 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Историята на моята любов
Story of my love...
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2233 пъти
Зсдравейте :)
Любов, любов... като горещ картоф.. :D :)
Сега ще ви разкажа накратко за моята историйка в повечко редове, пък да видим вие какво ще кажете по въпроса и дали ще ми дадете някоя хубава идея.
Такам.. имах приятелка. Имах.
Ходихме около 3 години. Адски много се обичахме. Правили сме страшно много неща един за друг, като повечето тя за мен. Познаваме се отдавна, доста преди тези 3 години. Аз съм първото и момче и... може би вече "бях" любовта на живота и. Тя.. тя е единственото момиче.. жена, с която мога да си представя живота си, с която мога да бъда истински щастлив, с която искам да имам семейство, в която абсолютно всичко ми харесва. Обожавам я.. обичам я в пълния смисъл на думата. Обичам я с цялото си сърце, всяка частица от мен... разбрахте ме.
Така..
Сега всичко ще си кажа съвсем честно, за да влезете в ситуацията.
Аз съм тъпанар.. или поне бях.
Тя е най-хубавото, най-вярното момиче на света.. приказна е, никога не ми е давала повод да я ревнувам.. даже.. си татуира името ми, дойде да учи в града в който уча аз и т. н. И.. въпреки това, аз успях да съсипя всичко.
Как стана ли?
Хм..
Правил съм всички неща, които са недопустими, ако искаш да запазиш една любов. Е.. почти всички, без изневяря и още някои, за които не се сещам.
Тотално предадох доверието и. Заяждах се. държах се лошо, ревнувах я страшно много, което силно я нараняваше, защото тя е.. най-най-вярното момиче на света и никога не ми е давала повод. Показвах всички лоши качества, за които може да се сетите, мързел, нечестност, скарах се с техните, начина по който си изкарвах оценките в университета и много от начините, по които решавах проблемите (не винаги честни и справедливи) я отвращаваха.. е, това е малко силно казано, но уважението и към мен изчезна. Задушавах я. Откъснах я от семейството и приятелите и. Най-вече от приятелите. Винаги правен нещо, което я разтройваше.. леле колко пъти е плакала милата. Стотици пъти и обещавах, че ще се променя и ме се променях, предавах доверието и отново и отново.. а тя милата ми даваше шансове отново и отново... Кофти история.
Докато.. преди около месец не дойде последния път, когато тъкмо себяхме събрали и аз започнах пак да я ревнувам, да я разпитвам, да нарушавам личното и пространстно и тя сложи край. Край.. като край.
От тогава до сега аз имах много време да мисля.
Стигнах до откриетието, че наистина трябва да се променя, да се променя коренно да и да вложа всичките си усиля в това. Да се променя перманентно, каквото и да ми струва. Да се променя наистина, да се променя заради нея.
До тук добре.. започнах да работя по въпроса..
Всеки ден се старая. Обмислям, тренирам пведението си. Обмислих и промених ценностите си. Успях да погледна през нейните очи.. и.. да аз съм бил пълен идиот, а тя е искала само нормално държание. Искаше по една усмивка.. някоя прегрътка, от време на време някоя хубава дума и.. най-вече, да може да ми има доверие!
А аз предавах доверието и.. като ми кажеше нещо го използвах срещу нея, заяждах се.. абе пълен ужас. Ако беше някой друг, да ме е убил до сега. Тя как изтърпя толкова много милата...
За промятана...
Аз вярвам, че съм се променил и че продължавам да се променям всеки ден към по-добро. Затова знам, че мога да я правя щастлива о оменно затова имам надежда за нас.
Сегашната ситуация:
Разбрахме се да сме приятели.
Излизаме от време на време. Разхожда ме се. Говорим си по малко. Понякога хапваме някъде. Понякога се смеем, понякога се усмихваме...
Но!
Тя ме държи като приятел. Наистина.
