 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Сега ще сложа край, но какво да правя със себе си?
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2989 пъти
Младо момиче съм. В тийнейджърска възраст нямах много обожатели, но около 18-ата ми година взеха че се навъдиха цяла сурия. Винаги съм си мислела, че искам сериозна връзка, но в момента в който се появи "тълпата" от "обичащи" ме, не знаех какво да правя, нямаше как да повярвам на всички, вкарах се в някакви филми. Ама както и да е. Отшумя това, приеха ме студентка и такива ми ти работи.
Стигаме до миналото лято, когато срещнах един много добър човек. Бившият ми приятел понастоящем. Той е адски свестен като човек; културен, интелигентен, мислещ млад мъж. Мога да си говоря с него на всякакви теми и ми е много приятна компанията му. Не е невероятно атрактивен на външен вид, но си има нормална външност, в никакъв случай не е грозен или нещо подобно. Бяхме "приятели" 2-3 месеца, докато накрая не взехме, че се събрахме. Хубаво ама мина месец и аз започнах да се дразня на всичко, което правеше. Дразнех се, че всеки ден трябва да се чуваме по 2-3 пъти; дразнех се, че трябва да излизаме, ако не всеки ден, то през ден; дразнех се, че се обръщаше към мен с галени имена от рода на "мило", "скъпа", "слънце" и подобни; че ми се "лепеше" като сядахме на заведения... Абеее на всичко, той самият започна да ме дразни сякаш с всеки свой жест. Следователно скъсахме, но тъй като аз наистина го оценявам като личност, човек, приятел, му казах че е заради мен, че аз не искам явно връзка сега, че не давам всичко от себе си и че просто няма смисъл да продължаваме. Не мислех наистина така, мислех че той е виновен със своето поведение, но исках да му спестя удара, тъй като не е решителен с момичетата и щях да го скапя съвсем.
Минаха се 4-5 месеца и се запознах с настоящия ми приятел. Всичко наред, излизахме, лафихме, чувствах се добре в компанията му. За него мога да кажа, че пак е добър човек, амбициран, сериозен. Не е съвършен, има си своите изцепки в миналото, но в момента е хубава и приятна личност. Станахме гаджета, всичко ток и жица в началото и ето че пак се мина месец или малко повече и мен започна да ме дразни. Започвам да се дразня на това, че ми звъни и пише, че все иска да се виждаме, че трябва да му се обяснявам защо не съм си вдигнала телефона, защо няма да можем да се видим, защо не съм влязла в скайп, защо еди-какво-си, защо, защо, защо... Не обичам да се оправдавам, за да не ми се сърдят. Но ето че сега се замислям за настоящата и миналата връзка.
Сходни са. И двете момчета са супер ама явно аз съм кривата. Просто сякаш не искам да мисля за "нас", а за себе си само. Не искам да умувам дали на него ще му е удобно да се видим, когато и на мен ми е. Всъщност, доста работи не искам, свързани с "нас". Имам познати от мъжки пол обаче едно си е да са си просто познати, дори и да са близки познати, приятели. Звъниш им, когато решиш; не си задължен да знаеш кога не им е удобно и кога им е удобно, всичко става някак по-спонтанно; решавам че днеска искам да се видя с Пешо (примерно) и му звъня, той се оказва свободен и просто излизаме. Или пък решавам, че в петък ще ходя на дискотека и искам да има някой с мен, звъня на Пешо в понеделник и се уговаряме за петък ама пак е един вид спонтанно, защото той не очаква непременно да му се обадя, когато ще излизам някъде. Ето това е май разковничето. Чувствам всичко в една връзка като задължение. Трябва да се чуваме всеки ден или за да се уговорим да излезем, или за да кажем, че няма да излизаме. Трябва да му пиша в скайп като вляза, ако е на линия, защото... просто трябва да му пиша. Трябва да му кажа защо няма да излезем днес, не може просто ей така да не излезем. И някакви такива... това ме дразни мен. Обаче в същото време си е приемливо подобно поведение - естествено е да се чувате с половинката си всеки ден, да имате желание да излизате, да казвате защо няма да се видите, да правите някакви планове в близкото или дори далечното бъдеще. Аз просто нямам желание за това, явно наистина сега не ми е до връзка.
