Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

9.   Кажи му, че си бременна и виж как ще реагира. Ако наистина желае брак и деца ще повдигне въпроса веднага.
Ако не го направи поне ще знаеш, че съмненията ти са обосновани.

10.   Ситуацията наистина е сложна, но за да ти даде някой мнение, което ще има нещо общо с вашата ситуация мисля, че трябва да отговорниш на горните въпроси като този дали имате жилище, дали сте финансово независими и на колко сте години. Също така смятам, че е важно да кажеш от колко години сте двойка и от колко години живеете заедно. Иначе така казано ситуацията изглежда за мен по два начина:
1. Ти си се вманиачила в темата брак и го задушаваш с това притискане, което поражда негативизъм и в двама ви.
2. Наистина той се мотае, ситуацията му харесва и не иска да бъде сериозен и отговорен спрямо теб. Вярно е, че може да изпитва чувства, ама не можеш 10 години да не се обвържеш, а ти да чакаш и като станеш на 40 да се сети да се жените или да се махне.
Най-добрият вариант за мен е да поговорите какви са притесненията относно брака ви - финансови, страх от отговорност или какво. Стигнете до консенсус и определете една дата - имам мой познати, които решиха, че ще се женят, сгодиха се и определиха, че ще се женят след година и малко. Демек не е нужно да се ожените утре, но да имате все пак някаква дата - обещание за отговорност, да е определен деня и т. н.
Ана

11.   номер 8.. в кой век живееш? отвори си малко светогледа в днешно време всеки живее на семейни начала и това не означава че си лесна.. не си мислете че брака ви дава гаранция за вечни отношения.. по добре се вгледайте в партньора си... в момента в тези трудни времена все по трудно се съгласяват да живеят на семейни начала какво остава за брак..

12.   Номер 6, потресе ме с наивността на мнението си, изказано по толкова самодоволен начин. Дори не знам как да коментирам това - " Ако искаш някога да минеш под венчило, не се съгласяваш на съвместно съжителство! Толкова е просто! Уважавайте се, за да ви уважават! " Напротив - за да минеш под венчило и да имаш качествен брак след това, е меко казано желателно да имаш няколко месеца (минимум) съвместно съжителство с човека. В противен случай да, сватба, и после какво? Шокът, че не познаваш изцяло човека, за когото си се омъжила, че не можеш да приемеш навиците му или той твоите, разочарованието от битовизмите, всичко това нажежено от факта, че вече си обвързан завинаги и няма как просто да си събереш нещицата и да си тръгнеш, ако видиш, че съжителството с този човек просто не се получава... Формулата ти е много сбъркана за мен. Ама ако си те устройва теб, ОК. Само да не плачеш после. А иначе аз познавам предимно съвместни съжителства, завършили с брак. Това въобще, ама въобще не е критерий дали ще се оженят двама души, по-скоро определя качеството на брака. Даже е доста несериозно от кафетата и натискането по пейките в парка да се скача директно в брак. Детинщини.

14.   Божеее момиче съм ама ако бях на мястото на мъжа ти и бях прочела това щях да избягам с двеста. Те някой мъже правилно казвали, че някой жени са кошмарни и аз се мъча да обясня че не е тъка, ама ей та на ти ме овери че и такива има. От една година сте заедно ти какво искаш ама че брак че деца. Момиче на 20 съм имам приятел от 3 години от година мислим за дете за сватба ама като сме споменали и говорили това не означава айде юруш на маслините. Такива неща се обмислят и трябва и двете страни да го искат и времето да дойде и от пари зависи също не го забравяй. Не юркай човека само най много да те остави ако правиш тъка :Х хайде и по спокойно...

15.   А ти замисляла ли си се, че може да няма пари, работа и дом... те бебета се правят ама като няма пари? >>

16.   Ами насрочете дата, поканете роднии, направете годеж, организирай и ти нещата, щото мъжете са малко смтано в това отношение. не му се сърди да не се сракате преди сватбата.

17.   Бракът е просто институция, административен акт. Съжителството вече е друго нещо. Венчаването в църква е вече друго нещо.
Авторке, много си агресивна, така ли се държиш с момчето? Не си написала колко време сте точно заедно? Ти не си сигурна в тази ваша връзка, иначе защо ще риташ за брак, след като живеете заедно и той е до теб? какво ще промени бракът за теб? Сватба ли искаш? Готови ли сте финансово и двамата за сватба и за дете? Имате ли постоянна и добре платена работа?
Имате ли собствено общо жилище? Интересно, ако досега не сте направили бебе, значи добре се предпазвате, как успявате:)
Минава ли ти мисълта, че човекът до теб и така е доволен и не иска да променя нещата, за де не ги развали? Може би му влияе някой друг /майка му например/?
Ако толкова много ти тежи, няма друг начин, освен да поставиш въпроса ребром. Сядаш, гледаш го в очите и го питаш "Искам да знам защо още не ми предлагаш брак? ".
Съветът на №9 е съвет за лъжи, преструвки и хитрини. това не е начинът за начало на семейство според мен, но изборът си е твой.

