Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И в крайна сметка, ако трябва да се уточни кое е "правилно" и кое не в такава ситуация? Да продължиш да бъдеш с въпросния човек и да изпитваш вина ( 100 % всички я изпитват в даден момент ) или да приключиш "насила" нещата - защото така е редно. И кой всъщност определя кое е редно и кое не???

7.   ЗДРАВЕЙТЕ
АЗ ПЪК ЩЕ ВИ ОТГОВОРЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СЪПРУГАТА В ТАКОВА ПОЛОЖЕНИЕ, МНОГО МНОГО БОЛИ. И АКО ДВАМАТА ИСКАТ ДА СИ ДАДЪТ ШАНС ЗАРАДИ САМИТЕ СЕБЕ СИ И ДЕЦАТА ЛЮБОВНИЦАТА НЯМА МЯСТО ТАМ

8.   Ето Ви един коментар на другата СЪПРУГАТА. Мили момичета на никоя от Вас които обичате женените мъже не пожелавам да бъдете на мястото ни, да усетите болката от предателството, да се борите с нея с дни и да се опитвате да не нараните децата си като Ви гледат, че страдате. Знайте, че не сте прървите не сте и последните с които кръшват мъжоете ни. Дори и някой глупак да напусне семейството за да търси свободата си при Вас Дали ще я получи?! Нима Вие няма да имате изискванията който имаме ние към тях? А те са елементарни и ние всички ги знаем. Тогава Те пак ще търсят свободата си а Вие ще сте от нашата страна: наранени, объркани, предадени а може би и изоставени.

Наскоро разбрах, че съпругът ми ми изневерява. Когато го поставих пред избор той поиска и двете ни. Неможел да реши. Как Ви си се струва това?????????? Когато му казах, че не мисли нито за мен нито за другото момиче той каза " Да така е знам че съм егоист, но на мен да ми е добре и с двете". Като имате предвид, че имаме и две прекрасни деца как да си тръгна и същевремено да запазя доброто му име пред децата ни казвайки им "баща ви обича, но не обича Мен а друга жена. Той има право да постави своето щастие над Нашето. Сега когато ние трябва да мислим за Вашето бъдеще, да избираме най-добрите възможности за добро образование и да ви дадем добър старт в живота се налага да дадем на Тати възможност да бъде свободен и щастлив далеч от нас. Ние сме три силни момичета. Ние ще се справим и сами."

Това са МЪЖЕТЕ всички до един.
Пожелавам на Всички които четат този коментар да не изпитват болката от преживяното от мен и други като мен. Бъдете щастливи и намерете своята сродна душа извън обвързаните мъже, Вие го заслужавате

9.   Аз съм в положението на 8. Само че жената, с която ми изневерява моят съпруг не е някое наивно 20-25 годишно моме, а жена на петдесет, с три години по-голяма от мъжа ми. Вкопчила се е в него като пиявица и нямам представа как точно го баламосва, но му е изпила мозъка. Понякога си мисля, че има магия. Мисля, че всичките й напъни и лицемерие, за да се хареса са заради пари. Тя е вдовица и играе ролята на "многострадална Геновева" само и само да го скуби за пари.

Що се отнася до авторката на писмото: - Момиче, бягай, че ще плачеш! Много ще плачеш! И ще те боли! Защото всичко се връща!

А там, зад ъгъла има едно момче, което чака да го забележиш. Едно умно и красиво момче, което иска да ти каже: - Искам да се ожиним! Искам да живеем заедно, да се храним заедно, да гледаме телевизия заедно... Да се скараме, а когато се сдобрим... Ех, когато се сдобрим ще е толкова хубаво!!!!!

Това момиче бях аз, а момчето моят съпруг.

10.   Моя съвет е, живей, както намериш за добре! Мъж, който е свикнал да изневерява, пак ще си изневерява, ако не си ти друга ще е. По добре да си ти, защото не си му развалила семейството, а другата може точно това да иска да направи...

11.   Хора, направо припаднах....."по-добре да си ти, защото не си му развалила семейството.....".

По - добре се махни докато е време. Някой ден ще се окаже, че ти си сама, вече са минали 5, 10 год. , и вие сте там от където сте започнали. Успех!!!!!

13.   Здравейте, аз съм на 20г. и в момента излизам с мъж няколко години по-голям от мен. Не е женен,но живее с приятелката си и 6 месечното им дете. Имам голяма тръпка към него и искам да бъдем заедно, но знам, че това няма как да стане. Той обича жената, която е с него и няма да я остави, но иска да бъде и с мен. не знам какво да правя, да се отдам ли на чувствата си или да се дистанцирам от него?

14.   ЗДРАВЕИ ТЕ .ЧУДЯ СЕ КАК ВСИЧКИ КОИТО ИМАТ ВРЪЗКА С ЖЕНЕНИ МЪЖЕ МОГАТ ДА ТВЪРДЯТ ЧЕ В СЕМЕИСТВАТА НА ТИЯ МЪЖЕ НЕщАТА НЕВЪРВЯТ,ЧЕ ЖЕНИТЕ ИМ НЕ ГИ РАЗБИРАТ И ВСЯКАКВИ ТАКИВА ГЛУПОСТИ.КОЛКО ОТ ВАС СА СИ ЗАДАЛИ ВЪПРОСА КАТО СА ТОЛКОВА НВщАСТНИ ТЕЯ МЪЖЕ ЗАщО ОТНОВО СЕ ВРЪщАТ У ДОМА ПРИ ЖЕНИТЕ СИ .ЗАщО СИ МИСЛИТЕ ЧЕ ТАКИВА МЪЖЕ КОИТО ЛЪЖАТ СЕМЕИСТВОТО СИ :ЖЕНА И ДЕЦА И ИДВАТ ПРИ ВАС СВОБОДНИТЕ СА ИЗКРЕНИ С ВАС? НЕ СИ ЛИ ДАВАТЕ СМЕТКА ЧЕ ДАЛИ СА С ВАС ИЛИ СЪС СЕМЕИСТВАТА ТЕ ВИНАГИ СА ЕДНИ И СЪщИ ДВУЛИЧНИЦИ.СВИКНАЛИ ДА СЕ ОПЛАКВАТ,НЯКОИ ДА ГИ СЪЖАЛЯВА,НЯКОИ ДА ГИ УСПОКОЯВА ВАЖНО Е ДА ИМА КОЙ ДА ПОДЪРЖА СОБСТВЕНОТО ИМ ЕГО.КОГАТО НА СЪщИТЕ ТЕЯ МЪЖЕ СЪПРУГАТА ИМ КАЖЕ ЧЕ СА НЕщАСТНИЦИ И НЕ ГИ ИСКА В ЖИВОТА СИ ТЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ПЪЛЗЯТ И ДА МОЛЯТ ДА НЕ ГИ ОСТАВЯТ. ЕДИН ИСТИНСКИ МЪЖ МОЖЕ ДА КАЖЕ НА ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СЪПРУГА ИЛИ ПРИЯТЕЛКА КАКВО ИСКА , КАКВО ГО ВЪЛНУВА, ДА СЕДНЕ И ДА ГОВОРИ ЗА ВСИЧКО БЕЗ ПРИТЕСНЕНИЕ ЗА ВСЯКАКВИ ПРОБЛЕМИ И ДА ГИ РЕШВАТ ЗАЕДНО. ЕДИН ДВУЛИЧНИК И СТРАХЛИВЕЦ ОБАЧЕ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДОРИ ДА СЕДНЕ САМ И ДА СИ ДАДЕ СМЕТКА КОЛКО ХОРА НАРАНЯВА; ЖЕНА, ДЕЦА, ЛюБОВНИЦА . ВСИЧКИ.ТАКИВА ХОРА НЕ УВАЖАВАТ ДОРИ СЕБЕ СИ ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ДРУГ.А АВТОРКАТА НА ИЗПОВДТА Е ТОЧНО ТАКЪВ ЧОВЕК КАТО МЪЖЕТЕ С КОЙТО ПРЕСПИВА.ЗА ТАКИВА ХОРА НЯМА ЦЕННОСТИ.НЯМА СЕМЕИСТВО,НЯМА ДЕЦА . ВАЖНОТО Е УДОВОЛСТВИЕТО ЗА МИГА И ТОЛКОВА.ДАНО ДА СА щАСТЛИВИ ОТ ЖИВОТА щОМ ТОЛКОВА МАЛКО ИМ СТИГА. НЕМИСЛЯ ЧЕ ЧОВЕК Е ДОШЪЛ НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ЗАДОВОЛЯВА САМО ЖИВОТИНСКИТЕ ИМ СТРАСТИ.

