Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз подкрепям автора. Позицията на другите е лицемерна, защото неоспоримият факт е, че човек се грижи най-много за себе си. (Дори и споменатият бог от номер 3 го потвърждава - "Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него... ") Това означава само едно - че човек обича най-много себе си, колкото и да не го осъзнава, да не си го признава, или да изпитва любов към другите. Любовта се познава по делата - едно е да изпитваш привличане или дуго приятно чувство към някой, съвсем друго е да се жертваш за доброто на другия, като по този начин лишаваш себе си. Друг разумен довод да обичаш себе си е, че полагайки грижи за себе си ще можеш да се развиваш и да ставаш по-полезен на другите - ще можеш повече да им дадеш и духовно и материално, и няма да си бреме за тях в случай, че си раздал преждевременно всичките си сили, здраве, пари и последвалото от това липса на сили и условия за интелектуално и всякакво развитие. Сега ще кажете, че не сте говорили за пълно раздаване, а за частично. Колко частично? Как ще претеглите колко се грижите за себе си и колко за другите? Усетихте ли фалшът на идеализмът ви? Разбира се, че има и тотални егоисти на този свят, но критиците на автора трябва да обърнат внимание, че той акцентира върху личностното развитие като основен фактор към подобряване на живота в обществото. Не може лошо дърво да дава добри плодове (по библията), а какви плодове ще даде едно дърво оставено без грижи? Кой ще се грижи за теб, ако самият ти не се погрижиш?

7.   Подкрепям №6 аргументите са повече от добри. Само трябва човек който да "вижда" зад обикновените изречения и да чете между редовете. Впрочем аз съм на 19г –момиче- и стигнах до този извод в живота си, който смятам че е истината...

8.   Поздравления за автора! Това е всъщност правилната позиция, която съвсем не означава егоизъм, но това няма как да бъде разбрано от такива като №2 или №3. А не е и необходимо. А на автора пожелавам да не изгубва никога връзката със себе си и да продължава да се развива в духовен план!

9.   Мерси, коментарите №5 и №7 всъщност са мои, забравих да пиша, че са от Автора.
Автора

10.   Не мисля, че авторът заявява, че трябва да сме егоисти в отрицателен смисъл, всеки е егоист, иска или не иска, в някаква степен. Проблемът е, че някои хора придават само негативно отношение върху думата 'егоист'.
А да обичаш себе си е необходим егоизъм, за да съществуваш чисто и просто. Да имаш самоуважение, свое мнение, свой избор, свое виждане, за тези неща става въпрос.
Това не значи, че няма да дадеш любов на някой друг, а просто че ще я дадеш ако той/тя е заслужава. И че никой няма да ти се качва на главата.

11.   До авторката.

Това, че си на 19 обяснява много неща.

Сега се върнах и прочетох отново както темата, така и коментарите ти после - 5 и 7.
Струва ми се, че под маската на жизнеутвърждаващото "да обичам себе си, за да стана по-добър човек" - перефразирано, разбира се, се крие една мнооооого голяма болка и разочарование. Струва ми се, ако греша, прощавай.
Мило момиче, вярно е, че човек трябва да обича себе си, но истината е по-скоро друга. Човек трябва първо да УВАЖАВА себе си. Това е малко по-различно. Самоуважението включва гордост, но не горделивост; самоусъвършенстване, но не показност на знания и умения; смирение, но не послушност и роболепие; грижа за духа и тялото, но не и създаване на фикс идея за красота и перфектност;... още много, много неща могат да се напишат. Но, това е самоуважение, не е САМОВЛЮБЕНОСТ.
Може би първият ми коментар е бил много кратък и рязък, а и неразбран. Прекрасно е да уважаваш себе си, това те прави наистина ценностен и значим човек, със самочувствие и същеврменно приятен, желан от другите. Но да не се стига до издигане в култ, както много правят напоследък, защото няма да мине много време и ще осъмнат сами и отблъснати.
Това имах предвид с НОВАТА РЕЛИГИЯ НА 21 ВЕК. Жалко е, че наблюдаваме все повече хора, изпаднали в заблуда.
Номер 8 - такива, като нас (аз съм 2) може би знаят и разбират много повече, отколкото предполагаш. А вероятно и имат много по-голям житейски опит, да не говорим, че сигурно сме от хората, които УВАЖАВАТ себе си, но ОБИЧАТ и хората около себе си.

12.   Това, че съм написала такъв текст нищо не говори за самата мен в истинския живот... Това е просто идея
Автора

13.   №11, не споря, че знаеш достатъчно-това няма как да бъде направено като извод от 5 твои изречения. Но в общи линии казаното от теб се потвърждава и в последния ти коментар. В написаното от автора няма и намек за издигане в култ на егоизма или колко егоизмът е жизнено важен. Това, че обичаш себе си не изключва любовта към други хора в най-широк смисъл на тази дума., а всъщност е необходимото условие да обичаш изобщо. А за житейския опит- моят е предостатъчен, имайки предвид възрастта, на която съм. А щом авторът е на 19 и е стигнал до този начин на мислене, може само да бъде поздравен и насърчен.

