Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Не го мисли толкова де! Ква стара мома! На 35, аз съм на 21 и дори и на мен 35 ми се струва перфектна възраст.
това ти се съсредоточаваш право върху проблема, само за това мислиш, и сякаш това, което правиш- следвайки разни източни философии и глупости, още повече си вредиш. Сигурно има някакви истини там относно не знам и аз какво, но според мен ти си имаш тази фикс идея, че е време и е време, и четеш разни... глупости. Надявам се не те обиждам със скептицизма си относно някакви философии дето четеш, но го оборвам с факта, че хубавите неща в живота стават лесно и гладко, не е нужно да изчиташ книги, да ходиш по психотерапевти и тн. Все пак масата от населението на тая земя имат семейства, не е нещо толкова трудно. Колко от тях са чели такива книги?
За да срещнеш човек, не го търси. Толкова разпространена фраза, и хората все още не могат да проумеят каква е истината. И какво значи фразата? Означава да не търсиш, защото изглеждаш отчаян/а/, отчаяният човек никой не го иска, или пък самият той търси на неподходящи места и насилва процеса! А като не търсиш, си имаш занимания, хобита и какво ли не, решаваш, че ще тичаш в парка, отиваш и се блъскаш в случаен мъж и той се оказва любовта на живота ти! Истината е, че повечето от двойките, които познавам, са се срещнали случайно, не са си уговаряли срещи чрез онлайн сайтове или нещо друго, включително и аз така с моя приятел.
И пак повтарям, 35 е супер възраст, един среща любовта на 20, друг на 30, друг на 40 и тн. Успех!

8.   Номер 1, какво не разбра от разказа на авторката?? Имала е планове да има семейство на 32 години, била е обвързана и е чакала дете, но нещата не са се развили благоприятно. Сега е на 35 и е сама с диагноза "стара мома" без да го е искала или планирала, но хората странят от нея сякаш е виновна и заразна. По-точно странят хора като теб, такива, които като създадат семейство забравят, че са имали приятели и че са ги подкрепяли, и че са ги обичали. Това е жалкото в България - все повече такива хора срещам около себе си - могат да ти плачат на рамото, когато имат нужда и са сами, но когато си намерят половинките и народят децата - вече не си им нужна и си даже излишна. Казвам го от собствен опит - по -този начин се разделих с доста мои "верни", "близки", "истински" "приятелки". Но за радост останаха и такива, които не ме забравиха и до момента са ми приятелки. А за протокола - аз не съм с диагнозата, омъжена съм и чакам дете - сега съм им интересна на доста "бивши" приятелки, но те не са ми интересни и не ми е приоритет да общувам с тях.
На авторката мога да кажа само едно - не губи оптимизма си, вярвай в щастието и в това, че ще намериш това, което търсиш. Мечтай и си пожелавай всичко, което би те направило щастлива. Забрави за глупавите диагнози, но не забравяй, че това е ценен момент за теб - момент, в който да осъзнаеш собственото си аз, да останеш на саме със себе си, да оцениш правилно хората около теб и да видиш кои са истински ценните / те са рядкост вече... /, да отделиш време за спорт, за занимания, за обучения и пътувания. И скоро щастието ще те последва. Казвам го от опит - не същия като твоя, но подобен. За всяко нещо в живота има подходящ момент. Мечтай за своето щастие и не се предавай :)

9.   № 1 - "свали критериите и си намери мъж" - тъпо, Каишев, мно-о-о-го тъпо...

Към авторката - аз съм на 37, без мъж и без деца. И какво - да легна да мра ли? ! Хората, които съдят и сочат с пръст различните, са комплексирани простаци и ограничени селтаци. така че от тяхното мнение изобщо не ми пука. Живей си живота и това е - на всеки му е предначертана съдбата. щом Господ е решил така за нас - значи така ще бъде.

10.   Май прекалено много се влияеш от общественото мнение, а и то няма как да е иначе, все пак сме социални същества. Мога да ти препоръчам единствено да си направиш една равносметка какво наистина искаш от този живот, да се попиташ ей така честно. Представи си, че няма други хора на света и никой не може да те съди за твоя избор. Тогава ще разбереш какво искаш. Ако е дете - няма лошо. Може да се осемениш изкуствено или да замразиш яйцеклетки, за да не се притесняваш за биологичния часовник. И стига с тези фън шуи и всякакви рецепти за щастие. Не работят, а правят хората още по-нещастници и разочаровани. Като искаш нещо, си го вземаш. Ако искаш мъж, отиваш някъде, където има мъже и заговаряш някого. Аз имам един приятел на твоите години, малко по-голям. Много свестен тип, но и много срамежлив с жените и затова и е още ерген.

