятеля си; гузна съм; той ми омръзна; няма ги пеперудките и т. н.
Пеперудите и първоначалната страст поутихват с времето. Ако само това ти липсва си помисли, дали при следващия ще е по-добре. И все пак по-добър учител от животът няма.
А фактът, който спомена че той е изгубил вяра в жените е напълно нормален. Свестните моми вече са много кът. Той е имал една при себе си и сега я е загубил. Няма как да не е ядосан и обезверен.
Но всичко ще се оправи. Млади сте, животът има още много да ви очуква. Може да се срещнете помъдрели след 5-6 години и да се посмеете как две деца са си мислили че могат да са винаги заедно. Със здраве от мен.

15.   От номер 8 до авторката: И аз не намерих разбиране в една моя тема, с малки изключения. Наистина смятам, че не е редно тук да се търси. По-скоро при професионален психолог, тук пишат всякакви - и куцо и сакато. Малко са интелигентните хора. Повечето гледат да те оплючт, че да си избият комплексите.

16.   Авторката: Напълно вярно е това, което си написал... на 100%. И не ми е липсвало само това. Аз съм сериозно и моногамно момиче и не бих постъпила така само заради едната тръпка. Както казах имаше и външен фактор за мен, който ми повлия. Наистина се чувствам ужасно.

17.   Номер 14, нали знаеш, че не можеш да си правиш статистиката кой е по-разхайтен, базирайки се на този сайт, имайки предвид, че повечето, които влизат и пишат тук са жени.

18.   Същата история като мойта, само че аз съм от страната на момчето. Да ти кажа, разбирам те до някъде, разбрах и приятелката ми навремето, когато ме заряза без причина, затова и направих само един сериозен опит да си я върна(неуспешен, както се досещаш), след което прекратихме отношенията си, по моя инициатива. Обаче и до днес, 1 година по късно, се случва да се сетя за нея и да ми стане много гадно за няколко дена, да се депресирам, че няма да срещна пак такава любов. Всеки ден си мисля за нея по малко, разни рандом неща, свикнал съм си, нормално се чувсвам долу горе, но веднъж на няколко седмици изпадам в депресивни състояния и споменът за нея само ме задълбава в тях. През лятото бях перманентно депресиран и плачех всеки ден поне по малко за нея. Слава богу, минах през това, но все още сянката й е над мен. Понякога пак плача по нощите, и сега на свети Валентин си поплаках. Сега съм пиян, уж по хубав повод, но ето, отворих сайта сподели и чета любовни депресии и се самодепресирам. Та тъй, това, което му се е случило, ще разтърси живота му из основи и ще го промени много. Аз не бих се надявал на нормални отношения с толкова силно наранен човек когато и да било по натам, но знае ли се. Не мисля че трябва да продължавате отношенията си, поне в близките няколко години. Имам предвид дори приятелство. Щом той не се усеща, напомни му да стои далеч и че няма шанс. Ще го боли много, но ще изтърпи и ще му мине. Ако си останете просто приятели (другия път, мечтай си да те преодолее скоро време) - няма да му мине и ще страда повече от излъгани надежди, постоянно ще се надява и ще иска да се съберете отново и няма да търси друг човек, което си е направо вредно поведение. Аз съм много наранен от моята история, ужасно ми е, но мисля че бях прав, като отхвърлих приятелството й. Бавно но сигурно времето ме лекува. Та това бяха малко мисли от другата страна. Не знам колко съм бил безпристрастен, но това е.