18.   Благодаря на всички за отделеното време. Явно доста неща съм пропуснала да спомена и може би затова разсъжденията на повечето тръгват в странна посока. Ние нямаме проблеми във връзката, всичко е наред, имаме си жилище, имаме достатъчно пари. Това, което аз си мисля, че го спира в момента е, че правим ремонт, който на мен ми се вижда безкраен. А и не виждам какво пречи да се оженим, докато правим ремонт. Идеята да се сгодим и след година да се женим не ми допада. Искам веднага, не ми се чака повече. Живеем заедно от 3 години. Преди бях много против брака и все му казвах, че не вярвам в брака като институция, когато е ставало на въпрос. От около година насам обаче взех да си променям мнението. Не съм била досадна и агресивна, както повечето хора си мислят. Тук си казвам нещата така директно, но иначе сме говорили общо 3-4 пъти по въпроса и не съм го натискала за нищо. Питала съм го какви са му плановете, какво мисли, кога мисли, че ще е подходящо и такива неща, но между другото, като спокоен разговор, а не като на разпит в полицията. Винаги казва, че това му е мечтата и смисъла на живота - да се ожени и да си има дечица. Номер 17 ме пита как се предпазваме от забременяване - с презерватив и с прекъсване на акта. Общо взето внимаваме много, защото досега една бременност по-скоро щеше да е нежелана. Аз съм на 24 и от половин година имам сериозна работа по специалността, искам поне още една година да поработя и тогава да родя, но не мога да си кривя душата, вече много ми се иска дете. Трудно е човек да устоява на този импулс. Това допълнително ме напряга. А бракът го искам, може и да прозвучи странно, като прищявка. Знам, че нищо не гарантира. Знам, че и сега всичко е ок между нас и няма да се промени нищо. Харесва ми идеята, че ще бъда омъжена. Искам да изпитам емоцията мъжът, когото обичам да ми предложи и да си сложим подписите на хартийката в общината. Скромна сватба, само с близките. Не му искам парите, не искам да го задушавам, не си правя илюзии, че това ще ми гарантира нещо за в бъдеще. Аз съм от хората, които искат да изпитат всичко в този живот. Не ми пречи да се разведа след години, ако не се получи. Не ме е страх да съм самотна майка дори (макар че това няма да стане, той е свръх отговорен човек, но все пак дори да се случи, не ме плаши. ). Имам доста добре платена професия дори за България, която мога да практикувам по цял свят. Поне това успях да постигна. Така че не ме е страх от немотия и не бих била с човек, ако не го обичам истински. Той също го знае това. Не го притискам за нищо и не съм му вързана в кърпа. Ако нещо не му харесва и не му влиза в плановете, знае - казва ми, стискаме си ръцете и всеки по пътя си. Това, което ме притеснява е, че не се случва нищо. Искам да му подскажа по някакъв начин, но деликатно и в рамките на допустимото. Одеве докато се боричкахме и си говорихме за някаква стринка, го попитах аз каква му се падам, а той ми каза "засега си ми само гадже". Не знам как да го тълкувам това. Не ми се чака да оправим всички стаи и след това тепърва да се сгодяваме. Вероятно хората тук не ме разбират правилно, веднага тръгват да задълбават в някакви драми, а аз искам просто съвет. Сигурна съм, че не ме върти и не ме използва, просто няма за какво, той си има всичко. Та така, смята те ли, че е подходящо аз да повдигна темата, няма ли да разваля романтиката по този начин? Вие какво бихте направили на мое място?
Авторката

19.   Здравейте! Моята история също е по тази тема. От 2 години и половина сме заедно вече ми се иска да ми предложи нещо по сериозно като се има впредвид, че напълно е решил да живеем заедно и да създаваме семейство, но на мен ми се иска да не се проточват нещата. Затова искам да помоля за съвет как деликатно да му намекна, че е време за по-сериозни крачки за да разбера какво мисли, но в никакъв случай няма да го притискам ако разбера, че за момента няма никакви такива намерения. Благодаря предварително!

20.   Разбирам, че ти се иска той да поеме инициативата (нали е мъж), от друга страна ТИ искаш брак и деца, а той няма нищо против. И това е нещо. За него явно и така и инак е приемливо, а за теб не съвсем. Така че, дето има една приказка, всеки сам си кове съдбата. Взимай чука и кови. Отвратително - не отвратително, това е. И аз чаках, чаках, пък като наближих 30-те викам: или сватба до 3 месеца или няма да ме видиш повече. И за достоверност "избягах" от вкъщи за няколко дена. Можло значи. После за детето същата драма и накрая... Да, отврат, но сега гледам бебе и съм happy. Та това научих аз: моите желания са в моите ръце, не в неговите.

