Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз мога само едно да ти кажа: ако някога мъжа ти иска отново да се съберете, не го приемай.

7.   Мила напълно ти съчувствам.....ужасно е.Аз преживях една раздяла с моя приятел с който бяхме години заедно...той намери друга, която за него е ЖЕНАТА на живота му...мина година , година и нещо и той дойде при мен да опитаме отново, аз неможех нищо да направя а той не спря да ме гушка и целува..не спря.

Явно е изпитал огромна вина спрямо мен...защото е тръгнал с другата , а тя го е използвала най -вероятно и накрая шут...и понеже той знае какво е направил БЕШЕ КАТО ПОПАРЕН, при теб ще се случи същото ще видиш самоче незнам дали тогава ще е в подходящото време и дали ти ще си готова да простиш защото зная какво изпитваш.

За разлика от теб аз нямам деца с него като подновихме правепме опити но не се получи за което много съжалявам, а искам да стана майка искам да имам дете от човек който обича. Аз обичах него , през цялото време не е съществувал друг мъж за мен но не ти говоря за година или две....ГОДИНИ.сега ние пак сме разделени защото тя започна да го търси пак, и понеже той влюбен в нея започна да дърпа от мен...не издържах и сложих края. той много ме обиждаше унижаваше-чувствам се подиграна, унижена, изоставена и тнт.

Искам да ти кажа имаш дете това е най- великото нещо което може да се случи на една жена. не се предавай не се оставяй на депресията защото зная какво изпитваш. аз бях пред лудница имах чувството че полудея---такова унижение такива думи чух от неговите уста---а бях до него---безрезервно до него---Някой беше писал че всичко се връща, и аз мисля че е така.
В моя случай тя прави с него това което той направи с мен....

На теб пожелавам високо вдигната глава не му показвай че си наранена не преигравай че ти е безразлично дръж се нормално и ще видиш...той ще се върне но дали ти ще си способна да го приемеш, а и да сте заедно това което се е случило няма да ти дава мира ...ще бъдете може би известно време и няма да издържиш просто го няма доверието. Пожелавам ти да срещнеш друг човек, който дате обича и уважава. имаш дете живей заради него.........но не се оставяй на произвола. уреди си твоя живот, никой няма да мисли за теб ако не ти самата. мила желая ти успех

8.   Благодаря на всички за милите думи. Чета и сълзите ми се стичат по лицето. В момента не мога да мисля за него. А и той се е впуснал в безумната си връзка. Знам само едно. Искам си детето. Не мога да продължа напред без него.

9.   Мога да кажа, че се възхищавам на любовта ти такава, каквато е била, на силата на характера ти и на себеотрицанието ти.
Тук мъжа ти не желая да коментирам-мисля, че за всички е ясно.

Аз на твое място обаче бих потърсила начин да живея в един дом с детето си. Простата сметка показва, че то не е и толкова голямо- около 14 годишно. Мисля, че ти най-много имаш право на това.
Много те моля, проучи чрез адвокат как би стоял този въпрос при теб- доколкото ми е известно, дори домът да е изцяло на съпруга ти, до пълнолетие на детето ти можеш да пребиваваш в него.
Ти ИМАШ ПРАВО да живееш с детето ти и ако съдът вземе много сериозно под внимание средата на детето, ще имаш право и да живееш там още няколко години.

Голямо изпитание е това, което изживяваш, но аз съм сигурна, както и всички тук, че ТВОЕТО истинско ЩАСТИЕ те чака тепърва такова, каквото го заслужаваш. А историята с мъжа ти ми е предизвестна, тепърва ще затъва все по-надолу...
Мисля, че няма право аз да ти казвам дали да го приемеш отново един ден или не- това ти ще решиш със сърцето си, но вземайки решение те моля само за едно-ТОЗИ ПЪТ МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ. Впрочем, знам,че съдбата ще се погрижи за това да те отведе на правилния път.

Прегръщам те много силно и нека Бог е с теб!

10.   Възхищавам ви се! Вие сте прекрасен човек!

11.   От номер 9 отново:

Прочетох още веднъж историята ти. Тук всички ти се възхищават, и аз също, обаче сега ми е тъжно. Много те моля само да бъдеш силна СЕГА-повече отпреди. Приеми нещата така: след като можах да премина през онези изпитания преди години, ще мога и сега...

Има начин да не си така далеч от детето си. Аз вече ти дадох един.
Другият ще дойде от сина ти - много трудно могат да ме накарат да повярвам, че той ще бъде съгласен в дома да се настани какичката...

Само имай търпение. От собствен опит ще ти кажа- колкото по-голямо е изпитанието и го преодолееш, толкова по-щастлива ще си след него.
Знам, че в момента ти звучи абсурдно, но е така.

