 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
За различните изневери и различните типове хора
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 3753 пъти
В този форум (а предполагам и в много друго) изневярата е една от най-модерните теми.
Нямам конкретна история, която ме тревожи към настоящия момент и искам да сподееля с вас, по-скоро чисто клюкарски ми се прииска да ви разкажа няколко случая, които са се разиграли пред очите ми, станали с мои близки.
Първият случай е за типичния мъж-п*тка.
Жена му е властна, взискателна и глезена, а той е мъжа под чехъл, който усети ли малко свобода, веднага скача в гащите на някое гадже. Привлекателен мъж, интелигентен, с пари, поведение, изказ и чар, но душевно осакатен. Малко след сватбата си, а и преди нея си имаше друга, която твърдеше, че обича. Най-странно ми е било, че си вярваше, че гради семейство, при наличието, че имаше друга. Тя явно беше влюбена, но в един момент й писна и го остави. Половин година по-късно той започна да я търси БЕЗ да се е развел и да иска пак да се съберат. Тя му отказа. Сега има друга. Съпругата му знае за всичките му нахождения и й се иска да вярва, че той ще се промени.
Вторият случай е за мъжа-п*тка, но вече поузрял и поуморен от живота.
Семейство, кариера, пари, две деца, спруга с положение в обществото и млада любовница, която го обича въпреки тежкия му характер и на пук на това, че е женен е 12 години с него. Това е единствения й мъж. Той никога не е обещавал, че ще се развежда и тя никога не го е очаквала. В един момент семейното огнище съвсем изстива, децата са големи, той се развежда и се жени за любовницата си. Никой не е напълно щастлив, защото тези 12 години са нанесли травми, както на него, така на съпругата, така и на любовницата, а нездравата семейна среда се е отразила в лош аспект на децата.
Третият случай е за мъжа, който обича жена си
Той е мой роднина и жена му е просто прекрасна. Когато ги погледне човек, просто вижда, че са се намерили. Имат дете на 5 годинки. Захласнати в сивото си ежедневие и пробемите, свързани с пари, роднини, сметки, работа... те изстиват малко или много. Един ден той среща на улицата своята първа любовна тръпка - сама, нераждала, красива и ласкава. Заедно са няколко пъти, след което той я оставя, осъзнал, че обича жена си. Каза на съпругата си за похождението си, тя го прие. Сега са щастливи, а тя споделя, че тази изневяра е заздравила отношенията им и даже в леглото нещата са станали много по-добре. Просто имало повече страст.
Четвъртият случай е за "прелъстения мъж"
Не зная дали обича жена си, имат 5 ггодишен брак и заминава за месец в друг град. Там среща някаква "кифла", която вижда в него възможност да си оправи финансовото положение и го прелъстява. Първоначално е влюбен и започва да се държи ужасно вкъщи. Стига до там съвсем нагло да заяви на жена си, че има друга, но няма да се развеждат. Един ден съпругата събира багажа, взима си детето и отива при майка си. Няколко месеца той живее като ерген с младата "кифла", но тя започв да си показва рогата - мързелива е, глезена, капризна. Осъзнал какво е направил, той я гони и се опитва да се събере ъс съпругата си. Тя подава молба за развод. В момента са разведени и подозирам, че се обичат.
Защо ви разказах тези истории? Защото хората сме големи слепци и когато стане дума за изневяра все посочваме с пръст и обвиняваме. Сценария, който ни е най-близък е валиден за всички.
А това не може да бъде вярно - всеки случай е частен такъв и няма общовалидни истини. Всичко е относително.
В други теми ме обвиняват, че защитавам изневярата. Не! Всъщност е нещо, което съм надраснала. Изневерявали са ми, била съм тази, с която изневеряат и съм изневерявала. В третия случай ме боля най-много, но тази болка ми помогна да осъзная чувствата си.
И приключвам с един апел по повод празника, който наближава:
Просто се обичайте! Грешим, защото сме хора. Повтаряме грешките си или се учим от тях. Растем, развиваме се, изграждаме се и се рушим, защото дишаме. Това е живота и той е пъстър. Няма общи понятия, валидни за всички, защото всеки е уникален и прави своята си уникална история.
Просто се обичайте и се радвайте на живота!
Плам
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 76292aab47 |
|
1. Различни типове хора - да, но изневярата по същество си една и съща. Не мисля, че има различни типове изневяра. Не знам колко си я надраснала темата за изневярата, защото обикновено доста активно пишеш в теми, които я засягат. Аз не приемам изневярата по никакъв начин. Когато решиш да се случват такива неща и да "сгрешиш", както се изразяваш, просто си тръгваш и продължаваш с обекта на с(ъ)грешаването. А ако някой "сгреши" спрямо теб, се случва пак същото. Иначе оценявам боравенето ти с думите.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: c95621424f |
|
2. Колкото и да ме оплювате, истината е една - всеки е изневерявал или ще изневери, въпрос на време е.