22.   От изложеното, поне за мен ми стана ясно, че по въпроса за брака сте на различно мнение, а той все пак е важен въпрос. Аз считам, че той или не Ви смята за жената, с която иска да прекара живота си с Вас или поне част от него и за това не желае брак или има и такива, които само гледат келепира и се възползват докато могат, на мъжете времето не минава, не е както при жените. Затова на сила тези неща не стават и е по-добре да потърсите човек с Вашите разбирания за брака, а и не само за него. Но не изпускайте клона докато не се хванете за друг.

23.   Авторке, доколкото разбирам, ти само си му намеквала деликатно през последната някъде година. Преди това си мразела дори идеята за брак. От къде знаеш, че той например може би иска да ти предложи, но си мисли, че ти мразиш институцията брак?

Също виждам, че някакси си мениш мнението на прищявки. Преди изобщо не ти е идвало на акъла, сега хоп, искам брак, деца веднага. Изведнъж дори казваш, че нямаш против да станеш самотна майка и всичко това си го решила просто ей така? Просто ти сама се увери какво искаш, помисли, защото, ако мъжът ти те слуша, много ще се обърка какво да прави.

24.   Научи се да плетеш и започни да правиш бебешки терличета - мислиш, че се шегувам? Не, не се шегувам, чувала ли си приказката "думам ти жено, сещай се снахо" - не мисля, че един мъж може да подскаже на една жена как тя да поиска своето, но не в прав текст, а по женски, с умилкване, с намеци, с влажен поглед. Не е нужно да казваш искам бебе, достатъчно е да го покажеш, радвай се на чуждите, гушкай ги, говори му колко са хубави. Не е нужно да казваш искам брак, но можеш да организираш срещи и гостувания предимно със семейни. Форсирай ремонта, ангажирай се лично нещата да приключат по най-бързия начин - аз не си представям как се гледа бебе в жилище, което е в перманентен ремонт. Малко по-дръзко е, но не е недопустимо да сму споделиш, че си си открила сметка, в която събираш пари за евентуална сватба, че държиш да участвате по равно в организацията на такова събитие - надали е толква тъп, че да не се досети сам на къде биеш и, че моментът е назрял. Нищо в прав текст, никакви ултиматоми, не отлагай, но и не притискай, просто покажи, че вече си готова - нали сама каза, че преди време си споменала, че бракът не е важен за теб, сега трябва да му ПОКАЖЕШ обратното.
Успех и успокой топката, че звучиш изнервена, а това няма да ти помогне.

25.   Горкия човек. Дано поне с лотарията да случи

26.   Има едно правило-щом един мъж не предлага брак на жената то означава че той очаква да срещне нещо по-добро. Съжалявам тук доста ще ме упрекнат но е така.

27.   Може да не иска да встъпва в брак, ако искаш можеш ти да му предложиш...

28.   До авторката
Мила, преди да прочета втория ти пост с уточненията почти ти съчувствах.. звучеше ми на изтормозена, леко истерична жена на около 32, която има връзка примерно от 8-9 години и наистина си тъпче на едно място. Когато обаче каза, че си на 24 и всички тези обяснения за ремонта и т. н ми стана ясно. Ти си просто поредното адски разглезено момиченце, което иска всичко тук, сега и веднага. Не и се чакало повече (? ) на 24.. ти чуваш ли се.. то затова и толкова много разводи има.. щото малките лигли които не са изкарали и една стотинка а мама и тати са ги хранили със сребърна лъжичка искат милите да се видят булки, да качат снимки във Фейсбук и приятелките им да им завиждат и да си казват "Боже, той колко много я обича, та чак и са се оженили" От половин година си работела по специалността, честито ама го заяви като все едно си изпълнителен директор на холдинг.. я малко понамали самочувствието и спри да тропаш с кристалната обувчица по пода, че скоро твоето момче може и да реши, че видиш ли че много иска деца и брак, но не и от недорасляк като теб. На 24 аз не можех да се събера от купони и от заведения. Явно си се родила в грешният век. Преди стотина-двеста години щеше да си много вървежна - ако не знаеш за какво говоря прочети "Гордост и предрасъдаци' на Джейн Остин

29.   Поговорете. Кажи му как се чувстваш и какво искаш.

