„Удри, да не те е яд“
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2050 пъти
Идеята на историята ми не е да се оплаквам, а да чуя странично мнение от непознати и безпристрастни слушатели.

Заедно съм с приятеля ми от година, но се познаваме от повече от 10. Винаги е имало искра между нас и когато нещата се случиха никой от общите ни познати не беше изненадан. И двамата сме независими, освободени от предрасъдъци, приемаме се с недостатъците и полагаме усилия да се напаснем. Проблемът между нас идва от факта, че живеем в различни държави за момента (заради работата), но пътуваме доста и ни се събират поне по 2 седмици заедно на месец-два. Пишем си и се чуваме ежедневно (тенк ю, скайп).

Откакто съм с него доста се промених. Преди обичах да излизам и да се забавлявам, никога не съм имала сериозна връзка, а той е имал няколко (които накрая са завършвали с изневяра от страна на жените). Аз знам и оценявам какъв мъж имам до себе си и гледам да му го показвам максимално често, защото заради бившите му си има бъгове - прекалили са с доверието му, качвали са се на главата му и т. н. и е разбираемо. Аз обичам да правя жестове, да показвам внимание и т. н., докато той е доста пестелив и оправданието му винаги е ''изморен съм за такива неща''. Та ние сме на по 25 години, аз съм жена и имам нужда от внимание отвреме-навреме. И то не от чуждото, което винаги получавам без да го искам, а от НЕГОВОТО.

Не живея в страх, че ще ми изневери, но има хора, които просто не са доволни от факта, че сме заедно. Имаме общ "приятел", за който съвсем наскоро разбрах, че ми подлива вода. Накратко - иска да го запознава с разни девойки, които имат интерес към него и репликите му от сорта на ''аз на никого няма да кажа'' и ''удри, да не те е яд'' не са редки. Интересът, който моят приятел проявява е разбираем, всеки иска отвреме-нареме да си почетка егото и да се увери, че ''още става''. Станах доста мнителна и ревнива, което изобщо не е типично за мен и си дадох сметка защо - откакто съм с него поведението ми е съвсем различно - отказала съм се от доста неща, защото смятам, че не е редно да ги правя. Обичам да излизам и да се веселя, да се запознавам с нови хора, да флиртувам (в рамките на приличието, естествено! ) и когато осъзнах, че моят мъж се прави на ни лук ял, ми стана доста тъпо - защо аз да пазя поведение, след като той по никакъв начин не е променил своето? За да не ме помислите за параноичка, тук следва да добавя, че в началото на връзката ни той ме криеше. Не, че държа да афишираме потоянно и публично любовта си, но да те пазят в тайна определено не е особено приятно.

Не знам и аз какъв точно ми е проблемът. Едва ли е той, но не знам как да постъпя, за да се чувствам пак комфортно и когато съм сама. Не съм направена за изневяра, само че самотата ме убива бавно, чувствам се празна и ми липсва тръпката.

Как да постъпя и с ония наш общ приятел? Изневярата ли е начина да се справи човек със самотата или така ще се закопа и оплете още повече?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 479008542e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Връзката ви няма шанс, защото поне единият (ти) не е щастлив или смята, че се отказва от нещо в живота си, за да бъде с другия. Когато обичаш истински, ти дори не се замисляш за тези неща. Не всяка връзка от разстояние е обречена, но в твоята история много добре си описала обречената връзка и началото на края... Аз водих иначе 2 години подобна връзка, но никога не съм имала подбни терзания. При всеки е различно, авторке, но връзка, която те прави нещастен дългосрочно няма бъдеще.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: d0e856e00e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Проблемите ви са три. Разстоянието, ''приятелят'', който подлива вода и статичното поведение на твоя човек. За разстоянието всеки може да се опита да ме опровергае, но съм била в подобна връзка и знам, че никак не влияе добре (особено в дългосрочен план). Едно е да живеете заедно и да сте разделени за по 2-3 дни седмично и съвсем друго да се виждате по седмица на месец и то, защото работата ви е такава. Ами ако не пътувахте и толкова? Е, да, скайпа е уж някаква алтернатива, но не трябва да е единствената, особено за двама млади хора. Човека, който се опитва да внуши на твоя приятел, че няма лошо да удари нещо чуждо, всъщност не би бил проблем, ако твоичкият не му обръща внимание и не е податлив на подобни приказки. Но явно не е така. И тук идва проблема - ти си неспокойна, нямаш му доверие, убедена съм. А това е пагубно за отношенията ви, дори и реално изневяра да няма. Не сте ежедневно заедно, за да знаеш какво прави той, когато изключите скайпа. И тук не искам да ме разбирате погрешно - човек реши ли да кръшка, нищо не може да го спре, дори и да живеете заедно и привидно всичко да е наред. Но ти сама казваш, че не получаваш от него вниманието, което ти е нужно. Що за тъпо оправдание е ''изморен съм за такива неща'' какво усилие му коства да ти каже нещо мило, да си поговорите, да се гушнете. Всичко е до желание. Тук идва проблема с неговата статичност. Така е свикнал докато те няма, и я кара така и когато сте заедно. Тук вече ти си човекът, който трябва да говори с него и да разбереш защо се случва това и има ли начин да се промени.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 12728be75e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката Номер 1, аз не се съмнявам в любовта ни, правим планове да заживеем скоро заедно, говорим за общото си бъдеще, искам да имам неговите деца и т. н. Май изкарах моя човек темерут, а съвсем не е така - казва ми и ми показва, че ме обича и държи на мен, но жестове като цветя, комплименти и други най-елементарни липсват, дори по празници. В един момент осъзнах, че е доста унизително да моля за подобно внимание и просто спрях. Какво да правя с този разговор, който прочетох? Не мисля, че е добра идея да го поставям под въпрос моя човек, защото ще стане ясно, че съм си вряла носа където не ми е работа, но се чудя дали е добре да говоря с този наш 'приятел'? Не ми е целта да го шантажирам, макар, че от моя приятел знам доста неща за неговата връзка и глупостите, които е правил, но искам да му дам да се разбере, че не съм човек, с когото да се отнасят така и със сигурност няма да търпя да се меси в нашата връзка. Какво мислите?

 

...

горе^