Обича ме още, виждам го в очите и. Но се опитва да забрави. Постоянно ми го натяква. "Не ми дръж торбичката с продуктите, престани да ми се държиш като гадже, ти си ми само прятел. ", "Не искам да нося нищо от теб или да ми купваш нищо, ти не си ми мъж. ", "Искам да си намериш приятелка, така ще съм по-спокойна. ", "Ние никога, никога, каквото и да стане, никога вече няма да сме заедно, нямай никакви надежди", "Можи би е грешка да излизаме, не искам да ти давам никакви надежди, а ти все още ги имаш", "Махни снимката ми от телефона си! :( Ние вече не сме зедно и никога няма да бъдем! " и т. н.
Държи се хладно.. леко гадно, за да покаже новия вид отношения и дистанцията помежду ни, която не трябва да бъде нарушавана, заното "вече не сме задно и никога няма да бъдем".
Пишем си.. но тя е много сдържана, аз се опитвам, но не винаги усрявам. Понякога и казвам някакви мили думички или и се усмихвам по унзи начин.. по който не се отнасяш към приятел.
Пиша и малко повечко от колкото трябва.
И така...
Излизаме от 4 дена.
Страх ме е, че чувства и ще изчезнат и ще си остана просто един приятел..
А тя е любовта на живота ми! Аз бях на нейния...
Чудя се какво да правя, как да действам, за да се съберем.
Аз не съм нещо специално. Има много по-хубави, умни и успели момчета от мен. Такива които изглеждат по-добре, обличат се по-добре, справят се по-добре с нещата и се държат по-добре.
Бях специален за нея.. защото бях "нейния мечо", не я интересуваше никой друг и нищо друго, защото ме обичаше истински.
Сега тя не излзиа с никой.. няма си приятел..
Но.. усещам, че я губя или съм я изгубил, не знам.
И наистина не знам как да си я върна.
Някои приятели ме съветваха да я накарам да ревнува, да се занимавам с някое дрго момиче и т. н., но това просто няма как да стане, никога не бих могъл да и причиня подобно нещо.
Да се правя на готин и загадъчен не минава, тя ме познава много по-добре отколкото се познавам аз.
М... да... каза ми, че е решила да махне татуировката. Не знам дали, кога и дали наистина ще го направи но.. не е на добре...
Ако искам да си я върна. Неща като обеснения в любов, трогателни думи, споделя не на чувствата, също така, каквито и да е жестове.. независимо от това колко са големи, специални и невероятни, НЯМА ДА СВЪРШАТ РАБОТА. Ако ще да си изтръгна сърцето и да и го дам, няма да има никакъв ефект.
Ам.. да.. още нещо. Тя ми няма никакво доверие.. никакво. Когато се случи нещо лошо покрай нея. (вчера примерно имаше проблеми със скайпа) веднага си мисли, че аз съм виновен. Казва ми... иска ми се да повярвам, че не си бил ти, но не мога... Ужас.
Та според вас, какъв е пътят към сърцето и?
Аз знам, че няма да я разочаровам отново. Просто мина време и прекалено много неща се промениха, нагласата ми, ценностите ми.. възприятията ми. Но как да стигна до нея, как да си я върна? Как да и покажа, че може да разчита на мен, че може да ми се довери.. и дали не съм я изгубил завинаги? Всъщност това няма занчение, защото дори и да съм я изгубил, пак трябва да намеря начин да си я върна. Обичам я с цялото си сърце и просто няма как.. няма как да я оставя..
Благодаря предварително за отговорите.
