Споделена история от Любов и изневяра |
Раздяла
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1579 пъти
Здравейте,
Бих искала да споделя своята история. За мен тя беше много драматична, но много въпроси останаха след нея.
Бях с едно момче 4 години. Любовта ни в началото беше наистина много красива и малко хора биха могли да се похвалят с такава. С годините обаче, човека който смятах за " безгрешен " малко по - малко се променяше, а аз не го осъзнавах ( до този извод стигнах чак след раздялата ). Бяхме гаджета, но навскякъде бяхме заедно, нещата се задълбочиха и постепено започна да идва вкъщи и родителите ми го приемаха като много близък. В началото на 4-та година, откакто бяхме заедно, аз започнах да повтарям постоянно, че искам да заживеем заедно, а той уж беше съгласен, но все измисляше нещо, че да го отложим. Започна работа в хубава фирма, аз също имах престижна работа и беше логично да заживеем заедно. Наехме апартамент и той се пренесе при мен постепенно в продължение на 1 седмица, с уговорката, че не иска да напусне така изведнъж родителите си. И драмите започнаха от тук. Държеше се много студено, но аз тогава не обърнах внимание. След рождения си ден, получи покана да замине командировка за 1 седмица, и той я прие. Преди беше получавал подобни покани, но винаги ги отказваше заради мен, за да не оставам сама. Върна се след 1 семица и беше изцяло променен. Беше се влюбил в друга своя колежка там, от съответната страна и поведението му към мен стана различно. Той не каза, че това е причината но се разделихме точно за 2 дни, като ме остави в пълно неведение. Аз сама стигнах до истината, че причината е друга жена. В продължение на много месеци той ми се обаждаше и ми казваше, че ние ще се съберем и ще бъдем отново заедно, просто е било въпрос на време, тъй като покрай него има много неща, които не би могъл да сподели с мен. И така около 3 месеца - аз като глупачка, се самоизмъчвах и "чаках " той да се върне при мен. Тук искам да вмъкна малко за себе си. Не бих искала да прозвучи нескромно, но аз съм добре изглеждащо момиче, с добро образование и добре платена работа, нормално е да имах обожатели, но не допусках никой до себе си - затова и позволих тук да нарека себе си " глупачка", защото поведението ми тогава не бе присъщо за мен.
И докато аз го чаках, а той се държеше с мен - единия ден прекрасно, а на следващия ужасно, започнах да "живея" малко по -малко. Държанието му по - скоро напомняше на луд човек, отколкото на трезве мислещ. На моменти се питах, дали проблема не е в мен. Чак след няколко месеца аз си позволих да излизам и да обръщам повече внимание на себе си. Той приключи взаимоотношенията с това момиче много бързо и последното, което знам бе, че си търсеше нова приятелка, защото се чувствал самотен.
Аз срещнах момче, с което наистина опознах любовта, а сега искам да се похваля, че чакаме бебе и ни предстои сватба след няколко месеца. Взаимоотношенията ни се градят на много любов и разбирателство и съм една наистина щастлива жена.
Но въпросите, кои останаха след "онази" раздяла са много и може би никога няма да мога да си отговоря, защо толкова силна и изпепеляваща връзка се преобърна на 180 % и дали причината беше само онова увлечение? Твърдеше, че съжалява за нашата раздяла, но това го чух прекалено късно и естествено не повярвах в него, както сами може да се досетите.
Ще съм благодарна за вашите коментари. Отдавна исках да напиша своята история, но прецених, че ще мога да го направя, когато болката отмине, защото в противен случай щях да бъда предубедена.
Благодаря на всички, които са се трогнали и са припознали част от себе си в нея.
|