30.   Смятам, че си е съвсем в реда на нещата да седнете, да поговорите и да му поставиш въпроса ребром. Щом искате различни неща от живота си, защо да си губиш времето с него?
Номер 28 - мила, авторката не е нужно да чака някакъв клати мадурко да се накани, докато тя стане на 40 години и тогава да разбере, че се е събрала с момче, а не с мъж за семеен живот, тъй че леко със сърказъма и иронията. Животът си е неин и последиците от грешните житейски решения пак ще са нейни. Ако беше само за брака - хайде как да е.... ама и деца щом не иска? ! Ами за какво и аджеба тоя "мъж" ей така, само да казва, че си има ли? !

31.   Да ти кажа, не знам, може и методът на номер 24 да свърши работа, но според мен на него просто му е чудесно комфортно така, поради което няма вътрешен стимул да променя ситуацията. Според мен възрастта ти е идеална за семейство и дете, т. че мисля, че трябва да му заявиш веднъж завинаги 'всичко или нищо' и да си тръгнеш. Нека има време да остане малко сам и да прецени наистина ли иска семейство с теб. Ако отговорът е 'да', непременно ще дотърчи бъди сигурна. Ако не искаш да го притискаш, опасявам се, че може и да го чакаш още 5 г а и повече да се накани да направи нещо. Ти си решаваш кое е важно и кое може да пренебрегнеш

32.   Една година по-късно сме на същия етап. Нищо не се е променило, колкото и усилия да полагах. Деликатните разговори не свършиха работа. Неговата логика е, че иска да се женим, когато приключим с ремонта, въпреки че и двамата изяснихме, че не искаме да правим сватба с ритуали и гости, а само да подпишем. Е, това не струва пари, нито засяга безкрайния ни ремонт. Вече се примирих, че от него не мога да очаквам нищо съществено и дори си мисля, че може би така стана по-добре. Вероятно съдбата ме предпазва от огромна грешка и скоро ще открия верния път.
И само да кажа на 28, че мама и тати никога не са се грижили за мен. Баба ми ме отгледа с ограничени доходи и никога не съм получава нещо наготово, работя от 7 години без прекъсване какво ли не, а от година и половина вече имам истинска професия, с която плащам битовите сметки, ремонта и всичко останало. Не си прави заключения за хората от два поста. Попитах нещо по същество, не съм искала психологически анализ от некомпетентни хейтъри.

33.   Ох, мила, аз като тебе пусках подобна тема наскоро тук. Само че аз съм по-големичка от теб и нямам вече време за губене. Не ги гледай тия, дето пишат, че си обсебена от идеята за брак и че друго не си искала от човека... дрън... дрън. Те сами са оженили/омъжили рано или пък са още много млади и така ще разсъждават още някоя друга година, докато дойде и тяхното време да мислят за семейство. Нормално развитие на нещата е след дълга връзка отношенията да преминат на друг етап. Когато след 3-4 години някой отбягва темата за брак, причината е една единствена - мисли, че може да срещне някой по-добър(а), (разбира се, ако няма някакви други наистина сериозни пречки). Аз се уверих в това! Мисля, че един ремонт не е причина да не се обсъжда бъдещо семейство. Аз така - чака, намеквах, надявах се, че той иска да ме изненада и затова не повдига въпроса. Уви - нищо подобно! Човека просто си отлагаше. И аз си мислех, че мъжа е този, който трябва да предложи, исках романтика и т. н. т. Когато реших, че няма вече какво да чакам, се стигна до груби скандали, обиди, излязоха на яве много неприятни неща и така сега уж ще се женим - той твърди, че го искал, не пожела да се разделим. Положението обаче е вече много грозно - продължаваме нищо да не планираме, няма никаква тръпка, никакво очакване, никави идеи какво ще правим с тая сватба и последващия семеен живот. Та, аз не вярвам, че той го иска (просто виждам, че не иска), чувствам се като паразит някакъв, който го "насили" да "се съгласи с женитба" и вече сама се чудя за какво ми беше тоя брак, нямам желание за това повече (а съм на 30).
Затова мисля, че си много права, като смяташ, че съдбата те предпазва от грешка и така е по-добре. Няма смисъл един ден да чуваш, че ти си го принудила да направи грешката, че бил избързал и т. н. т. Вярно, че мъжете са по-страхливи и вероятно повече си правят някакви сметки, но и ние си имаме някакви чувства и мечти - нещата трябва да се балансират по някакъв начин. Търпнение, търпени, надежди... ама всичко си има предел.
Макар да не съм в положение, в което да мога да давам много съвети, все пак бих ти казала: Говори с него един единствен път, но много сериозно и му кажи, че искаш да знаеш на всяка цена какви са намеренията му. Възможно е все пак човека наистина да изчаква края на ремонта, да си е наумил нещо - някаква приятна изненада за теб, така че си длъжна да му дадеш тази възможност. (Не разбирам какъв е този безкрайно дълъг ремонт, но вие си знаете). Но трябва да те увери, че има намерения, а не те мотае умишлено. Дай му ясно да разбере, че има някакъв ограничен срок (като приключи ремонта) да си изясни намеренията, след което ще го напуснеш, ако не предприеме нищо. Допустимо е той да не иска брак, но не е допустимо ти да не знаеш какво иска. След няколко години заедно е задължително да си говорите открито за това кой какво иска и какви планове има и да решите дали ще ги обедините в едно бъдеще! С намеци се пробва 1, 2, 5 пъти, но не до безкрай, защото не него може да му е супер изгодно да се прави на ущипан до безкрай. Накрая отношенията толкова се изтъркват от тия намеци и вечни очаквания и терзания – просто отврат! Не пожелавам да стигаш докъдето аз! Аз вече се уверих, че ако за мъжа си любимата и единствена, той няма да се замисля дълго дали да ти го докаже. Ако обаче го е страх да не си „грешната”...
Успех!