15.   Здравейте и от мен..Аз също съм семейна със две деца и имам връзка със семеен мъж доста по голям от мен и без деца..И двамата много се обичаме и желаем и гледаме всяка една свободна минута да сме заедно, естествено тайно..Но ние никога не сме наранявали нашите половинки, защото въпреки страста помежду ни се стараем и семействата ни да са доволни.Не виждам нищо лошо във една такава отморяваща връзка, която ти помага да си щастлив и със семейството си и извън него..

16.   Номер 8... историята ти звучи много заплетена, не знам как издържаш в това положение... някои казват ще издържа или аз или другата... . накрая ми се струва че не остава нищо между никой... тъжна работа. изпитвала съм изневярата и е ужасно... на мен най-трудно ми е да продължа да искам мъжа ми сексуално.. просто всеки път като си помисля че е бил с друга и то сега, вчера, преди малко... ми иде да го... . Ако ти си тръгнеш какво ще направи?

17.   Здравейте и от мен! И аз имам връзка със женен мъж. На 24 години съм, той е на 32. Ожени се съвсем скоро - няма и година от брака му, а нашата връзка започна три седмици след самата сватба, седмица след като се върнаха от медения си месец.
До този човек ме задържа не само сексуална тръпка или любовно увлечение, а една много силна приятелска и топла обич. Дори в момента обсъждаме варианта да спрем да се виждаме тайно за секс, рискувайки семейството му да пострада, но никога не сме си говорили за това, че ще се разделим. Обичта те кара да искаш другия да е щастлив и обичаш по някакъв начин дори жената, която обича до себе си като съпруга.

До съпругите, които са писали или ще пишат коментари. Усеща ли се? Наистина ли го има онова интуитивно знание, че Той кръшка. Не съм изпитвала изневяра - от която и да е от страните. Не съм ревнива и най-вероятно няма да ме заболи от обида. За мен е нещо съвсем нормално това, че хората се срещат, обикват, разделят... Защо да има наранени? Като има прозрачност в отношенията всичко се нарежда и никак не е тежко.

До онези, които казват "хей, момиче осъзнай се" Той си е добре, на него му е лесно, а твоят живот, какво ще правиш след 5 години - ще си си сама. А всъщност има ли лошо в това да поискаш такъв живот ако ти носи радост? Мнго сте ми странни с подобни нравоучения и парадиране на ценности.

Нека зададем правилните въпроси.

Защо се случва изневярата? Защо се опитваме да задържим мъжа до себе си на всяка цена? Защо при евентуален развод трябва да се озлобяваме - вземи му всичко? Защо жената, която обича мъжа ви и не иска нищо от него и така по никакъв начин не ощетява вашят изграден навик на живот непременно трябва да се отстрани? Защо се настървявате срещу нея - тя е пожелала да обича. Лошо ли е? Защо живеете до човек, до когото се чувствате самотни, нещастни или предадени? Защо сами настоявате това да продължава... а после той мръсникът е виновен - да ми беше казал, че иска да се разделим, а не да ме лъже. И как да каже? Вие спокойно ли ще го приемете?

Към онзи коментар, в който имаше нещо за сродната душа. А ако сродната ти душа не е твоят съпруг, а онова момче в кафенето срещу вас, който е сгоден, женен, зает с деца. Има ли значение за истинската същност на любовта социалния статус?

Хайде стига със средновековните мисли и зомбирането, става ли? Всеки живее по определен начин. Аз не бих страдала, както страда в момента съпругата на моя приятел, защото съм почти убедена, че тя знае за мен. Аз съм щастлива от това, че обичам без условия, без егоизъм и без мания за притежания.

Защо любовниците твърдят, че на мъжете, с които са в брака не им върви? Защото са прави. Но не брака не върви - той явно върви щом не се разтрогва. Бракът обаче е институция, нещо изградено от човека, представя го в обществото, има своите привилегии на институция. Бракът им върви - не върви връзката между съпрузите. Нещо не е изяснено, нещо липсва, може би е решимо, решава се с трети човек, може би е преодолимо, може би - случаите са различни. Но навик е на обидените съпруги да търсят вината не в себе си и в собствените си взаимоотношения със съпруга си, а в третото лице, което видите ли сто на сто му е направила магия или е долна курва дето се предлага на веки.

Нека започнем да мислим правилно за себе си, а?

Относно авторката. Животът е кратък. Толкова е кратък, че може утре да свърши. Живей пълноценно и изпълнена с радост. Ако връзката ти тежи - откажи се от нея. Ако можеш да я трансформираш в нещо, което няма да ти тежи - направи го. Ако не ти тежи - изживей я с цялата си душа. И не слушай онези, които ти казват, че след 5 години не знам си какво щяло да стане. Ти си СВОБОДЕН човек, дори да се омъжиш след време за този мъж ти си оставаш СВОБОДЕН човек, който може и има правото да избира живота си. Защото сигурна съм ако утре те срещне по-голяма любов, то няма да я отминеш, защото ще разсърдиш приятеля си, нали?!

