Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От 1
Ами не е ли така? -)
Вие да сте чули врачанка/монтанчанка да е с врачанец/монтаненец и да са останали живи (без единият да убие с нож, кирка, самосфал другия)?
Искам само да допълня, че този пич ще се обади отово, когато авторката си е платила дълговете и има работа. Задължително да не му вярва и да не му вдига.
И все пак Авторката се е измъкнала леко. Нашите мъже обикновено обичат да бият, да пият и да крадат. Има цигани, които ги е страх от тях!
В моето село има 100 бабички и дядки и 5 млади мъже. Циганите ги е страх не само от младите, но от бабите и дядковците, защото са по-крадливи, по-долни и от тях и не припарват в селото.
Младежите иначе, ако ги гледаш - като по картинка. Високи, с много хубави тела, с хубави черти на лицата, има руси със светли очи, има тъмнокоси - външно и на приказки са големи мъжкари. Като от списание направо. И момичетата са големи красавици, но двете групички гледат да не се занимават със съответно другата, защото си знаят манталитета. Момичетата дори предпочитат с цигани да ходят. Сред циганите има много по-стойностни хора в сравнение с българите, останали в този край.
Аз съм от там, но съм израстнала другъде. Мога да ги разбирам, имат си и положиетелни качества, но не са хората (жени и мъже) за начинаещи. Трябва да си малко или много врял и кипял в живота, за да можеш да се оправиш с тях. Циганите щом не идват в моето село да си пазарят от страх да не бъдат открадени си представяте що за „матерИал“ се разхожда във Врачанско. Добре, че са циганите да работят в кооперацията, че иначе и гладни ще умрат. (без майтап)
И старите не са по-добри. Навремето като са видяли, че руската армия се задава, цялото село са станали партизани и са убили чорбаджиите и присвоили кой, каквото може. Няма повече „партизани“ от във Врачанско. И днес тези хора взимат максимални пенсии и изобщо - винаги врачанинът е бил най-хитрият, най-крадливият, най-долният българин, защото всеки нормален човек, направил грешката да се роди там, гледа да избяга при първа възможност и да няма нищо общо с людете, които щъкат там.

7.   Мисля, че се прекалява с плюенето по Врачанския край и въобще Северозапада, да, уникални простаци има там, имам подозрение, че "мъжът" на авторката спада към тази категория, но пък къде ли няма?
Всичко си е до конкретна среда, мога да твърдя, че в конкретната среда, в която израснах, имаше само доста начетени и културни хора, факт е обаче, че в града остана само едно момче от моите съученици, от един цял клас, толкоз, всички останали се реализираха в столицата и в чужбина, при това доста прилично.
Що се отнася до авторката, искрено се надявам този плазмодий, който се е отнесъл така с теб поне да ти помогне с кредита, който изплащаш и по негова вина... И също така искам да отбележа, че градът се напълни с подобни селяндури, които наистина дойдоха от околните села заедно със своеобразните си "привички"...
Но този твоят доколкото разбирам е някакъв монтански мангал, още по-тежък случай...
И да, обичам си родния край колкото и да е западнал, но не бих живял там:)
P. S. Няма дума "врачанец", има "врачанин":)
М, 34

8.   М. 34 отдавна си подозирах аз, че носиш врачанска душа и уста! Ха-ха-ха, ние сме най-опасните българи, но аз предупреждавам авторката именно от ОСТАНАЛИТЕ да живеят там. Който е сторил грешката да се роди там и е нормален гледа да се изнизва. Остават такива като приятелчето на Авторката братята роми като последните дори са за предпочитане.
Аз много обичам да си стоя на село, защото е много интересно да наблюдаваш там човеците, но не намирам време напоследък. Последния път като бях там бяха набили едни мирни цигани, дошли да си „напазарят“ в неделя, защото в тяхното село не работи магазина тогава. Хората яко го бяха отнесли.
Имам една свястна приятелка и тя хубаво, че се омъжи за ром в съседното село, че нашите момчета може да са като по картинка на външност, но пият „като смокове“ и бият яко. Циганите от другите села ги е страх от тях да не ги откраднат! Представяш си какъв народ е останал.
Един беше тръгнал да изнасилва една беззъба вдовица на 40г. (една от най-младите в селото), но после се събраха лелките и бабичките и го смляха на „сред село“. С две думи - сеир, защото май с въпросната вдовичка често са завършвали пиянските му нощи, а и често обърква къщите и някоя бабичка все ще намаже.
Мога с часове да кисна с момчетата, момичетата, бабетата, лелките и чичовците там, защото по-интересен народ от врачанина няма, но да си вкарам такова нещо в къщата? НИКОГА!
П.П. Повечето българи не могат да си представят какво е в този край. Скучно ви е? Искате Сървайвър? - отидете във Врачанско, настанете се в някоя изоставена къща и скука няма да видите никога. Такива лъжи, такива истории ще чуете, толкова вино и ракия се лее там, че просто ще ви падне шапката. Още ви е скучно? Купете си 10 овце и пушка и чакайте посетители - може дори да е съседът ви!!! Още ви е скучно - оженете се за циганка и така съвсем ставате местен човек с положение и добър доход (от детски и помощи).

9.   Във любимата ни Враца
вече и котлон не каза -
стана хубава палитра
с тонове селитра!

10.   Врачанин или врачанец няма значение, но номер едно ги е описала безкрайно точно! Хахахаххх... направо ми достави удоволствие!

11.   8 доста колоритно описваш средата:) За кое село иде реч? :) Не мога да повярвам, че циганите са станали по-читави от останалите "чистокръвни" българи, все си мисля, особено по селата, са един дол дренки:)
Има си някои особености и бая простотия, но пък виж колко забавни са вечерите на Северозапада в "Шоуто на Слави":) И да, нашитя край е на доизживяване, за жалост, според мен хората са станали такива "гяволи" от немотия - духовна и материална...
М, 34

12.   Врачаните пони имат чувство на хумор и самоирония, както и перничаните. Същото не може да бъде казано за надувките от Пазарджик и Черноморието, които са за подигравка с простотията си, но кажеш ли им нещо и отварят огромни усти. Прости, но устати. Жена или мъж от Пазарджик никога не трябва да се взема!