№8

14.   Не прочетох историята ти, вярно е,
но заглавието е много вярна сентенция, която ВСИЧКИ трябва да прочетат, разберат и да опитат да живеят по нея.

Защото когато не уважаваш себе си, ти не можеш да уважаваш дори и майка си. Когато не обичаш себе си, не мжоеш да обичаш друг. Когато не мразиш себе си, не можеш да мразиш друг. Когато не си искрен със себе си, не може да си искрен и с другите.

Примери, щъкащи по белия свят за това, колкото щеш.
А взаимоотношенията са нещо адски сложно. По-точно ПРАВИЛНИТЕ взаимоотношения.

15.   Не е задължително да обичаш себе си, за да си способен да обичаш другите. Например: Лекарят не лекува първо себе си, а после другите. Съвсем теоретично го казвам. Даже напротив, когато свикнеш да обичаш себе си, ти отвикваш да обичаш другия. Почваш да не го разбираш, понеже пречупваш всичко през призмата на собствените си желания. Нормално е да има неща в теб, които да обичаш и други, които да не харесваш. Тук говоря за егоистичната любов, която прикрива това, че си нараняван или подценяван, или пренебрегван. Тогава човек е склонен да изгради около себе си една стена от егоизъм, в която той е съвършен и много повече над другите.
Но именно тази липса на любов го изолира и подтиква да затваря сърцето си само за себе си.
В други случаи тази любов към себе си е проява на комплекс за малоценност, насаждана също от хора, които са предпочели да обичат и обръщат внимание повече на себе си, а след това на другия. Независимо, дали това са били родители, приятели или любовници, няма значение. Опитвам се да кажа, че любовта към себе си, в даден момент те кара да се чувстваш добре, но в следващия те превръща в егоист, забравил за това, че и другите се нуждаят от любов.
Аз съм номер 3

16.   Изцяло съм на мнението на автора, 6 и 8 също сте дали хубав коментар. :))

Ако не обичаш и не уважаваш себе си, не можеш да обичаш и друг.

Егоизъм? Гледай повече за другите, отколкото за себе си? Това наистина е лицемерие и заблуда - гледаш за другия от страх, от слабост, от липса и нужда, всъщност - искаш нещо да получиш, а не да дадеш. Искаш да получиш някъде отвън, от другите, това което ти липсва и не ти достига. Това именно е егоизъм.

Не можеш да дадеш нещо, което нямаш.

17.   А ти номер 15 всичко ли получаваш от себе си? Напълно си изграден и съвършен, и никога не ти се налага да вземеш нещо от някой друг? Тук вече от егоизъм минаваме на егоцентризъм :)

18.   да обичаш себе си преди да си показал най-доброто в себе си е елементарен поглед върху собствения ти живот.
Трудностите, стремежите, рисковете, мечтите са нещата които могат да те направят такъв какъвто би се обикнал.
Това да дадеш най-доброто от себе си, да вярваш в нещо
безценно, извисено - да имаш собствено мнение, идеали
и да намериш силата в себе си да ги отстояваш това е пътят към това да се превърнеш в личност, да покажеш своята уникалност и тогава може би един ден да кажеш
-обичам себе си.
А в това да обичаш някой друг ( жената на живота ти например ) за мен значи да я обичаш повече от себе си
да си готов да дадеш живота си за нея - защото какъв би бил ти без нея - тя е твоята мечта тя е твоя блян тя те кара да бъдеш по добър без да го е изричала - да бъдеш силен и да си я пазиш - ето за това си струва да се бориш
Но проблема в това както при всичко уникално е че е трудно -защото целия свят е против теб -ако си човек който иска да покаже своята уникалност в общество пълно с офци - а най трудното е борбата вътре в теб - там ти критикуваш доста често себе си и според мен без тази борба - живота ти би бил елементарен.

19.   От авторката:
http://meditation.bg/2012/божествено-качество-любов/

Това може да ви е полезно ,впрочем случайно го открих :)

20.   Първо човек трябва да научи да обича първо да се започне от себе си после към всички

21.   Чарли Чаплин – Реч на собствената му Седемдесет годишнина:
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание”.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрялост”.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си”.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота”.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам „любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност”.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.

22.   Абсолютно съм съгласна! Научи се да обичаш и да уважаваш себе си, пък после можеш да очакваш и другите да те обичат и уважават. Ако сам не цениш себе си как очакваш другите да те ценят?

23.   Ами нещата не са черно или бяло има и дурги нюанси и не всичко ти е написано по учебник. Аз си мислех че трябва да обичаш себе си да разбереш пръво себе си за да можеш спокойно да си в връзка това няма ка кда зане човек никога не би се опознал винаги през всички години научава нещо ново за себе си и по тая огика никога не би трябвало да се обврзва сериозно. Т иможеш да мразиш себе си да не се харесаш но появи ли се твоя човек той ще те накара да забравиш своето негодовунае към самия себе си и вместо това ще обиаш него монго силно той ще ти пбъде лъча светлина който отсява мрака в тебе си който те приема такъв какъвто си с своите не толкова чаровни черти. Зависи това е така но не винаги се случва така някой хора попадат на някой които виждат нещо в тях които все още те самите не са са видели в самите себе си и им помагат да се приоткриват развиствят се и така