И нЯМА вина! Не и в любовницата - повярвайте ми - няма го това чувство. Не защото сме безчувствени, а защото знаем как да обичаме без да притежаваме. Разбира се, че има и щастливи семейни съжителства, в които съпругите също знаят как да го правят. Да се говори под общ знаменател за всички така или иначе винаги е било безполезно.

Успех на всички и опознавайте себе си!

19.   Ха,ха, номер 17 наистина ме разсмя с инфантилността си. Понеже е скрита нейната любов, намерила си отдушник:)))
Дали знае съпругата му? Ти вече щеше да знаеш по него. Спокоен ли е, значи не знае.
Ех,как ги обичат такива самоотвержени...Що да не "ударим" нещо навънка:))) Като нещо му куца в семейството, защо не се разведе и да заживеете свободни и ти да го чакаш, свободно знаеща, че е с друга?:))) Любов ли е това? Не! Още не си срещнала истинската любов. "Обичаш" един лъжец. А може и да е крадец, убиец? До къде са смелостта му и моралните задръжки?

20.   17 до 18

Не искам да я боли, аз съм крайно положителен човек и не искам да причинявам болка. Ако исках да разбере, за да я заболи, щях да намеря начин да го направя досега, нали? Не, наистина, аз не мисля за нея като нещо различно от това, че е част на човека, когото обичам.

А относно сватбата... хм... питах го! Оичам прозрачните отношения. Ние имахме връзка преди сватбата им, но... е, наложи се те да се оженят, ние се разделихме. Когато се видяхме после... любовта не се спира с разума, нито с мъдростите на оществото, нито със забраните на морала, нали.

Радвам се за теб, че си от онези умни хора, които знаят, че вината са собствените ни взаимоотношения с другия (било съпруг, приятел, родител и т. н. ) не се търси извън тези взаимоотношения.
Имаш моите адмирации за това.

Ядосва ме единствено, когато някой започне да сипе морал. Той е такъв и такъв, той си му е добре така, ти, ти си оправи живота, той си оправи неговия, нали? И е такива подобни щуротии. Пък аз си мисля - аз съм млада, привлекателна и умна жена, която продължава да работи, да учи, да се запознава с нови хора, да излиза с приятели. Любовницата е мрачното, затворено в самота и очакване същество, ако избере да бъде такава. Но ако избере да обича - наистина не виждам какъв е проблема да не си изживее историята.

21.   Много интересно, номер 17, 18, 19... . не бях писала тук, не бих искала да заемам и страна, но като чета тук - струва ми се (като трети и обективен човек), че точно номер 17 (любовницата! ) специално тук е доста образована, успяла и щастлива млада дама, докато опонентките й изобщо не могат да й стъпят и на малкото пръстче с примитивния си начин да „дискутират„. Дайте на когото и да е да прочете коментарите ви и би потвърдил моето мнение.
Иначе, според мен 17. съвсем добре е обмислила ситуацията си. Не случайно дори църквата ни дава т. н. свободна воля, за да освободи Бог от отговорността за неудачите в живота ни, в света.
Подобно на Достоевски и аз вярвам, че интелигентният, образованият е повече от простият, престъпникът и неудачникът, но за съжаление и неговата отговорност е по-голяма, но и може да я носи -тоест, позволено му е повече от на последният аналфабет и селяк.
Едно е да си някоя елементарна манекенка и да чукнеш някой Митко П., да получиш подаръче и да си свиркаш, друго е да си като 17. Тя съвсем съзнателно живее живота си и му се наслаждава, решила е значи и за връзката си. Това е много тежка позиция, защото един ден, когато драмата започне (а това ще стане) жените като 17 няма да могат да обвинят никого, а ще поемат вината за проваления си и самотен живот върху плещите си.
Възхищавам се на 17, на интелекта й и смелостта й, но знам, че ще страда и тя ще трябва да изпие чашата с горчилката на тази любов до дъно. Двамата в брака ще раждат дечица, ще градят материално и социално благополучие, докато 17 ще гради може би единствено и само кариерата си и й пожелавам да стане истинска работохоличка.
Виждам, че си начетена жена, номер 17, има много книги на пазара (предимно на английски) за любовниците. Тези „фам фатал„ са управлявали дори държави (мадам Помпадур), заемат ключови постове (редакторката на Космополтък Великобритания)... работи в тази посока, за да може и ти да изградиш нещо. Права си, животът е кратък, но той е и непредсказуем - времето тече бързо, може да се събудиш като самотна баба, да живееш до 90... гледай да се издигаш професионално напук на завистниците. Парите и кариерата ще ти дадат обществено положение и свобода, за които съпругите могат да мечтаят.
Успех, не одобрявам начина ти на живот, обаче обожавам начетени и интелигентни хора, каквито за жалост твоите опонентки не са!

Мари

22.   Мари и аз и се възхищавам! :Д Има едно предаване за един многоженец. Препоръчвам го на 17, а и на теб, след като видяхме разсъжденията ти и в друга тема. ;)

23.   от 17 до 21

Здравей, Мари! Ще започна от последното ти изречение. Преди да обикна този мъж, аз не само заклеймявах жени като мен, за мен те бяха изтривалките на обществото. Зает мъж (връзка, годеж, брак) за мен беше забранен мъж. Толкова свободни мъже защо се бутат моите приятелки (които са ми споделяли) в чужди отношения? бяха ми смешни дори, докато не минах от тази страна и докато не видях за какво иде реч. Урокът е тежък, променяш възгледите си, извисяваш се над това да съдиш. Но някои уроци са такива.

Моите" опонентки" , както ги наричаш са просто неотворили своите души същества, които се ръководят по общите формули на морала.

Относно това, че ще страдам. Знаеш ли -страдах, много при това страдах. С този мъж си правехме планове за бъдещето, имахме сходни интереси, беше се породило едно много здраво приятелство, стъпило на доверие и уважение, после разцъфна нежността, грижата, тревогата. Дори си бяхме измислили имена на децата - помня, че често спорехме за това. Оставаше той да се раздели с приятелката си, но изчакваше подходящ момент. А той така и не идваше - тя или беше заминала за няколко дни, или майка й беше болна. Когато разбра за нас (той си призна, че два от дълго време се" сваляме" , а от месец имаме и сексуална връзка) тя каза, че той не може да я остави, защото е бременна. :) Филм! ! !
Разделихме се, изгубихме се един за друг, наложихме си пълна дистанция, но ела спри мислите вечер и забързания ритъм на сърцето, когато си спомниш някоя закачка? ! Не, хора, това не се спира...