13.   М. 34 - не гледам Слави и не знаех за такива вечери, но от сега съм им фен и постоянен зрител.
Селото ми е съседно до Тлачене (няма да кажа точно кое), но последното е пълно с цигани, а в наше село не припарват. Имаме един смесен брак, но въпросната циганка е свястна и за съжаление жертва на врачанският принцип „Уста на жена и врата се затварят с удър“
Имахме един циганин навремето, които беше взел да въртят казана, но и те избягаха, защото „на вересия“ никой не работи, а нашите хора все плащат или утре, или в натура.
От тогава е излишно да казвам, че казанът не работи, разграби се каквото има и мирна селото, а ракията си варят другъде, което е и по-скъпо, но нали никой не печелил вече от тях.
Другият читав човек е „водаджията“. Колко пъти крадоха нашенци помпата - не е истина. И не са циганите, защото тях ги е страх от нашите хора -).
Водаджията се грижи да има вода в селото - поне в половината къщи. И много добър човек щеше да е, ако не не биеше жена си редовно, но „онаа“ си го заслужава.
Неговите дъщери отдавна са по някъде - едната в Испания на „работа“, другата обаче се ожени за военен в София или поне така се говори, защото тя не се е връщала от тогава.
Следва ПетеЯ - бившият учител на селото. Училището е закрито от времето на баща ми де, но той си броди из селото с едно перо на шапата (от тук и прякора) и внушава авторитет. Дори спечели някакъв евро-проект и им дадоха пари за „Читалището“. Сега село, в който никой не може да чете и пише разполага с много книги -), но най-важното - пари има и за селския събор. Циганите и тогава ги е страх да припарят, но ако има нещо да се свърши ги наемат хората от селото, но след това ги гонят с ритници и псувни най-често без заплащане.
Моите братовчеди са цялото село практически. Мен ме уважават, защото съм от рода ТрандафилЕ. Моята прапрабаба Трандафила е впрягала мъжа си в магарешка каруца, ако не я е слушал. От тогава в моето семейство мъжете приемат името на тази баба и стават „Трандафиле“ - т. е. който мъж се ожени в рода става част от рода на жена си и се подчинява на неписания матриархат.
Всички имат страх от нашия род и най-вече - от жените и затова мога да се движа без страх из селото, защото в противен случай изнасилванията и сакатлъците не са рядкост. Разбира се, правим всичко възможно да не си губим името като род и братовчедките ми дори си живеят в селото и никой не смее да ги закача, а когато им дойде времето за брак ще си изберат мъж - най-вероятно от съседно село или направо от Бяла Слатина (ГРАДЪТ) или от Враца (ГОЛЕМИЯТ ГРАД, СТОЛИЦАТА). В София моите момичета не искат да ходят, между другото, защото имало страшни неща като „ескалатори, много коли и лоши хора“. Не е нужно да казвам, че момичетата са красавици и май е по-добре да си стоят в селото, защото там момчетата ги е страх от баща им, а в Столицата кой знае, какво ще стане от тях.

За лош късмет на тлаченци моето село е разположено точно на улицата, която ги свързва с друго ромско село, а и със София и с много други важни и далечни чужбини. Това значи, че те трябва да имат коли, които развиват поне 100 км. в час, за да преминат достатачно бързо селтото преди да бъдат издебнати и ограбени или набити. Това изключва всички социалистически машини и затова ромите са доста добре моторизирани. Случва се с една и съща кола да профучават напред-назад, докато транспортират цялата си челяд и домочадие безопасно на другия бряг. (демек през моето село)

Опитаха се за отмъщение да се изгаврят с гробището на моето село, но останаха разочаровани - то отдавна е обрасло с всякакъв бурен и там не може да се стъпи, всичко ценно (метални огради) е изнесено още през 90те, а и хората, които лежат там не са погребвани с поп и са атеисти - не им дреме демек дали циганите ще им откраднат оградата, ако имаше такава из начало.

В селото поп не е влизал от 1944 г. насам, включително за погребения. Църква никога не е имало. -)
Преди е идвал един от съседно някакво село да ги жени, но това е ставало набързо и вкъщи, а след това въпросният поп е бил гонен от селото. Едни софиянци преди 10 г. са се пробвали да вкарат поп в селото, за да погребат баба си, но опитът се оказал неуспешен, а попът успешно прогонен, защото ще им урочаса селото и ще им навредил с магиите си врачанска поговорка „Живей така, че като Умреш и майка ти, и баща ти да се радват“
В моето село не чакат да дойдат избори, за да изкарат някой лев - те избират винаги комунистическата партия - в моето село чакат някой да у`мре та да се наядат и напият.

Да, говоря за единственото село у нас, което носи мъртъвците си с... трактор... до гробището, после тупва трупа (с или без ковчег) в изкопания от ромите гроб (нашите момчета карат трактора) и се свършва със занятието. После се стъпва на гробището при следващия смрътен случаи. Имат си един млад човек, който всяка вечер обикаля бабичките, защото като се вмиришели той трябвало да ги оправя после и така си бил спестявал много труд.
Въпросните бабички дори са му дали пълномощното да влиза през портите им и да проверява дали са живи, което е голяма форма на доверие в нашия край, където всеки може да ти открадне практически всичко, което върши работа - до пробития чайник в градината, абсолютно всичко става за крадене.

Имаме си и трима „айдуци“, които са Слава Богу в затвора. Единият ми се пада братовчед, но винаги е в затвора. Пускат го за няколко месеца и пак се грижи да се погрижат за него на топло. Като малка много исках да видя „айдук“, защото четохме за хайдутите в училище, но така и не ми се отдаде възможност да издебна последните извън затвора. Все зимата ги пускаха, те ограбваха и/или изнасилваха някоя бабичка и като отидехме лятото „айдуците“ бяха вече окошарени.
Баба ми живее сама, но айдук в къщата ? не е влизал. Защо ли - ами страх ги е. Нали е Трандафила! Едни цигани бяха откраднали едно малко яренце и тя се погрижи да го лежат - до прокуратури ходи, занимава се тази жена, но тези го отнесоха сериозно. Преди това бяха опекли Пурито за Гергьовден де, но едва ли им се е осладило, защото яренцето си беше на 2 години и явно имаше някакво заболяване и си остана малко. Може би още го лежат това старо яре въпросните. Ако зависеше от баба ми те заслужават смъртна присъда.
Бабите иначе най-редовно си крадат кокошките, а ако ти влезне чужда кокошка в двора по неписаните правила на селото имаш право да ядеш кокоша яхния този ден с чуждата (твоята вече) кокошка. Баба ми затова няма кокошки, което не значи, че не се губи някоя и друга в двора ?.
Там се живее иначе много-много весело. Вие сте на 90г. и искате да имате любовница? Това е мястото! Достатачно е да излезнете на пейката с някоя млада съседка на 70-80 г. и вече сте се „либили“. Така прабабами на 93 г. беше станала „либовница“ на един дядко на 97 г. Това е положението като жена му имаше счупен крак и не можеше да излиза по пейките!
Искате да чуете псувни, мръсотии и за всякакви нестандартни сексуални практики /мандръсване/, практикувани по замите ни в последните 100-200 г.? Искате да разберете, кой с кого е спал и кога през последните 70-80 г.? Искате да разберете кой е осиновен, кой е абортирал, кой е хермафродит, кой има баба циганка, кой е син на свекъра на майка си? Кой е истинския ви дядо, чичо, прадядо?
На „сред село“ е вашето място!
Там се събират и млади, и стари.
До 16 ч. са по-скоро в трезво състояние. След това е малко вероятно. Играят се карти и старите предават опита си на младите, традициите си, начина си на живот (от раждане в домашни условия, през мъндръсването до погребение на трактор).
Там се стои и се дебне да не минат циганите и недай си боже - да спрат да пазарят.
Последните първо изпращат съгледвачески отряди. Ако е чисто идват семейства да „пазарят“, защото нашият магазин е и по-евтин, и по-зареден, и цигарите са без бандерол, и алкохолчето. Ако нашите са в настроение не бият циганите, ако последните ги почерпят.
Ако дойдете в 20 ч. магазията е станала кръчма, а пред нея и цигани, и българи са в много добро настроение. Това не значи, че враждата е прекратена и на другия ден хората от моето село няма да се съберат и да смлатят от бой тлаченци заради предишната вечер. Ей така, да си знаят.
„Три пъти съм лежал язи лично за побой - два пъти у нази и един път у интензивното“ /неизвестен философ от Северозапада/
И така седях там 3 дни и ми се искаше още 30 да остана, защото няма минута, в която тези на пръв поглед несретници да не вършат някаква пакост.
Дори имат идея да увеличат изкуствено престъпността в селото, за да им назначат отново полицай (който е бил премахнат заради ниска престъпност -), който да кара бабичките с полицейската „Лада“ я на лекар, я на Бяла Слатина при внучките, я просто така - за красота пред общината да стои.
А и това да си има селото полицай е престижно с две думи - я да докара лекарствата от града, я да го забъркаме в разни интриги, афери и разбира се - престъпления.