11.   От номер 1 - вие нещо не сте ме разбрали - просто си казах, как стоят нещата. Иначе моите приятелки първи се омъжиха на по 20-25 г., народиха деца, но не съм им се сърдила, че просто техните интереси и ежедневие бяха други. И какво да им се сърдя? Човек си намира познати и приятели сред хората със същия начин на живот като твоя. Тук не е важно толкова семейното положение, колкото наличието на деца. Те променят всичко, целия план и цялото ежедневие. Който има приятели само, за да си изплаче болката, да се намрънка и да търси помощ и подкрепа - така или иначе ги губи. Всеки си носи кръста. Проблемите се решават в семейството. Приятелите те канят на кафе и на празници не за да им ревеш на рамото, колко ти е нещастен живота. Както казаха някои - и да си омъжена и да не си омъжена си има предимства и недостатаци. Търси си хора и обкръжение, които са ти близки по начин на живот, по интереси и т. н. и не се сърди, ако старите ти приятели са се променили в последните 20 г. - нормално е!
Моят най-добър приятел от детската градина е един от най-известните български артисти в момента и си живее негов си живот - до скоро сме имали вземане-даване, но сега да му се сърдя ли, че е станал известен и джърка наляво-надясно и не може да се занимава с мен??? Такъв е животът, момичета - приемете го и си търсете хора и обкръжение - място за сръдни няма.

12.   Kато си много щастлива както го пишеш тук... върви си при мъжа.

13.   N11, приятелствата не са клуб по интереси, ама карай.

14.   н. 13 - ама така се получава накрая. 25 години ми трябваха, за да го разбера и да се концентрирам върху важните неща - семейство, деца, родители, роднини и действително близки хора.

15.   N14, получава се, ако не ти е пукало особено за хората, които си смятала за свои приятели, а и на тях за теб. Имам приятели, с които ми се е случвало да не се видим и повече от година, но срещнем ли се, имаме усещането, че никога не сме се разделяли.
Сори за спама, ама не се въздържаш.

16.   От авторката: Когато реших да напиша своята изповед тук не търсех подкрепа нито съчувствие просто споделих. Наясно съм, че има хора с много по-драматични съдби от моята. Вярно плаках когато го писах, но нали е анонимно няма кой да те види, защото и на това се научих да крия емоциите си. Когато прочетох повечето от коментарите направо се разля топлина във вените ми, напълно непознати хора ме подкрепят и окуражават –отново се разплаках, защото ги почувствах близки. Няма да пропусна и коментара и репликата на „№ 1 „- доста съм се борила и смятам, не не хленча и не се самосъжалявам, защото не съм човек втора ръка и не се държа като такава. Естествено както казах се научих да контролирам и емоциите си, защото живеем във”вълчи” свят и когато почувстват някого слаб , " вълците" по -всички природни закони те „изяждат”. Що се отнася до приятелите-„ № 1” сега си представи, че след многогодишна връзка оставаш сама и после ……започваш да делиш приятелите защото всички са двойки, а доскоро и ти си била във такава и те са били общи. И така този за мен, а този за теб! Животът не е обагрен в черно-бели краски щеше да е много лесно, той е многоцветен, но се радвам, че напълно непознати ти казват ”ти можеш” и отново с благодарност им отговарям
„ да знам Аз мога”. Явно това е бил урокът! А на всички които се приемат много на сериозно по-полека.