Та страдание ли? Преживях го! Беше толкова силно, че едва дишах от болка. Който не е гледал отстрани, скрит в ъгъла, как съществото, което се жени за друга, не може никога да разбере тази болка. Нито може да разбере тази любов, която те кара през сълзи да шепнеш:" Грижи се за него, грижи се за него, така както аз щях да го направя. Не го нарянявай, не го карай да се чувства самотен, тъжен.. Обичай го много! "

Но тази жестока болка е път към теб самия. А като се намушкаш в себе си откриваш пътища и въпроси. :)
Сега няма как да бъда нещастна, защото знам какво е страданието. Душата ни не страда, тя е светла, силна и радостта е нещото, което я развива. Аз обичам, способна съм на едно разтърсващо чувство и малко даже си позволявам да се гордея с това. :) А колкото до интелигентността - благодаря, че си забелязала това.

И нещо, за което имаш искрените ми поздрави.
Животът е непредсказуем! Утре може и да загина, утре може да срещна някой, до когото ще поискам да остана в живота си и да изградя семейство, утре може да замина някъде, утре, утре могат да се случат хиляди неща... ето защо живея днес. Живея, така както ми се живее, пълна съм с обич и радост и вярвам, че това ще засади добри семена, които утре да пожъна.

Следвам яростно кариерата си, но не съм работохолик, защото попрището, в което съм избрала да се развивам отрича работохолизма и го зачислява като нещо крайно ненужно и вредно.

Благодаря за коментара ти, Мари! Ще ми бъде интересно да поговорим и за други неща или пък по темата. Обичам да общувам с най-различни хора. Мисля че много скоро с теб ще настъпят едни красиви донастройки, които ще пречистят душата си... а когато светът разкрие цветовете си пред теб е един невероятен момент!
Поздрави!

24.   номер 22, знаеш ли, обожавам да живея в големи градове, защото не ме интересува животът на другите, моят също си е моя лична работа - имаше пък една песен „Кой каквото прави, за себе си го прави„.
Не искам да обсъждам начинът на живот на 17, но и с просто око се вижда, че дамата е много образована и интелигентна. Например, ако тя ми препоръча да съм гледала някакво „предаване за един многоженец„, напълно съм сигурна, че би оточнила как се казва това „предаване„ и кога и къде да го гледам.
Има разлика между инетелектуалката и необразованата жена, не се сърдете, но е така.
Ще ги видите тези разлики в работата, в начина на общуване, в аргументацията. Не казвам, че едната е по-добра от другата, аз просто лично избягвам втората категория, защото от личен опит знам, че тя клони към крайности, клюкарстване, фалшив морализъм, завист, отмъстителност и жестокост.
Аз не искам да вземам страна - нека всеки да си живее както иска, само че не мога да скрия пристрастието си към образованите и интелигентни хора, независимо от личния им живот - щом не ми вреди на мен, какво ме интересува?
Изразявала съм до сега последователно ненавист единствено към женените МЪЖЕ, които се подиграват с жените и ако тук това беше темата, нямаше да спестя лют коментар. Не че са направили на мен нещо, но съм по женски солидарна и съм на мнението, че жените трябва повече да се подкрепяме, вместо да се ядем една друга и да си пречим в живота.

Мари

25.   от 17 до 19

Привет! Не виждам инфантилност в коментара си! По-скоро недостатъчна подреденост на съжденеието, но какво пък :)
Обичам един лъжец - добре! А кой е казал, че лъжците не трябва да се обичат? И кой е казал, че убийците не трябва да се обичат? Нека попитаме майките им дали ги обичат. Всеки има нужда от обич, а ако успееш да приемеш човека отсреща с неговите недостатъчци и предимства, мисля спокойно можем да го наречем дори" истинска любов"

Питам дали знае жена му, защото аз мисля, че знае - интуитивно, но той казва, че това не е така! Просто искам да действам със стъпка напред и да избегна някакви грозни сблъсъци, които ще бъдат крайно ненужни никому.
Та какво казваш за спокойствието? Не, не е спокоен! Но и тя е адски подозрителна и" го държи изкъсо" - тяхна си работа.

Преди не мога да крия, исках да ги разделя, исках си го за мен и толкова. Ето това беше инфантилно. Сега ясно осъзнавам, че не желая да бъда причина за подобно нещо. Когато двама се разделят, то нека се разделят, защото и двамата са разбрали, че не са щастливи заедно. Когато причината е трето лице, то кой от всички ще си е научил урока?

Отворете душите си, дами! Там има много забавни и интересни истини, до които, след като стигнете ще бъдете далеч по-щастливи!

26.   до 17 - хич не ми е жал за теб. В този живот съжалявам само бедните духом, останалите прости, поради независещи от тях причини, инелектуално изостаналите, психично болните, бедните духом, закостенелите, фалшивите моралисти, нещастниците, изобщо нищожните и ограничени духом и умствено хорица
... . а ти не си такава

Какво мога да ти кажа, в живота си гледам да се събирам с хора като теб, защото с тях говорим на сходен език. Възпитана съм да не дискреминирам хората и така бях допуснала много от горната категория в живота си, които от завист и простотия много ми навредиха.
За съжаление такива като теб и мен ги привличаме, както медът привлича мухите. Като си се отклонила СЪЗНАТЕЛНО от гибсираната им норма за поведение, ти си направо за тях поредната жертва. Същото правят и със съпругите, които избират да не се развеждат, въпреки изневерите на мъжа си, с изневерниците изобщо, с хомосексуалните... . изобщо с хората, които са имали „нещастието„ да разбият рамките им.
Харесва ми не начинът ти на живот - според мен любовтта ти е слабост, която ще те яде в сърцето дълго време, но ми харесва начинът, по който ти гледаш на нещата, харесва ми как си се аранжирала - не се тровиш с омраза към съпругата или мъжа.
Моята лична позиция е, ще позволя да се намеся все пак, защото сме онлайн, ако ми беше приятелка -
щях да замълча - според мен съпругата в случая по някакъв абсурден номер на съдбата е „втората„ - тя е слабата в триъгълника, която провокира закрилничеството на мъжа. Това е голямата й сила спрямо теб, иначе не вярвам да е по-хубава или по-интелигентна, просто като силна и амбициозна интелектуалка не си лъжица за всяка уста и мъжлето явно е намерило у нея обект на закрилническите си чувства. Странно е, защото обикновено, според мен, именно съпругата е силната, а у любовницата мъжете търсят жена, която да закрилят.
Не ми харесва лично и това, че са се оженили заради нейната бременност - много нещастен опит да задържиш мъж, който аз лично отхвърлям, защото се смятам за достатачно ценна, за да търся такава кука за мъж.
Не знам, 17 - ако това беше казино, бих заложила 1000 лв., че ще страдаш отново, както си страдала. Временно е решението на проблема. Ако беше по-просто скроен човек, нямаше да страдаш толкова, боя се обаче, че точно интелигентността ти и склонността ти да анализираш философски, да поемаш отговорност, ще ти изиграят лоша шега и ти и само ти ще бъдеш потърпевшата.
При твоя случай има и още нещо много интересно - обикновено при подобни връзки първо идва бракът, после изборът „тя или тя„ ex post, при теб изборът е бил ex ante т. е. преди да влезнеш в ролята си на любовница! ! ! той вече е имал възможност да избира между двете ви и е направил избора си! ! !
Ако е искал теб, умната, амбициозната и силната, нямаше да се хване на жалките извинения и жалките кукички на сегашната си съпруга - той е искал именно такава съпруга, скъпа - слабичка, примирена, жена, която да живее в неговата сянка, да му бъде добра домакиня и майка на децата му.
Ти явно не си била за него таква. Не си мисли, че той е нямал право на избор - имал е и то какъв!