14.   №13 - утепа ме! Как се кандидатства за гражданство у ваше село? Ще дойда чисто гол и и след дълги тренировки да понасям нечовешки бой, матриархат и унижения, обещавам!
За трактора ще донеса черна панделка!

15.   Аз съм Врачанин немога да разбера ще за човек го пише това мъж съм учащ работещ един от най възпитаните и галантни мъже съм както и семейството ми както във всеки град и село има подобни персонажи нима в петрич варна софия не е същото авторке попаднала си на лош екземпляр трябвало е да го осъзнаеш това малко по рано а може би е нямало как да се разбере незнам защото нямах време да прочета цялата история и коментари но региона не определя хората и при вас има идиоти използвачи парцали самия факт че ти си го издържала толкова време би трябвало да ти подскаже че нещо не е наред аз самия не позволявам жена да ме черпи пък камо ли да ме издържа това би подкопало моето самочуствие на мъж ти си жена ти трябва да си глезената човека е видял че може да те изтиска поживял си е това да ти е за урок много хварите в това число и аз самия и после падате ниско тези които си заслужават не са тези които блестят най ярко. Опичай си акъла нека поне ти помогне със заемите ако продаде тази пуста земя. М23

16.   8/13, трябва да призная, че това е най-забавното описание на селския бит и въобще на селище от нашия край, което съм виждал:) Всъщност хуморът ти има много общо с този на Бранислав Нушич, много си добра, свалям ти шапка:) Предполагам, че става дума за Габаре, не че съм ходил там, но чисто географски беше някъде около Тлачене:) То и Борован беше някъде там, но все пак не вярвам да става дума за него:) Така чаровно си описала родата си - Трендафилете, че да знаеш една мома невзета няма да остане, ето номер 14 е готов да сключи брак, за да получи автоматично селско жителство у ваше село, пък и както ги описа все красавици там се въдят:) Навремето една астроложка ми каза, че за да бъда щастлив във връзката си трябва да се ориентирам към жена от моя край, със сходни корени на моите, сигурно е имала предвид нещо като селото ти, сега ще трябва да се конкурирам с 14 за някоя баба Трендафила, в сложен ребус ни вкара, ще знаеш:)
Само не разбирам как може тази идилия да те изпъди от селото ти и да си отскочила за последно за някакви си 3 дни, срамота:) То аз в т. нар. Голям град, Столица отскачам за ден и пак е скука /защото целенасочено избягвам места като Буркана, генериращи неандерталски емоции/, а ти в това чаровно селце не можеш да се наситиш за три дни на бликащата му самобитност.
Между другото вечерите на Северозападната култура в "Шоуто на Слави" не са толкова често и ако не следиш предването редовно едва ли ще ги хванеш, по-добре ги попрегледай в интернет, там вероятно ги има събрани някъде накуп, във vbox примерно.
Оставам с много позитивни емоции, благодаря! :)
М, 34

17.   М 34 - не позна, Габаре имат църква все още, макар че хиляди пъти нашите хора са им казали да се изполват нейните камъни за огради и частни къщи. Днес е вече безсмислено, защото има достатачно пустеещи къщи, от където човек може да си набави каквото му трябва, а не да ходи чак до Габаре за камъни от черквата, а и в Габаре нямат истински център и имат цигани, каквито в моето село няма като изключим децата от смесени бракове, които са си за цвет. Имаме си обаче две английски семейства и две френски, които се явяват Свидетели на Йахова май (или нещо друго, но за това сме чували, че го има по Канал 1, защото друго не се хваща). И на тях им е забранено да изповядват публично религията си, да проповядват, да имат църква и да канят духовни лица в селото, за което се следи много стриктно и е предотвратявано веднъж, защото поп в селото не влиза и изключения не се правят. Така за пръв път в историята на Сектата (ако са сектанти) удрят на абсолютен камък сред местните и живеят практически в свободна от религия и религиозни лица зона, което се отразява пагубно на децата на въпросните чужденци, за което все още не са намерили ефикасно решение. Нещо повече - почнали са да се претопяват все повече, да пазарят в магазията и дори да консумират тайно от братята си Мастичка без бандерол както и вино от Бракачево. Цигари също им се карат, но от Борото на тези изедници и чорбаджии! Скоро ще се предприеме нещо, за да се вкарат в правия път тези хора. Особено англичаните са податливи и вече са алкохолизирани порядачно, ако не след 16 г., то след 18 ч., но се делят и не консумират общо, а иската всичко да пият сами в дворовете си.
П.П. Намерих сайтът на „Резерват Северозапад“ и смятам от скоро да се подвизавам във форума му (чакам да ме одобрят) под името на прапрабаба си, защото на нея все пак дължим славата на рода си.
„В Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“ въпросът „Какво правиш?“ звучи „Кво праиш, бе, а ти еба майкята?“ (с ударение на е-то). Когато срещне съседа, типичната северозападна около петдесетгодишна жена подхвърля „Айде бе, ти не умре ли?“, на което той отговаря „Да ти изсъънат устенцата“, тя продължава „Да та намерът у гробищата, жив да та закопаат“ и така се заформя един съвсем кротък и незлоблив разговор. Когато се карат, е съвсем друга работа. Тогава употребяват изречения, от които капе кръв, хвърчи огън. Неподготвеният слушател може като нищо да се разболее, а дори и по-лошо, като ги чуе. Една от характерните черти на обитателите е разбирането им, че всички, целият свят на тях им е задължен. Просто така, без причина. Друга тяхна особеност е възприемането им на личния живот на другия като нещо общодостъпно и прозрачно. Затова не трябва да се учудваш, ако там на улицата те спрат и започнат да те питат защо още не си се оженил, кога и защо си се развел или просто кога ще си сложиш казанче на тоалетната, понеже през прозореца се видяло, че нямаш. И ако не им отговориш подобаващо, лошо ти се пише.
Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни. Или поне от някое още неизследвано племе. Ние естествено сме против Дарвиновата теория и това е просто алегория (да не земат са да са засегнат, че ин ги викаме шебеци!). “

18.   НОМЕР 14
Три неща ти трябват за гражданство в мое село
1. Да докажеш, че не си циганин, демократ или кръстен.
2. Да можеш да държиш на алкохол и най-важното - да имаш свои алкохол и да черпиш останалите с него докато се свърши всичкия алкохол на всички, което е практически невъзможно. Видът, качеството и произходът на алкохолът не са от значение.
3. Да имаш постоянно или поне временно (за събота и недея) жителство

