Споделена история от Любов и изневяра |
Липсва ми миналото, липсва ми бившия!
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 3098 пъти
Здравейте. Когато бях на 17 се запознах с едно мило момче. Дълго време се дърпах, защото мислех, че няма да се получи, защото само го харесвах и ми беше сладко симпатичен. След много време аз сама отидох и му предложих. И всичко тръгна, влюбих се, хвърчах на небето, усещах се лека, усещах любовта, усещах с всяка една частичка от мен любовта му и се оттадох. Не щеш ли родителите ни след няколко месеца взеха да ни се месят. И да угодим на всички, започнахме да се караме заради тях. Тогава нашата връзка, нашето огнище започна гасне, започнаха и лъжите от моя страна, а от негова ревността, която ме задушаваше. Изгубихме доверие, любов не ми остана или така мислех, допреди година и половина, аз приключих връзката. Нараних го, зная заслужавам да ме нарекат кучка, но не съм. Просто нещата станаха сложни, аз престанах да бъда себе си и ме беше страх, той ревнуваше, а после се отдалечи и стана студен, хладен, не усещах любовта. Може би накрая аз я усещах в леглото! Болеше ме, че връзката наникъде не отива и дори не споделих от страх, накрая просто направих рязък завой. Приключих. Той искаше шанс, но ние много пъти си давахме един на друг. Мислех, че всичко ще се повтори и че няма да се поправи, а и не остана любов. Сега след година и половина аз мисля за него вече 1 година. Преживявам всеки спомен. Но от онези хубавите, най-сладките и най-непорочната ни любов. Онази неизцапана от пошли думи, лъжи и ревност, хлад, студенина. Ходихме цели 6 години. Чувствам се ужасно, но това заслужавам сега, след постъпката си. Мисля за него. Искам да попитам това любов лие, към самия него или просто ми липсват спомените онези хубавите с него през първите ни 3 години. години. Любов към спомена ли? Или любов към него?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: dac88e2c50 |
|
1. Аз вече не те обичам! Остави спомена за мен да умре! Както вик отеква в пустиня, без да бъде чут... Аве Мария! Збогом!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4110359369 |
|
3. Безумно кухи лейки сте и двамата!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f1a68356cd |
|
4. Към номер 1: Стана ми смешно заради правописната ти грешка, но после се сетих, че и проф. Стефан Данаилов пише "збогом", та реших, че на теб ти е простено, стига да не си академик:)))))
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 3b45b8d7a3 |
|
5. Към номер 4
Прочетох коментара ти и извърнах горък поглед към прозореца на моя свят, окъпан в дъждовни капки и дъждовна пяна. Аз съм повече от академик. Аз съм себе си. Мир вам!
|
|