И.. целта на темата е, не да обощим колко съм се о*рал... а да намерим начин по който мога да я накарам се се влюби отново, да почвства, че може да ми и ма доверие и.. да изпарим това "ниога, никога, абслютно никога... "
:)))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 7d517a5d48 |
|
1. Вярно е, доста си размазал пейзажа. Няма какво да обобщаваме, по-подробно описание няма как да се даде :) Като гледам и си изброил почти всички възможни начини да си я върнеш, и си убеден, че няма да подействат! Така както аз виждам нещата нямаш много голям избор. И след като няма как да я заведеш на разходка в космоса... аз лично виждам само едно нещо! Постоянство! Повярвай ми, чувствата й все още ги има. Може би не толкова силни, но ги има. Загубил си доста по важни неща от любовта й, нормално е да бъде студена с теб. Щом все пак излизате от време на време, може и да не е загубена кауза. Моят съвет е да не и се натрапваш, наистина бъди приятел с нея. Естествено, обясни й кратко и ясно, че искаш да си част от живота й, че я обичаш и, че няма да се откажеш от нея. Има нужда да знае, че си до нея, защото до сега не си бил. Има нужда да го разбере, но до там! Не й го натяквай, не я ревнувай, не и пиши и звъни непрекъснато. Нека види промяната в теб. Не и обяснявай колко ще се промениш, а го направи така, че да го забележи. Отнело ти е 3 години да прецакаш тази връзка... не си мисли, че за 3 дни всичко ще е наред. Няма как да стане! Ако си убеден, че я обичаш и, че този път ще я цениш... Увери се, че и тя ще го разбере този път.
Ан 21
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 9551a60613 |
|
2. Здрасти! Първо да отбележа, че ми хареса как си написал историята - простичко и ясно, а освен това признаваш грешките си, не ги заобикаляш (както много хора правят). Ако трябва да ти дам съвет обаче, бих започнала оттам, че загубено доверие трудно се печели отново. Ти това го знаеш. Все пак си мисля нещо друго - щом излизате като приятели, тя съвсем не те е отписала напълно. Повярвай ми. Ако исках да сложа край, нямаше да се виждам отново с бившия си. Тя подсъзнателно ти дава втори шанс. Всички тия приказки за "никога няма да бъдем заедно отново" са начин да ти покаже колко много е разочарована и колко много път трябва да извървиш, за да ти има доверие. Според мен - дай си време. Дръж се мило, споделяй с нея, показвай й колко по-добър си станал. Много е важно да се държиш добре с хората около вас. Трябва да види цялостна промяна, не само към нея самата, а и към всички останали. Не я притискай. Глупости и намеци за това да се съберете отново НЕ подхвърляй, нека тя сама поиска това да стане. Вероятно ще се наложи да си много търпелив, да й доказваш дълго време, но ще си заслужава! Това е от мен. Успех! :)
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 25f1a06ae5 |
|
3. От автора:
Днес беше при мен за около 3 часа.. целунахме се и ми каза, че това е последната целувка, че никога повече няма да бъдем заедно. Каза ми, че ще си промени татуировката, ще махне името ми, ще го промени на друго име, на някакво богиня. Разпечатала си е това, което ще си татуира и промени и си е уговорила час за след 11 дена...
Решила е и ще я махне, щяла да я махне, защото наистина искала да приключи с мен, завинаги...
Казазхме си, че ще сме приятели и няма да говорим повече на тази тема. Аз и казах, че наистина е възможно да се променя, макар и тя да не го вярва. Тя ми каза, че дори и да се променя, не мине време.. 1-2 месеца или година и ще се върна пак към старото. Че не можела да има деца с мен, не можела да им го причини и не можела тя самата да мине пак през това. Тя наистина вярва, че аз ще си бъда същия. Казах и "имай капчица надежда", а тя отговори "Никога не ми говори за това отново... "
Ех... тъжна история.
Тя наистина ще си махне (промени) татуировката.. аз. бих го приел, макар, че страшно много ще ме заболи.. и ако трябва да съм честен.. не ми се иска.
Но за останалите 11 дни до тогава, предполагам, че нищо няма да мога да променя...
Страх ме е, че след като я промени, наистина ще се отдръпне от мен.. силно и рязко...
Също така, ми говореше, че не иска да ме нарани, ако след време я видя с друг и т. н. Т. е., че има такива планове...