Ако не можеш да отговориш на горните условия следва план Б - изпълняването на едно от долните условия
1. Да се ожениш за жена от моя род (други под 40 г. няма), да приемеш името ТрандафилЕ
2. Да си купиш къща в селото, но може да бъдеш изгонен, ако се съберат сведения, че си
- циганин
- демократ
- кръстен
3. Ставаш работодаел на половината от хората в рабоспособна възраст, които не са освидетелствани от ТЕЛК, намаляйки безработицата в селото с 50%
Така именно англичаните и французите са си заслужили да бъдат търпени- назначили са общо 3-ма човека на работа и хранят практически цялото население, което не разчита на пенсии, помощи или ТЕЛК.
Какво правят останалите 50% работоспособни люде? Следят да не се вкисне виното и да не се развали ракията както и да не минат безнаказано цигани през селото случайно или да се случи нещо без тяхно знание, докато старите правят следобедната си дрямка. Тя е абсолютно задължителна за старите и децата в селото и заедно с четирите основни хранения за деня, които започват в 5 ч., най-късно в 6 ч. с изяждането на последните остатаци леб от вчера. Сутрин - това е времето, когато са отваряли преди 89-та магазина за хляб на ТКЗС-то, където се нареждаш в 5 ч, за да хванеш хубав и мек БЯЛ леб, а опашката продължава да се ниже до 8-9, а в 10 гроздовата давала и първите си жертви. Който се добере до къщата си прави обеден сън, а който не успее оставал на сред село под липата.
Днес ТКЗС няма, разбира се, а хлябът се докарва чак в 11 ч. от града, но старите привички са останали и по първи петли старците се тълпят на мястото на старите опашки за хляб. Само алкохолните жертви са по-късничко, защото тряба да са достатачно трезви в 11 ч. когато доставят ЛЕБА. Най-късно в 12 обаче хлябът е на сигурно в долапа, а нашите хора в леглото, за да имат сили за втората смяна дегустация на Бракачевско вино и Мастика и цигари без бандерол. Който не се е върнал с леб, той рискува да бъде потърсен от бабичката и да стане жертва на публичен побой от жена си, ако последната е от рода ТрандафилЕ.

19.   За съжаление описанието на родния край едва ли е в помощ на авторката, но нека знае що не е могла да върже нашето момче - щото не е от рода Трендафиле или друг сорт серт жена:) Така си е, мигар тази кротка женица може да издържи по цяла нощ да твори над компа завидна за мнозина съвременни автори проза, да преточва виното, разбирай излочва, да надзирава айдуците около нея да не й добарат винцето /друго може/ и същевременно на другия ден свежа да се нареди за леб на мегдана или в най-лошия случай да иде на "работа":)
Не, това не е по силите на женорята дет не са от нашийо край:)
Понякога препрочитам нещичко от Резерват Северозапад, забавно местенце, сега ще имам стимул да го поотворя пак и да видя какви ги дробиш там, но пък нямам регистрация и явно трябва да направя нещо по въпроса:)
М, 34

20.   Логиката ме кара да предположа, че си от Вировско или Букувец, но с оглед на някои странни събития мисля, че клоня към Върбица:) Въобще нямаше да правя тези предположения, ако както отбелязах, нямаше някои смущаващи разума ми събития, които нямам намерение да отбелязвам в този сайт:)
М, 34

21.   М34 - много си топло, но няма да ти кажа, дали си познал, защото много лесно ще ми разкриеш самоличността. Моята баба е известен вагабонт в селото -), а ако питаш за рода ни - веднага ще те опътят.
Жокер - в селото ми има покритие само Мтел и през „сред село“ минава главен път.

22.   18, не че смятам да се местя като 14, а и не съм толкова люта, че да издържа на местните изисквания, но ми стана интересно: защо не трябва да е кръстен човек за ваше село?

23.   "Момичетата дори предпочитат с цигани да ходят. Сред циганите има много по-стойностни хора в сравнение с българите, останали в този край. "

Ха, ха, то щом предпочитали с цигани да ходят е ясна работата... Както и да е, съмнявам се, че чак толкова са западнали българите там, че с такива екземпляри да се гаджосват :D

24.   Номер 22
„защо не трябва да е кръстен човек за ваше село? “
Защото там е отпечатан първия брой на „Отечествен фронт“ да кажем, а и никога не са били религиозни. Баба ми не е кръщавана, а е родена в средата на 20-те.
Те вярват в самодиви, вампири - все в истински работи, които поне веднъж всеки жител е видял. Бог за тях няма, защото не са го видяли, а поповете носят нещастие. Веднага ще ти кажат кой е станал дори вампир и къде играят самодивите нощем. И ти можеш да ги видиш, ако след разпивката на „сред село“ минеш през дола, където е заровено съкровището на селото, заровено от турците, разбира се, което е било намирано от много хора, но те са умрели, защото са видяли самодивите и не могат да кажат, къде точно са го заровили последно.

Преди 1944 г. е имало само венчавки - те са си били законния брак. Баба например е венчата в някаква къща -за 20 мин. са вкарали попа с документите и после са го изгонили. Дори не са го поканили да хапне нещо, а къщата, в която са ги венчавали е в края на селото, да не вземе попът да влезне в самото село и да ги урочаса.
След Освобождението първото, което са направили е да изгонят турците и да си присвоят имотите им, а те са били по-скоро мирни и работливи хора. Моят род май така е станал най-заможният в селото, макар че никой не го признава това. Разбира се, днес богати там няма. Земите са били отнети в още през 50-те г. и после къде върнати-къде не, но в този край винаги нещата са ставали по леко... креативен начин и не го гледайте, че сега е най-бедният. Винаги е бил най-богатият и винаги се е намирало начин да стане такъв след години на падение.
И днес има проекти, които са известни на много малко хора в държавата, свързани с този край, които в следващите 20 г. ще го развият. Предпоставки има - инфраструктурата е на място, географското положение е там, хора ще дойдат, но който е стъпил там, винаги се е претопявал. Преди това са били шопите например, ще се справят с всеки. Който е стъпил там се изражда. Който е родом от там не се претопява другъде. -)

25.   Ее, та то главният път вече не е в Белослатинско:) Ако имаш предвид Баница;Р Наистина доста добре се прикриваш - хем даде обстойна информация за селото си, хем не става ясно кое е, бравос за умелата дезинформация:)
22, как защо, защото хората са комунисти-атеисти, никакви други не виреят, Бог е само понятие за олигофрени, никой не вярва в подобни неща:)
23, и на мен това ми идва в повече, не познавам нормални българи в района, които да се събират с цигани, но може би съм позагубил поглед върху картинката в селата, знам ли, обикновено отскачам само до града:)
М, 34

26.   М 34 - студено!
В моето село не се събират също с цигани преди 16 ч. Въпросните като идват да пазарят, когато нашите са на градус ги черпят и така... Повечето, които имат смелост да припарят и без това не са истински цигани, а са от смесени бракове или казват, че са от такива.
Останалите българи действително за мен поне са под нивото на поне половината цигани, но това си е мое лично мнение. Щом циганите имат страх да бъдат обрани от нашите айдуци, ако не са в затвора в момента, си правете сметката.