Мари

27.   Благодаря за личната намеса!
Първо по темата за страданието. Ние сме същества от енергия, приели материален облик, за да вървим през света и да събираме опитности, които да развиват истинската ни същност. А енергията не страда, не се съмнява, не мрази, не се обвинява - тя просто Е! Тази енергия е енергията на Любовта, която има безкрайно силна съзидателна мощ.

Това с казиното беше добро изказване!

Сега малко да посподлям. Аз не очаквам нищо, разбираш ли? Не очаквам той винаги да ме обича, не очаквам да се грижи за мен, не очаквам да се разведе, не очаквам да се оженим. Той направи своя си избор. Направи го не със сърцето си, а именно в тона на онази рамка - Страх, какво ще кажат хората..знаеш как е. Детето е само "маската". Да, тя е слаба жена и да тя страда и да, той не е щастлив и да, тя не е щастлива. Но това те трябва да разберат за себе си, аз само го усещам!

Та за избора... Той направи своя избор - правилен, неправилен - това няма значение. Той е бил необходим, за да се научи душата му на нещо. Аз след това имах своето право на избор - да се върна или да продължавам да се държа "настрани" и да ми липсва. Към днешна дата съм единствено с него, най-вероятно скоро ще поискам връзка, която да запълва самотата и ще пристъпя смело към нея. Тогава пак той ще има право на избор и т.н. Ние правим ежедневно своите избори.

Не зная дали би ти допаднала, но мисля, че ще ти бъде интересно дасе запознаеш със "Седемте духовни закона на успеха" от Дийпак Чопра.
Чакай ще ти оставя и линк
http://pims.ucoz.net/load/knigi/okultizm/5-1-0-180
Тук има форма за сваляне...но и в Google има доста неща, които намира търсачката!

А за да не разводняваме темата
za_nepoznati@abv.bg

28.   Мари, аз съм 22. Нарочно не казах името(колко съм неинтелигентна :Д), но добре. Превели са го" Многоженецът" . Ако се интересуваш можеш да го погледнеш. Казах го във връзка с нещо, което е написала 17 :" ... обичаш по някакъв начин дори жената, която обича до себе си като съпруга." . Във въпросното предаване, съпругите споделяха как държат една на друга, та даже са се избирали. Не зная каква е 17, но каквато и да е, според мен греши. Това е от мен. :)

29.   до 28...благодаря, сега се сетих, че този филм съм му виждала описанието преди месеци, на мен превод не ми трябва, но просто не ми допадна - поредният американски бълвоч за разтоварване. Аз не си въобразявам, че такива филми са направени, за да ни разкриват реалността, а напротив- за да ни развлекат и откъснат от нея. Признавам си, че гладам такива филми, даже в момента върви Хаус, но не ги взимам на сериозно.
До 17. - ще ти пиша!

Това от мен, аз казах (прекалено казах) даже какво мисля

това от мен, няма да ви отегчавам повече

Мари

32.   Гледам как здраво сте оплюли № 17. Разбира се доста внимателно сте подбирали и изразите си, защото правилно сте усетили, че е доста интелигентна жена. Пропуснали сте обаче нещо много важно! Една истина, която тя казва и която ще си позволя да повторя с нейните думи: "... Бракът им върви - не върви връзката между съпрузите. Нещо не е изяснено, нещо липсва, може би е решимо, решава се с трети човек, може би е преодолимо, може би - случаите са различни. Но навик е на обидените съпруги да търсят вината не в себе си и в собствените си взаимоотношения със съпруга си, а в третото лице, което видите ли сто на сто му е направила магия или е долна курва дето се предлага на веки. "
За всички, които не одобрявате тази жена и на които връзките със съпрузите не вървят. Имате две възможности:
1. Изяснявате какъв (къде) е проблема и правите опит да го решите. Ако се получи печелите втори шанс (не го изпускайте). В противен случай отново печелите, въпреки че може и да не ви се вярва (в този случай ще се наложи да понесете емоции с отрицателен знак - няма обаче правило, че в живота ще ни се случват само хубави неща).
2. Ставате нервна, злобна, заядлива и самосъжаляваща се жена, на която всички други (любовница, съпруг... ) са й виновни.
Скъпи дами. Проумейте, че голяма част от мъжете няма да търсят връзка извън семейството, ако нещо не ги кара. В много малко случаи това е тяхната природа, колкото и да не ви се вярва. ЛЮБОВНИЦАТА Е СЛЕДСТВИЕ, А НЕ ПРИЧИНА. Не го забравяйте! Успех!
Мъж на 40

33.   Мъж на 40, не одобрявам нито мъжете, нито жените, които изневеряват, както и любовниците им. Нямам си никакви такива проблеми в личен план. ;) Не само злобни, както ти се изразяваш, съпруги не одобряват тези неща. Струваш ми се много лицемерен, защото тук не става въпрос за пол, а за изневярата по принцип. Ако половете в конкретната ситуация бяха разменени, нямаше толкова да защитаваш 17.

34.   №33, едно е да "не одобряваш", а съвсем друго е ти да попаднеш в ситуацията, която не одобряваш! Въпросът е от там - нататък какво правим? Не се мисли за застрахован/а! Никой не е... Сигурно е, че ако ти се случи на тебе, съвсем ще промениш вижданията и разбиранията си.

Разгледай по-внимателно сайта - изобщо не са рядкост истории които започват в стил: "Никога не бях предполагал/а, че ще се забъркам в такава връзка. Ако някой ми беше казал преди година, че това ще ми се случи, бих му се изсмял/а в лицето - изобщо не одобрявах и строго осъждах такива постъпки... " и т. н.

Хора, бъдете по-толерантни към инакомислещите и към инако-преживяващите, че утре можете да се окажете на тяхно място, колкото и абсурдно да ви звучи това днес.

