Споделена история от Любов и изневяра |
МОЯТ ОБЪРКАН ЖИВОТ
преди: 17 години, 2 месеца, прочетена 4928 пъти
МОЯТ ОБЪРКАН ЖИВОТ
Ето и моята история, която на някои може да се стори като от сапунен сериал, но не, това е моят живот.
На 18 години се омъжих. Имахме връзка четири години. Това беше първата ми любов. Бракът ни трая 6 месеца и после дълъг мъчителен развод. Той реши да си тръгне, ей така, без обяснения. Страдах много. Само аз си знам какво е да си почти дете, само на 18, с любов в сърцето, която обаче той отхвърля и да се изправиш в съдебната зала, където целият ти живот е на показ и разни чужди непознати за теб хора го обсъждат и знаят по-добре от теб какво е станало. Аз до днес нямам обяснение какво всъщност стана. След развода се запознах с един мъж, вълнуващ, красив, умен, успял, с 15 години по-възрастен от мен... Вече имаше два брака зад гърба си и две деца от двете си жени. Казваше, че много ме обича, правеше дните ми прекрасни, интересни и не ми даваше дори да си помисля за това, което наскоро бях преживяла. Това, което не ми каза, обаче е, че от два месеца преди нашата връзка живееше с едно момиче. Един ден ме заведе у тях, след като се връщахме от хижа, останах като попарена, като видях , че у тях беше тя. Вече бях много влюбена в него. Той каза, че нямат брак и винаги може да й събере багажа и да я върне на родителите й. Направи ми предложение по най-романтичния начин, но аз току що се бях отърсила от един развод, страхувах се да опитам отново. Не бях готова още за обвързване, макар че много го харесвах и обичах. Родителите ми бяха против, предвид неговото минало. Майка ми ми заяви, че ако тръгна с него, повече в техния дом място за мен няма и те нямат дъщеря. Чувстваох се още малка, наранена и безпомощна и не се реших да прекъсна връзката с родителите си. Избрах тях. Продължихме да се виждаме с този мъж, но по-рядко. Междувременно станахме близки с жената, с която живееше, тя бе с една година по-млада от мен. Разбирахме се добре. Един ден тя ми каза, че е бременна. Той не искал детето. Говорих с него и му казах, че според мен най-важно е сега то и неговите нужди, а едно дете има нужда да расте в спокоен дом, с любовта на двамата си родители.
Разделихме се. Опитахме се да поддържаме някакви приятелски семейни отношения, но не можах. Цялата се разтрепервах, когато го видя и безумно го исках. Скъсах с него завинаги, за да му дам възможност да изгради семейството си.
Само след седмица се омъжих. Не съм имала връзка с друг докато бях с него, просто с мъжа ми се запознахме и след седмица се сгодихме. Втори брак и така до днес. Мъжът ми ме обича много, но веднага му стана ясно какво бях загърбила и с какво ще се боря през годините. Аз обичах НЕГО. Със съпруга ми имаме 16 години брак и две прекрасни деца – дъщеря на 14 и син на 7 г. И той и аз сме успели хора.
В началото на пролетта мъжът ми ми каза, че го е видял, бил зле със здравето и искал да отидем цялото семейство да се видим. Откакто ми го каза, не спирах да мисля за него. Дългоочакваната среща се състоя, след нея още два-три пъти се видяхме само двамата с него и всичко започна отначало – лудо, силно, разтърсващо. Не можех да лъжа съпруга си и му казах истината. Той знаеше, че не може да ме спре никой този път. Вече не бях онова дете, а ТОЙ ми беше липсвал през всичките тези години. Живяхме известно време двете семейства заедно. Жена му не знае истината, но се досеща какво става. Отношенията ни бяха прекрасни, докато не започна да се усеща враждебност от нейна страна. Между мен и него всичко се развива главоломно. Докато се усетим /само от 6 месеца имаме връзка/, вече работим по въпроса да си направим бебе, обичаме се, а годините ни минават, нямаме време. Детето, обаче ще отгледам със съпруга си. Така сме го решили. Не искам да се разделя с жена си. Имат прекрасно дете, на което не искам да разбия бъдещето. Сега, след толкова години мога вече на глас да кажа ТОВА Е МОЯТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ. Откакто обаче започна отново нашата връзка моите родители не разговарят с мен, и двамата се поболяха, правя опити, но поставят ми ултиматуми, не можем да се разберем и аз се отдръпнах от тях.