Може да не вярват в Бог, но религия винаги са имали - било комунизма, било вярата в разни мистични същества. Ако отворят гробищата, половината селяни ще са погребани с кол в сърцето да не вампирясат. Така - за всеки случай. Ако си бил много лош...Сигурна съм, че единият ми прадядо така са го погребали съселяните му и съм сигурна, че баба ми така ще я погребат.
Съвсем нормално е човек да бъде погребан с всичките си вещи, дори с домашни животни, а гробовете най-редовно се преливат с вино и ракия дори да изглеждат запуснати. Баба ми си е приготвила цял гардероб с вещи за погребението си, а прабаба ми дори си беше купила място и сложила камък оградка цели 40 г. преди да умре. Оградката изчезна още през 90-те, заради което тя много се ядосваше приживе, че някой ? бил откраднал оградката от гроба.
Има и хора, които ходят на гробището да пият с близките си, погребани там. Нещо като култ към предците и мистичните същества (вампири, самодиви) има, които не се поставя под въпрос и не се оспорва, а е част от селото като магазина, кметството, ПетеЯ, Цифката, Пощаджийката, която разнася пенсиите.
Този култ се допълва много добре с комунистическата идеоглогия, защото партизаните подобно на мистичните същества са обикаляли шумака без някой да ги види. Така, когато се е видяло, накъде вее вятъра повечето селяни са се обявили навремето за партизани и затова и улиците са асфалтирани още през 60-те - поне тези, които се виждат от главния път -)
Повечето улици са само до някъде асфалтирани (до където се вижда), а останалите пари са отишли още тогава за други нужди и най-вече за събори, ядене и пиене.
Ток имат от 1985 г. и са едни от последните в страната, въпреки, че жици е имало прокарани от поне 1970 г. От моето село, нали е партизанско, са идвали много важни личности в Партията и всякакви благинки са се изливали там, но селяните не са давали да свържат жиците им към тока.
Не е нужно да казвам, че моят прадядо до последно е предотвратил това, защото е убеждавал хората, че токът е вид огън, който тече по жиците и ще им запали къщите. Това е бил негов си план за отмъщение към простите му съселяни, които преди 40 г. му били взели принудително земята и не си платили дълговете при него, които им бил дал зимата преди национализацията. И много други магарии им е правил, защото е има авторитет и без имането на дедите си - например в най-голямата жега, когато са имали режим на водата е виждал да играят самодиви над най-близкия кладенец и така е трябвало да ходят по два часа да носят вода от далеч. Той самият си е взимал вода от близо, защото бил стар и не му оставало да живее много и не го лови проклятието на самодивите да кажем -))) Въпросните самодиви най-редовно са играли и на самия му двор и така неговото лозе, орехи и домати не е нямало нужда да бъдат охранявани. Нашата къща може би е единствената, неограбвана през годините. И една керемидка не липсва.

През годините винаги ТрандафилЕте като бивши чорбаджии са живяли паралелно, а не с другите- хората хем са ги мразили, хем са имали страх и страхопочитание, от което профитираме и днес. Баба ми са посмели да я излъжат с 3 ст. в магазина, заради което на мен ми дават задължително 5 ст. отгоре при всяко пазаруване, което е абсолютното изключение. Другите в магазина ги лъжат с поне 10-20 ст., а дори до 50 ст. и левче, ако имаш някаква старческа болест, но при баба не минават тези неща и изобщо, когато Трандафил пазарува трябва да смяташ двойно и тройно, а и касова бележка да изкарваш, защото баба ми не позволява ти да печелиш, лъжейки държавата. Аз съм единствената, която получи касова бележка, а имаше поне пет човека преди мен. Баба пазарува и във втория магазин, в който най-много лъжат, защото знае, че никой нея не може да излъже.

Един от най-ярките ми спомени от ранното ми детство е боят с метли между баба и съседката-наша роднина заради една смокиня, взела да порастне на границата на двата имота и да дава плод не само в нашата част, а и в другата, когато стъблото съвсем доказано си беше точно само в нашата част, но пущинята се беше разклонила и отвъд оградата. Та баба Йордана, лека ? пръст, взела че обрала смокините от клоновете в нейната част и то преди баба ми да ги намери за достатачно зрели, за да си ги обере сама както го прави всяка година, защото смокинята е нейна, смучейки с корените си соковете от НЕЙНАТА земя. Това развали плановете на баба ми за сладкото тази година и тя с една метла наказа крадлата. Баба Йордана действително си крадеше, но никога от нас, нали сме един род. Например тя си имаше една каручка, с която обираше реколтата от нейните ниви, които иначе беше дала на Кооперацията и бяха засени от Кооперацията. Татър-татър с каручката и всеки ден по малко - я бостан, я какалашки., я някоя кокошчица или патка, заблудили се по пътя ?.

Някога двамата ни прадядовци и преки наследници на баба Трандафила и мъжът ?, впряган в карудата, са били братя, а моят прадядо е бил по-големият и е имал претенции към цялото имане. Е, баща му решил да раздели всичко между двамата си синове. Дядо ми се разсърдил и казал, че нищо не иска. Останал само с имотите - зестра на жена му, но успява за 10 годинки да стане по-богат от брат си и дори да откупи голяма част от бащините си имоти. От тогава двете части на клана са във война, въпреки че въпросните имоти отдавна са присвоени от други (комунистите в поземлените комисии навремето). Враждата чак най-младите сме я прекратили, но баба ми следи да има напрежение, защото много добре знае, кой е по-имотният, по-работливият и така натататък, а и последният от тяхната страна взе и се ожени за циганка поради липса на други булки. С тях не говорим, разбира се, само с децата му от първия брак и внуците му от тях -). Баба ми ги търпи, когато има нужда от услуги, но тя много добре знае тайните на произхода на баща им- да, точно така, защото не дядо им е паднал на фронта някога, а просто чичо им, защото свекърът заплодил снаха си...но това са други теми.

Така е в наше село. Зад всяка вратница дълбоки тайни, който не са тайна за никого, а ако паднеш на фронта, докато баща ти запложда булката ти и кръстят улица на твоето име, роднините ти ще махнат табелките и никога няма да използват името на същата улица в кореспонденцията си, а на пликовете улицата просто се изпуска, но всеки знае, коя е баба Трандафила, макар че по паспорт такава бабичка няма.
П.П. Не вярвам някой да знае например моето лично име - и аз съм Трандафила, а баща ми е Трандафил и т.н. Така заради една прапрабаба, живяла през 19-20 век сме „Трандафили“. Освен това майката на въпросната Трандафила била женена за шоп и затова ни знаят и като „шопите“ - пак казвам, става дума за пра-пра-пра дядо ми! Всичко се знае да знаете.

27.   А ти замисляла ли си се да напишеш някаква книга за живота и историята на вашето село? Имаш дар слово, разкаваш увлекателно, колко му е:)
Няма да се опитвам да правя повече догадки кое е селото ти, колкото си искала, казала си;Р То айдуците са си айдуци навсякъде, пък и истината е, че циганите по природа са доста страхливи хора, силни са само в група, въобще стадо са си отвсякъде.
И да, следващият път като затръгвам към Северозапада, обезателно ще имам едно наум, особено ако наблизо се намира някое селце, започващо с В:)
М, 34

28.   М 34
Селото ми не започва с буквата „В“-)
Истината е, че ме тресе носталгията по този край, а не съм чистокръвна врачанка и не знам езика, само разбирам, затова не мога и книга да напиша. Трябва да си знаеш диалекта за това. Аз само 3 м. в годината там съм живяла, разбирам всичко иначе.