34.   на бас, че тоя ремонт няма да свърши никога

35.   Не си прaви прибързaни зaключения, но ще ти рaзкaжa нещо лично.
Имaх 8- год. връзкa. в последнaтa год. от връзкaтa ни бяхме зaпочнaли основен ремонт нa жилището, беше кaто подивял, рисувaше скици зa всякa стaя, мъкнеше ме постоянно дa гледaме и избирaме мебели, цветове бои, зa остъклявaнето сaмо 2 седмици обикaляхме. някои от нещaтa той лично прaви, вкл. тоaлетнa мaсичкa зa мен.
В рaзгaрa нa ремонтa се рaзделихме. ( причинaтa е, че беше болезнено ревнив, без повод, без причини)
В последствие aз зaминaх нa зaпaд, зaпочнaх новa връзкa, той също. Няколко ГОДИНИ по- късно се връщaм в Бг зa мaлко.
Виждaме се с него, рaзкaзвaме си нещa и той споделя, че още сa в връзкa с женaтa, с която се зaпознaхa после и че прaви ремонт, зa дa зaживеят зaедно. ( имaхa вече около 5-6 г. връзкa)
Дотук ок!
Нa следвaщият ден ми звъни с молбaтa дa му помогнa зa нещо, дa видя нещо, което е пристигнaло в aпaртaментa му и дa си дaм мнението.
Щях дa пaднa кaто видях, че aпaртaментът всъщност е в същото положение, което беше, когaто бях aз тaм.
Беше пристигнaл дивaнa и той искaше дa чуе мнението ми.
Кaзaх му, рaзбирa се че ТЯ трябвa дa го хaресa. Но не! Беше кaтегоричен, че е вaжно моето мнение. Дивaнът изобщо не ми хaресa. Съответно веднaгa се обaди, че искa дa го смени и ме попитa дaли бих го придружилa дa рaзгледaме зaедно.
Откaзaх под предлог, че съм много зaетa.
През целият ми престой в Бг, ми звънеше всеки ден, .... ще лепя плочки, ще боядисвaм... искaш ли дa видиш, дa кaжеш мнението си...
След кaто си тръгнaх обрaтно, чухме се мисля след около месец, кaзa че е спрял отново с ремонтa.
Че нямaл музa!
И тaкa до ден днешен, минaхa 3 год. още чувaме се понякогa, и не знaм с кaкви нaдежди онaзи женa продължaвa дa чaкa и се нaдявa... нa кaкво.
С мен винaги е бил изключително грижовен и отговер, държaл си е нa думaтa. познaвaм го по този нaчин.
Зaтовa не рaзбирaм отношението му към другaтa женa, ....

Сигурнa ли си, че именно ТИ зa него си женaтa нa животa му? !

36.   Авторката: Благодаря ви, че ми писахте. Номер 35, нашата история е малко по-различна с ремонта. Наистина става въпрос за липса на достатъчно средства, поради което той се прави на майстор на принципа проба-грешка и всички става изключително бавно. Ако аз не събирам пари за материали, нямаше и толкова да сме направили. Той не просто няма муза, той живее в някакъв измислен свят. Преди 3 години, когато за първи път отворих разговор по темата семейство ми каза, че чака първо да спечели от тотото, а след това ще си купим жилище, ще се оженим и ще си правим деца. Щях да припадна. Тогава за първи път ми светна лампичката, че този човек е малоумен или ме върти. По други признаци не се беше издавал чак толкова.
Вчера отново имахме разговор тип скандал. Беше след поредната ни годишнина. Не ми издържаха нервите и му казах всичко. Питах го директно какво чака? Да остареем ли? Да ми писне ли? Хвана се за главата, разрева се и каза, че не знае какво чака. Е, разбира се, първо беше редовната тирада за ремонта. Казах му, че се разделяме окончателно и нямам намерение да си губя повече времето с несериозен човек като него. Сега не знам какво да правя. Да се махна ли наистина или да продължавам да чакам. Нали вече всички карти са на масата. Струва ми се, че стигнехме до момента за който говори 33. Сякаш аз самата вече не го искам. Сякаш преглътнах твърде много горчилка, за да се зарадвам на едно изпросено предложение. Единственото, което ме спира да си събера багажа е че няма къде да отида. Нямам роднини на които да разчитам, и не искам да се се натрисам на приятели. Просто съм на улицата. Всичките ми спестявания вложих в този апартамент. Всичките ми надежди и планове заложих на този човек. Нямам нищо, освен работата ми.

