 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Самота...
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 3879 пъти
Дойде моментът, в който и аз ще напиша история тук. Не съм вярвала, че последната си надежда ще вложа в това, да потърся малко утеха при непознати хора, но може би понякога така се намира разбирането.
Имам чувството, че никой не може да ме разбере, че съм сама в този свят. Всеки намира щастието си някак, някъде, при някого... а аз съм заседнала тук. Има само празнина, студ и може би мъничко страх. Той ме крепи, докато чувствам стаха, знам че съм жива.
Скоро ще станат три години от както баща ми почина. Така и не го изживях, не можех да си го позволя точно в този момент. Прецених, че ще е по-добре да подкрепя майка ми, вместо да рухна заедно с нея. В този момент моята опора беше едно момче. Моето момче. Любовта на живота ми може би... След 3 годишната ни връзка се разделихме. Чувствам се... празна.
През живота ми са преминавали много хора, които смятах за приятели. От всички тях остана един. Най-добрата ми приятелка. В момента дори не мога да и споделя колко ужасно се чувствам, не мога да получа дори нейното разбиране.
Много е тежко, когато даваш най-доброто от себе си, но въпреки това не успяваш. Получаваш това, което искаш, но не и това, от което се нуждаеш. Чувствам се изоставена, адски самотна. Изгубих толкова много... не мога вече дори да плача. И за това вече нямам сили. Колкото и да се боря да продължа напред, колкото и усилия да правя тъпча на едно място. Трябва ми просто... мъничко подкрепа, която дори нямам от къде да получа. Знам, че няма какъв коментар да се остави на тази история.. дори ако може да се нарече история.
Доста дълга излезе, при положение, че дори не я разказах... ако ме разбирате. Ще съм благодарна ако поне един човек я прочете до край, защото така ще знам, че някой знае как се чувствам, държа толкова много неща в себе си... Благодаря предварително на този човек, който ще види, макар и нахвърляно съвсем съвсем отгоре, това което ми иде да изкрещя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: b4f84add61 |
|
1. Хората, които ще прочетат това и ще те подкрепят ще се много повече от един - повярвай ми. :)
Съжалявам за загубата на баща ти, но... най - важното е, че не си се предала. Постъпила си много разумно, когато в онзи момент не си рухнала, а си подкрепила майка си - вероятно тя се гордее с теб. :)
А, когато изгубиш единственото нещо, което обичаш, наистина боли. За жалост има и такивa моменти, но и с тях трябва да се справим. Трябва да се борим въпреки всичко. Колкото и безнадежно да изглежда, не тръгвай назад.
И не забравяй, че никога не е късно да запълниш онази празнота в себе си... стига да поискаш. :)
Знаеш ли, по - добре една ИСТИНСКА приятелка от колкото хиляди ПОЗНАТИ, които СМЯТАМЕ да приятели. Една е, но знаеш, че можеш да разчиташ на нея по всяко едно време - от това се нуждае всеки...
Не се страхувай, сподели мъката си с нея - ще те подкрепи, ще се почувстваш по - добре. Една физическа упора е по - добра от виртуална. :)
Сега не е времето да се предаваш, нали? Живота е една борба, в която не трябва да падаме доброволно...
Живей заради майка си, заради приятелката си, сега те осмислят живота ти - не ги разочаровай.
Имаш моята подкрепа (макар и само виртуална)...
Ще се справиш, нали? :)
SFA
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 7be45a7b17 |
|
2. Здравей. Имам приятелка в същото положение. Много се отдалечи от мен. Разбирам я, тежко и е, но мисля че ако сподели ще и олекне. Тя се отдалечи. Работим на едно и също място и когато я поканя все отказва, и на обяд не иска да хапваме заедно. Когато я попитам нещо, все се чуди как да избегне въпроса, да отклони темата.
Дори да я питам какво прави или нещо съвсем безобидно. Нищичко не споделя, а бяхме толкова близки. Доверявахме си толкова неща. Моят съвет е да споделиш с приятелката си, да се виждате по-често и така може би ще се почувстваш по-добре.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: dd4bfd4ac8 |
|
3. Mила всеки има такива моменти ! Вси4ко ще е наред не се от4аивай ! След всеки залез изгряжа сланцето По-силно От всякога !
