Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Любовта си е любов-да сте му мислили на времето.Сега след години всеки е длъжен да поеме отговорност спрямо семейството си и най-вече децата.Човек като взема важни реоения да мисли с здрав разум а не да се раководи от чувства

7.   Здравеи. Аз мисля , че твоята наи -голяма любов би трябвало да е твоята съпруга.Жената с, с която си си споделил живота и която ти е родила дете. Не деи да живееш в измислен свят.Успех!

8.   Виж, тук ще намериш напълно противоположни съвети и както знаеш сам - за любовните дилеми формули няма...

Тук имаше съвети да се бориш за любовта си.

Аз обаче ако бях на твое място, бих си запазил семейството, което имам в момента, защото аз съм човек, обичащ сигурността.

Помни също, че колкото и да те обича сегашната ти жена, за това нещо трудно ще прости, но никога няма да забрави.

Решението е твое, разбирам за какви чувства говориш, но рано или късно страстта си отива и остава сигурността, обичта и привързаността, дивото биене на сърцето е до един момент.

9.   Дано да обичаш тази жена поне толкова, че да й спестиш разочарованието и болката, която ще изпита от това, че е жената в сянка. Дано и двамата проявите достатъчно разум и воля, за да успеете да се преборите със страстта и сянката на неизживяната любов. Защото ще страдате и двамата. Аз съм № 4 и ти го казвам от опит.

10.   Това са неизживяни любовни трепети, но не любов. Просто спомени от неизживяното...нищо друго.

11.   С риск да разгневя всички ще ти кажа: Изживейте това което сте пропуснали преди време, но по никакъв начин съпругата да не разбере. Не се измъчвай - времето ще покаже дали си е заслужавало

13.   След 20 години и аз срещнах първата си голяма любов. По -силна, по-изпепеляваща, по-страстна. Да, старата любов ръжда не хваща! През всичките тези години и двамата сме се търсили и двамата сме жадували един за друг и двамата сме се усещали... Овичаме се до везумие. Съдба!

14.   Определено, не обичам мъжът си с изпепеляваща страст, както обичах голямата си любов, НО... все пак се чуствам едно цяло с него, не е нещо, което ме кара да летя, но.... има невидими нишки, които още ме свързват с него. И да- разделих се с голямата си любов, за да спася брака си, дали сгрешиш само времето ще покаже.

15.   № 13 ... МНОГО КРАСИВО

16.   Ах, тия голем любови, ах тия незабравими. Не ги разбирам аз тях. По-скоро ми се струва, че авторът му се ще да се влюби. И има нужда от силни емоции, а голямата любов е просто оправдание.
Когато опознаеш някого разбираш, че и той е само човек. Поставянето на пиедестал е излишно. Докато не го познаваш обаче можеш да прожектираше върху него всичките си фантазии, да му приписваш качества, да си мислиш, че споделяте едни и същи мечти и перверзии, а после какво - оказва се, че фантазията ти е била много богата и този човек е крайно различен от човека който си си представял че е.
След 5 години връзка и рутина пак срещаш "голямата си любов! " И айде пак отначало...

17.   Голямата любов е само една. Не е важно дали е била безгранично щастие или безумна болка ти просто разбираш, че друга по-голяма от тази няма да има никога.

18.   Защо се получава така? Със сълзи на очите човек може да си задава този въпрос и само когато опита да разбере отговора. Сърцето е на едно място, а разума е на друго. Търсиш я, чакаш я, искаш я, мечтаеш за голямата любов и когато тя се появи изневиделица... се чува звук от спирачки, яростно набити спирачки заради страх, обвързаности, комплекси и хорска суета. 'Не съм готов', 'точно сега ли трябваше', 'момента не е подходящ'. Все умни въпроси, които пречат на щастието да седне между вас, да ви прегърне с дългите си и нежни ръце и тихо да прошепне в ухото ви :Толкова ми е хубаво с вас, когато не сте заедно аз също плача, също страдам и също се надявам заедно с вас. Но само нищо не мога да направя, няма как да ви помогна. Едва тогава когато вашите сърца затуптят в едно, едва тогава когато вашите погледи заискрят с надежда, плам и смелост, само тогава имам правото да дойда. Защото и аз съм като вас хората и мен ме е страх, когато вас ви е страх и аз плача, когато вие плачете и се радвам, когато вие се радвате. "

20.   Драги коментиращи,
Трябва да се прави разлика между голяма и първа любов, те не минаги съвпадат по време. Това обаче за Голямата любов е едно клише. Човек, ако не се ожени за Голямата си любов, значи не му е била голяма. Твърдението, че по късно си сключил брак с Неголямата си любов е една безмислица. От последното излиза, че си се оженил просто, за да отбиеш номера. И другата дивотия - зарязвам Неголямата си любов, от която имам деца и семейство и се събирам с Голямата си любов след еди колко си години, за да изживеем пропуснатите мигове, пък и да и гледам децата от други бракове.