37.   ако сега не си тръгнеш, кога? ако останеш, му показваш, че само го плашиш, но си навита на всичко, само и само да си с него. можеш да плюеш на инвестициите си, а можеш и да продължиш да влагаш в апартамента и да си тръгнеш по-късно още по-бедна.

вземи 200 лева на заем, отиди на хотел и си намери квартира възможно най-бързо или при приятели на първо време, но с вестника с обявите в ръка. все пак имаш работа, а без нея??

ще се оправиш и ще се радваш, че не си му подарила още повече усилия.

38.   Съгласен с 37, както каза картите са на масата all in. Сега или никога, трябва да покажеш, че си решена на всичко. Той те приема за даденост, изнеси се и го накарай известно време да усети липсата ти. Нека той гони... и ако няма интерес ще си наясно със ситуацията и ще продължиш напред, защото времето си тече, ти си напълно наясно какво искаш, а живота е твърде кратък...

39.   Ами има много такива мъже-за никъде не бързат, мотат се и все отбягват въпроса за женитбата... Защо не е решителен -има някаква бариера за това. Може би им идва някак страшно да се обвържат и да се простят със свободата и необвързаността си. Просто така му е по-лесно. Дали се оглежда за нещо по добро- не е сигурно. Той няма зор да се жени-за него това е някакъв ангажимент, а той иска да си я кара ей така тра-ла-ла. И едва ли може да влезе в твоето положение и да те разбере.

Твоята възраст е перфектна за раждане на дете. И инстинкта ти го подсказва също.
Може да се разделиш "временно" с него за да го видиш как ще реагира и дали ще се накани да се жени. Ако ли не-довиждане. Можеш да си наемеш една стая за по евтино при някоя баба, не е нужно да е цял апартамент.

40.   До 37, 38, 39. Пише ви мъж при това малко над 30.
Предвид вашите абсолютно крайни и безсмислени коментари, които приличат много с тези на днешната жена, мисля че трябва да ви е ясно че не случайно предпочитаме да сме сами. Не може да ставате все по еманципирани, крайни, злобни, безкомпромисни и да получите всичко, при това веднага, без да дадете нищо от себе си, а на думи да сте направо върхът.
Мъжът за да се ожени на първо място иска да има сигурност, създадена от самият него, което става с много труд и работа. Ако не постигне това, той не се чувства пълноценно, даже бих казал че го е яд и срам, че не може да подсигури това, което усеща че трябва да направи.
Сега да разгледаме и другият момент. Много често се случва дадена жена да играе роля, да се прави на такава каквато не е, само за да успее да се бракува. Лично аз съм бил свидетел на това от личен опит поне 3 пъти. Мили, добрички и колкото повече време минава, толкова повече разбираш че това е сценарий на някакъв филм на ужасите. Оказва се че колкото повече време минава, толкова по малко познаваш човека до себе си, толкова повече простотии излизат за този човек. И разбира се има мъже, които са се прекарали, чиито опит служи за този на небракуваните.
Също така като неженен мъж осъзнавам че е много по-лесно да си такъв, от колкото да си разведен. Разведен мъж в днешно време значи да бъдеш изнудван от бившата си жена за пари, ако искаш да виждаш детето си често. Имам поне една дузина приятели, които се омъжиха до 25- годишна възраст, връзките им изглеждаха перфектни в началото, с много обич и взаимна загриженост. 90 % от тях се разпаднаха, защото след раждането на детето се оказа че жените вече не си искат мъжлетата. Били нехранимайковци, били еди какви си и винаги желанието за развод беше от женската страна, при това толкова им беше :трудно" на тези дами, че веднага си намираха утешение в друг мъж, който да ги "подкрепя емоционално".
За това мъжете не бързат, за това не си дават зор, както му казвате вие.
Много е лесно да сте само консуматори, да въртите по двама-трима и повече мъже, да се правите на много умни, но това си има цена :)

41.   №35, явно не можеш да вържеш 2 и 2... Жалко...
А не ти ли е хрумвало, че именно ТИ си "другата" жена?