А тези млади господа са си истински дарове от Боговете, наистина свестни типове, които всяка опарила се от любовта дама иска да срещне. Мили, грижовни, всеотдайни, всичко правят за половинката си (в случая аз), чувстваш сигурност като си с тях, не са някои палячовци... Точни хора.
Та въпросът ми към вас е какво да правя оттук насетне. Явно е, че по-добре е просто да прекратя настоящата връзка. Това дразнение не знам как да го премахна след като вече е на мястото си. До тук добре, пропилявам шанса си с още един страхотен човек, но се чувствам окей. След това какво да правя? Трябва ли да се старая към личностна промяна? Трябва ли да търся грешката в себе си или да го удам на години (двайсетина)? Да чакам да видя някой просто да запали огъня в мен или този пламък ще дойде с напредване на връзката, когато се отпусна наистина и разбера, че човекът ми е мил и драг?
Извинете ме, може би ще ви се сторят тъпи тези въпроси, но се чувствам малко конфузно, тъй като наистина до тази сутрин мислех, че аз искам сериозна връзка, но като срещна точните хора за такава... какво става? Едно голямо нищо. И не е по тяхна вина, а аз трудно признавам, че аз съм грешната нота.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 06ae8df3ae |
|
1. Авторке, личи си, че си много начетен, интелектуален и образован човек и много ме изненадваш, че не си потърсила до сега професионална помощ при психоаналитик. Имаш разстройство на личността. Ако си доволна така, ами живей си сама. Ако искаш някога да създадеш семейство например, лекувай се задължително.
Препоръчителна литература - „Неврозите“ от Фройд, както и всичко, което намериш по психоанализа.
Сама не можеш да се излекуваш (!!! ), но поне ще получиш обща култура по въпроса.
Ако си доволна и щастлива сама не се лекувай. От теб зависи, но в това си състояние (правилно си се анализирала) - не си в състояние да имаш здрава връзка, камо ли семейство. Какво точно имаш, това лекарят ще каже, но повечето проблеми се коренят в ранното детство - това е доказано. Има си научни подходи, за да се излекуват хора с проблеми като твоите. От теб зависи, дали ще се възползваш от тях или ще продължиш да се въртиш като хамстер в колело, почвайки и късайки с мъж след мъж.
Успех
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 3fb68080b2 |
|
2. И аз бях в същото положение почти една година с моя приятел. В началото ми тежеше постоянното му внимание, беше мил, всеотдаен, влюбен, но аз се дразнех от това, не знаех какво искам. Така се мина време и нещата се обърнаха. Сега давам всичко за онова негово влюбено отношение към мен в началото на връзката ни, но разбирасе не може винаги да е така. Така е само в началото, докато ме впечатли. Сега сме заедно и не ме дразни нищо, освен че понякога ме пренебрегва или на мен така ми се струва. Просто ми липсват моментите, в които е бил толкова дразнещо привързан, но като ме спечели нещата се поуспокоиха. Разбираш какво искам да ти кажа, нали? :)
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4425c01a94 |
|
3. Искаш, но не с тези момчета, не си била влюбена в единия, не си и в другия. Мислиш за. връзките си, анализираш ги, но не. ги чувстваш. Когато срещнеш правилния човек ще се влюбиш и ще. започнеш да чувстваш връзката помежду ви. Дори може да се превърнеш и ти в лигава "лепка"
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 38c2c81f26 |
|
4. Никакъв психоаналитик не ти трябва :) Просто не си срещнала човек към който да изпитваш истински чувства. От написаното оставам с впечатление, че дори не си била влюбена, а по-скоро просто привлечена. Не виждам нищо не нормално в поведението ти. Просто не си узряла(не казвам незряла! Не ме разбирай погрешно) за една сериозна и задълбочена връзка. Тези неща, които сега са ти дразнещи ще се случат от самосебе си. Самта ти ще имаш нужда да виждаш всеки ден човека до теб, самата ти ще искаш да го чуваш постоянно, да сте навсякъде заедно...
