Разпадам се без него...
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 2974 пъти
Здравейте,
Моята история е прекалено дълга, затова ще се опитам да напиша най-основните неща. С приятеля ми (вече бивш) се запознахме в интернет, съвсем неочаквано. От различни градове сме, но въпреки това след 3 дни почти денонощно писане в Скайп, той дойде при мен да празнуваме заедно Великден. И се започна една голяма любов. Пътувания - аз при него, той при мен.

Точно в този момент преживявах труден момент в живота си - имах проблеми с белите дробове и половин година бях в болнични. Бях отчаяна, а той даде смисъл на живота ми. Още в първите месеци на връзката ни ме покани да живея при него, но аз категорично бях решила да направя тъази крачка след като се дипломирам.
Още на първото ми гостуване при него той ме запозна с майка си (което живее в трети град). И не знам дали съм била наистина толкова наивна, или прекалено заслепена, че да не забележа колко близки са двамата.

Както и да е... Една година бяхме влюбени, щастливи. Смело мога да заява, че никога през живота си не съм се чувствала толкова щастлива. Майка ми го прие като собствен си, като говореше за него мед и капеше от устата.

За жалост аз съм прекалено, дори ненужно директен човек. Имаше някои неща от живота ми, които не бих искала човека, който обичам, да научи от друг. И постепенно, колкото по-близки ставахме, аз му ги споделих. Привидно ги прие и се зарадва, че съм имала смелостта да му ги кажа.

Мина повече от половин година, половин година писане в интернет и разговори с часове... Бях убедена, че това е човекът, с който искам да прекарам живота си.

В един момент обаче, колкото по-малко време оставаше до момента, в който щяхме да заживеем заедно, толкова по-изнервени ставахме и двамата. Заяждахме се един с друг за абсолютни глупости. След виртуалните скандали следваха думи като "обичам те, прости ми"... И така няколко месеца...
Във времето, когато сме били наистина заедно, не е имало нито един повод дори да си повишим глас, а какво остава да се караме...

Тази година празнувах Великден с неговото семейство. Още тогава усетих, че майка му (която до този момент имаше прекрасно отношение към мен, както и останалите членове на семейството му), се опитва да ме дистанцира по всякакъв начин от разговорите им. Отношението й към мен беше хладно, личеше си от километри.

След Великден се прибрах отново вкъщи, последваха няколко дни, в които нищо не даваше признак за това, което последва.

Един ден, както си говорех с него по телефона и го чаках да се прибере от работа, за да си пишем, той се забави нетипично дълго време. След което ми се обади и започна да крещи, че майка му е разбрала всичко за мен (това сигурно звучи, все едно съм убила някого) и му плачела по телефона колко е притеснена и разочарована.

На него съответно сърцето му се късало като я чул да плаче. А аз не знаех какво всъщност знае майка му за мен, от къде го знае и т.н. Той нищо конкретно не ми каза, само че трябвало да осмисли нещата и връзката ни.

Бях съкрушена... Цитираше ми неща, които той знаеше от мен... Тогава всичките ми близки хора предположиха, че той самият е споделил с майка си всичко, което тя УЖ е научила от някой. Аз не исках да повярвам, че би го направил.

Мина цял месец, в който той упорито ме караше да съм седнела с майка му на една маса и да съм й споделяла всичко, което трябва да знае. Според нея аз не съм го обичала, а семейството му трябвало да е сигурно в чувствата ми към него. Побеснях! Как така ще давам отчет на майка му за неща, които на практика не я засягат, мои лични неща... Такива, за които моята собствена майка не ме е карала да говоря...

Мистерията около това, от къде майка му е научила неща, които съм споделяла с него постепенно започна да се разнищва. Версията, която ми беше представена беше, че той веднъж бил запаметил паролата си на скайпа на компютъра на майка си. А тя УЖ случайно влязла в неговата регистрация и излезли наши стари разговори, от които тя меко казано била възмутена. Не можела да допусне такова отношение от моя страна към сина й, някой да му говори на въпреки и т.н....