:(
Какво пиша и аз не знам, то няма какво да се направи...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 73dde667b1 |
|
4. Имаш някакви шансове и въобще си струва да действаш в тази насока само ако предишното ти поведение е било поза, а не произтичащо от характера ти. Човек не може да промени характера си и тя е права, че не трябва да й причиняваш това, т. е. прецени какви са били мотивите ти да се държиш така преди. Ако сметнеш, че преди си бил малък глупак и всичко, което си й причинил е за да те забележат другите или пък да й правиш на пук, може би след 1000 години тя може и да ти прости. Но ако тези постъпки произтичат от характера ти - по-добре да я оставиш, ако я обичаш. Иначе, по принцип, жените се печелят с постоянство и стабилност - това "да бъдеш мил" са детски приказки - мъжът винаги трябва да е мил. Мисли за сериозните неща - това, че тя говори за деца значи, че тя е пораснала, а ти - не.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 7d3872e0ae |
|
5. И аз мисля, че не те е отписала. Бих те посъветвала да се отдалечиш малко от нея, да почувства липсата ти... Това с "никога, никога " все едно себе си убеждава, не теб.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 0b44671cda |
|
6. Почти в твойта ситуация съм, само че с разликата, че момичето, с което аз бях, ме заряза преди година. Да ти кажа, беше ми адски трудно да я преодолея. Подобно на твоята приятелка тя искаше да останем приятели, каза ми, цитирам "чувствам те повече като приятел, отколкото като гадже". И аз съм омазвал нещата с нея, държал съм се студено и гадно, даже е имало периоди, в които доста често съм се държал като задник, като цяло от келешлък и простотия, да се правя на важен.. Мога да оправдавам тъпото си държание по много начини, но истината е, че съм виновен. Но през повечето време бяхме идеалната двойка, никога не сме си повишавали тон, почти винаги ходехме прегърнати и за ръчичка, говорехме си, разбирах се с приятелите й. Тя ме познаваше много добре, беше ме виждала всякакъв - щастлив, депресиран, ядосан, от най-доброто до най-лошото в мен, всичко беше видяла и изпитала на гърба си. След като ми каза че ме чувства повече като приятел, бях съкрушен. И не можах да приема това положение. Излязохме точно веднъж уж като приятели след раздялата, накрая я прегърнах през кръста и я целунах по челото. Тя не каза и не направи нищо, но и малкото останала до тогава близост и топлота от нейна страна изчезнаха. Онази вечер направо полудях от мъка, не можах да спа, плаках цяла нощ. Чувствах се обречен. На другия ден тя ми писа по скайп, няколко часа след като влезна, някакви общи приказки, някакви проблеми с компютъра, даже ме викна у тях, да съм й помогнал. Но не можах да отида, не можех да понеса мисълта да ида в стаята, в която сме правили секс, в която съм чувал десетки пъти "обичам те", да ида там в позицията на някакъв познат майстор да й оправям компютъра. Както казах, чувствах че всичко е обречено, хем исках да се съберем, хем страшно силно НЕ вярвах, че ще стане, след всичко което видях и чух от нея. И така, малко по късно й обясних колко гадно се чувствам и как не мога да приема да съм й просто приятел. Реших да прекратя отношенията си с нея. Може и да съм сбъркал, и до днес ми е мъчно за нея, но от друга страна си мисля, че горчилката от тая раздяла щеше да остане, дори да бяхме почнали отначало. А може би просто се опитвам да поддържам някаква илюзия, която да попречи на света ми да се срути отново, след като криво ляво успях да приема, че не съм имал шанс и че е трябвало да продължа. Тая тема и най-вече коментарите, ме накара да мисля че съм сбъркал, затова е и това излияние. Чувството е уасно, защото вече е много късно да пробвам пак. Извинявам се на автора, че му цапам темата с моите простотии, ама сега ми е паднало да пиша пак за това (не за пръв път споделям в тая връзка тук).
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