35.   № 32 съм. Пропуснал съм да поясня, че всичко казано от мен важи с пълна сила и в обратния случай. В случая съм си позволил да говоря за жените, тъй като автора е жена, № 17 също доколкото виждам. А и повечето от атакуващите ги също.
Надявам се пояснението да е достатъчно. И все пак нека не забравяме, за какво става дума тук. Проблема не е в любовниците били те мъже или жени. Както казах вече те са следствие, а не причина. Проблема е във връзката, която поражда нужда от трети човек. А както знаем всяка възникнала нужда рано или късно се задоволява. Независимо от това дали някой я одобрява или не. Следователно, ако искате да направите нещо смислено, открийте причините, пораждащи подобни нужди и ги премахнете. Да атакувете следствията, да недоволствате от тях, да се самосъжалявате и т. н. и т. н. е най-малкото глупаво и безплодно.

37.   Ах, писали сме с господина едновременно:)))
В една връзка винаги липсва нещо. Аз идеална не съм виждала.
Въпросът е, какво е направил търсещият навън, преди да потърси? За това не виждам и дума, а винаги прехвърляне отговорността на здравата глава. Мдаа, най-често е така, затова има толкова много разводи "поради търсене нещо навън". А психологията на влюбването отдавна е обяснена - започваш да изтъкваш само положителните черти на увлечението и само отрицателните на старата връзка. Докато дойде "пробуждането".
И господинът да се самозаблуждава, че у дома му ще търсят причината в следствието. Ако е така, да се радва, че част от неговата вина се пренася на ненужно място и енегренията е пренасочена не където трябва. Цялата енергия трябва да е за шута към Вас, защото сам нямате смелостта да си вдигнете задника от Вашата връзка, а се криете като някое мекотело и си редите мантри за Ваше успокоенеие. Да, и Вашата половинка не е идеална, но и Вие не сте принцът на белия кон.
Най-честата причина за мъжката изневяра е не толкова влюбването, а това, че пред половинката си той се усеща като разголен - с всичките си недостатъци. Нуждата в нечии очи да е идеалният мъжага е главният двигател. Е, това няма как да е, след като е пръднал под завивките... или по-красиво:"какво радостно има да се возя с децата и съпругата в новата кола, като може да се поперча пред някоя "чувствителна".
Докато при женската изневяра е чувсвтото да си обичана. Независимо коя как си го представя.

38.   От № 32 или господина, с който № 37 е писала едновременно. Не разбирам неприязнеността (меко казано), с която говорите по мой адрес. Доколкото си спомням ТУК коментираме споделеното от авторката, а не моята история, или Вашата. Защо авторката не е споделила усилията си да запази връзката си не знам и не мога да отговарям за това.
Кое обаче Ви кара да говорите, без да знаете каквото и да било за мен не мога да си обясня. Откровено казано и не искам.
Кое Ви дава основание да смятате, че някой иска или трябва да ми бие шута? Във всеки случай не съм аз. Въпреки пълната липса на информация Вие ме коментирате и анализирате. Без база данни обаче всеки анализ е обречен най-малкото да бъде неточен!
Накрая нека все пак Ви разкрия нещо за себе си. Наистина не съм принц и нямам нито бял, нито какъвто и да е друг кон. Освен това не ми е нужно и да се перча пред някого.
Що се отнася до половинката ми, ще трябва да Ви разочаровам. Такава отдавна няма. И причината е, че противно на изказаното от Вас мнение, имах смелостта да си вдигна задника от нашата връзка. И ако може, бъдете така любезна да не ме обвинявате сега какъв голям мръсник съм понеже съм оставил жена си. Все пак най-малкото Вие не знаете причините!
А с последното си изречение май опитвате да дадете оправдание на женската изневяра. Ако не съм Ви разбрал правилно, надявам се да ме извините. Ако съм прав обаче, ще се радвам да обясните наличието на този двоен стандарт във една връзка.

39.   От 37: Не знам, дали забелязвате, че липсва пост 36. Той е този, когато сме писали заедно. Поради липсата му, (може да не се е харесала на цензурата), се явяват и някои недомислия. А с първия си пост Вие недвусмислено обяснявате само една наглед ситуация за последствията на сюрпризираната половинка(визирахте женския пол). Аз посочих друга, базирайки се на житейски опит.
Много благородно от Ваша страна, че сте се разделили с половинката си, преди да търсите тайно друга, неудовлетворен от съвместния ви живот. От първия Ви пост човек остава с обратното впечатление - едва ли не емпиричен подход към този така разширен в обществото ни проблем за ъгълниците. Изчела съм много мнения в нета за тях. Нямам двиен стандарт, а наблюдения за различията във водещото при двата пола изневеряващи. Но съм открила една обща грешка - никой не търси вината в себе си. Най-голяма е вината на този, на когото изневеряват - че се е предоверил на човека до себе си, по-малка е вината на изневеряващия - че няма смелост за раздяла и за откровен разговор с човека, с когото делят радости и болки, а най-малка е вината на третите, четвъртите... ен-тите на брой в ъгълниците - те толкова искат от живота - ако.. докато "любимият" ги поиска. Подли души носят тези, които изневеряват и упорито си стоят в семейни отношения с половинките.
Нали няма да ме обвините, че имам критерии за човешките взаимоотношения, от които мога да определя кой считам за истински приятел, кой за истински бизнес партньор, кой за семеен партньор. Животът е твърде кратък за пропиляване в лицемерие и фалшиво приятелство.

40.   аз съм била в две различни позиции имах връзка докато бях омъжена и имах връзка с женен когато бях свободна:)) бих казала отностно коментара на авторката, че нормалното поведение на един човек независимо от пола би било да се раздели с въпросната половинка, с която не върви всичко останало са оправдания:)))) да забравих за оправданията с децата ами така е в България 90% обичат да се крият зад децата защото така е по удобно и избягват вземането на решение но забравят че точно по този начин вървят срещу децата:))))) защо един от вас трудновземащите решения не станете по отговорни и не помислите наистина за децата... защо не се сетите че тези деца ще създадат същите нещастни семейства като вашето... човек се ражда като чиста дъска върху която опитът пише, а познанието е опитно ---- Джон Лок--------- Едно дете е чистата дъска а родителите познанието и какво познание ще напишете върху тази чиста дъска.... как ще изградите този пластелин и ще създадете от него силен и здравомислещ човек:)))))
Няма начин да стане докато се криете и така те ще си мислят че това е семейството давама нещастни родители... А втория вариант свободна с женен е трудноприемлив поради простата простата причина че жененият си е намерил кошче за душевни отпадъци и жена която да се съобразява с него в точното време и на точното място без да си дава сметка че тази жена или това момиче са свободни и ако той си харесва семейството е желателно да не дава напразни надежди на отсрещния а ако е решил да си дави мъката по нещстното семейство е по добре да вземе решение но това за българина е трудно :)))))) имаме егоизъм... и това се отнася за всички изоставени ----- безразборния секс е най добрия антидепресант :))))

41.   Първият ми мъж в живота беше женен, но скри от мен, за да не го оставя, защото много добре знаеше, че няма да му дам да ме пипне ако знам нещо такова. Чак след като спечели любовта ми, реши да си признае лъжата. Да не говоря. че женичката му е знаела през цялото време за мен, но си е траела, за да не я остави. По едно време тя започна да ме тормози по телефона през нощите и да ме обижда, вместо да се опита да поговори с мен ми се подиграваше и се смееше, заради което доста я намразих, защото ако ми беше казала от самото начало, нямаше да загубя толкова време да му вярвам, че е свободен мъж, а после като видя, че той не се отказва от мен и реши да прави панаири, за което тя си е виновна, но както и да е. Споделям това, защото не боли толкова от несподелени чувства, колкото от лъжата и това, че си живял в измислен свят, нереален при това години. Женените мъже никога не се отказват от нищо, на тях така им е удобно с прислужница вкъщи и любовница за развлечение. Истината е, че такива мъже обичат само себе си и заслужават да бъдат оставени и от жените си и от любовниците си.

