Споделена история от Любов и изневяра |
Да му призная ли?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1640 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на почти 18 години(11клас), от малко градче и имам проблем с чувствата си към един човек. Той е всичко за мен, разбира ме, винаги е бил до мен и е също... най-добрият ми приятел.
От 3 години сме най-добри приятели, и преди около година и половина осъзнах, че го обичам повече от всичко. Имала съм около 5 приятеля до сега и нито един от тях не можах да обикна и си мислех, че съм някакво студено безсърдечно същество, и пренебрегвах, че блясъка в очите му карат сърцето ми да бие толкова бързо, пренебрегвах, че е единствения човек, който дори и да ми се сърди за нещо малко, аз изпитвам страх, че сигурно няма да се оправиме и няма да сме приятели вече, безмислено ,защото винаги се сдобрявахме. Докато един ден осъзнах, че той е причината за това, че всеки друг ми беше безразличен.
Сега си има приятелка от 8 месеца, аз имам приятел от 5, но разбира се не го обичам, знам че си изпуснах шанса просто ме беше страх да не стане като с всички типични връзки и после да не си говориме и да се отдалечим, просто самата мисъл, че няма да го виждам всеки ден ме убива, незнам дали някой ме разбира, но просто не мога да си представя живота без него.
Но ето, че дойде момента. Той е 12ти клас и след 4 месеца заминава и после край. Ще бъда дама на бала му, въпреки приятелката му, просто сме си обещали. Лошото е, че той отива да учи във Варна, а аз след година и нещо в София. Той иска да си идваме на гости, да си говорим всеки ден, да си бъдем приятели дори на доста км. И сега съм пред огромна дилема, дали да му призная преди да тръгне, защото вече от толкова време държа всичко в себе. Преди плачех, заради това, че няма как да съм с него, а сега плача, защото абсолютно всичко бих дала той да не си тръгва и , че ще го направи и никога няма да узнае колко много го обичам.
|