21.   Голямата любов...!!! В очите ми винаги се раждат сълзи, когато се сетя. Как бих искала да върна онзи миг, в който погледите ни се засекоха за първи път. В голямата си любов виждах целият свят.. Всякаш виждаш нещо свръх изключително и красиво. Нещо единствено и неповторимо по-рода си. Аз летях аз бях птица, когато го видех. Но това беше много за кратко. В последствие останах с разбито сърце и мечти. Но времето лекува, да така е..! Но споменът за онази истинска любов завинаги ще остане.

22.   Ех, склонни сме да съдим и да даваме съвети... Хората са различни, способността да изиживяват чувствата си също. Аз също срещнах мъжът, който не спрях да обичам след 20 години. Аз в момента -късни 40, той -късни 50. Седем години бяхме любовници. Страст, лудост и какво ли не.. Той не не се реши да се разведе. Никога не спрях да мисля за него. Нямаше драма, нямаше рязка раздяла. В годините животът ни срещаше през петилетка съвсем случайно и се прегръщахме мълчаливо и стояхме вкопчени по улиците, след което се разделяхме също толкова безмълвно в името на нещо... Онзи ден получих писмо. Дълго. С извинение за глупавата саможертва, която е направил преди сто години. Не си е струвала. С обяснение за чувствата, продължили и при него 20 години. Закъсняло признание. Но ме развълнува. И краката ми треперят като преди 20 г. А не съм глупава и безотговорна. Просто го обичах. Предстои среща. Направо не ми се мисли...

23.   ""В друг живот ще съм твоя, в друг живот. Сбогом моя голяма любов! Ти върви и помни. В друг живот няма да допусна аз, да застане нещо между нас. Пазя те в сърцето си, в сърцето си. "'
Дори не знам, съдбата дали ще ми даде шанса да го видя отново в живота си...?? Толкова е далеч
Дано в друг живот да съм твоето момиче, голямати любов. В този живот аз не бях единствената жена и голямата ти любов, дано в друг живот...!!
Съдбата понякога е адски коварна с хората.

24.   първи брак-врак до врак на един матрак., , , , втори брак-от трън та на глок, , , , , мисли, , , ,

25.   Аз мисля, че бракът трябва да е за цял живот. Избрал си я по собствено желание. Това е едно от решенията, които за мен са окончателни. Твоята Първа голяма любов също е избрала друг. Някога сте се разделили. Фокусирай се върху това защо сте се разделили.

26.   Съветът ми е... WTF... кажи на жена си! тя не заслужава да живее в лъжа!

27.   Най-големите щастливци са именно тези хора, които са се оженили за Голямата си любов. Бог ги е погалил.
Относно коментар 26-така е жената живее в лъжа. Но ако съпругът и е голямата и любов.. Нека поне тя жената да е щастлива. Какво ще постигне само ще е наранена и разбита. А той си остава в същото положение.

28.   Не ти не си се видяла след 17г, с голямата си любов. Аз смятам, че той-винаги е бил в теб, дори и физически да не е бил. Просто се се срещнали и тялом и духом.

29.   По - скоро щях да проявя съчувствие и съпричасти към автора, ако беше момченце/момиченце с паник атаки или депресия...

А какво имаме тука - един пораснал, но само на години, ПИКЛЬО, който иска да получи подкрепа и разбиране, за нещо, за което трябва да получи САМО КРИТИКА И СТРОГО ПОРИЦАНИЕ!!!

Като е имал неизживяни любовни филмчета, значи му е било РАНО ДА ПРАВИ СЕМЕЙСТВО!!!
Но щом въпреки това е направил семейство трябва ДА СЕ СТЕГНЕ В КРЪСТА И ДА СИ СЕДИ НА ГЪЗА!
А не тука ДА ХЛЕНЧИ като тинейджър, защото Е НОРМАЛНО да хленчат ПОДРАСТВАЩИТЕ и ТЕ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАВАТ ПОДКРЕПА И РАЗБИРАНЕ от нас, ако наистина ни пука за бъдещето на България, но такива като автора - вече семейни мъже - самите те отговорни за подрастващ, трябва ПРОСТО ДА СЕ ЛИШАТ ОТ ПРИВИЛЕГИЯТА ДА ХЛЕНЧАТ, особено пък за някакви такива любовни неща!!!
Все пак сами по собствена воля са избрали да встъпят в най - важната и отговорна длъжност, която човек може да заема - ДА БЪДЕ РОДИТЕЛ.