К
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: c611fd6f5c |
|
4. Здравей,повярвай ми знам как се чустваш,болката е най-страшното чуство,скрита зад самотата,но ти не трябва да се предаваш,не трябва да спираш да вярваш,защото ако не го направиш е свършено с теб,а съм сигурна че можеш,можеш щом си стигнала до тук,бади силна и продължавай напред! Успех
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: c563a88969 |
|
5. О, има много хора, които ще прочетат тази изповед.Аз от много години вече имам за вечен спътник самотата. Примирила съм се и съм я приела, но ти недей. Иска ми се да ти кажа утешителни думи, но ще прозвучат фалшиво. Затворила съм се, защото все се намират хора, приятели, близки, роднини и др., които ме използват и забравят.
Изборът ми е грешен, защото така сама си затварям всички врати за общуване с хората.
А ти, мила, не прави моята грешка. Не те съветвам да оставаш с пасивно отношение към радостите на живота. Не знам на колко си години, но никога не е късно да промениш отношението си към живота. Когато моят татко си отиде, сякаш точно тогава с него рухна и светът.
Чувствам се беззащитна, сигурно и при теб има такова усещане.
Той беше най-прекрасния човек за мене. Докато се мъчех да се справям с болката, светът продължи да си съществува. Аз изостанах, доброволно се изолирах. Иска ми се да ти кажа, че трябва по-бързо да наваксаш пропуснатото и да потърсиш своето място в живота. Когато имаш желание, ще намериш и добри приятели, които да те подкрепят и мъжко рамо, на което да се облегнеш.
Любовта ще те срещне внезапно зад някой ъгъл, а тя умее да лекува всякакви рани.
Бъди силна, желая ти всичко най-добро !
К2
|
...
| преди: 15 години, 5 месеца hash: dd4bfd4ac8 |
|
6. Xм ... К2 .. само аз мога да сам К :Д
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: b5503c405c |
|
7. Xм.. К, мислиш ли че на коментара ти му е мястото тук!?
Скъпа авторке, бих искала да ти кажа, че знам какво изживяваш, но не мога. Твърде малка съм за да съм имала време да преживея това, което ти.
Искам само да ти кажа, че всичко около теб ще продължи да съществува както е било милиони години преди нас. Колкото и безнадеждна да е ситуацията всичко около теб продължава. И ти правиш голяма грешка като не вървиш редом с него.
Знам, че нямам право да давам такива съвети след като не знам мъката и тъгата, която изпитваш. Знам, че може би всичко, което ти казвам, ти се вижда прекалено оптимистично, но е така.
Огледаш ли се винаги можеш да намериш стимул да вървиш напред, дори и да е нещо най- обикновено.
Знай, че имаш и моята подкрепа, колкото и да е незначителна!
Поли, 16 г.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: dd4bfd4ac8 |
|
8. Да Поли сама го каза -малка си :Д ! аз сам К и просто се побъзиках с К2 ти каде се намесваш ? кам авторката:мила на колко години си ? мисля 4е с времето вси4ко ще се нареди само имай търпение!
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 0b75b6bc8a |
|
9. Щом имаш приятелка и маика какво ти трябва още?
Мъж ли?
Ние мъжете сме изчезващ вид.
На мен ми трябва жена но има една преграда между мен и жените.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: c563a88969 |
|
10. Аз съм К2 и тук няма място за бъзикни. Тук пишат сериозни хора, които наистина искат да помогнат със съвет. А, иначе, не си ме засегнал с нищо. Продължавай да си бъдеш само К, нямам нищо против.
|
...
| преди: 15 години, 5 месеца hash: dd4bfd4ac8 |
|
11. Офф вие правите световен проблем ! Боже ...
К
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: b4f84add61 |
|
13. Добре де... не се карайте. Сайта се обитава от "К" и от "К2" - не е толкова зле...
В най - лошия случай един от двамата ще отстъпи... (би било редно това да е човека появил се по - късно със своя подпис). Също така може един от вас да смени подписа си и... да продължи да коментира без проблеми. (И се старайте да са по - нестандартни) ;)
Успех!
SFA
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 28102e9c63 |
|
14. Здравей,
Въпреки,че както казваш почти нищо не разказваш в това,което пишеш,човек може да прочете много...В същото положение съм почти и аз и знам колко много боли отсамотата.Изпитвам на собственият си гръб това,че няма от кого да получиш мъничко разбиране и подкрепа.От три месеца съм така,но...трябва да се борим,няма начин.Животът продължава,а Бог не ни изпраща изпитания,през които да не можем да преминем.Така че,давай си сили ти самата,опитай се да видиш отново живота през розови очила,отвори вратата на новото и хубавото.Малко по малко ще стане.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