Какво мога да кажа още за ТрандафилЕте.
Разбира се в такъв род, в който преди всичко жената е на почит, жените не искаме да се омъжваме. Така и баба ми се е омъжила над 27 г. възраст навремето, и нейната баба и така е било винаги, а ако е имало как най-добре да не се е женело.
Не е нужно да казвам, че навремето на 15-16 г. жените са били годени, а на 18 са били женени. Баба ми не сполучила и на баща, оказал се много властен и тръгнал и той да я жени, когато му дошло времето. Изредили се сите ергени - един грбъв, друг куцав, трети черен, четвърти нисък, пети висок. И така свършили сите ергени в наше село, та и в съседните две села. Баба ми не, че била убава - ниска такава, леко пълничка, лошава, но нивите - земята е било нейната красота.
И така станала баба на 27 лазарника, по паспорт 25 - тогава не ги пишели веднага децата в съвета. И така 27 годишната ми баба, която официално била на 25 г. била неомъжена. Мъже иначе - бол. През войната двама-трима паднали, сите братовчеде и без това. И така до Събора на селото през 1952 г. Тогава тъкмо дядо ми се бил 18 годишен, дошъл от странство някакво с швейдарски часовник - висок, рус, със сини очи, строен. Разиграло се хорото, надула се духовата музика на „сред село“ - абе набивал се той на очи с часовника си и европейските си дрехи. Другите цървули носили, само баба ми имала обувки и нейните дружки. Такива били времената, а този - швейцарски часовник носи. Играли, що играли - пили-що пили и се прибрали.
Казала сега баба, кой мъж си е избрала, а баща ? веднага всичко проучил в кметството - какви ниви имат и къде. И така баба ми си избрала мъж - 9 г. по-млад от нея (ако я питаш са били само 7 и зелен паспорт ще ти покаже), учен с поне толкова земя като нейната и той влезнал в нашия род, макар че и неговият не бил за изхвърляне...
Ако не беше дошла национализацията и не се бяха опълчили да си дадат земята в ТКЗС, заради което са измряли по Белене, а земята завинаги в полза на държавата по съдебен ред.
ТрандафилЕ са по-хитри винагЕ. Намерила се братовчедка някаква-партизанка, казала накъде вървят работите и си дали земята без да се опъват, но с повече права и гласове в ТКЗС-то и всякакви привелегии. И тяхната земя я върнаха действително повечето, докато земята от рода на дядо остана държавна, а костичките им се белеят някъде по Белене Говори се, че на вампири станалЕ и който взел земята им умирал. Така се случи и с едни наши братовчеди, които бяха в поземлената комисия и си взеха от тази земя и затова по-добре да си стои държавна та поне държавата да мори-пущинята.

Така се избира мъж при ТрандафилЕте, не като при Авторката.
Откакто се помня ми вика баба
- Като гледаш мъж да има швейцарски часовник
- Къде е часовникът на дядо тогава?
А, мигар го знам - изпил го е някъде. Но не това е важното - да гледаш да е убав, да е висок (тя е 150 с., мъжът ? е бил 190 см. ), да е от добър род и да има много земя.
- Ами да не пие и да не бие?
- Е, може като пийне да побийва, но да е убав и да носи швейцарски часовник.

29.   ЕЕЕЕЕЕ, браво на баба ти знаела си е тя защо е чакала последният момент! Хитра бабичка, красавец вземала. че и младок. Много ми хареса!

30.   О, 29 - ти не знаеш после какво станало.
Оказало се, че дядо ми преди това бил срещнал и се влюбил в някаква швейцарка-комунистка, от която явно му бил и часовникът. Онаа за него искала у Врачанско да живее, и да се вземат, но не ? дали нашите власти и се прибрала в Швейцарско. Някъде по Черноморието било се това случило. Дядо се прибрал, оженили го за баба и седял няколко годинки в селото. Баба ми всичко била планирала - той 3 г. войниклък имал да отбива, та останала при родителите си и продължила да си живее честито като мома.
След като се върнал от войниклък дядо, син им се родил, но били взели земята в ТКЗС-то като бил той войник, родът на дядо нещо се опънал и ги изпозатворили. Няма баща, няма брат, няма никой - заживял при тъста си, но хляб нямало за него в село вече. Дотегнала му и баба - наистина много лошаво женище.
И така тръгнал дядо като много други от селото на гурбет - я по Черноморието, я по мините - там, където пари се изкарвали, а зимата се прибирал в село при баба.
В една такава зима направил той и баща ми, но минало-неминало време и пак заминал на другия край на страната - възможно най-далеч от жена си и селото. Никога той не се чувствал добре в това село, а и роднини вече не му били останали, освен Трандафилете, разбира се. Не е нужно да казвам, че заврян зет е бил, въпреки че идвал някога от заможно семейство.
Родила си баба, гледала си децата - от мъжът ? ни вест, ни кост. Добре си ? станало на нея. Нямало мъж да я притиска, ходи си на лозето, гледа си майка си и баща си, децата ? с нея по градината. Най-добре си ? е било на нея и без това като момиче. Хем е омъжена да не говорят ората, хем деца има, хем мъж няма. Райски живот.

Докато чула тя, че човек с име и описание на дядо от нейното село се бил годил в града, където знаела, че той работи. Та хваща баба дисагите и двете си деца и с БДЖ-то и рейсове татър-татър две седмици на път да хване мъжа си преди сватбата му с друга.
Намерила го тя и първо го набила, нека е двойно по-малка от него. Набила и келнерката в кръчмата, в която си пил ракията, защото била любовница някаква на дядо и после го питала той какво прави и що прави.
Е, не бил тръгнал да се жени той, а друг някой от селото. То всеки от наше село Цветан, Цветко или Петко, Цецко. И така останала баба ми с децата при мъжа си цели 15 години - на другия край на страната, дълеч от Наше Село докато един ден ? дотегнало от мъж и град - побоища и скандали, събрала си тя дисагите и синовете и заминала за Село.
Райски живот - хем пари имала най-много в селото, хем деца имала, хем при родителите на спокойствие и най-важното - мъж далеко!
Отново като ходела да взима леб най-първа в селото я сочили хората завистливо с пръст. Ей това е, да си Трандафила.

Баба надживя дядо, разбира се и днес взима най-голямата пенсия в селото - неговата. Баба си има една кутия с негови снимки и картички все с изписани гърбове на език чуждоземски. Виждал се бил дядо докато беше още здрав всяко лято на Златните със своята любима-швейцарката. Баба ми си го гледа и е горда с него - виждаш ли колко е убав.
До него се кипрят я швейцарката, я полякини някакви, но на баба ? е драго - горда е, че е взела най-убавия мъж в селото, с най-много земя и швейцарски часовник. Помадите му още красят шкафа ?. Последните си 10-20 годинки си ги прекара с нея, на село. Пасеше биволите си и се оставяше да го бие, ако не е пиян - тогава той пък я смилаше от бой и така. Не доживя да види нивите на баща си върнати и ние няма да доживеем.

31.   момичето иска съвет и мнение, не разкази и изследване на Северозапада....

32.   Oх, да си жива и здрава, Трандафила!

Така не се бях смяла отдавна! Замисли се, наистина, да напишеш всичко това, пък знаеш ли един ден..? Имаш завиден дар слово пишеш изключително увлекателно!

Браво!