30.   И аз след много години срещнах истинската си любов, но сега разбрах че е толкова късно за всичко. Аз съм от хората които мислят, че човек трябва да слуша сърцето си и да го следва. В твоя случай обаче е различно, защото не си разведен. Помисли ли за жена си, все пак ти си решил да сключиш брак с нея и да имаш деца от нея. Ако децата ти са големи, мисля че ще те разберат. Не казваш тогава защо сте се разделили, според мен и това има важна роля. Не знам, не е хубаво човек да зарязва семейството си заради неизживяна любов. Може би това не е любов а моментно увлечение и желание да избягаш от рутината. Ами ако се съберете и отново се разделите. Тогава ще останеш и без нея и без жената, която е била с теб и в добро и в лошо. Стана ми жал за жена ти, честно...

31.   Жалкото е, и тъжното е, че не си ги изживял тези 17г. именно с нея. И при мен Бог не ни събра преди години с Голямата ми любов. Съдба, това е. Не ни беше писано просто. Човек, има един живот, една съдба от която няма как да избягаш, и няма как да промениш.

32.   Искам съдбата да ме срещне поне още веднъж с Голямата ми любов, поне още веднъж. Дори само да го видя за секунди на отсрещният тротоар. Но едва ли ще се случи, той е далеч и едва ли ще се върне някога. Никога няма да го видя повече, знам го. Ако по-някаква случайност, но едва ли- въпросният човек прочете редовете и коментарите тука, по-тази тема. Аз съм обедена, че ще ме разпознае и ще разбере че аз съм ги писала. Има си някой елементи по-които ще ме разпознае. Излизам от темата, че искам да не мисля за това.

33.   Как ли пък ще те познае:)
Колко ли има като теб, които още си мечтаят за някой от миналото. И аз съм един от тях, който също за последен път видя на отсрещния тротоар момичето в което беше влюбен тогава, но то/момичето/ беше вече с друг и се направи, че не ме познава. От тогава минаха много, много години, но така и не я забравих. Разлика е, че тя не ми е голямата любов, въпреки, че и до ден днешен я помня и мисля за нея! Аз също искам да я видя дори само за секунди, но най вероятно никога вече няма да се срещнем.

34.   До №32
Колко време бяхте заедно, и той или ти напусна страната/града в който сте живели?

35.   33, а защо никога повече няма да се срещнете? В днешния свят, пълен с какви ли не начини за комуникация, дори и в космоса да е, ако искаш ще я откриеш :)

36.   Нали не е любовта на живота ти, защо питаш надявайки се че тя го е писала.
Да може да се познае макар да няма нужда да се чете каквото и да било. Но и аз като тебе преди много време предполагам също бих написал нещо подобно, но се научих да обичам.
Тоест тя ме научи, нещо което никога не се забравя, не само че няма значение с кой е, ами искаш да има някой до нея.
Но това е живота, съдбата както казват, не съжалявам, колко хора могат да се похвалят че са срещнали човека който винаги ще обичат, едва ли са много, след време не те боли, просто е сложно ако искаш да бъдеш с друг човек, но тя е най хубавото нещо което ми се е случвало. Единствения човек който наистина знам че би могъл да ме познава.
Отговорил съм си на много въпроси които ме вълнуват, не само от гледна точка на любовта, но и на много други.
Ако я обичаш ще има часове и минути в които буквално чувстваш как можеш да и кажеш нещо и тя да те чуе.

38.   До 34
Имах предвид физически, а не чрез разни социални мрежи!

39.   Изневярата е толкова сладка и вълнуваща, когато пърхат пеперудите в стомаха и толкова противна и отблъскваща, когато излезе наяве и започнат данданиите.
От опит.