Била съм от всички страни на ситуацията и знам, че навсякъде боли. Въпроса е, че с времето започваш да приемаш нещата за нормални.
Знам, че много от Вас няма да се съгласят с мен, не оправдавам изневярата, но твърдя, че често искаме да "откраднем" някой момент само за нас, без да губим онова, което вече сме извоювали. Не е страх, а оценяване на наличното....
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: f536a07d51 |
|
3. Чудесно казано Плам. Нямам какво да добавя. Завършила си с много хубаво пожелание. Само тези определения "мъж-п*тка" не са много на място. Какво определя дали един мъж е "мъж-п*тка" и какво не. Това, че има любовница тайно и не се развежда не го прави "мъж-п*тка". Да не вземе решение за раздяла един мъж може да има много основателни и сериозни причини. Не говоря само за финансови или емоционални. Както самата ти каза - "Няма общи понятия, валидни за всички, защото всеки е уникален и прави своята си уникална история. ". Точно така е и причините, които хората виждат на повърхността може да са само една малка част от цялостната картина и нещата всъщност да са по различни. Нещата не винаги са такива каквито изглеждат. Аз също мога да дам примери, в които мъже не се развеждат и не мога да ги нарека "мъж-п*тка". Напротив, да не преследваш на всяка цена личното ти щастие, да се жертваш заради щастието на някой друг е за мен постъпка достойна за уважение. Да не си егоист е далеч по трудно и болезнено, а дали е по правилно пак зависи от конкретната ситуация. Няма един правилен отговор. И аз завършвам с пожелание хората да се обичат повече и по малко да се нараняват един друг. Поне до колкото е възможно. Все пак човек по природа е полигамен. :)
K-Man
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: a976c77460 |
|
4. Здравей, в една друга тема пуснах коментар за изневярата, който просто ще поставя и тук, за да изразя мнение по-темата.
"Ето я общоприетата теза за изневярата:
- Гледната точка на мъжете:
1. Когато техен познат върти две мадами - "Браво бате, най-големия си. Плейбой от всякъде". Само че тази теза издиша доста стабилно в наши дни. Моите наблюдения са, че приятелите на мъже, които изневеряват, вече не гледат с чак толкова добро око на този род постъпки.
2. Когато жена изневери. - "Тя, К*рва, пачавра и т. н. " Като изтървем излишните силни епитети, това си е вярно.
- Гледната точка на жените:
1. Когато мъж изневери. - "Боклук, мръсник, чудовище... " Отново в основата си тезата е вярна.
2. Когато тяхна приятелка изневери. - "Ама мила, той е виновен. Той не те разбира, не ти влиза в положението и не те уважава. Подтикнал те е към тази постъпка и т. н. " ООО да мила, той е виновен, той не може да чете мисли. Той ти наниза чуждия х*й, не си ти...
От тук нататък няма смисъл да казвам мъже/жени, защото няма значение коя страна изневерява. Всички, които казват, че хората осъждащи изневярата са "псевдо моралисти" могат да ме цунат отзад. Този лаф им стои в устата, за да успокоят гузната си съвест.
Да авторке, изневярата е аморална. Номер 10, сега ще те светна какво е съдържанието на думата "изневяра". На база всичката ни еволюция и постижения като човечество, се предполага че сме малко по-напреднали от животните. Въпреки, че има животни, които правят двойки за цял живот и доста по-морални от нас хората. Когато започнеш връзка с един човек ти си с него, ВЕРЕН си му. Ако обществото беше решило друго яче, щяхме да сме като животните. Най-силните да получават всички мацки. Представи си как си вървиш по пътя с жена под ръка и по едно време изкача една бабанка шибва ти тва тупаника, направо и къса гащите и я оправя на пътя. Само защото е по-силен. Ето ти го смисъла на думата "изневяра". Когато си избрал да си с един човек, ти го уважаваш и си му верен. В моментът, в който решиш че искаш да приключите, сядате, говорите и толкова. Ама к*рвенски номера да му въртиш зад гърба, ще ме извиняваш. Има както женски така и мъжки к*рви...
Авторке, ако пък си решила, че имате проблеми и те те подтикват към това ти действие- сядаш и говориш за тези проблеми. Хората нямаме способността да четем мисли. Изговаряте си проблемите, ако пак няма промяна, значи се разделяте и толкова. Но пак не трябва да се стига до това да изневериш на човека до теб. Щом си тръгнала с него, значи с нещо те е привлякъл, вече не те привлича, остави го да си иде с достойнство, не го унижавай. Новият те привлича с нещо, хващай се с него, но не преди да си се разделила със другия си приятел. Въпреки че ти каруцата вече си я обърнала.