Прави ми впечатление от това, което си написала, че малко по- пресметливо гледаш на любовните ти отношения. Казваш- умен е, амбициозен е... Но на външност не ти допадат чак толкова. Не ти омекват коленете като го видиш. Не настръхваш цялата когато те докосне или целуне. Не мислиш за него всеки миг, не ти липсва болезнено силно, когато не го видиш и ден.... Разбира се, че трябва да се преценява със що за човек избираме да излизаме, но любовта е и толкова нелогична. Има тръпка, има страст... Това е едно силно привличане, което няма общо с интелекта и перспективите. А именно тези неща мисля, че са липсвали във връзките ти. Заради това и бързо си се отегчавала. Търси повече тръпката, емоцията и страстта. Те са двигателите, които задвижват една връзка.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 5af36d0e75 |
|
5. Авторке към теб > просто не ти е дошло време за сериозна връзка. Напълно нормално нещо е да се чувстваш така; не си нито луда, нито повредена, просто си малко повече егоист и мислиш за себе си, за свободата.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 595013a09c |
|
8. Аз смятам, че тези твои приятели просто не си ги обичала. Изградила си си някакъв идеален модел на поведение, който трябва да има един мъж и си започнала да търсиш такива, без да се съобразиш дали наистина изпитваш някакви чувства към тях. И на мен ми се е случвало да излизам с уж перфектни във всяко едно отношение, и мен след известно време започваха да ме дразнят. И аз по същия начин обвинявах себе си, че не оценявам свестните и готини хора. Обаче се замслих и видях, че нещата са коренно различни, и трябва да търся хора, към които изпитвам нещо, а не такива които са идеални като по учебник. Съветвам те да не се водиш по някакви измислени критерии, а да се отвориш за повече и най-различни хора, защото някой от тях може да е идеалният за теб. Иначе ако наистина беше влюбена и привлечена от тях, ти сама щеше да ги търсиш и нямаше да имаш търпение да се видите. Просто си била с неподходящи хора, които изглеждат подходящи, но лично за теб не са. Всеки човек е различен и има различни нужди. Примерно едно скромно момиче може да хареса някой скромен и деликатен човек, но друго което е по-свободолюбиво ще хареса някой по-отворен и бунтар. Та затова ти казвам изясни си на първо място коя си ти, от какъв човек наистина имаш нужда, кое би те направило щастлива, и тогава започвай връзки. От това което си написала ми се струва че си по-свободолюбива, обичаш да разполагаш сама с времето си, може би един човек като теб би бил по-подходящ от някой който иска да сте нон стоп заедно. Може пък да искаш да си поживееш, а да смяташ че искаш сериозна връзка, защото така трябва и затова се проваляш. Много неща трябва да си изясниш относно собствената си личност, и чак тогава да действаш.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4198916dd1 |
|
9. И аз бях така преди няколко години. След няколко дни всички започваха да ме дразнят. Но със сегашния ми приятел не е така. Обичам го повече от всичко, даже се превърнах в онова, което винаги съм мразила. До сега аз бях странната личност, но сега е той. Питах се дали нямам проблем, всички ми писваха толкова бързо. ( от всички тях бях спала само с 2, че звучи курвенско така, както го описах). Просто когато срещнеш човека за теб, нещата ще са коренно различни. Желая ти от сърце да го срещнеш колкото се може по - скоро!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: b24e2f1098 |
|
10. Авторката:
Благодаря на всички за обърнатото внимание и отделеното време да отговорите!
Към момента наистина не смятам да се обръщам към специалист в търсене на помощ, но ще се постарая да намеря посочената книга, номер 1. Не вярвам да ми навреди да я прочета. По-нататък ще реша, предполагам, дали проблемното ми самосъзнание заслужава вниманието на психоаналитик. :)
Номер 2, разбирам какво искаш да ми кажеш, но не знам как да преодолея това дразнение, наистина, защото всяка капчица нежност и внимание от страна на вече бившия ми приятел (скъсахме) ми удвоява и утроява досадата, докато емоциите ми накрая не ескалират и започна да се държа като пълен олигофрен, толкова дебилно, че чак сама почвам да си се мразя вътрешно. Единият вариант е да тая негативните емоции, но в такива случаи избухнат ли, става грозно положението. Другият е да си ги показвам на момента, при което ще се превърна в най-мрънкащото създание на този свят. И двата варианта по разбираеми причини не ми допадат.
