Споделена история от Любов и изневяра |
Моля ви за съвет:(((
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2424 пъти
Здравейте,
Доста трудно ми е да напиша своята история, защото много ме боли и тази болка изяжда всяка една частица от мен. Но имам нужда от помощ, защото целия свят се срутва над мен и не виждам как ще се изправя.
Ще се опитвам да не ви отегчавам, въпреки че историята е дълга.
Всичко започна преди няколко години. Запознах се с А. на рождения ден на една моя приятелка. Беше влюбване от пръв поглед. Цяла вечер вниманието му беше насочено към мен, а това ме лъскаееше и направи тази вечер незабравима за мен. Точно преди да отида на рождения ден, бях приключила една връзка, която много ме натоварваше, и в този момент, смятах, че нямам нужда от човек до себе си, а просто от почивка. Да, ама не!
С А. на ррождения ден решихме да останем цялата нощ, дори когато другите гости си тръгнаха и рожденничката си легна, ние останахме и си говорехме цяла нощ. Не усетихме как се беше съмнало, но опредлено трябваше да тръгваме. Нямаше нищо между нас освен няколко целувки. Разменихме си телефоните и се разбрахме да се чуем Той, обаче, не се обади на следващия ден и честно казано, аз бях леко разочарована, но си казах, че това е било просто една свалка и нищо повече. Бях му споменала къде работя, и неочаквано точно преди края на работния ми ден, той ми звънна и ми каза, че ме чака пред работата ми. Аз сияех от щастие, не можех да повярвам какво се случва. Слязох веднага долу и той ми подари роза. Така изглеждаше цялата ни връзка, в продължение на година и половина. Постоянно правеше мили жестове за мен, правехме страхотен секс, и бяхме всяка една минута заедно. Но, пренебрегваха много приятелите си - и моите и неговите!
След година и половина, един ден ми се обадиха, че майка ми е в много тежко състояние и има опасност за живота и. Тогава, сякаш всичко се срути над мен. Тя остана жива след много операции, но никога не стана същия човек като преди. Около 1 година бях постояно бях с нея по болници и се опитвах да си стъпя на краката, защото тогава, аз бях нейната майка, въпреки невръстната ми възраст. Тогава отношението на А към мен сякаш се променяше, но аз улисана в своите грижи не го осъзнавах. Той беше с мен по-скоро от съжаление, отколкото от любов. Намаляха милите жестове към мен и все повече се карахме.
Мина още 1 година и постепенно приех факта с майка ми, и започнах сама да се боря с повечето неща в живота ми. Тогава си търсех много време работа и финансовото ми положение не беше никак добро. Започнах работа в една фирма, където много трудно приемаха нови хора, и едвам успях да се приобщя към тях. Бях много нещастна, и не се усмихвах. А. също не ми даваше любовта, от която имам нужда. Имах нужда от него, а той постоянно беше затворен в себе си. Тогава във фирмата се сприятелих с един мой колега, който за мен беше само приятел. Никога не ми е бил симпатичен и никога не ме е привличал по никакъв начин. Така моя приятел, не ме чуваше когато му казвах, че имам нужда от вниманието ми, и един ден моя колега ми предложи да пием кафе. Аз приех, защото както ви казах, вече почти нямах приятели, а А. тогава беше на гости в друг град. Излязохме с моя колега и видях, че той има интерес към мен. Истината е, че му позволих да ме целуне, и се чувствах ужасно след това. Той нито ми беше симпатичен, нито исках да нараня А., защото наистина го обичам.
Когато А. се върна се чувствах ужасно, няколко дни ми трябваха, за да си събера мислите, и в крайна сметка реших да му кажа. Той избесня и каза, че съм му изневерила, въпреки моите многобройни обяснение, че нищо друго не е имало ммежду нас, и това беше самата истина. Аз прекратих всякакви взаимоотношения с моя колега, дори го отминавах в работата ми, А. остана с мен. Когато се скарахме тогава мислех, че ще ме напусне и плаках ден и нощ. Но той остана с мен...
Нещата придобиха стария си вид, той отново се държеше безразлично с мен, лятото ходихме на море, на което той дори сексуално не ме желаеше, и постоянно беше нацупен, но не обръщах внимание, смятах че е изморен. Междувременно започнахме и двамата работа с много по - стабилни доходи и живота ни се променяше. Аз казах, че исках да заживеем заедно, а той се съгласяваше, но около 6 месеца, не наехме жилище, защото при него все нещо изникваше. И преди няколко месеца - заживяхме заедно. Карахме се много, той ми посегна на 2 пъти и след това много ми се извинява, каза че си е изпуснал нервите и не може да повярва, че го е направил. Същевременно започна да дружи със свой колега от фирмата, който аз не харесвах, защото ми се струваше, че има нещо съмнително в него.
Един ден се прибра и ми каза, че го пращат за няколко дни в друг град от работата. Боже, колко ми липсваше. Толкова бях свикнала с него, че броях всяка една минута до идването ми.