Казах че няма да намесвам разделението жени/мъже, но има едно нещо, което си важи предимно за дамите, или поне за повечето от тях. Не искам да обиждам никой, ако можете да ме оборите момичета ще се радвам. Та жените в основата на поведението си са като маймунките. Малки, сладки и игриви, но никога не пускат стария клон докато не са се хванали за новия. А това е гадно, най-малкото е нечестно. Освен това, както някой над мен написа, обичат да действат под влиянието на силни емоции. Един скандал за нещо, не толкова сериозно е достатъчен, да ги накара да "натрият" носа на половинката си...
В моментът, в който ти си изневерила на приятеля си си му показала, че не го уважаваш в позицията му на "мъжа до теб" и не го искаш в живота си. Какво ще правиш си реши ти... дали ще го оставиш, дали ще си с него. Ако останете заедно, намери начин да му кажеш истината обаче. Рано или късно ще се разбере, а тогава ще е много по-страшно. Казвам ти го защото имах досег с жена като теб. След 1 месец я хванах. Естествено аз бях виновен, защото еди си как съм и бил показал неуважение. На въпросът "Защо не седна да поговориш с мен когато видя че нещата не вървят? " не получих отговор. Гледаше ме неразбиращо като теле...
Хора разберете че в една връзка трябва комуникация. Това да се правите на обидени и да набирате напрежение и злоба, които в един момент ви бутат към правенето на глупости е най-тъпото нещо. За това имаме език- да говорим и разрешаваме проблеми. Ако не, поне да се разделим като зрели хора, а не да си правим маймунджелъци зад гърба... А ако говорите и пак не се получава- всеки по пътя си.
М24"
Тук и аз засегнах един конкретен вид изневяра- изневярата напук. Когато хората в една връзка имат недоизказан проблем, за който не искат да говорят, напрежението се трупа и балона се пука. По никакъв начин не осъждам мнението на авторката, дори го подкрепям. Млад съм още и не мога да кажа, че няма да изневеря никога, научих се да не казвам "никога" в този живот. Просто исках да споделя, че вече ме плаши лекотата, с която хората на моята възраст изневеряват. Все едно отиват до пазара да си купят нещо, говоря за младите хора. Не съм бил женен 10 год. и не знам какво е да заспиваш все до един и същи човек, така че няма да съдя никой. Плаши ме как ще намеря човек, с който да започна да градя нещо. Ето и последната жена до мен, задържа някакъв проблем в себе си. Изневери ми. Разбрах. Очакваше да и викам да я псувам сигурно дори да я ударя. След като просто седнах и се разплаках пред нея и я попитах "Защо? " остана потресена. Явно очакваше селска изцепка с бой и сръбска музика от моя страна, сигурно на такива се е нагледала до сега. В началото и беше много болно и мъчно, сигурно е нормално. Просто я попитах защо не сме говорили за това, което я мъчи. Никога не ми е давала знак че нещо не е наред. Получих само: "ти не се сети сам... "
След 2-3 дни, след като нямаше Содом и Гомор, тя явно набра сили и смелост и стигнахме до изречението "Смятай до къде ме докара, че да ти изневеря. " Аз не осъждам изневярата, всеки има право на свобода на действията си. Но осъждам отказа на хората да поемат отговорност за своите действия и да прехвърлят вината на другия. Не знам дали си съгласна с мен Плам?
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 8b080d2ec0 |
|
5. до 1
" Не знам колко си я надраснала темата за изневярата, защото обикновено доста активно пишеш в теми, които я засягат."
Всъщност не съм писала активно в сайта от повече от половин година, но в крайна сметка не зная какво точно влагаш в "обикновено" Пиша навсякъде, където ми е интересно (повече в раздел Секс и интимност), както предполагам всеки тук пише точно в темите, които са му интересни и по които има какво да каже, да добави, да разкаже на споделящите свои преживявания, за да покаже и друга гледна точка. Нали това е смисъла на този сайт, номер 1?
А колкото до различните типове изневяра. От една страна си права, доколкото изневярата притежава някакво общо определение. Но аз по-скоро си мислех, че тя е предмет и понятие, както от Философията, така от Психологията. Можеш да я пречупиш през погледа на Логиката, на Физиологията или дори на Феноменологията и така тя добива други значения или по-скоро се пълни картинката й.
За "различна" изневяра обаче също мога да разкажа. Това е онази, която не е свързана с човек. Защото изневерявайки, според мен и не задължавам никой да споделя мнението ми, изневеряащия изневерява на ебе си - на собствените си обети, принципи и вярвания, на собствената си сила да се справи с една или с друга ситуация ако щете.