33.   31, за съжаление съветите ни към Авторката се изчерпаха и сега се забавляваме на друга плоскост. Имай предвид, че повечето драми на които ставаме свидетели тук няма да получат положителен развой.
Та така че който иска нека изкаже мнение-съвет за Авторката, но мен повече ме интересува темата за Северозапада и Трендафилете, не мисля че е грях, че си го признавам:)
28, голяма загадка е това твое село, ако е на главен път, то просто не виждам кое може да е, щото Букувец, ама хич не може да се каже, че е на главен път:)
Имате много здрави традиции в рода си - жените да не се женят млади, а мъжете да имат швейцарски часовници, напълно одобрявам и се вписвам в родовата ви среда, само дето не съм имал нищо общо с разни швейцарки и полякини... за жалост:) Всъщност за полякините не съм съвсем сигурен, май имаше нещо миналото лято, но нямам ярък спомен;Р
Значи не си чиста врачанка, само с 3 месечен престой на година, ами не е малко, аз съм далеч по-тежък случай обаче - врачано-македонски мелез, като както ти си карала по някой и друг месец във врачанско, аз пък за толкова се спасявах от врачанско в македонско, където споделях придобития си житейски опит с местните диваци и съответно попивах тяхното know-how:) Ех, славни времена бяха:)
М, 34

34.   М34
Как да нямаме главен път? И гугълът ни снима, и дядо Цецо, баба Пена, сумати ора на снимките баш на сред пъта хванали! Не е главна нашата улица, а най-главната. Всички други улици според нея са правени. Първо нашата улица - после що асфалт останал за другите. Наше село е най-убаво. Десет метра е широк мегданът! Ей там - вдясно от дедо Цецо дебнат младите по тая същата улица де Гугъл, де цигани да млатят, ама Гугълът убаво са опущили този път та да гледаме фотосите по интернетъ. У село още интернет нема и компутър само на пощаджийката, ама като отидем в Бела Слатина да показваме ко ие убаво Наше Село.
И аз не съм чистокръвна, за което има заслуга баща ми, този Пущиняк. Първо от скука ли, от пиине ли - он почнал да чете баш в село като се прибрали, та пушек се вдига от четене - що шестарки наредил и минал не по един, а по два класа у даскалото. Чудо нечувано в селото да чете некой пръдняк. Та свършило се селското даскало и ПетеЯ казал на баба - „Шъ го водиш да учи момчето у градъ, че не е този пущиняк за село веке“
И така, събрала баба дисагите и баща ми и при мъжа си през девет планини в десета да учи момчето в гимназията. Почнали се пак едни караници, едни боища, но на Пръдняка не му дремело тогава. Пушене, пиине, риба, сръПско - никакъв не се прибирал у тех. Но баба си знаела, че туй момче шъ учи и голем човек ке стане още като се пръкнал он в здравната служба. Оная го записала в кметството не с името на баща му и деда му, а с име някакво друго - убаво име, защото родът на дедо бил веке по Белине, записан навсекъде „народни иззедници“ и немал как да се учи такъв човек по онуй време и голем човек да стане, а баба знаела - Трандафилете за големи дела са родени, големи ора ке станат. И Вълча не го писала на деда му у Белене, и да баща му не го писала, а име от убаво по-убаво му турнала тя, ама на никого не казала, а си трай тя и си гледа детенцето и къщата.
Та баща ми, пущинякът - с име ни на баща му , ни на деда му, с име убаво и направо чуждуземско ще ходи да учи в Плевен във Военното, защото Плевен хем в Северна България, хем голем град, хем момите най-убави у Българията. Праил сучил и го записали ората щото бил пълен с акъл като магаре с пръдни. Ама станала какваз станала!
Баба е лют човек за много ора, казва си правишката и каквото ще става, ще става - врагове са практически сички в село, техните деца, унуци и праунуци - где живи, где мъртви - и разбира се - онази част от клана на Трандафилете, които са се изгонили (сме изгонили) още по времето на деда ми.
Лют човек е бил и баща ?, синът на онази Трандафила, чието име носи и до днес родът ни. И ток не давал да се пусне в селото, и улицата не дал да се асфалтира и все золуми правил. Знаел той кой краде в ТКЗС-то, кой овци е клал за Гергьовден от кооперативните, кой кокуруз взел за „съхранение“ в личния си хамбар и изобщо сичко знаил он за ората в селото и си казвал най-ридовно какво мисли он за тех. С две думи - лошав е бил дедо и само душмани имал.
Та записва татко да учи. Стяга си сиромашкото дисагите, хваща рейса, БДЖ-то и офицер ще става - при големи ора голем човек ке става.
Ще стане той ама на дедовия!
Братовчедка някаква на баба го обадила в университета - кой деда му, къде и къде е лежал по Белене и какви партии правил он по наше село. Изключили баща ми като иззедник народен, а той не знаел нито какъв бил деда му, нито къде лежал и какви партии правил у село. Няма висше вече, няма мисше, няма женички и няма Плевен. Осрал се до плешките и се върнал скраклюзен у село.
Всякакво висше забранено! Та ще учи Мръшлякът жичкаджийство в мини някакви по Родопите, та кванал този пръделник шуштака с две думи. Не е висшо баш, ама добре плащали ората, хем учиш - хем плащат. И там имала нещастието да бъде разпределена майка ми след завършване на вишиту си образование - „по разпределение“ се казвало това. И станал сакатлъкът. Харесал си Трандафила майка ми, а един Трандафил като си избере булка - тя ще е. Не че била майка некой крокозъбец или мръшек, но не била тя от наше село, а и нейните немали земя у наше село и изобщо-не била тя за татко и за Трендафелете.
Била го баба, викала му - мани я тази помакиня (майка не е такава!) ами си вземи ти мома от Наше Село - хем убава, хем лозе знае да копае, хем вино да прави, ракия ще ти вари. Но казал татко - таа ще е и точка.
И така майка ми, една мила, хрисима християнка, трезвеница при това влезнала в рода на Трандафилете и се събудила един ден пред казаня в село да вари ракия на баба ми - да не е лютива, първакът да е поне 70 градуса, да я налива в зелената, не в синята дамаджана и да не вземе да я изсипе пущинята!
- Я сипи ти две капчици у кратунката...а-а-а-а, те та к-а-а-а, убава-убава, ама ланшната по-убава беше и на Цеко женъ му по-убава ракиа вчера изкараа.“
В селото шушукат, че баща ми се е оженил за помакиня някаква, а ние бяхме неговите малки помачета, но и шопчета ни викаха понякога - според настроението, а ней-вече сме до днес Трандафиле и ни дават касова бележка в магазията и 5 ст. отгоре, ако нямат - я кибритче, я „Лукче“.

П.П. Ако ви е интересно ще ви разкажа, защо ни викат шопите на нашия род - и то не в тесен, а в широк смисъл - до 10-то, 20-то коляно.
Мога и за въшките да разкажа - все сред българете, както и за цигарите без бандерол на Цифката.

35.   А защо във вашия род не си привнесете чужда кръв за цвят? Например от Сърбия, Хърватия. Хърватките са много арни жени, така съм чувал и виждал.

36.   Той чичко гугъл снима всичко - и главни и не чак толкова главни друмища:)
Определено баща ти е направил отличен избор, в Родопите със сигурност е можел да намери далеч по-качествен материал от нашия край:) Пък и момата явно е схватлива щом се е научила да вари ракия, какво повече може да се иска от нея, освен разбира се, да нареже и салатката:)
Давай, не ни жали, помакиня или шопкиня, няма значение, талантът ти е да пишеш е завиден, без съмнение:)
М, 34

37.   М 34... ще ти разкажа тогаз за шопската ни жилка първо. Това с Цифката и въшките ще си оставя за десерт.