17.   Абе глупости! Стара мома, била:)), Момиче, живей и се радвай на свободата си! Знаеш ли колко интересни неща можеш да правиш! Я се запиши на нещо- език, спорт, плуване някакво или аерробика, карай колело, ходи на кино и като започнеш да се запознаваш с повече ухажори да не тръгнеш веднага да се жениш! Ще избираш от поне 3-4ма! :)
Айде късмет много ти желая! Не се тормози за глупави мисли! :)

19.   До 15
„Имам приятели, с които ми се е случвало да не се видим и повече от година, но срещнем ли се, имаме усещането, че никога не сме се разделяли“
Ами точно това имам и аз предвид - просто пътищата се разделят. Всички имаме такива приятели, но дали това са точно ПРИЯТЕЛИТЕ? Ок, след година раздяла се срещаме, пием кафе и после всеки по пътя си. Това ли са приятели?
Затова съм реалист човек и предпочитам да инвестирам повече време в семейството си. Истината е горчива - хората се променят с времето, имат различни интереси и начин на живот и е пълна илюзия да смятаме, че има приятелство до живот.
Ситуацията на авторката е само една от стотици възможни, при които просто един човек води различен начин на живот от тези, които са негови приятели. Много постепенно се случват процесите, никой не гони такъв човек, но малко по малко естествено бива изолиран и се сформирва друга групичка, в която той не участва. Странно ми е, че авторката това чак сега го разбира и вместо да си намери хора, с които може да общува такава, каквато е тук и сега, тя се сърди на старите си дружки. Аз това го разбрах в 6-ти клас още, когато докато бях на село за лятната ваканция, всички мои приятели от училище решили спонтанно да се запишат в една гимназия, в която уж щели да ги готвят за изпита след 7 клас - връщам се аз и какво - всички са във въпросното училище, а аз съм изпуснала всички срокове. Отиваш си в старото училище и класът ти станал 10 човека. Разпръснаха ни, сложиха някои от нас в една елитна паралелка и се свърши с този период от живота ми. В крайна сметка се отдадох на учене и успях да изкарам много висока оценка на изпита, докато въпросните ми „приятели“ изкараха тройчици и отидоха в разни техникуми в крайна сметка. И днес като се видим се радваме и смеем с тях иначе, но дали са мои приятели? Сериозно ли?
Такъв е животът! Едни в 6-ти клас го виждат това, на други им трябват 35 годинки!
Съвет - човек не бива да се сърди в крайна сметка на тези хора. Всеки е свободен да си определя приятелствата и познанствата и не можем да вържим хората за себе си. Трябваха ми 2 години това да го разбера, но от 8-ми клас някъде ми е ясна тази елементарна истина за човешкото общуване и авторката и да се сърди или не - такова е положението. Тя избира дали ще продължи напред или ще продължи да събира жлъч и горчивина, докато се превърне в поредната злобна „стара мома“, с която абсолютно никой не иска да си има вземане-даване. Всички познаваме такива жени и сме страдали от настроенята и жлъчта им, ако сме имали нещастието да са били наши учителки, шефки или съседки.

20.   Я, се успокой момиче-Незабравке! С диагноза "стара мома", която сама си поставила и си нарисувала въображаеми прегради пред себе си. Възрастта е състояние на духа, който носим. Може да се развиваме с течение на годините многостранно, да добиваме опит, житейски и да трупаме уроци, но вътре в нас живее нашия дух, същия който неизменно ни съпътства, непроменен и все същия палавник, младежки, даже детски. Разбира се, състоянието на нашия дух се влияе много от силата ни, да понесем младостта му. Ако се чувстваш уморена, и съсипана, и изтерзана и то от собствените си разсъждения, не се учудвай, че духът ти е остарял. Просто съвет ти давам, да се радваш на всичко, което имаш-здраве, приятели, работа. Освободи духът си от тежки мисли, всичко ще си дойде на мястото, когато погледнеш с усмивка на ситуацията, когато започнеш истински да се радваш на живота. Хубавите мисли и положителната ти нагласа ще накарат много хора да бъдат привлечени от теб, като от магнит и от добротата, с която трябва да се изпълниш. Това носи вълшебен, омагьосващ чар. Послушай, няма да съжаляваш!

21.   N19 ако един ден се разведеш, защото в този живот нищо не е е предвидимо и пътищата се разделят както сама казваш цялата ти концентрация която натякваш ще отиде по-дяволите. Дали тогава семейните ти дружки ще се задържат в живота ти? Дано не се налага да го разбереш това на 50. Хората трябва да имат свой личен живот семейни или не. Приятелството не зависи от това дали си семеен, разведен или сам, ако имаш истински приятели те винаги ще са до теб. Колкото и да се пънеш да наложиш своята гледна точка нещо не ти се получава, затова по-добре спри.