Казвам надмогнала съм я, не защото съм си инжектирала ваксина (не4 мога никога да бъда сигурна в утрешния ден, защото той е загадка) По-скоро го казах в смисъл на това, че съм надмогнала тревоженето около нея. Сега я разглеждам точно като нещо, което съществува. дали е правилна или не, дали е болезнена или не, дали е оправдана, дали ще ми се случи и от коя страна ще бъда на триъгълника, тя съществува, именно, защото живеем, срещаме се, общуваме, възхищаваме се и търсим.
А за различната изневяра.
Знам случай, в който един мъж се раздели със съпругата си, защото тя прекарваше изкл. много време във фейсбук и др. социални мрежи. Дори не е имала виртуални връзки, той се чувстваше пренебрегнат заради компютъра. Един ден седнал и видял какво толкова има да прави жена му там - ами нищо. Споделя, че тогава сякаш прозрял що за човек е тя и че е жена, която той не търси, не покрива неговите очаквания за партньорка.
Според мен постпката на жената също е вид изневяра.
до 2 Аз няма да те плювам. Изневрата е нещо, което сществува. Не можеш да бъдеш против или за - това се опитвам да твърдя, защото е странно. Тя просто е някакво явление, случващо се дори по-скоро вътре в нас самите, отколкото значещо и изграждащо във външния свят.
до K-man
Мъжът "п*тка" е нарицателно. Може би трябваше да сложа кавички, за да определя именно ероите в именно тези истории, които разказах. П*тка, защото с този жаргон се определ подобен тип поведение. Не отказа от развод, а онова "приплъзване" през живота, онова поведение на ..ох..на угодничество, което е далеч от "жертвоготовност"
А и още нещо за жертвата. Един въпрос, не за да споря, а за да предизвикам размисъл и дискусия. Хрумна ми, докато четях коментара ти. Един мъж седи до нелюбима жена заради нещо, което е определил като по-висша ценност и едва ли не се жертва в ието на тази ценност (за всеки различна - деца, дом, положение, болката на партньора и т.н.) Но същия този човек, в същото това време има любовница. Единствено това, че никой н знае за нея пази ценността, заради която се жертва, но запазва ли чувствата на любовницата по този начин?
Мисля че жертвата следва да наранява само и единствено самия теб и да изпитваш радост от това, че я правиш, защото именно я правиш в името на нещо по-голямо от егоизма ти. Но когато боли от тази жертва и търсейки лекарство за тежината й, замесваш друг в своята жертва, карайки го да раздели тревогите и нечистата съвест - можем ли да говорим за достойнство?
Плам
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 7698d81fcb |
|
6. до 4
Въпреки че си малко по-остър с "термините" - да, съгласна съм с теб. Отворих тази тема, защото казват, ч защитавам изневярата. не! ащитавам правото на човек да решава сам и свободно за себе си какво иска. Свободата обаче винаги е била отговорност. Не харесвам хората, които се придърпват и лъжат само за да скрият следите си. За това съм и толкова открита (хората го разчитат като самонадеяност или наглост)
Когато изневерих седнах след това и хубаво се наплаках. Втората ми работа беше да помисля: защо аджеба се стигна до тук? Веднага след като се изясних за себе си, се обадих на приятеля ми, за да го запозная с истината. Защото само така според мен му дадвам право на избор. Ето, направих това и това - дали ще продължиш с мен е твое решение. Изневерих ти не защото не те обичам и не защото не те искам. Изневярата ми не е свързана с теб... беше едно сбогуване с миналото, беше си за мен, за да ми стане ясно къде съм и какво искам.
За мое щастие той ме разбра, прегърна ме и ми каза занапред винаги да му казвам такива неща, защото почувствал, че го уважавам. И това е самата истина Повече не съм и помисляла да му изневеря. А до края на годината ще вдигнем и сватба. Трябваше да е сега зимата, но решихме първо да си направим къщичка.
Ето ти и другата страна. Не е тайна в сайта, е съм имала връзка с женен мъж. Много съм го обиала и до днес много го обичам. Но той не постъпи честно спрямо жена си, криеше се, поммазваше се - беше с превърнал в параноик. Тя разбра за нас.. после пак разбра. Три пъти ни е хващала и все го научавала по неприятния начин, от чужди хора. Как се е почувствала? Не искам и да си представям колко й е било обидно.
Та така - съгласна съм.
Ето ти и една тема на размисъл - разгледай изневярата като нещо, което правим за себе си и вътре в себе си, т. е. изневерявайки, не изневеряваме ли на себе си?
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 1c14010b2a |
|
7. Изневярата си е изневяра и колкото да се плюмчите над нея, тя си остава предателство. Когато не ти отърва да си с даден човек, излезаш и му го казваш в очите, не се развяваш наляво-надясно с оправданието "ама той/тя не ми дава, това от което имам нужда".