42.   От 32 до 37. Възможно е да са се получили споменатите от Вас недомислия. Напълно нормално е да коментирам една ситуация и това е тази на авторката. Ако искате да коментираме друга подобна, бихте могле да пуснете тема. В противен случай нещята сякаш се размиват и започва скачане от тема в тема, докато накрая същността се губи. Поне така мисля.
Освен това искам да Ви уверя, че постъпката ми далеч не е предизвикана от благородни мотиви. Аз съм изключително прагматичен човек и действията ми се определят от това дали нещо е практично или не. След като във връзката ми липсва нещо важно, абсолютно безмислено е тя да бъде продължавана. Пълна загуба на време, вложени усилия и каквото още се сетите.
Що се касае до емпиричния подход, който споменавате, трябва да знаете, че отдавна съм се убедил, че той е най-слабо приложим към разискваната материя (на ъгълниците). Водещото при двата пола може да е различно, но и във всеки конкретен случай при всеки един от тях е различно. И съвсем не е задължително да е желанието да бъде обичана, както твърдите Вие. Примери колкото искате, само се огледайте.
Относно вината. Не се нагърбвам да давам преценка чия вина е най-голяма. Все пак, за да се случи нещо причината никога не е само една, нали? Без да защитавам тезата, за най-голямата вина на лъгания, обаче ще опитам да дам едно възможно обяснение за нея. В този случай може да се разсъждава по следния начин. След като н даден човек партньорът му е изневерил, той сам си е виновен, защото не е преценил правилно човека срещу себе си. Има логика, нали?
Както виждате, ако човек реши и има малко акъл в главата може да оправдае почти всичко. Всеки случай соред мен обаче е индивидуален и трябва да се разглежда като такъв, без да се правят обобщения само върху него за останалите подобни случаи.
Далеч съм от каквито и да било обвинения към Вас. Вие сте жив човек и като такъв имате право на всичко човешко :) И на критерии, и на грешки, и на пристрастия, и на неприязън и на каквото още се сетите. Бих си позволил единствено да Ви препоръчам, да не бързате с обобщенията.
А с мнението Ви за живота ще си позволя да ен се съглася. Той е достатъчно дълъг, за да позволи да направим всичко, което искаме. Толкова е дълъг, че дори да сбъркаме някъде (и о няколко пъти), осстава време и да се поправим.
Желая Ви късмет

43.   номер 8, ако сте толкова добри съпруги, мъжете ви нямаше да си търсят..явно не им давате всичко на мъжете, любовниците не са виновни

44.   правилно номер 43... ето аз на мъжът до мен като му давам всичко не си търси нищо странично :))))))) и се търсим постоянно или той мен или аз него... понякога за повишаване на настроението си пишем SMS-и докато сме на работа... явно добре сме възприемали и двамата при първия си опит и сега при втория сме успели:)))))

45.   Хубави коментари! И "за", и "против". Отворих темата, защото съм една от ВАС. И от ВАС. Имам 17-годишен брак. На 3-тата или 4-тата година от брака осъзнах, че не съм била "избраницата на сърцето", а някакъв компромисен вариант. Обичах го много силно, за да си тръгна. Попитах се: Къде сгреших? Опитах да потърся всички отговори. Разговарях с него - отрече. Инициирах среща с "избраницата", семейна среща - нейният съпруг, моят, ние двете, децата. Просто усещаш магнетизма, който протича между тях. И усещаш, че си излишен. Не те боли, научаваш къде ти е мястото. По-късно последва друга, този път "любовница". Явно наложеното решение (поради мнението на родителите) за това за коя да се ожени (имал е избор - аз или първата) тежеше на съпруга ми. Започна да пие, да закъснява, компании... Станах работохоличка. Малко поумнях - реших, че нещата са стигнали своя край, трябва да се разделим и да не се измъчваме взаимно. И тогава той се оказа с разклатено здраве. Започнах да му съдействам и помагам с каквото мога, за да го закрепи. Все пак, казвах си, той има нужда от приятелско рамо. Мда, такава вече се чувствах - само негова приятелка. Сексът оредя и съвсем спря. А и не ми се правеше секс, ама изобщо. Опитвах се да туширам сантименталните си трепети с голяма доза сълзливи сапунени филмчета, в които Сандра Бълок се срещаше с любовта на живота си. Така случайно попаднах на реклама на сайт за запознанства. Естествено, това на мен не може да се случи. "Само ще се позабавлявам малко, малко разтуха от ежедневието. " В началото - изтъркани фрази, незапомнящи се лица... Но се усещаш желана. Дойде и тръпката за секс. Еднократен, без познанства, без ангажименти... Докато не попаднах на... На страхливец, който се опитва да ме убеди колко е страдащ с жена си, как съм единствената, но детето... Заради детето. И тогава познах мъката. Но това още не е всичко. Мъжът ми изведнъж се пробуди. Реши, че си иска семейството и пълноценен семеен живот. Иска, с цената на всичко. Дори ме заплаши с развод, за да се разтреперя от страх и да го обикна отново. Но това не става по заповед. Изгледах го добродушно и му отговорих: "Добре" Тогава той се уплаши и стана по-нисък от тревата.
Сега си задавам нови въпроси:
Защо е необходимо да крепим и съшиваме нещо, което се е отдавна износило? Това, че любовницата е виновна нито съм го поддържала, когато го обичах, нито го вярвам сега, когато сама съм в тази ситуация.
Защо, когато си в брачни отношения, нещата ти изглеждат досадни, а когато преминаваш границата, са привлекателни? Защото съм убедена, че ако, хипотетично, сме семейство с любовника ми, ще го доведем до същия край - изведнъж аз ще съзра недостатъците му, той - моите и... нещата няма да бъдат същите. Следователно, проблемът е в нашата поносимост, да избереш недостатъци, а не предимства. Всеки умее да живее с предимствата на партньора си, но колко могат да кажат, че понасят, и не само понасят, но и им допадат недостатъците му?
Приемаме брака за дълг? Ами тогава защо мрънкаме за обич и отношение? Приемаме брака за израз на любов? Тогава защо го натоварваме с отговорности и задължения?
Каквото и да приема, си оставам същата самотница. И знам, че това е само мое решение, затова не коментирам позицията на мъжете.