22.   Номер 21 - прочети пак историята на авторката - нима вярваш в истинското приятелство?
Човек първо сам на себе си е приятел, после търси някакво общуване с хора, които в момента се вписват в начина му на живот, но тежко и горко на хората, които поставят личното си щастие в зависимост от това, дали „приятел“ Х или У им бил приятел.
Дори да остана сама на 50 г., аз ще имам поне една истинска приятелка - самата себе си. Хора като авторката това не могат да го разберат и остават без приятели, защото чакат другите да се грижат за личното им щастие.
Примерно, ако съм разведена жена на средна възраст, аз ще търся контакт с жени като мен, с които можем заедно да обикаляме из страната да кажем, да ходим на почивки, да се виждаме по кафета и да ходим по театри и на покупки, вместо да се сърдя на семейните си приятелки, че не се вписвам вече в начина им на живот - каква семейна почивка можеш да направиш например с друго семейство, когато не си семеен? Има доста практически проблеми - почва се от двойната стая в хотела и се свършва до броя на местата в една семейна кола най-малкото да не говорим, че като сама жена ставаш конкуренция за омъжените комплексарки, чиито мъже си падат по гледане на чужди жени.
Никога хората не са виновни за щастието/нещастието на някого. Човек първо сам трябва да умее да е щастлив, вместо да задръства разговорите с познати и близки с проблемите си. Един разведен, друг стара мома, трети нещастно женен - това е положението - и да не мислите, че не съм минала през половината от тези неща - гарантирам ви, че сама съм си помагала и някак си точно „най-близките“ приятели се изпаряват точно тогава, когато имаш нужда от тях.

23.   До авторката - здравей, твоята история е толкова истинка и така точно си хванала моментите от това да бъдеш сама. "а сега съм нещастна защото не се вписвам на стандартите" - това е ключовото изричение в цялото съществуване на хората. Всички искат да се включат в стандарта, това е като инстинкт, не можеш да го пребориш. Има единици - който не се вписват, но и се чустват добре така - познавам такава съ на жена. Аз самата съм от стандартните - за жалост, живота ми не се подреди - така че да се вписвам в обществото. Аз също съм на 35, и от скоро живея с един мъж. Идеалния вариант спроред обществто. Всичките ми колежки си отдъхнаха, някак си и за семейните приятели е после да ме приемат така. Самата аз също мислех, че сподея ли живота си с някой - това ще е щастие. Но... не се оказа така. В момента съм изключително не щастлива, и единственото за което мисля е как да си тръгна от този си живот. И тъй като си падам по стандартите, и е много по лесно за пред хората да си стандартен, малко ме е страх да пръдължа. Много е трудно да се срещне правилния човек. Не се чусвай изключение, в сегашното време - все повече жени избират това да са сами! Да точно това исках да кажа - избират. Не спирай да се надяваш да срещнеш сродната си душа, но не забравяй, че се живее тук и сега.

24.   до № 22 "Никога хората не са виновни за щастието/нещастието на някого. Човек първо сам трябва да умее да е щастлив, вместо да задръства разговорите с познати и близки с проблемите си. Един разведен, друг стара мома, трети нещастно женен - това е положението - и да не мислите, че не съм минала през половината от тези неща - гарантирам ви, че сама съм си помагала и някак си точно „най-близките“ приятели се изпаряват точно тогава, когато имаш нужда от тях. " много ми хареса какво си написала. Изключително вярно, сама се убедих - приятели, неприятели, никой не се вълнува от чуждите истории, камо ли да е съпричастен.

25.   " Ами точно това имам и аз предвид - просто пътищата се разделят. Всички имаме такива приятели, но дали това са точно ПРИЯТЕЛИТЕ? Ок, след година раздяла се срещаме, пием кафе и после всеки по пътя си. Това ли са приятели? "
Да, случва се всеки да си хване пътя и да, баш приятелство си е, ако емоционалните и духовни връзки по между им се запазят. Пак казвам, че говоря за приятелство, а а не за случайно събиране на хора със сходни интереси в даден момент.