40.   До 32:
Не знам защо няма да видиш твоята голяма любов, опитвала ли си да го потърсиш? Може би е възникнал конфликт между вас и той не е имал друг избор освен да си тръгне от живота ти! По думите ти разбирам, че може би се чувстваш виновна, че той си е тръгнал или че избягва контакт с теб.. Ако наистина е така, потърси го, бъди сигурна че и той те обича, само един мъж който истински обича една жена и го боли сърцето за нея, може да си наложи да не я вижда, само за да не я гледа в ръцете на друг! Трябва да знаеш, че истинската любов се случва само веднъж, всички предишни любови са подготвителни за нея, а изпуснеш ли я, всички предстоящи ще са безуспешен опит да си върнеш изгубеното, търсейки човек който да те кара да се чувстваш специална и обичана, както го е правил голямата ти любов! В живота любовта е най-ценна, защото тя те кара и в най-трудните моменти да се чувстваш по-спокойна, защото знаеш че има някой който те обича и иска да си щастлива! Аз съм сигурна, че и той те обича, защото истинската любов се разпознава със сърцето, щом твоето сърце неможе да спре да го обича, бъди сигурна че и неговото копнее за теб! И не, не си забранявай да мислиш за него, напротив... И ако един ден пак сте заедно, обичайте се истински и не повтаряйте старите грешки!

41.   В подобна ситуация, но на следния принцип "по добре сам, от колкото зле придружен" Колкото и да смених след нея, тя все си стой там, и си заема определено място в сърцето ми, и никоя друга няма да заеме нейното място в него, след 10 години я видях и двамата грейнахме, нз тя какво си е помислила, но аз не спирам да мисля за нея дори след всичко, и в интерес на изтината 10 години не съм спирал и за миг да мисля за нея, а всички останали съм сравнявал с нея и съм търсил нея в тях, но така и не го открих...

43.   40-Видях го..!!Но,вече мисля,че е един далечен спомен.Спомен,който е част от живота ми,от историята ми.Той остава част,от нещо истинско в моят живот,нещо което веднъж се случва в живота, на човек-а именно истинското влюбване.Той не беше влюбен в мен,само аз.Но така е писано, от Бога.
Аз тогава бях малка,глупава,много нетактична,горделива дори.Но той беше едно,момче с което,още от самото начало,се знаеше че нямам бъдеще.

44.   40-Аз страдах много, по-него. Той дори ми беше казал, че не иска да страдам, за него. Много е сложна историята, цялата за обяснение. Но аз заслужавам хора, които ще ме ценят и уважават.

45.   43, 44, все едно съм го писала аз. Сега той е в чужбина много далеч от мен. Той беше момчето, в което се влюбих за първи път. Бях на 21. През всички тези години го сънувах. Не минаваше и ден без да мисля за него. Знаех, че ще се срещнем някой ден. Така й стана. Бог чу молитвите ми. Заживяхме заедно. Но.. има едно -но. Не предполагах какво ме очаква. Животът ми с негосе оказа кошмар. Много ме нарани - с думи и с действия. Не обичаше. За него не бях достойна. Нямах пари и имоти. Не пиех, не пушех.. не бях "готина". Не бях кур.. а, по които си падаше. Бяхме твърде различни. За него бях скучна Пепеляшка.. да, бях слугиня на цялото му семейство. В замяна от него получавах само психически тормоз. Научих нещо от него, което ще помня цяк живот. Обичайте себе си, защото никой друг няма да го направи. Няма да ви казва колко сте красиви, умни и незаменими.. да, в началото ще ги чувате тези думи, които ще ви завъртят главата, но това е до време. После маските падат и лъсва истината и преставлението приключва. Той не обичаше. Не знам дали е бил влюбен в мен. Май само аз съм била глупачката и всички го виждаха. Осъзнах го като се разделихме и останах сама. Ако някога го срещна отново и ме помоли да се съберем не бих го наоравила. Това би било грешка. Втори шанс не се дава на човек, който ви е предал и използвал. Не искам възмездие за него... искам само да. срещна мъж, който да обича и уважава, да му родя дете и да бъда щастлива. А него ако го срещна някой ден на улицата искам да види, че не можа да ме пречупи и че съм по-силна от него. Винаги ще бъде така.

46.   Момчето... , знам че беше голямата ми любов, но живота продължава. Не ни беше писано, но ни беше писано да се срещнем, и да се влюбя. Беше нещо, като по-филмите. Видях го няколко пъти, в последните месеци. Разминахме се, един до друг. Не е като преди, той едно време уби и разби всичко. Както казах, живота се промени и продължава. И аз имам вина за всичко прецакано, но не бих била с човек, който ще ме наранява.