Ние тук сме с теб....

12.   Аз съм номер 4.
Знам, че много боли за детето, но си мисля, че трябва първо ти да се успокоиш. Изчакай да мине малко време.

Нека детето поживее с тях и тогава предприемай каквото и да е за да си го върнеш. И също като другите си мисля, че то само ще пожелае да дойде при теб. Според мен детето ти и не осъзнава какво точно се случва и също е много объркано. Може би желанието му да остане в къщата е просто страх от промяната в живота му. Бъди внимателна с него и съсредоточи емоциите си върху това да помогнеш първо на детето си да преодолее ставащото.

Това е най-важното.

13.   От авторката

Жива съм. И продължавам напред. Няма да се съсипя за да доставя удоволствие на този подлец. Забрави откъде тръгнахме и колко много неща постигнахме. Нека си вози мацката в Мерцедеса. Нека си я води където иска. Аз няма да плача вече. След всички препятствия в живота ми имам чувството, че това е най-тежкото. Никой не може да ми причини по-лошо нещо. Силна съм. Ще издържа.

Сега пък не искал да подава молба за развод. Стратегията му ми е ясна. Сипе обвинение след обвинение към мен. Дребни незначителни неща, които на фона на всичко, което съм направила за него са просто смешни. Даже и преувеличава. Ама нищо то си е за негова сметка.
"Били сме щастливи, когато си карал Голфа и живеехме във варта."

Да! Бяхме щастливи преди да си купи Мерцедеса и да си хване любовница. Вярна е поговорката, че парите променят човека. Предполагам, че не иска развод заради семейното имущество. Но сега аз не искам вече да съм обвързана с него. Аз ще подам молбата. Как си ги представя нещата? Да си стоим разделени, а той да си прави каквото си поиска. Представям си какъв цирк ще е на делото.

От цялата тази история страда обаче детето.
Как ли не убеждавам сина ми да дойде да живее при мен. Тъкмо го видя, че започва да се колебае и баба му /свекърва ми/ го дръпне от другата страна. " И дядо ти скиташе, аз как съм търпяла. Ако майка ти иска семейство, ще търпи и тя." Как да се боря и с нея. Тя е по цял ден със сина ми. Естествено, че ще му влияе. Ей тези хора нямат ли страх от Бога! Без вина, цял живот предана на съпруга си и отдадена на детето си съм отделена от него.

И сега детето ни обвинява и двамата, че сме си взели нашите решения, без да помислим за него. Вече не стои въпроса, че живее при тях заради къщата и приятелите си. Сега е сърдит и на двамата. Само, че на мен ми ги казва тези неща, а на баща му не смее да каже нито думичка.
Просто не знам какво да правя!

14.   Здравей, сега чета тези коментари, историята е доста трагична. Моля те, пиши какво стана по нататък. Къде е детето? как се държи съпругът ти в момента с теб. съчувствам ти, с цялото си сърце и ми е много мъчно.

15.   И на мен ми е много любопитно как завършва тази история. В момента и в моето семейство се случва нещо подобно, само че в случая аз съм в ролята на (вече порасналото) дете. Ще ми се да вярвам, че за всеки в крайна сметка има хепи-енд...

16.   Не знам какво да ти кажа. Толкова е несправедливо, толкова е ужасно това, което ти се случва. Ще ми се да ти помогна. Ако искаш остави някакъв имейл за връзка, за да ти пишем хората, които те подкрепяме. Не се предавай! Ще отмине лошото и ще дойдат по-хубави дни!