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ad73d8da35 |
|
9. До номер 4
Теориите ти са верни, харесва ми как разсъждаваш, но си остават само теории.Нещата не са толкова сложни колкото си ги описал.Аз като жена, не приемам изневярата, гадно е и предателско за мен.Само че ми прави впечатление, че повечето хора които имат връзки и изневеряват, от една страна не искат да си развалят връзката, а от друга искат да се забавляват настрани.Затова тези неща, които си описал за говоренето и за това да оставиш единия човек, за да се хванеш с другия, стават много рядко.Представи си някой градил връзка с години, независимо мъж или жена, свикал с партньора си, и иска нещо настрани.Все пак да вложиш време и усилия с някоя връзка и да я прекратиш с лека ръка, за човек с който не е сигурно какво ще стане и дали няма да си остане забежка за една нощ, не е лесно решение.Затова повечето си седят с удобните и установени връзки и бракове и просто си имат нещо настрани, защото малко или много еднообразието писва.Тоест реално погледнато всеки си гледа своя кеф и не му пука кой знае колко за партньора.
Другата ситуация, която описа че някой изневерявал пожене нещо не му достигало не я приемам.Значи аз ще се скарам с приятеля ми и първото нещо, което ще направя е да отида и да му изневеря.Не е ли по-нормално да му се разсърдя, да се опитаме да оправим проблема, или да се постаря да оправя нещата по някакъв начин.Защо по дяволите трябва веднага да отида и да изневеря? Ами отговора е съвсем прост.Човека който изневерява си го е искал и си го е имал предвид много отдавна, и когато уж се е появил
повод го е направил.Тоест скандала или временното неразбирателство са удобни извинения да си оправдае постъпката, която е замислил много много отдавна.И накрая не стига че са ти изневерили, ами обвиняват теб за това , по най-наглия начин.Е съжалявам но тези агрументи просто са неоснователни за мен.Ако държиш на някой човек, няма да ходиш да ми изневериш при първия скандал.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: a976c77460 |
|
11. Номер 9, аз съм номер 4.
Напълно съм съгласен с теб. Просто говоря от житейския си опит. Тезата за това да имаш нещо странично, която разви е много интересна. Донякъде съм съгласен с нея. Много малко хора биха захвърлили нещо градено с години, заради единичния кеф. Сигурно еднообразието е нещо страшно, говоря да лягаш до един човек не в продължение на година две, а примерно 5-10 че и повече. Но подкрепям мнението на авторката, че тези хора, които изневеряват така, изневеряват на себе си. Защото става така, че човекът го е страх да не загуби това, с което е свикнал. Нещо вече му липсва в тази връзка и той го усеща. Но видиш ли ти няма смелостта да пусне питомното да гони дивото. Въобще нямам предвид хората със семейства, там има нещо много по важно, поне по мое мнение- децата. Говоря за лапетиите като мен, които на по 24-25 години си кръшкат на 2та година от връзката. Как да искам да създам семейство тогава?
На един от двамата нещо му липсва. Но не сяда да говори за проблемът си, нито се разделя като човек с партньора си. А просто отива да забие нещо. Когато го направи както в твоя случай, да седне и да поговори с човекът до него, да каже "Виж сгреших, така и така... " Това по-го разбирам, хора сме... грешим. Но да се крие из сенките, да се муши като мишка и като го хванат да почне "Ама то това беше само отдушник, не значи нищо за мен... " ще ме извиняват. Има изневери, които заздравяват връзката, но повечето я подкопават неминуемо. Както ти каза, ако държиш на някой, няма да му изневериш напук, а ако случайно стане, ще имаш честта да си признаеш и да помолиш за прошка.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 4bbaac50e2 |
|
13. Изневярата си е удар по самочувствието и самолюбието на потърпевшия, обаче като всяко зло и това е за добро. Започва се с анализирането защо се е стигнало до изневярата, какво не си отдал, какъв не си бил в тази връзка, какво си сгрешил и направените изводите ти помагат да не допускаш същите грешки в следващата си връзка. И така докато не си седнем на задника и не попаднем на човек с който ни е толкова хубаво, че даже не му изневеряваме и в мислите си с друг/а.
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 21a8bb6715 |
|
15. Изневярата не е модерна тема, а вечна. След връзките, след секса, това е било нещото, което се е появило.
Но не знам защо се приема за нещо лошо.
Да, знам, че е отвратително да ти изневеряват, но мисълта ми е насочена към друга позиция..
Кому беше нужно да се изгради пропаст разделение между половете? ! Кому беше нужно на народът да се втълпи, че когато човек те обича, той не поглеждал на страни.
В такива работи, дълги години ни убеждаваха някакви си хорица и писателчета, и журналя, па и безброй "учени".. Само защото не могат да преживеят собственото си его и това как някой не завърта света си, само около тях!
