За любовта
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2498 пъти
Имам питане към вас,какво всъщност е любовта.Как да я познаем.Изобщо някой бил ли е сигурен,че е влюбен. Добре де сигурно е бил и какви са симптомите. Кога разбрахте, преди или след като ви разбиха сърцето и какво накрая струваше ли си болката.

Другият вариант е в момента да сте влюбени и сигурни ли сте,че не се вкарвате в някакъв филм. Какво е това чувство, някой може ли да го обясни или опише. А какво става когато не си се влюбвал никога, мислите ли , че да се влюбиш в момчето/момичето на мечтите си е неизбежно.
Има и друг вариант да не обичаш и да не си обичал никой специален до сега, но да си влюбен в света около теб, във всяка прашинка, която те заобикаля.

Лошо ли е да се озърташ за любовта? Добре,търсиш я ,но как да я познаеш?

Какво почуствахте когато се влюбихте? Може ли някой да ми опише т.н. ЛЮБОВ.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: c77696726e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Нямам много опит с мъжете, въпреки, че съм на 27 години. Имала съм 3 връзки до сега. Едната любов беше ученическа продължи 3 години, завършихме гимназия пътищата ни се разделиха. За тези 3 години мислих, че обичам партньора си, общо взето си мислих, че е това любовта - да имам хубаво момче, да му помагам, да съм миличка с него, да ни е хубаво заедно, да не се караме. Разделихме се, не ми беше мъчно, не ми липсваше. С второто се запознахме в нета, бях на 22, объркана бях много, а може би и с времето представата ми за любов се беше променила. Исках романтика, да усещам че съм желана, че съм важна и единствена за някого, този човек ме накара да се чувствам така както никога. Допуснах го, макар да знаех, че няма смисъл, делеше ни голямо разстояние. Но нямаше значение за в момента, важно беше какво получавах, писане, говорене по телефона, реших че съм влюбена и в главата ми зазвучаха едни камбанки и едни мисли, че няма да мога да живея без него. Е обаче минаха 6-7 месеца и той си позволи да ме нагруби, сгромоляса се от раз от пиедестала на който го бях качила и не му дадох възможност да се извини. А нали любовта прощавала всичко. Опита се човека, но не му дадох шанс. Оревах 2-3 дни и това беше. Но номер 3 ми разказа играта направо. Колкото не ме иска, толкова повече му се натискам. И така 3 години, за тия 3 години ме наричаше с какви ли не обидни думи, а аз безропотно приемам думите му за истина. Ревнувах до полуда, а той ме дразнеше нарочно. Молила съм се, плакала съм да не ме изоставя, отслабнах много, натисна ме безсънието, мислите че той се подиграва с мен, че не му пука за мен, че всички тези обидни думи които е изричал са истина. Казвала съм си, че трябва да прекратя връзката и тъкмо въоръжена със сила и решена да спра тази болка една единствена мила дума от неговата уста, един малък жест като ммс за рожденият ми ден ми сгряват душата и разсейват мрачните мисли. Това, което чувствам е огромна тъга, когато не ми звъни, когато го виждам се вълнувам лудо, сърцето ми ще избие. Не ме интересува никой друг, не кокетнича, не флиртувам с другите мъже. И най-странното е че позволих ме да ме смачка психически, нещо което не съм позволявала до сега, колкото и да се бунтувам срещу неговата студенина още не е слязъл от пиедестала на който го качих. Мисля си, че няма да мога да го преживея, ако реши да се разделим след време. Не знам дали това означава да си влюбен, но ужасно боли, но от друга страна когато усетя топлотата му се чувствам щастлива. Дали това е любовта?

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: 5941202cef

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Какво е да си влюбен.. в момента май съм.. или аз така си мисля. В началото всичко започна като шега но с времето не стига че започнах да го харесвам ами и се влюбих в него. Постоянно мисля за него.. ПОСТОЯННО!!! Всичко ми напомня за него. Когато съм някъде без него, усещам че ми липсва присъствието му, искам да е с мен. Винаги искам да е до мен, да го усещам близо до мен. Той ме радва.. наранява ме.. ядосва ме, харесвам го за това че не е от ония лесните, той е различен, особен, странен. Може би точно това искам, ДА ГО РАЗГАДАЯ!! Когато общувам с него по какъвто и да е начин винаги съм щастлива, той винаги може да ми оправи настроението. Не знам.. ЛЮБОВТА НЕ СЕ ОПИСВА, ТЯ СЕ ЧУВСТВА. Един съвет от мен!! Когато се влюбиш, определено ще разбереш че е така!!