Но.... когато се върна беше много различен, много студен и постоянно замислен. Една седмица не знаех какво се случва, докато един ден телефона му даваше заето 2 часа и аз не можех да се свържа с него. Бях много притеснена и хукнах да го търся. Той ми се обади, че е вкъщи и ме пита къде съм. Аз се прибрах и започнах да искам обяснения от него, какво се случва и защо се държи толкова странно, откакто се върна. Изобщо не предполагах!
Скарахме се много ужасно тази вечер и той каза, че отива при родителите си, защото му трябва малко време да си събере мислите, понеже бил много объркан. Прибра се в тях, и след 2 часа аз му се обадих, защото нямах никаква вест от него, а имахме уговорка да се чуем като се прибере. Не ми вдигаше телефона половин час, и аз бях много изнервена. Обади ми се накрая и се скарахме както никога досега. Той ми затвори телефона и го изключи. Аз тогава звъннах на домашния и се обади майка му, която се държа с мен, толкова студено както никога досега. Каза ми, че той заедно с баща си пътуват към мен, да му приберат багажа. Аз изтръпнах. Така и стана. След 15 мин. той беше при мен, взе си багажа, плачеше през цялото време, но каза, че аз съм била развалила всичко, и той има нужда от почивка от мен.
Повярвайте ми... и сега плача докато го пиша....
Защо??? Какво стана така изведнъж?
Истината е, че в онзи другия град, се беше запознал с друго момиче, и явно тя е причината??
Но защо майка му се държи така с мен, защо онзи негов приятел постоянно е с него, и когато са заедно той не ми вдига?
Той ми казва, че иска да се събере с мен, но има много обстоятелства, които не му позволяват. Че е въпрос на време, да сме отново заедно. Прави се, че много страда за мен и ми праща смс - и с текст : Д2- Не мога да спра да те обичам' след това 3 дни изобщо не ми вдига.
Ще се побъркам, моля ви кажете ми какво да правя?
Толкова голяма идиотка ли съм, че го обичам, какво се случва, защо ако не ме обича, ми казва че отново ще сме заедно. Знам че вече се е разделил с онова момиче, но не се връща при мен :(((
Как да постъпя.
Моля ви за вашите съвети.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: fc85dfb427 |
|
1. Съветът ми е да го напуснеш. Факт е, че той не те обича вече. Той ти е посягал - това означава, че това ще се повтаря. Ако имаш достойнство, тогава няма да се събирате отново заедно.
Ранджан
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: dfa3af3936 |
|
2. Истината е, че му позволих да ме целуне, и се чувствах ужасно след това. Той нито ми беше симпатичен, нито исках да нараня А., защото наистина го обичам.
Знаеш ли тези 2 изречения колко въпроси повдигат?
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 48ec4ef104 |
|
3. От авторката:
Към номер 2. Аз не се гордея по никакъв начин с постъпката си, напротив много съжалявах за нея, и се разкайвах за това. Истината е, че тогава просто търсех вниманието, което не получавах от приятеля си. Това не ме оправдава по никакъв начин.
Но ще се радвам за твоя коментар.
И аз не съм била безгрешна в тази връзка, затова исках да разбера вашето мнение по въпроса.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 0b9f0afeec |
|
4. Какво мнение? Какво можем да кажем? Цялата история е много относителна, самото развитие на нещата и всичко. Ти не знаеш какво се върти в главата на приятеля ти. Последният път, в който видях човек да се държи така, беше когато той обичаше, но не искаше да обича. А последния път, в който с мен се държаха така, беше защото чувствата бяха охладнели и човека нямаше желание за борба. Последният път, когато аз се държах така, ми се беше струпал света отгоре и просто нямах силите и ентусиазма за връзка... обичах, имах нужда от любов, но не бях достатъчно положителна и това затрудни връзката. Попитай го какво има, поговорете на 4 очи искрено без лъжи или нападки и всичко ще си излезе наяве.
Понякога хората се променят. Вие сте тръгнали заедно, когато сте били деца, но сега сте големи хора и обстоятелствата са други вече. Отвори си очите, той не е онова момче и ти не си онова момиче от преди. Не насилвай нищо, дай малко време и на двама ви. Трябва да пробвате да видите какво е другия да го няма, да видите дали чувствата ще охладнеят, да опипате почвата. Ако ти пише смс, отговаряй му с такива и не го насилвай да говори. Ако пък искаш толкова много да говорите, му кажи, че искаш да се чуете и чакай отговор. Ако не му е до това, недей да звъниш. Не ходи до тях, не прави нищо. Нека нещата се наредят на местата си самички, няма нужда да ги буташ пресилено, защото така можеш да ги събориш без да искаш.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1468bdbdf0 |
|
5. Връзката ви е изчерпана. На какво се надяваш още? Успкой се преусмисли нещата, занимавай се с нови дейсности и се настрой да търсиш любовта другаде. Това е най добрия вариснт. С този мъж и двамата сте загубили доверие, той е загубил интерес, няма какво повече да вземеш от тази връзка...
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 8dacb4cb7e |
|
6. Според мен майка му се държи така защото й е споделил това което си направила и вече няма толкова добро мнение за теб, колкото до това не го притискай, накарай го да споделя мислите си с теб и му помагай (да премине това което му е сега), не след дълго време той ще се върне при теб. Прояви загриженост и го карай по-полека, искрено се надявам да се съберете отново. Успех.
|
|
