Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да спра да го обичам
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2336 пъти
Не мога да го забравя, ужасно ме боли..
Момчето, с което за пръв път правих секс ме нарани ужасно много, промени мисленето ми и представата ми за мъжете. Спах за пръв път с човек, който след това се държеше с мен като на повикване. А бях толкова влюбена в него и той го знаеше. След дискотека и общо взето, когато се видехме случайно ходех у тях, или ми пишеше редовно на skype. Оставах у тях да спя, прегръщаше ме, целуваше ме, а на сутринта просто ме закарваше до вкъщи. Приятелите ни знаеха за нас, но въпреки това той нито веднъж не излезе с мен някъде за тези няколко години. Типичният женкар беше той, казваше, че има приятели за излизане и като му казвах, че не съм щастлива по този начин, се правеше на заспал.. Засичахме се случайно по заведения, идваше да си говорим, но общо взето правеше опити да се заиграва с приятелките ми, за да ме дразни, а аз се връзвах и се нервирах. Защо постъпваше така, сякаш му доставяше удоволствие да ме ядосва. А когато ме видеше да се закачам с друго момче, веднага след това ме извикваше у тях, често пиян ми звънеше през нощта, много пъти съм му затваряла и после плачех, разстройваше ме, неисках така да се държи. Непрекъснато повтаряше, не ме ли искаш вече? Казвах му, че не е така, но неискам по този начин да подхожда към мен. Бях много влюбена и загубена. Много пъти ме е обиждал, аз се карах с него, исках да се държи нормално, да излиза с мен, но уви, той все така си караше. Една вечер ми наговори ужасни неща, че съм дърво, че не му е хубаво с мен в леглото и разни такива, на другия ден ми се извиняваше. А защо тогава ме търсеше, като очевидно не са му липсвали забавления никога... Не вярвам до мен да е бил опрял за единия секс. Някои ще кажат иска ти се да вярваш, но аз съм сигурна, че въпреки всичко е имал някакви чувства към мен. Когато му звъннех през деня ми казваше, че не сме гаджета, казвал ми е, че само секс има между нас, а в следващия момент, че ме обича, и че ако спя с друг няма да ме погледне повече, а дори ме е предлагал на други.. Загубих няколко години така и накрая ми писна, беше ми много зле. Една вечер много плаках у тях, а той поиска да си тръгна. Стоях седнала на пода и плачех, защото исках да е друго, да почувствам че съм оценена, исках или да ми даде това, което заслужавах или да ме остави завинаги. Няколко дни по-късно пак бях у тях, каза ми че ме обожавал. Добре как може да се държиш така на приливи и отливи, защо? Приятел на брат му започна да ме сваля и аз реших да му направя напук, с което нараних себе си още повече. Първият път, когато отидох у въпросното момче, моя човек беше разбрал, започна да звъни и на двама ни, питаше ме къде съм, защо не съм вкъщи, и буквално ми се молеше да сляза от блока на това момче да поговорим, звучеше отчаяно. Аз обаче бях много силна тогава и му казах, че неискам да го виждам. Как изведнъж реши, че го интересувам толкова много. След тази случка му казах, че след като за толкова време не е направил нищо, за да промени нещата между нас, да не прави такива сцени, когато ме види с друго момче. А той уж се съгласи, докато накрая пак ме видя в едно заведение с това момче и започна да ме обижда и да ме гони. Не спираше да повтаря да не го гледам, да се махна от там, а на момчето да ме остави. Е какво искаше незнам, така и неразбрах. Е хем не ме искаше, а и на друг не ме даваше.. Няколко седмици по-късно, тъй като го обичах много реших да му дам последен шанс, видяхме се, а на моето обичам те, той каза, че не ме обича, че постъпките ми са го обидили и, че съм го разочаровала, че най-накрая видяла ли съм се какво представлявам и аз. Тогава реших да сложа чертата. И продължих да излизам с другото момче, бях толкова уморена вече, исках заместител, исках да забравя. Вече две години мъжът, който най-много съм обичала, и който най-много ме е наранил не съм се чувала, спря да влиза на скайп, където непрекъснато пишехме. Беше казвал на моя приятелка, че сега като ме видел му е зле по две седмици, ужасно звучи. Аз наистина мисля, че зад това арогантно негово поведение е имало някакви чувства. Не може да разиграваш такива сцени, ако не изпитваш нищо към човека. Но той така и не ми прости, че имах нещо общо с това момче, а аз не биваше да се занимавам с приятел на брат му. Беше грешка. Той спря да ме търси, а аз не мога да срещна човек, в когото да се влюбя истински. Вече имам хубава работа, самостоятелна съм, но дълбоко в себе си още искам този човек както никой друг. Вече съм друга, не съм онова малко наивно момиче и той е друг сигурна съм, че малко или много се е променил в някои отношения.. Та той не ме познава като човек истински, нищо незнае за мен, видял е едно ревящо, заяждащо се момиче и това е запомнил-един образ. Понякога искам да се свържа с него, да му чуя гласа, но нямам смелост, той ме е зачеркнал от живота си. Знам, че няма приятелка, но няма да ме приеме обратно, заради другото момче.. Засичах го по заведения, стои и ме гледа, а когато го погледна си извръща главата на другата страна:( Една вечер бях с приятелки, а той толкова близо беше застанал до мене, ръката му се опираше в моята, а дори не се обърна да ме погледне, сякаш знаеше че това ще ме накара да страдам. Даже приятелят му каза, това не беше ли голямата ти любов.. Една друга вечер ме видя седнала сама, защото бях излязла на въздух от заведението и дойде да седне при мен. Каза, че не ме е познал, беше глупаво да го казва, защото и двамата знаем, че не е така. Как да го забравя, възможно ли е някога нещата между нас да се развият по друг начин, да се опознаем вече като порастнали големи хора. Безумно ми липсва на моменти, хора. Как да се доближа отново до него? Според мен той ще ме отблъсне.. :(
|