Но, уви.. Това се втълпи на всички. И егоцентрични, и меркантилни, и морални, и неморални..
Изневярата стана следното:
Лошо - когато ти го правят.
Приятно - когато го правиш.
За мен това е изкуствено създадена ситуация, която РЕАЛНО кара хората да се страхуват, да плачат, да обезпокояват съня си или този на отсрещния. Да се карат и т. н.
Важното е как го приема човека срещу теб. И най-вече как го приемаш ти.
Или пример - не може алфа-мъжкар да е с бета-женска, защото тя ще страда от изневерите му, той ще страда от сълзите й. Не се получава.
По същество - с един човек, можеш, да! Но година, две или три.. После ти ставаш лепка към този човек, губи се авантюрата, магията, флирта. Не да си изневеряваме, трябва да се разделим. Въпреки, че е хубаво да си живееш с уважение, разбирателство и навик.. Но, ако си на 50.
А ми е тъжно да гледам как все повече млади живеят, като 50-годишни, защото някой си им набива нещо в главите..
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 21a8bb6715 |
|
16. И всъщност, Авторке, ти изобщо не разбираш изневярата, поста ми беше насочен пряко към теб. Тя те засяга.
И няма различно видове - все едно да кажеш, че когато е само главата не е изневяра.. :Д Или пък, че ако си със свити крака, пак не е! Е, извинявай..
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 0430f739c2 |
|
17. Бих желала да споделя своята агония с Вас драги читатели и да потарся Вашето мнение, тъй като в любовта и изневярата съм все още ученичка (метафорично казано). Сега по същество - имам връзка с моето момче вече година и два месеца. Много се обичаме и държим един на друг. Готово съм на всичко за него. Но един голям проблем изникна в мен като отровна и досадна гъба, която ме побърква. Нейният сорт - бившият ми приятел. В една компания сме и шокиращо осъзнах, че онази тръпка между нас не е угаснала. Той ми бе първото момче, което ме запозна с изкуството наречено любов. Обаче някакво друго непознато чувство и сила ме тласкват да извърша нещо, което е неприсъщо за мен, и полудявам. Но сме толкова често заедно, че вече изтръпвам от мислите, които ми минават през главата, а и като видя как изпепеляващо ме гледа, изгарям. Приятели кажете как да си избия тези мисли, защото най-малко искам да предам любовта си. Все едно друго момиче име в мен, което ме заблюждава и замъглява преценката ми. Не искам да изпадам в пререкание. Давайте съвети как да превъзмогна бившия, че да не стани късно. Благодаря Ви предварително!
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: d07a880763 |
|
18. Номер 2 - аз не съм изневерявал. А ако ми докажеш как децата до 10-годишна възраст и то не ромчета са изневерявали, тогава направо ти давам медал!
Авторке, темата оставя гаден вкус в устата. Първо, защото се обсъжда нещо като изневярата. И второ, защото обсъждаш само мъжете. Жените не изневеряват ли? Да, има мъже, които нямат морал или контрол над хормоните си. А какво правим с жените? На тях позволено ли им е да кръшкат? Ако беше повдигнала и този въпрос, щях да си правя труда да разсъждавам по темата. Но няма смисъл да говоря с жена, на която мъжете са й виновни за всяко бедствие в света. Или ни мислиш за глупаци, които вярват, че около теб нито една жена не изневерява и не е изневерявала? Дано оздравееш, защото това твоето си е болест!
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 3d1b2a1fb4 |
|
19. В друга тема споделих това, което ми се случи преди няколко дни. Написах и тема, която не публикуваха, все пак аксесоарите за Айфоун е по-важна тема от моята молба за помощ. 7 месеца живеем заедно, а през цялото време ми е изневерявал с бившата си, която живее на доста километри от тук, но пътувал уж по робота до там и се сещате какво е правил. Отива в тоалетната, крие се от мен, самозадоволява се, снима се с телефона, тя го гледа по скайп. Или и пише как е най-добрата(перверзиите му са крайни, няма да ги споделям), възбуди се, дойде мен ме оправи и се приключва историята. След като видях всичко в телефона му, фейсбука му, тя ми каза - той отрича и отрича. Не бил той, тя била психопат и така нататък. Можех да му хакна паролата на фейсбук много отдавна, но просто му имах доверие. Питам го аз, защо ти трябваше това? Ако нещо поиска скачам веднага да му донеса каквото иска или там каквото и да е. В 3 през нощта съм му готвела. Няма нещо да е поискал и да съм му отказала. Поддържам се, секс също не съм му отказвала, експериментираме. На 21 съм по дяволите, а той вече ми разби сърцето на милион парченца. Той е на 30. Гледа ме в очите и ми казва, че ме обича. Тези дни се държи като принцеса с мен, а аз дори не мога да го погледна. Гади ми се от него. Но продължавам да го обичам. Не знам заслужава ли си да му дам втори шанс. Вероятно щях да съм си тръгнала ако имаше къде да отида, но няма. В главата ми е каша. И най - гадното е, че най-добрата ми приятелка УЖ е знаела през цялото време и не ми е казала. Сега изведнъж и стана приятелка с бившата му.