Всичко бе много хубаво, но от 18.11. с моя любим не сме правили секс, отбягва ме. Усещам, че има проблем, взема ме, излизаме, но не ме докосва. Все така искрено ми се радва, но не ме докосва, не ме целува. Когато сме у тях на гости демонстрира близост и нежност с жена си пред мен, а на мен ми казваше, че единственото нещо за него сме аз и детето му. Понякога ми звъни нощем, казва, че иска да се видим, после не идва. Не знам какво става, а аз съм горд човек и не мога да го попитам. Това за мен би било все едно да му падна на колене. А толкова го обичам... Влюбена съм в него като ученичка. Плача по цели дни и нощи. Отслабнах с 20 килограма, не мога да се храня, не мога да спя, а при него не е така. Мъжът ми се е видял в чудо какво да прави с мен. Изгубих работата си. Сега съм безработна. По цял ден стоя и плача и чакам да ми се обади. През ден-два звъни, но само да ме пита как съм, да ме изведе някъде за час и да ни покани у тях на гости. Всичко заприличва просто на едно приятелство, а до преди по-малко от месец не беше само това. Какво да правя, побърквам се без него, не мога да живея без да го докосвам, без прегръдките му, без думите, които ми казваше, без целувките му. Той дори не знае дали в момента не съм бременна. Не ме и пита. Иначе като сме у тях се държи нормално. Говори с мен, като ни кани казва, че съм му необходима, че му трябвам. Объркана съм. Не знам какво да правя, но знам, че ако утре поиска да е с мен пак ще отида, защото съм луда по него.
Посъветвайте ме, моля Ви!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 17 години, 2 месеца hash: 5f78eb116f |
|
1. Мила, вземи си живота в ръце.Замисли се за децата си и
живей за тях. Ще ти е трудно в началото, но постепенно нещата ще се уталожат. За него мисли като за голямата си любов и не искай нищо повече, защото той явно няма смелост да ти го даде. Може би и той те обича, но на този етап от живота и на двама ви нещата са непоправими. Скъсай всякакви отношения с него и започни отначало. Нищо, че в теб ще остане една празнота. Прави се, че не я забелязваш. Аз правя така и през повечето време съм щастлива.
|
| преди: 17 години, 1 месец hash: 87249de1d0 |
|
2. Приеми го като най-красивият ти спомен в живота! И продължавай напред с гордо вдигната глава, защото ти си имала повече от много жени. Но бъди и разумна, подреди живота си, живей го. Не живей в миналото, остави го. Има какво да постигаш и за напред. Ти си силна, по- силна си от тази любов, докажи го на себе си.Това е спомен, не го забравяй и спри да го събуждаш сама.
Всичко зависи от теб!
|
| преди: 17 години, 1 месец hash: 350a041ac0 |
|
3. Ще повторя това, което жената преди мен е написала - Вземи си живота в ръце. Пожертвай се и помисли и за човека, който толкова години не те е оставил, дори и в този момент също е до теб. Дължиш му много. Опитай се да се поставиш на негово място и спри да мислиш предимно за себе си.
Добре! Нещата не са се развили така, както са в приказките, но ти не продължавай да нараняваш хората около теб, само защото ти също си нещастна. Нека това да ти бъде целта- опитай се да дариш щастие на тези, които са се доказали пред теб. Така ще мислиш по-малко за това, което си изгубила.
|
| преди: 16 години, 10 месеца hash: 94830665ea |
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: d3bb9e9e4e |
|
5. До колкото разбрах от написаното си горе-долу оставила дъщеря си, сина си, съпруга си и родителите си за да може да родиш бебето на женения мъж, който също има жена и... дете. Мисля, че трябва да се стегнеш и да си вземеш живота в ръце. За 16 години щастлив брак и дечица мога само да си мечтая!
Ара
|
|