42.   Н 41, нещо не си рaзбрaл/a;)))
Не съм постaвялa в кaвички- другaтa, тоест не съм вложилa тaкъв смисъл.
Н35

43.   Има една много проста истина (поне за мен). За истинската любов такива неща като брак, деца и прочие, и прочие не означават нищо. Те са само един вид бонус към това да бъдеш с човека, когото обичаш. Има толкова много истории за любов между любовници, които далеч нямат тези "бонуси", любов, много по-силна от тази между съпрузите. Така че, слез на земята. Бракът не е прищявка, той е еднакво светоусещане, хармония между партньорите. Нито означава любов, нито означава, че е решителен, нито, че иска да остарее до теб. Бракът не е знак за нито едно от тези неща (защото би могъл да ги има и без да сключва брак). Всичко се свежда до принципите на човек. И ако не можеш да приемеш това, то наистина е по-добре да си тръгнеш.

44.   Винаги можеш да вземеш инициативата и ти да му предложиш. Не живеем в 15 век. Важното е да го направиш да е весело и непринудено, да не се спече човека. Но ако си мечтаеш за голяма сватба, много приятелки, снимки и такива неща по-добре си ги избий от главата. Тея работи са отживелица. Много изгубено време, пари и нерви за да начешеш една краста и то в повечето пъти на родителите.

46.   Моята ситуация-4 години заедно, 1 дете, аз искам брак, той не иска и да чуе... това започва да рефлектира върху отношенията ни. Съвет?

47.   Номер за съжаление и ти си комплексиран "вечен младеж". Не искам да те обиждам в никакъв случай, но нямаше нужда да изреждаш тук всичките "недостатъци" на жените, с нищо не помагаш. Хем били еманципирани жените, хем били консуматорки? Еманципирани сме, да, но на вас мъжете явно много ви харесва, иначе нямаше да се стигне до това положение. Разбирам, че мъжа иска да създаде стабилност (поне би трябвало да иска), само че животът не е вечен и само с искане не става. Удобно е все да казваш, че още не си достигнал онова, което искаш, но може и да не го постигнеш никога - мечтите не винаги се превръщат в реалност. На жената биологичните функции също са ограничени във времето. Да не искаш да кажеш, че желанието да роди дете е консуматорство? Та, кое от двете в крайна сметка подкрепяш - жената да чака търпеливо мъжа да се "издигне" и тя да се превърне в коснуматорка, щото не е допринесла особено за семейния бюджет или жената да работи, да си отстоява желанията, като по този начин се еманципирана и подтиската "мъжеството" на горкия човечец? Момичето си вложила всичките спестявания в ремонта, а приятеля и се скатава. Това как го определяш - еманципация ли, нахалство ли? Изкуствено се държали жените? Мъжете пък се скъсвате от искреност? В темата вече не става въпрос защо мъжете (като теб) никога не искат да се женят. Въпроса е защо той мотае приятелката си и нито иска да се жени, нито да се разделя с нея. Ако иска да достига някакви висоти човека и после да се жени, то може поне да сподели с приятелката си какво точно да очаква и въпросът се решава много бързо.
Номер 43, мисля, че тези "бонуси" означават точно любов, ако и давамата ги искат. Разбира се, че не е задължително никой да се жени, но когато единият го усеща като необходимост, значи ще се чувства подтиснат, когато другият не го иска. Това вече едва ли е любов, защото означава, че двамата не гледат в една посока. Тоест съм съгласна, че всичко се свежда до принципите. За любовниците е съвсем друга тема - точно невъзможността да бъдат заедно поддържа тръпката им, а пък и като няма битовизми - няма какво да развали отношенията, и е много лесно така да обичаш.
До номер 44 - това като шега звучи малко. Тя му е казала, че иска брак и това ми се струва достатъчно и си е направо един вид предложение. Но по друг начин да му предлага? Пръстен да му купи ли? Не трябва ли да има малко женско достоинство, въпреки че е 21 век? После такива като номер 37 ще я обвинят в "мъжественост". Освен това момичето е написало няколко пъти, че не чака голяма сватба.
Номер 46, за съжаление си избързала. Тия неща се решават преди детето, не е трябвало да забременяваш, щом си искала брак. Ето такива мъже като на авторката и като моя, дето не искат брак по принцип, как да ги накараш след като и дете има вече? Ти си обвързана с него чрез детенцето и той още повече чувства, че комадва парада. Мисля, че е трудна работа да го накараш - единствено чрез скандали и заплахи, че ще го напуснеш, но това неминуемо разваля отношенията. По-добре не настоявай, ако искаш да запазиш "семейството". Вместо това се постарай да станеш самостоятелна, когато детето поотрастне, тогава може и да се стресне, че има вероятност да стане "излишен" и да му се прииска да се "вържете" чрез брак.