Приятелите ми продължаваха да повтарят, че той сам й е разказал... Аз все така не исках да повярвам.
В крайна сметка майка му постави въпроса "или аз, или тя", а той ми каза "обичам те, но майка си обичам повече"... Сърцето ми се разби на милиони части...

Като се разделяхме станах свидетел на нещо, което и до сега за мен беше постановка - как майка му се обажда по телефона да пита дали сме се разделили окончателно, защото ако не сме настоява той да си ме взима и да ходим на квартира, тъй като не желае аз да живея в нейното жилище...

Много мъчно ми стана... В последствие като имах време да осмисля по-спокойно нещата, всичко ми се навързва - майка му го подложи на емоционална и материална манипулация, за да го раздели с мен, а той е прекалено привързан към нея и донесе вода от 10 дола, за да ми покаже колко неподходящи сме един за друг и да й угоди....

Зная, че ме обича, виждам че страда толкова, колкото и аз... Мислех, че като минат няколко месеца и причините да не сме заедно ще надделеят над тези, които ми говорят, че е голямата ми любов... Уви... Дори и да ме е излъгал и сам да е бил причината връзката ни да стигне до тук още преди реално да е започнала, аз не мога да сложа край и да го зачеркна от живота си...

Обичам го... Разпадам се без него... Станала съм една торба кокали, изпитвам пълна апатия към живота, единственият ми стимул е мисълта, че това не боже да е края... За мен истинската любов няма щастлив край, защото истинската любов никога не свършва...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 5 месеца hash: 99b0d90d69

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Е, кажи какво толкова криеш, де - може да е права жената да се притеснява. Това, разбира се, не оправдава намесата й, която обаче нямаше да е възможна, ако възлюбеният ти не беше такова мамино синче. Помисли какво би спечелила, дори да успееш да се пребориш с проклетата маминка?

 

...

преди: 15 години, 5 месеца hash: 92856a9f74

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей! Знаеш ли, хубавите неща идват при нас толкова неочаквано и бързо, колкото и си отиват. Трябвало е да минеш през всичко това, за да научиш нещо. А то е внимателно да подбираш хората около себе си още повече, когато става дума за любов! Аз мисля така, че всеки човек, който се появи в живота ни то е защото трябва да ни научи на нещо или пък за да ни помогне да минем през нещо, както например е станало с теб. Казваш: "Точно в този момент преживявах труден момент в живота си - имах проблеми с белите дробове и половин година бях в болнични. Бях отчаяна, а той даде смисъл на живота ми." Съдба, мило момиче, това е съдбата. Горе главата, знам че съвсем скоро ще намериш правилния път, който ще те отведе до правилният човек! Успех! Яница ;]

 

...

преди: 15 години, 5 месеца hash: a111d73a5a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравейте отново, В началото искам да уточня какво "крия" - става въпрос за различни драми, които съм изживяла покрай предишната си връзка, все лични неща, не е убийство, разврат и разни такива безумни неща. Другото, което искам да уточня, а снощи съм пропуснала - след дълго въртене и сучене, той ми каза, че майка му всъщност не може да приеме не толкова нещата, които съм му споделяла, а моето грубо отношение към него. За пример ми цитира един нашщ разговор, който тя била "прочела", в който коментирахме с какво ще съм облечена на една сватба. Тогава той ми каза, че не иска да съм с черна рокля, а аз му отговорих, че ще съм с такава рокля, каквато аз преценя. И други подобни разговори. Признавам, че на моменти съм си изтървала нервите и съм била по-рязка с него, но той определено не ми е оставал длъжен. За мен причината да се разделим е някаква друга, изсмукана от пръстите, а всички тези неща бяха само повод. Здравей, Яница... Благодаря за отговора ти. От няколко месеца често мисля за това, което ти си написала - че всеки човек се появява в живота ни с някаква мисия. Но прекалено много са нещата, които ме карат да мисля, че той е голямата ми любов. КОгато се разделяхме, и двамата плачехме, а той ми каза "Зная, че правя грешка и цял живот ще съжаалявам, но това за мен в момента е единствения избор".... Не вярвам в чудеса, но ако се случват такива, искам само едно за себе си...

 

...

горе^