26.   до 24 - благодаря, че си вникнала в мнението ми. За съжаление имам право и те съветвам да намериш приятелката в себе си

до 23 - ти сериозно ли смяташ да се самоубиеш, защото не си била щастлива с мъж? Стегни се, за Бога. Смъртта не е подминала никого - не бъди с някого, заради „приятелите си“ - бий му шута, когато не си щастива. Съвет от мен - не чакай мъж, приятели, времето и т. н. да те направят щастлива, а БЪДИ ЩАСТЛИВА сама за себе си. Точно тогава, когато си успяла да постигнеш това, съдбата ти се усмихва. Успех и я по-ведро - една жена дори може да има деца сама, може да постигне всичко сама, стига си увесвала нос и само напрад. Незаменими хора иначе няма, освен теб самата - и приятели, и колеги, и мъже се сменят, но ти не можеш да избягаш от самата себе си, затова се научи най-после да се харесваш и обичаш такава, каквато си и изхвърли всички хора от живота си, които не го правят.

До 25 - ами по твоята теория аз имам над 100-200 приятеля, пръснати из целия свят. И все пак - пожелавам ти никога да не ти се налага кръвопреливане, трансплантация на костен мозък или хляб и покрив над главата, дори най-обикновенна услуга, защото точно тези „приятели“ първо се изпаряват и накрая помощ по-скоро идва от напълно непознати люде - рома, който чака да си продаде кръвта пред спешното, случаен някакъв италицанец, записал се в банката за донори на костен мозък, дори някой си, платил един хляб в акцията „висящо кафе“ някъде, които никога няма да го видиш.

Хора, ако имаше истинско приятелство, нямаше да има нужда нито от хора като Дядо Иван, нито от социални служби, нито от лудници.
Затова живейте за себе си, за децата си, най-близките си и не се съобразявайте със Сульо и Пульо, защото дори Св. Петър е предал три пъти Христа и не смятайте, че Сульо и Пульо са по-големи светци от него.
...
Затова живейте, радвайте се на живота и се събирайте с приятни и позитивни хора, които в този момент - тук и сега - ви възприемат и харесват такива, каквито сте. Не се стремете да се харесвате на никого, освен на себе си и не разчитайте на никого, освен на този, които виждате всяка сутрин в огледалото.
Няма диагноза „стара мома“, „разведена“ и т.н., освен ако вие сами не си я поставите!

27.   N 26, дълбоко се съмнявам, че имаш 1-2-ма приятели, а какво остава за 200-300, ако се съди по написаното от теб. Не съм тръгнала да ти оспорвам правото да бъдеш прагматик, да се събираш с хората според интереса си, но бъди така добра и не се дръж като шопа пред клетката на жирафа и не набеждавай в наивност всеки, който твърди, че е има приятели и че самият той е приятел на някого. Приятелство, в смисъла, който аз влагам в това понятие, може да има само между хора, които са изградили такива емоционални и духовни връзки по между си, при които си всеки един от тях е способен да жертва личния си комфорт, за да помогне в труден момент или да съпреживее радостния на човека, когото смята за свой приятел. В подобна връзка няма очакване от получаващия, има само потребност да го направи у даващия. Да, не ми се е налагало да търся кръв или костен мозък ( дано и не ми се налага де), но са ме изхранвали, приютявали са ме и чудеса от храброст за мен са правили, та смело мога да твърдя, че има и такива приятелства.
Ако разбера, че една от приятелките ми ( всичко на всичко са две, за които давам мило и драго) изпадне в емоционална дупка, в каквато е в момента авторката, ще оставя мъжО да се гледа сам няколко дни и ще съм с нея.

28.   Хареса ми как си написала историята си. "Здравейте, искам да ви се представя казвам се Незабравка на Х години... " :) Много готино. Мисля, че си забавен и интересен човек. За съжаление не мога да ти дам съвет, защото аз съм на 30 години и още не съм имал приятелка.