48.   Здравей миличка! Аз те разбирам! Имам 7 годишна връзка зад гърба си! И искам да ти кажа, че връзка без развитие, е като огнище... ако не слагаш дърва в него няма да гори! Та 7 години се тормозех с човек, който ме прие за даденост и никога не ми предложи брак, за него тази тема беше табу! Пък камоли деца, абсурд. Така, че ако от много дълго време сте заедно и ако наистина иска ти да си жената до него досега да ти е предложил! Такива страхливци, които ги естрах от по сериозно обвързване са ми ясни! Иска да сте заедно ама ако може без брак. Защо? Защото така е по лесно! И за да кажа относно парите, не е нужно да изхарчиш маса пари.... ако този човек те иска ще се ожени за теб дори и само със двамата свидетели! Така, че реши сама какво да правиш! Аз се разделих с този с когото бях 7 години, и срещнах наистина един прекрасен човек за което ужасно много се радвам! Помисли добре, струва ли си да попилееш толкова години и накрая да видиш, че ти за него си една даденост, която никога няма да си тръгне в неговите очи! Поздрави.

49.   Когато срещнете любящ и разбран човек, но не ви предложил веднага брак и деца - зарязвате го и се хващате с първият срещнат. След 2-3 месеца решавате, че и той не е за вас и почвате да търсите друг. Намирате друг и пак ви разочарова. Вече съвсем откачили се решавате да се върнете при този който наистина ви е обичал и с когото с времето сте се нагодили, въпреки че не ви е предложил брак и не ви е направил деца и искате ново начало. Сорри, ама няма да стане ще си останете една кукувица. Ще скачате като скакалец от един мъж на друг. Ще сте винаги недоволна и с проблеми.

А когато не разбирате мислите и хумора на мъжа си значи ТОЙ е малоумен. БРАВО! Да сте живи и здрави мили дами! Дано аз да греша, но да бъде както вие казвате - за всеки влак има пътници. Търсете си "щастието" дори с цената на разбитите сърца на хората, които ви обичат!

50.   Вероятно те е разбрал какво представляваш.....

51.   Номер 49, нима ти не би искала след толкова години да имаш брак и деца с човека с когото си? Или ще си тъпчите на едно място.... Купони излизания? До кога? В крайна сметка не е ли смисъла на живота на всеки човек да създаде семейство? За какво ще живеете иначе.... Най-прекрасния нещо е да имаш дете с любимия човек и то да расте пред очите ви! Няма по прекрасно нещо на този свят! Така, че ако не си изпитала подобно нещо, коментара ти абсолютно не на място!

52.   Ами, предложи му ти де, като не се сеща сам. Още повече щом ти е казвал, че иска да се ожените и да имате деца и да остарее с тебе. Кажи му че искаш да изберете дата и да съобщите на роднините. Ако си намери извинение или повод още да отлага, бягай оттам и не си губи повече времето.

53.   Авторка, има ли някакво развитие?

54.   Аз бързам да отговоря, без да съм прочела останалите коментари, просто защото съм била абсолютно в същото положение в продължение на 5 години. И когато след много време попитах съпруга си: "Каква беше онази работа? Защо толкова дълго не ми предлагаше брак навремето? ", той отговори следното: "Ами то аз си бях женен за тебе. " Разбираш ли, авторке? За тях ангажиментът си е ангажимент, без значение дали е юридически оформен. В главата на твоя човек ти отдавна си неговата "съпруга". Останалото за повечето мъже са някакви там досадни подробности и излишен шум. Особен пък ако умът им е другаде - бизнес, хоби, наука и т. н.
Не ти давам съвет, обаче навремето, преди 10 години, аз моят мъж го напуснах, защото реших също като теб, че тази връзка няма бъдеще. След една седмица ергенски живот, момъкът довтаса в дома на родителите ми с годежен пръстен. Буквално на следващия ден след моето "да" лично запази час в църква за венчавката и ресторант за сватбата. А подписахме още същата седмица.
На мъжете, авторке, не им е ясно, че официалният брак за нас, жените, е гаранция за сериознен ангажимент. Дори днес моят съпруг това го разбира само на теория, на практика не може да схване каква е разликата.

55.   Aз пък ви се чудя защо ви е брак - една хартийка, на която пише че сте женени и която може да се анулира по всяко време? Единствената разлика е, че като почине един от двамата, другият ще има част от наследството му, ако сте били женени. Останалото е само едни излишни разправии за всичко, даже и като кандидатствате за едни детски месечни помощи или кредит... Въобразявате си че като имате брак нещо ще се промени в положителна посока ли??

56.   при положение, че толкова много, които са се оженили на 25, на 40 се развеждат, темата май е излишна.