46.   На 43 години съм и имам приятелка, която е на 42, тя има връзка с мъж 16 години по- малък от нея. Опитвах се да и въздействам да го остави, казвах и че е прекалено млад, и че един ден той ще реши да има дом, семейство, деца... Е, нищо не постигнах, гласът ми си остана глас в пустиня. Осъждах я много остро, но тя все казваше, че докато не е семеен не разваля ничие семейство. Може би е права, но в един момент си зададох въпроса, "коя съм аз да я съдя? "! Всеки тръгнал да изневерява има някаква причина да го направи, но аз не можах да спра да я съдя и един ден... попаднах на мъж, който страшно много ми допадна. Аз съм семейна, той живее с друга, нямат брак, но са заедно. Не исках да се случва, гоних го, упреквах го, и него и себе си, не исках да наранявам никого, хиляди пъти се опитвах да сложа край. Все още нищо не се е случило помежду ни, но когато дойде момента, няма да мога да спра, нямам сили да го направя, а и не искам. Защо да не изживея нещо, което искам да изживея? Да, каквото има да се случи, ще се случи! Аз уважавам моя съпруг, но всичко спира до там... Другия? Дали ще ми даде това, което ми липсва? Кой знае? Само искам да ви кажа на всички-не съдете никого, не говорете за тези връзки и хората, които са се оплели в тях с лошо, защото никога не знаеш дали няма да се озовеш от другата страна, а именно, ти да бъдеш оплювания/та. Има една много вярна българска поговорка-ГОЛЯМ КАМЪК -ХВЪРЛИ, ГОЛЯМА ДУМА -НЕ КАЗВАЙ! Помислете и върху това. Ще се постараем да не нараняваме никого, но човек никога не знае, какво ще му поднесе живота. Съжалявам, че всичко това ми се случва, но е по-силно от мен, а вече нямам сили да се съпротивлявам, дано не правя най-голямата грешка в живота си...

47.   Много ми хареса коментара на 41. При мен беше същото. Каква ли помия не изля върху мене. Няма да позволя на никой мъж да ме лъже. И при тях нищо не върви, защото след помията той не я търпи, но живее с нея както той казва заради децата. Децата са му големи, но намира оправдание в тях.

48.   46, съдбата може да ни поднесе болест, смърт... , но избор пред дилема "аджеба обича ли ме този или онзи" не всеки би затормозил. Не мислете, че всички хора са толкова суетни, че да имат самочувствие зависи от погалване на егото им. Не съдя никого. Всеки си намира причина за оправдание на постъпките. А ако децата не ви обръщат внимание, спирате ли да ги обичате? Или това е нещо друго? Не е - пак са чувства, но тук прощаваме лесно. Търсите ли нещо извън връзката ви, защо изобщо стоите в нея? Колко по-просто и почтено е да си свободен и постоянно да си търсиш тръпка. Нали само това ви носи щастие. Но... деца такива хора не бива да гледат.

49.   А кои хора бива да гледат деца ? Ти да не си от социалните ?

50.   .... ''Но... деца такива хора не бива да гледат. ''...

Ха... Това беше голяма изцепка.
48, тук моралът ти дойде наистина в повечко!

парадоксалчу

51.   КЪМ АВТОРКАТА-Айде стига бе... при тях нещата не вървят, ама заради децата... Стига вече бе хора, стига сте замесвали тези деца.. стига с това клише-оправдание винаги са ви децата... Ако наистина не се разбират и не могат да живеят заедно ще се разделят. Децата пак ще са им деца. Ще се виждат и с майката и с таткото и сигурно ще живеят и те по-добре, вместо да гледат вкъщи сърдити физономии и да присъстват на скандали. Така че когато някой се оправдава с децата, /иначе семейния живот е ужас/, значи истинита е съвсем друга. Не мога да повярвам даже, че вие вярвате че заради децата ще търпят такъв живот. Само ви замазват очите с такива думи-вие любовниците да си мислите, че в семейстово нищо не върви-но уви не могат да се разделят.

52.   И какво искаш? Медал ли? Не се развеждаш, защото брака, дори и неефективен, дава известна сигурност. А ти, ти си една глупава тийнейджърка на средна възраст, която очаква да я похвалят за това, че спи с женен мъж...

53.   Любовници мислете добре преди да тръгнете с женен мъж! На моя лесния начин по който му падна първата доведе до втора, треть, и --пр, интернетни недоносчета! Всяка вечер празни приказки, в почивните по
8-9 часа скайп, от дума не чуваме, инатиме се, ще стане както той кажел и пр! После заразяване, боледуване месеци и после края дойде! Е, това е! Всичко се връща, ние предполагаме, а бог разполага с нас!

56.   ами то това може да се случи и да не е женен, та няма много смисъл това което си написала, по - добре да си се развела като си знаела че ти изневерява, интересно защо си търпяла.

57.   Не прави това, което не искаш да направят на теб! Тук има в сайта поне десетина коментара, как довчерашната любовница страда в ролята вече на съпруга! Взимаш мъж, който е изневерил на жена си, мислиш си, че ти си изключение, а ето, че и твоя ред идва! Интелигентната 17 е безподобна егоистка-крайно положителен човек? ! А този човек съвест има ли? Дали знаела жена му? А как няма да знае? SMS-и, чат, скайп, проведени разговори в GSM-а, май твърде много я подценяваш! Защо вие любовниците си мислите, че съпругите са идиотки! Отговор-защото са ви обърнали внимание заети мъже! А, защо са го направили-да чукнат нещо различно, да напомпят самочувствието си, да избият комплексите, ако са по-възрастни! А какво да кажат на влюбената и самавлюбена от този момент любовница-жена им не ги разбира, или не получават нещо в къщи т, е нещо в къщи им липсва и др глупости? ! И питам аз интелигентната 17 защо, като си толкова супер за него е с другата! А №15 иска щастие в къщи и любовник за отмора навън? ! Е, га си нахалството! Щастие, щастие навсякъде? ! Браво госпожо егоистке! И какво ще стане един ден-мъжът ти ще открие и до като се усетиш, ще видиш, че и на теб ти изневеряват! А, ако до сега не си усетила нищо чудно вече да се е случило! И последно-всички любовници тук пишат фермани колко са добри, как не искат да нараняват, колко добре постъпват и тем подобни глупости! Защо? ! Вие, като, че ли се оправдавате и искате одобрението на аудиторията и са намират глупачки тук да ви аплодират! А може и вие сами да си аплодирате! Или аплодисментите са на такива, като вас! Е, добре не виждам, защо пишете, като сте сигурни какви хубави и морални постъпки имате! Всичко се връща!!!