През цялото това време съм обичала от дъното на душата си един боклук, носила съм розови очила и сега живота ми няма смисъл. Никога не съм го лъгала, освен за дреболии от ежедневието, които рано или късно му признавам, защото ми е криво, че съм го излъгала. Прави добро и ще се отнасят с тебе като с ла*но. Ето това получих аз.
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ab2087a4fa |
|
20. Авторе/ке, интересна тема, но едно ще ти кажа - никой няма право, когато класифицира хората в каквито и да е категории. Човекът е толкова комплексен, че не можеш да го натикаш в категории, не може да го сложиш в определени граници и така винаги грешиш.
За себе си мога да кажа, че историята ми има общо с втория, описан от теб случай, но не е съвсем така, както го описваш... Ние дори сме от 10-тина годинки женени (аз бях дългогодишната млада любовница), заедно сме от над 15 години и сме много хармонична и сработена двойка и имаме много щастливо семейство, деца, ... не обеща да се разведе, но все пак го стори и не съжалява за това
Нещата не винаги са така, както изглеждат на пръв поглед.
Колкото до изневярата - има толкова видове, колкото хора има на този свят. Мъжете не са по-големи или по-малки п.. ки от жените, най-малкото защото нямат такива. Ако си жена обаче не говори добро за теб, ако използваш собствения си полов орган като обида
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 40848fb6a8 |
|
21. Само K-man обърна внимание на елементарния извод от тази история: Просто се обичайте!
Всички останали наскачахте да си мерите...егото. Да доказвате колко сте по-добри и как някакво нарицателно било обида. А защо под "*" всички вие прочтехте "у", а не "а".
Научете се да се вглеждате в хубавото, в простичкото, в красивото и усмивката ще бъде по-чсто на устните ви.
Не обичам хора, които четат по диагонал и бързат да коментират, за да се изпъкнат като по-добри!
цитат:
до K-man
Мъжът "п*тка" е нарицателно. Може би трябваше да сложа кавички, за да определя именно ероите в именно тези истории, които разказах. П*тка, защото с този жаргон се определ подобен тип поведение. Не отказа от развод, а онова "приплъзване" през живота, онова поведение на ..ох..на угодничество, което е далеч от "жертвоготовност"
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 76292aab47 |
|
23. Авторката, наистина много те бива във витиеватия изказ! Елементарният ти извод абсолютно изключва изневярата като случка. Любовта предполага доверие, а изневярата е предадено такова. Включително и тази спрямо себе си. Колкото и да я разглеждаме в общ план, изневярата според това, което си написала като история се свежда основно до изневяра в отношенията между мъж и жена. Не между приятели, родители-деца, спрямо себе си и т. н. И хората, писали коментари излизат точно от представата си за тази изневяра. Няма какво да се опитваш да разтягаш и да прибягваш да квалификации какви били масата коментиращи. Чудесно, че си открила къде си и с кого си след твоята изневяра. Чудесно, че човекът до теб ти е повярвал. Страхотен начин да се изясниш със себе си по този начин, че и да убедиш някой друг в това! Думите са си думи, мотивацията си е мотивация. Бъди щастлива!
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 8988f39e3e |
|
24. Изневярата не е грешка, а предателство. Понякога бягство, понякога изкушение, но във всички случаи аз я наричам предателство. Изневярата не е непременно любовник или любовница. Най-честото, което виждам в съвременния живот, това е изневяра за няколко часа или нощ с момиче от клуб или сайт в интернет - важи иза двата пола. Това в момента е масова мода, още повече, че не е много скъпо и доста парцалковци могат да си го позволят.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 8988f39e3e |
|
25. №2, имам трима близки хора, които починаха съответно -на 32, на 40 и на 58 годишна възраст. Нито един от тримата не е изневерявал и бъди сигурна, че знам истината за тях. Недей така да слагаш печати "всеки ще изневери", не бъди толкова сигурна. Предполагам, че си от поколението на 20-30 годишните, които друго не биха и могли да си представят. Но, уверявам те, съществуват много хора и мъже и жени, които по някаква причина /и не защото не могат и няма как/ не са изневерили и много от тях вероятно никога няма да го направят, дори да не вярваш. Някои хора имат самоконтрол и причина да не изневеряват, дори да им се иска:)!! Запомни това, преди да предричаш какво ние, другите, а не ти, сме правили или ще направим. Поздрави от една още НЕизневерила с 20годишен брак и едно внуче! Едва ли тепърва ще тръгна да го правя, най-малкото не съм вече онази гореща мацка, която бях : DDDDDDD. ЗНАМ, ЧЕ ИМА МНОГО "ИЗВЪНЗЕМНИ" КАТО МЕН И ОТ ДВАТА ПОЛА!