17.   От авторката:
Здравейте! Ето ме отново след 2 години и 4 месеца. Какво
стана ли... :)? Той направи опит да се съберем отново, по скоро се опита да ме лъже и да продължи да ме мами. Какви думи извади само да го бяхте чули, че и сълзи прокапаха, но колкото да ме накара да се върна, за да си има отново домакиня вкъщи и любовница с която да се забавлява. Е, излъга ме, но не за дълго. Тя продължи с sms-те и обажданията... за пореден път ме направиха на глупачка, толкова много се унижих с поредния си опит да бъдем отново семейство и детето ми да е щастливо. Изкарах кошмарна Коледа и Нова година тогава, бях се заинатила да го оставя да прави каквото иска, а аз да си стоя вкъщи и да си гледам детето. Това обаче го вбеси и държанието му стана недопустимо. Майка ми беше човекът, който ме разтърси и ме накара да сложа край на тази лудост. Плачеше и ме молеше да спра да се унижавам и да се прибера вкъщи. Чашата преля на Нова Година и на следващия ден си дадох сметка, че не мога да му простя и не искам да бъда вече с този човек. Отново омолявах детето да си тръгне с мен... но без успех. Отговорът беше: Това си е моят дом, оставам тук. Като нож в гърба ми останаха тези думи, но който е родител ще ме разбере... на детето си можеш да простиш всичко, абсолютно всичко.
Подадох молба за развод и се сблъсках с поредната селяния и простотия. Получих заплахи, относно подялбата на имотите и имуществото, които не бяха за пренебрегване. Не можех да повярвам, че съм живяла с този човек и съм обичала с цялото си сърце и душа. В крайна сметка реших, че ако наистина искам да продължа живота си и да затворя тази грозна страница от него, трабва за пръв път да се предам, да махна с ръка и да не се обръщам повече назад... Аз си знам какво ми е струвало това в този момент.
Оставих му всичко, чувствах се така, все едно съм била в затвора 14 години... ужасно е, но от този момент нататък започнах от нулата :)
След цялата тази буря, да не кажа цунами от емоции, бях станала кожа и кости, за здравето да не говорим... но продължих напред. Детето идваше събота и неделя при мен, независимо че родителските права са мои, не исках да го насилвам и се съобразих с неговите решения. Станахме по – скоро приятели, отколкото майка и син. Смених си работата, с много по-добра и по-платена, започнах да си стягам къщата и да правя подобрения, купих си нова кола, а физически изглеждах много добре. Казвам го защото не ми липсваха и ухажори, но още си ближех раните след всичко което се случи.
Преди 1 година се появи и мъжът, който е до мен сега. Приятел на моя шеф. Започна да ме ухажва и лека по-лека спечели до известна степен доверието ми, но до известна степен, вече винаги си имам едно наум. Отношението ми към него се промени много и от една случка в живота ми, а имено операция, която претърпях на жлъчката. Той беше до мен неотлъчно. Хранеше ме, преобличаше ме, правеше всичко, което дори и да бях омъжена още за бившия ми, като съпруг нямаше да направи за мен. Преосмислих нещата и след време заживяхме заедно :). Поставих началото на вторият си опит да имам семейство. Сега съм бременна в третия месец и съм много щастлива, не мога да Ви опиша, но това малко същество го чакам с нетърпение да се появи на бял свят и още от сега го обичам с надеждата, че то ще даде смисъл на всичко, което правя и ще правя в бъдеще... Слава Богу, синът ми приема нормално всичко, което се случва. Дори онзи ден се препирахме дали ще е момче или момиче и той ми каза: Мамо, ти си такава мъжкарана, че не можеш да родиш момиче :)... Приятели! Стискайте ми палци... дано от тук нататък всичко лошо е вече зад гърба ми....
Желая Ви много здраве, щастие и само хубави емоции!

За сведение на любопитните: Бившият ми живее вече с неговата приятелка, манипулира я, така както правеше с мен, а тя дори не подозира, че той има връзка с друго момиче на 20 години. Сега тя е в моята роля. Какво ще стане... това времето ще покаже, но той вече не е мой ангажимент.

18.   Успех! И дано този път да не си сбъркала с човека до теб.

19.   От цялото си сърце ти желая щастие!
Аз не съм гледеле болен мъж но се разделихме когато дъщеря ми беше на 2, 5 а синът ми но 5. Д дон днешен не се доверих на друг мъж и съм сама. Децата порснаха сега са студенти. Синът ми само веднъж пожела да отиде у дома и да живее с бащаси в своя дом но прибирайки се кам къщи и плачейки някой зад мен извика мамо и беше той, беше размислил. Изгледах си децата сама, Не по нъй-добрия начин. Понякога ходеха с дупки на големия пръст на гуменките или са късаха анцунга и аз неможех веднага да го сменя с нов. Сега изкарвам пари и мога да ги издържам но тогава беше трудно.
Скоро говорих с дъщеря си. Опитах се да и обясня колко съм страдала кото см ги глидала преди 20 г. със скъсан анцунг или гуменки да играят пред блока, а тя къза мамо тава бяха най-хубавите ни години. На нас не ни пукаше с какъв анцунг сме ние искахме да играем а ти беше да нас.
Желая ти да немериш щастието си, аз пропуснах моето.

20.   До номер 19
Не си пропуцнала своето щастие, децата са изпълнили живота ти. Ако моето дете беше останало с мен, щях да се отдам изцяло на него и със сигурност нямаше да създавам друго семейство, както много жени в моето положение. Другото което е и факта, че вече нямам тази сила и воля, която имах в първият си брак и ако не е сегашният ми мъж да ми дава сила, може би нищо нямаше да се получи.
А дъщеря ти е много умна млада жена, защото е разбрала смисълът на живота и можеш да се гордееш с нея. Ти имаш своето щастие....