29.   Здравей, иска ми се да ти кажа нещо окуражително. Според мен дълбоко в себе си наистина ти е тежко и самотно и прикриваш това с малко самоирония. Не искаш да драматизираш, да натоварваш хората, може би те е страх, че отново ще останеш неразбрана. Аз те разбирам. На почти 28 год. съм и също съм сама. С тази разлика, че поради ниските заплати няма как да живея сама и живея с родителите си. Няма с кой да деля наем. Всички около мен са обвързани или женени. Бях на 16 год., когато срещнах сродната си душа. Животът е жесток понякога. За 5 год. не се скарахме нито веднъж, мислите си четяхме и много се обичахме, но предвит възраста ни какво можеше да се случи? И така вече 6 год. търся някого и установих колко е трудно да си паснат двама души. Сблъсках се с несподелени чувства и от двете страни, с постояни караници, не сходство на амбиции... и установих, че съм имала цяло богатство едва на 16 год. Може би детско, но по-истинско от всичко до сега. И така сега си ближа раните от последния ми опит. Трябваше и това да преживея - да обикна някой, който да не отговори на чувствата ми и да се раздели с мен. А мислех, че той е Човекът! Разбрах, че щастието е любов, но спокойствието не, а то също е важно. Относно приятелите двете ми най-близки приятелки родиха миналата година. С едната сме близки от 20 год. Не беше ме виждала няколко месеца, понеже бях в чужбина. Когато роди се прибрах. Исках да я изненадам. За мое голямо очудване ми каза, че не можела да ме види. Мъжът й не работи, защото си е сам шеф и си е вкъщи с нея да й помага. Бях готова само на 10 мин. да мина, на вратата да съм, да се видим. Но тя била много заета и ми отказа. От тогава да съм я видяла 2, 3 пъти, а живее на 10 мин от нас... Често се чуваме и аз говоря за всичко друго освен как се чувствам, вече не мога да споделям, нещо ме спира, а тя говори само за бебето си и кърмене. Няма какво да си кажем. Тъжно, но факт. Другата ми приятелка не е така обсебена от това, че роди, но постояно ми намеква как съм сама, не съм омъжена нямам деца и едва ли не нищо не рабирам. Държи се с мен все едно съм някаква хлапачка, че още цикля на едно място. Все едно от мен зависи. Аз не мисля, че съм виновна, че не съм срещнала човека. Разбира се, че и аз искам семейство и деца, но това, че не ми се е случило не значи, че е мой избор. Скоро останових, че никоя от тях не ме е питала как съм. Не се интересуват вече от това. Едната ми звъни все едно да се отбележи, че е звъннала, а другата въобще няма и да ме потърси ако не съм аз да й се обадя. Някой горе беше казал, че хората се променят, когато създадат семейства. Може би има изключения, но май е така. Мен ме вълнуват неща, които те са приели за даденост вече. Как да им обясня, че няма нищо сигурно в този живот. Днес са от тази страна, утре може да са от моята. Когато имах нужда от приятели разбрах, че съм сама. Такъв е животът. Сега мисля да се махна от страната отново. Нищо не ме задържа вече в България. А и не ми се слушат вече натяквания на роднини, въпроси на съседи и погледи а ла "ти нищо не знаеш, щом нямаш дете". В чужбина няма дума "стара мома". Никой не се интересува кой си, що си, от къде си, какъв ти е личния живот. Недай си Боже да се разведеш в България. Ти си втора ръка вече. Живеем в изключително стерилно разбран морал. Имам чувството, че толкова много сме нещастни от личния си живот, че ни избива в ровене в чуждия такъв, от скука ли, от злоба ли? Знаеш ли какво ще ти кажа. Аз стигнах до извода, че женени или не, с деца или без имаме един живот. Ако не ни е писано да имаме любов, може поне да живеем - да спортуваме, да пътуваме, да танцуваме, да се смеем. Не се затваряй сама в себе си. Едва ли съжаляваш за живота си. Ако не друго поне е пъстър и разнообразен. Някои женени биха завидели на това. Това, което аз обаче не искам да се лиша е да имам деца. Ако не с любов, поне с човек, който си заслужава. Но това си е мой избор. Не се затваряй в себе си. Не си сама. Има много като теб. Приеми, че на някой е писано да стане трудно за да оценим после какво имаме или може би ако не стане тогава имаме свободата, която може да не сме искали, но пък може да ни даде душевно спокойствие. Гледай филмът Яж, моли се, обичай. На мен ми вдъхна кураж. Аз обичам да пътувам, да спортувам, природата, музиката, да танцувам и точно в това мисля да се хвана. А каквото е писано ще стане. :) Човек трябва да живее оптимално добре с това, което раполага. Има неща, които не зависят от нас, но още толкова много, които зависят. Намери това, което те кара да се чувстваш жива. Бъди смела! Животът е такъв, какъвто си го направим. Здравето и любовта не зависят от нас, но душевното спокойствие да.