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: a8270534c0 |
|
26. Здравейте.. точно в момента това преживявам, онзи ден моя приятел, с който сме от 4 години, след скандал реши да ми натрие носа като ми каже, колко пъти и къде и с кои ми е изневерявал. Не че не съм го предполагала, не че и на мен не ми се е случвало (но беше на първата седмица откакто сме заедно единия път, а другия на 4-тия месец от връзката.. и след това даже ми стана гадно и аз като авторката "осъзнах", че го обичам), а той ми е изневерявал след това.. в годините, с някои по няколко пъти. Та все си мислех, че ако е било веднъж, два пъти и съжалява ще го разбера. Но да се хвали с това.. и като си представя как съм ревала и съм го чакала, защото не си е вдигал телефона, а той през тва време какво е правил.. не мога.. Вие можете ли да го оправдаете? Плам?
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: f15d701701 |
|
27. Плам, едва днес видях твоят коментар. Покрай рожденият ми ден съм отнесен. Обичам дискусиите, защото в тях се ражда истината и в подобни интелигентни спорове на мнения /не на страсти/ съм научавал нови неща и истини за което съм много благодарен. Така че, почти винаги са ми интересни дискусиите, но тук в темата някои хора са започнали да превръщат нещата към грозни сблъсъци на страсти и излишно заяждане. А от такива неща няма как да се роди нещо полезно освен леене на злобни захапки.
Интересно си ги написала нещата - "Единствено това, че никой н знае за нея пази ценността, заради която се жертва, но запазва ли чувствата на любовницата по този начин? Мисля че жертвата следва да наранява само и единствено самия теб и да изпитваш радост от това, че я правиш, защото именно я правиш в името на нещо по-голямо от егоизма ти.".
Разбирам прекрасно гледната ти точка, така възвишена и чиста в същото време. Наистина в един по идеален свят единствено този, който прави жертва трябва да бъде наранен, но нещата не са така за съжаление. Любовницата, която обича мъжа е наранявана винаги. Винаги е в чакаща позиция, мъжа да се обади, да намери време да я види, да откраднат няколко мига заедно и после отново дългите самотни вечери на очакване. По празниците той е със семейството си, а нея я боли. Любовницата от самото начало трябва да знае какво означава да бъде любовница, но дори и когато е наясно пак и е трудно. Разбира се това е, когато тя обича мъжа и иска да бъде с него, тоест връзката не е чисто сексуална без чувства. Определено е болезнено на една обичаща жена да е в положение на любовница. Когато този мъж прави жертва заради децата например няма как той да е само нараненият, защото в тази любов между него и любовницата са свързани двама души. Разглеждай любовта като "ние", а не като "аз и ти", защото има чувства и не е просто секс. Ако е просто секс, то тогава няма "ние", а е просто "аз и ти". А винаги когато има "ние" няма как да отделиш единият от другият и да страда от жертвата само единият. Неизбежно засяга и другия човек във връзката. Мога още да напиша по темата, но стана достатъчно дълго. :)
K-Man
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 68765eaa48 |
|
28. Това за "ние" много ми хареса. Заяждането, което се е получило, просто подминах. Не е единствен път, уви, в който не може да говорим за емоционална зрялост.
Та за "ние" - да, боли ги двамата. Жертвата тук е по-тежка за любовницата, защото й е чужда. Тя е в името на друга, която не познава, на човек, чужд на нейния свят.
Идеалния момент, за който говориш аз наричам алтруизъм. При него има единствено радост от това, че правиш нещо в името на друго. Тук напълно липсва идеята за "аз".
Когато има обаче болка - има угнетяване. Това не е естествено състояние за душите ни. Жертвата е действие, извършено под натиска на някакви обстоятелства, защото ако няма натиск, ако наистина има ценност, в чието име е извършено действието - имаме радост.
Ценностните са по-устойчивото нещо. Те са принципи, те са опора на живота.
Докато обстоятелствата са менливи по своята порода. Такова обстоятелство според мен за децата, които толкова често се изтъкват като причина една връзка да продължи. Децата растат и в един момент ги няма, изграждат своя си свят, намират си своите пътища.
Жертвата за мен е прикриване на вина, страх или някаква друга рушаща емоция. Тя е лесното решение, особено когато има един друг, някъде отстрани, който участва в сдружението "ние" и разделя тежестта й
ПС Честито ти остаряване :) много здраве и щастие и много, много любов желая
Плам
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