47.   Към 43: Като чета написаното от теб и припознавам себе си до някъде, преди много години се разделих с момче, което много обичах. Между нас имаше от тази изпепеляващата любов, която веднъж като гори в едно сърце, след това никоя друга не може да възпламени същия пламък. А след като приключи се чувстваш опустошена отвътре и като чели вече никога не можеш да обичаш някого по този начин. Раздялата ни беше в следствие на много обстоятелства, предимно заради това че бях малка и не знаех какво точно искам от живота и не можах да оценя колко ценно и рядко срещано нещо е това да срещнеш такъв човек, нещо за което много хора мечтаят, но никога не успяват да имат. След това и двамата поехме по свой път, излизахме с други хора, не си говорехме, не се виждахме в период от 3 години, през това време колкото и да исках да го забравя, спомена за него никога не ме напускаше, за погледа му, за начина по който ме докосваше, за начина по който ме целуваше. Просто всичко което той ми даваше като емоция ми остана като нещо, което никой друг след това не успяваше да ми даде. Имаше период в който се бях примирила и успокоила с това, че вече никога няма да се видим и той няма да погледне по същия начин на мен втори път, един вид бях спокойна, че това вече е част от миналото ми, един спомен за нещо прекрасно. И точно тогава го срещнах случайно... корема ми се преобърна, изведнъж ме връхлетя всичката любов и мъка която бях натрупала през годините, изведнъж всичко това което се опитвах да забравя и да сложа зад гърба си ме връхлетя наново, блъсна ме като влак. След като се видяхме случайно, си поговорихме и той предложи да се видим, чувствах се странно, толкова много време беше минало, толкова много време той и аз бяхме бягали един от друг и защо.. защо той искаше да се видим, нима имаше какво да си кажем, чуствах се супер объркана, ту му бях бясня че не ме е търсил толкова много време, ту на себе си бях бясна, че го оставих да си тръгне навремето без да се опитам да го спра. Видяхме се в последствие и често казано не помня какво си говрихме, просто го гледах и се радвах че го виждам, все едно не го бях виждала от вчера, а не от 3 години, усмивката му, погледа му, това че чувам гласа му наживо, а не в сънищата си, всичко ме караше да се чувствам по един особен начин, който бях забравила през годините. Известно време след като се видяхме той ме търси няколко пъти да се видим отново, но аз все му отказвах по различен предтекст, защото по това време имах връзка с друг човек и реших, че не е редно. Чувствах се адски объркана и ядосана на себе си и на него, че отново ме кара да се чувствам така, че отново събужда нещо в мен, което толкова много време съм се борила да подтисна. В крайна сметка мина време през което се чувахме рядко, ту той ми звънеше, ту аз му пишех, този човек с когото излизах се разделихме, и с голямата ми любов започнахме да се виждаме все по-често, разбрах че и той е прекратил връзка с момичето с което беше, и някак си странно за мен изпитах някакво облекчение. Така както се чувахме веднъж, два пъти месечно, така почнахме да си говорим всеки ден, неусетно за мен започнах да изпитвам нужда му споделям отново. Някакси между нас започна да се заражда нещо по-зряло, нещо по-истинско и силно отвсякога. Събрахме се отново, не съм се чуствала по-щастлива, всичко беше прекрасно, и до ден днешен 7 години по-късно е. И сега като се замисля се радвам, че преживях всичката тази болка и страдание по него, един вид съдбата ми показа каква глупачка съм била и какво съм загубила и ми даде втори шанс. Помисли си хубаво дали съдбата и на теб не ти дава втори шанс.

48.   Към 47-ми коментар. Живота няма втора серия. Историите не се повтарят, ако можеше да се нарече моето история, хората не се променят а живота тече само напред, и не стои на едно място времето. Като казах времето, времето е най-добрият учител. А и да се върнеш, не се връщаш същият човек. Е значи променят се донякъде хората. Аз вече не живея там в миналото, пречупих се един вид, поумнях, помъдрях и пораснах. Вече сърцето ми има броня и защита.
Аз дори вече не искам този човек, от миналото. Аз не живея вече там от отдавна. Приключвам да коментирам темата. Наистина на времето бях влюбена, но сега не е така. При мен вече нищо не трепва, всеки ден го засичам, нямам грам чувства, явно времето си казва ролята. Нищо, все едно не съм била влюбена, сега ми се струва безличен и грозен и се чудя какво съм му харесвала. А явно не е бил Голямата ми любов. Приключвам с коментарите по-темата.