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: 3b65c9d946

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Номер 1, проблема е че много мъже не разбират точно какво е любовта, превземат се много, като твоя номер 3, а не трябва да е така. Гадно ми е като гледам момчетата как се отнасят към момичетата. Може би го виждат това, че вие въпреки всичко ги обичате (мъжете си) и за това те си мислят, че никога няма да ви изгубят и така започват да се държат по-хладно и правят каквото си искат. Но има жени, които обръщат накрая другата страница и ги напускат и после те разбират какво са имали и какво са изгубили и почват да реват и да се извиняват, ако ли не, просто ви препсуват 1-2 пъти и си продължават по пътя. И си казват че няма свестни момичета. Учудвам се, че твоят се е взел толкова на сериозно. Всъщност... нормално е. Пълно е с такива... които си мислят че за да си мъж, трябва да се държиш към жена си малко грубо и хладно към нея... щото ги е страх от прозвището "мъж под чехъл" май и за това гледат да не се размекват много и да са романтични много, да не вземе да станат под чехъл... абе пълни глупости... даже не знам дали има много смисъл тва което съм написал, но истината е, че мъжете не знаят как да се държат към жените. Като цяло се държат грубо, а не трябва да е така. Едно Момче-20г.

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 месеца hash: a5cc2a2862

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Влюбеността и любовта са 2 различни неща. През първото преминава почти всеки. Влюбването, най-общо казано е състояние, при което виждаме себе си в другия. При влюбването разума отсъства, а всичко е емоция. Тогава дори се отделят химически вещества в мозъка, към които някои хора стават зависими. Когато човек е влюбен не забелязва или по-скоро не обръща внимание на недостатъците на човека, в който е влюбен. Напълно възможно е дори изобщо да не подозира какъв е всъщност другия (това и обяснява защо много често жени се влюбват в пълни идиоти, а мъже си губят ума заради някоя курва да речем). Когато обаче влюбеността си отиде (а това неминуемо се случва) настъпва рутина във връзката (някои неправилно наричат това изчерпване). Тогава вече отчетливо разбираме какъв е всъщност другия. И тук е разковничето, тоест тук е ролята на любовта, която или ще дойде или няма да дойде. Ако след периода на влюбването, което може да трае от месеци до години, в зависимост от развитието на връзката, не дойде трайната любов, тогава настъпва отчуждение, равнодушие, безразличие, а понякога дори и омраза към довчерашния обект на чувствата ни (на влюбеността ни). При любовта приемаме другия до нас с всичките му недостатъци. Някои клиширано казват, че любовта е сляпа, но това не е вярно. Любовта не е сляпа, сляпа е влюбеността. Любовта е наясно с всичко за другия и го приема такъв какъвто е. Много съвременни хора не са я познавали никога, просто защото тяхната влюбеност никога не се е преобразувала в истинска любов! Това е и причината за разпадането на връзките и браковете днес, за множеството изневери, разводи и страдащи деца. Принципно, хора, които търсят винаги силните емоции, характерни за началните етапи на една връзка, винаги попадат в един и същи капан, тоест винаги се отегчават след време (година, 2, 3, 5 и т. н. ). Те не могат да постигнат трайно щастие и обричат себе си на постоянно търсене. Такива хора в повечето случаи изневеряват или просто слагат край на връзките и браковете си дори след доста години. Те просто не умеят да обичат истински, самоотвержено, без да дирят своето във връзката на всяка цена.

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: 205272c3d8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Едно момче на 20 ти мъж ли си или жена ако излизаш с парцал нима на теб ще ти е приятно и като потърпиш известно време и те изритат пак ли ще си същия дон кихот писна ми от феминизъм ФАК мъже дръжте се като мъже жените ревът тук че мъжете били изроди пък когато са идеални се чудят дали го обичат други пишат с приятелите му и разговарят излизат повече отколкото с идеалните си партнйори изневеряват обичат 2-ма 3-ма и т. н. и приятеля им бил съсвършен обаче другия бил по як 3ти пък зарязват семейство люнящ мъж заради едно моментно увлечение обаче не били сигурни това дали е грешно ФАК ОФ Мъжете имайте и вие свои цели желания себеуважение не да ви навират кадето нетрябва и да си играят с вас. Имам уважение към жените но ми писна да слушам за жените сякаш са божества от друг свят на тези години събирай опит но е жалко да чета за дами на средна възраст със егоистични деспотични повърхностни стремежи. Адиос

 

...