Номер 4, посочила съм тези "данни" за младежите, тъй като искам да покажа, че те са си сякаш по поръчка направени. Не са някои боклуци, които да се радвам, че съм изхвърлила от живота си, нито в тях се корени вината. Свестни хора са, това исках да подчертая.
Съгласна съм с предположенията ви, че не съм била влюбена и не съм ги обичала и двамата. Това е така, те също си бяха наясно с този факт, който видимо оказва някакво значение. Бях с тях, защото в началото на познанствата ни ми се струваха (и все още мога да твърдя, че са) приятни хора, с които ми е приятно да общувам, да излизам, да се забавлявам и които определено не са ме отблъсквали с външния си вид, за да можем да кажем, че примерно секса не върви, защото не искам да виждам лицето им. В случай че един такъв тип ме харесва и иска да бъде с мен, не виждах нищо нередно в това да опитаме и да видим до къде това ще ни доведе. Вече си извадих извода, че до никъде, но явно трябваше два пъти да се поуча (дано няма трети).
Номер 6, може би имаш право, трябва да обсъдя със себе си въпроса малко по-задълбочена. Логично е този тип хора да не си съвпадат с моя характер след като два пъти се разделям с такива.
Доколкото егоизма и свободолюбието ми - имате право, и двете са ми присъщи. Убедила съм се, че егоизма ми се прибира в най-крайното кътче в мен, когато обичам, но явно не съм държала достатъчно на двамата младежи, за да пренебрегна тази черта на характера си. А против свободолюбието си не мога (и не искам) да застана. Така че явно ще се надявам да срещна човек със сходни разбирания, към който да изпитвам по-ясно изразено влечение. :)
Благодаря ви! Имам време, ще помисля. Явно има какво да си доизяснявам за самата себе си като личност.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 06ae8df3ae |
|
11. До авторката от 1
Книгата можеш да си изтеглиш безплатно от „Читанката“
http://chitanka.info/text/2375-nevrozite
„
Неврозите
Произход и лекуване“
Гарантирам ти, че ако я прочетеш сама ще намериш причина да се обърнеш към специалист. Книгата няма да ти помогне иначе, но ще ти даде една обща култура по науката „Психология“ и ще ти помогне да се обърнеш към специалист. Дори психолозите се обръщат към колеги - САМОЛЕЧЕНИЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО.
Приятно четене! Ще ти се отворят очите за много неща, но от теб зависи, дали ще направиш нещо или ще продължиш да живееш като до сега
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f20c072d85 |
|
12. Нищо няма да правиш със себе си. Не се насилвай за някакви неща (сериозна връзка и т. н. ) само защото така се очаква от тебе. Ако искаш имай несериозни връзки, ако искаш нямай никакви. Или като харесаш някое момче пак, му кажи това което написа тук. Всъщност и на сегашният може да му го кажеш, да видиш какво ще каже. Така е по-честно отколкото просто да късаш с него и така и да не разбере защо.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f20c072d85 |
|
13. Забравих да кажа: тези които се титлуват "психоаналитици" по правило не помагат на никой. Особено тези от фройдисткия тип. Фройд е отречен от 50 години, но в България сектата му е още популярна, като всякакви мистики и странни учения.
Има психотерапевти, които помагат, но ти не си за там.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 89debae292 |
|
14. Леле.... тука всеки втори те праща на психотерапевт. Хлапе! . Напълно нормална си. Просто си по умна от останалите и виждаш и усещаш нещата по бързо. Приеми го че ти е рано да живееш с някой продължително време. Все още не си се влюбила за да виждаш всичко в розово а и дори да се влюбиш, неварвай на глупостите за вечната любов. И мен ме дразнят тези, които ако ги допусна по близо до себе си, започват да фамилиарничат и едва ли не, вече съм тяхна собственост. Подържай връзки(това си е необходимост), но ги дръж на дистанция, за да не ти омръзват бързо и да не се дразниш.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 68511133c7 |
|
15. Ти просто не си влюбена, обичаш ги като приятели :) млада си, нормално е да си объркана, тепърва ще си на кръстопъти в живота си, забавлявай се, веднъж се живее... номер 1 вземи отиди ба психиатър, имаш нужда от помощ
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