Когато бях някъде на 10 г. много обичахме да си играем с Цецка, внучката на баба Цветана. Въпроснта Цецка беше осиновена и цялото село го знаеше без нея самата. Голямо предизвикателство беше да не се изпуснеш нещо за тази тайна в произхода на най-добрата си приятелка, когато всеки в селото я нарича „онуй вземаното“ /демек осиновеното/ и най-лошото - така я наричаха и пред нея самата, и пред родителите ?! Та играем си с Цецка на ластик тогава и ни липсва трети човек за ластика - столове слагахме, какво ли не измисляхме, но трето дете си требваше.
И вика баба Цецка
- Защо не викнете на Шопа децата. Онии пасоа овците отдевешка, ама треа да са се прибрале.“
Кой тоз „Шоп“, викам си аз. У наше село софиянци ли са дошли да живеят?
Голямо беше чуденето ми, когато спряхме пред вратницата на моите братовчеди, децата на първи братовчед на баща ми! Та това ли са били Шопете? Нима и ние сме Шопе тогава?
- Разбира се, каза Цецка, цело село знае, че сте шопе! Шопе-шопееее, хвани ме де - шоп такъв!

Е, днес знаем ние шопите като софиянци, но това далеч не е било винаги така.
И някога шопите били долно племе, подло племе, но тогава не населявали Столицата, а Балкана и с това били и бедно племе, защото в гората жито и грозде не растат, и паша нямало убава за овците. Едва в края на Турското робство или преди това от чист глад слезнали шопите от Балкана и се заселили по равното, където тревата им понасяла повеке. Толкова били бедни шопите и толкоз били гладни, че шума яли тези хора летем, а зимата направо кората на дърветата. Толкова ялова била земята им, че се принудили да я напуснат и да търсят други земи да живеят, но понеже били мръсно и долно племе никое село не искало да ги приеме и никой баща не искал да им дава дъщеря си за булка. И така бродили шопите немили и недраги и никой не ги искал и никъде не били желани, повекето се заселили из днешна София - град било все пак, ама и мноо се плъзнали из нашия край да търсят припитание и покрив над главата.
Един такъв човек бил и пра-пра-пра-пра-дядо ми Петър-Шопът. Той бил шоп или идвал поне от Балкана - безимотен, беден като цървул и без една лира в джеба. И кракът му нямаше да стъпи в селото - на този мръсен шоп, ако не е бил книжен и не можел да пише хем да турски, хем на бугарски. Назначили го били турците за писар в кметството и щат-нещат нашите ора, не могат го изгонят и набият както си го е заслужил този пущиняк! Търсил Пешо булка, станало му време да се задоми - никой не ще му даде дъщеря си, ората вратнците не щели да си отварят пред грозната му шопска мутра, камо ли да му дадат една от дъщерите си. Откъде-накъде? На циганин ще дадат, но на шоп - нивга.
И така решил Пешо да се ожени за чорбаджийската щерка!
- Е, как така ще вземе този мръсен шоп чорбаджийска щерка, ще кажете
И с право ще кажете, но не ставало дума за коя да е чорбаджийска щерка, а за оная - ушавата.
Имал един от чорбаджийте само една щерка и никакви други деца. Жена му и тя отдавна умрела от нещо, но нещеш ли - и щерка му болна. От какво е болна никой не знаел, но все болна тази щерка. У Врацата ходили чак, къде ли не ходили - никой лекар не знаел. Куршум ? лели при циганите, чак при попове и ходжи ходили да ? баят - болна щерката и все болна и никой не знае от какво.
Никой не сакал такава невеста. Че ниви имала - имала, имане да имала - имала, овци да имала - имала, ама все болна била пущината. За какво ти такава жена? Нито леб ще ти омеси, нито лозе ще ти оплеви, нито вино ще ти направи, нито платно ще изпреде, няма деца да ти роди и ще си блееш на старини сам самичък из имането като скопен овен некакъв. За какво ти е дедовият с такава жена като ни деца ще имаш, ни унуци?
И така отишъл наш Пешо у чорбаджията да иска единствената му дъщеря.
Голяма изненада било за чорбаджията, защото никой до сега не бил идвал да иска дъщеря му - ни от село, ни от съседно село, ни от никъде другъде - кой ще иска болна булка? А и отдавна бил свикнал старият, че ще си го гледа дъщеря му на старини и честно казано той не търсил веке зет, добре си му било станало сам с дъщеря си. Не му се давало вече тъй трудно отгледаното болнаво дете в чужда къща, а и кой ще остане при стария чорбаджия?
И тропа един ден на вратата му тоз Пешо-Шопът - писарят на турците.
- Ке ми дадеш ли дъщеря си за булка?
И мисли Старият - мисли. Защо пък не? Тоз Пешо ни род има, ни имане, ще стои и ще гледа моето. За турците пише в кметството - учен човек значи, ще ми пише книгите, а и къде да оди такъв човек - ще ме гледа на старини, а болната знаиш ли я ще е жива ли да ме гледа.
И така станал Пешо-Шопът, бедният като цървул бежанец, чорбаджийски зет.
Ами какво е станало с болната му булка, ще кажете? Дали е умрела тая узурпия?
Нищо подобно! Като я подхванал оня ми ти шоп с дедовия - дааавай - всяка година с ново дете в люлката. Оправила се онаа мнооого брже, народили се малки шопчета и се пръснали из цело село. Появил се нов род на картата на селото - Шопите. Първа се родила баба Тръндафила, за да наложи ред в дома на Шопа и да строява и възпитава малките шопчета, които нараждала майка ?. Загубили им броя на шопчетата хората, но Трандафила много добре ги знаела по имена и знаела кой какви ги вършил и как да го вразуми. Имали страх от нея шопите и я слушали - каквото кажела сестра им Трандафила, това ставало.
Паднало Турското робство по некое време и властта се сменила. Като разбрал Шопът накъде вее ветърът, отишъл той, избрал си най-убавите парцели на турците, събрал дружина айдуци и бооойййй по каските - изгонили турци кой-що имало в селото, разделили си ниви, къщи, манифактури за коприна, буби и къде що имане имало и имал Шопа имане за сичките си деца.
На всичките си деца оставил той голямо имане, но най-голямо оставил на първородното - на Трандафила. Избрала си тя мъж, когато ? дошло времето и не можело вече да стои мома, впрягала го в колата, когато не слушал и така одила да си върши работите си из селото. На тази Трандафила сме ние внуците. Тя имала само двама сина, а имането останало при по-малкият - моят прадядо нали се дръпнал сам да си печели своето. На другите шопе имането се пръснало от многобройната им челяд, притопиле се из други родове и се загубили, но и до ден днешен наследниците им питат Трандафилите, къде кога нещо важно като има да се решава в селото.
До самата си смърт баба Трандафила е наглеждала шопите и много добре е знаела, кой какво прави и как да го възпита и накаже, защото са лошави и подли тез шопи по природа и само тя е можела да ги узъпти. Ако някой шоп биел булката си, тя се оплаквала при бабичката. Ако някоя шопкиня не гледала мъжа си или не си прекопавала лозето - нямало как баба Трандафила да не научила.
Шопът и жена му живяли до над 100 г. казват някои, доживяли да видят внуци, правнуци и дори пра-пра внуци. Въпросната болнава бабичка я помни баба ми даже - и тя живяла до големи старини като съвсем здрава и крепка жена. Дълголетен род сме ние - Шопите, особено жените и мъжете, които ни слушат.
Омъжваме се късно, гледаме да минат 25-те, дори 30-те, за да не си разваляме спокойствието, защото човек дори и добре да живее се жени, но защо да е рано, когато може да е по-късно? И добре да тегли един мъж колата, винаги и едно магаре ще ти тегли по-добре, но не може вечно да стоиш мома, нали ще говорят ората.
Защо човек да не се прави на болен няколко годинки, ако може да се спаси от брачния хомот? Целта оправдава средствата, ще каже всяка Трандафила. Неомъжена няма да остане, това тя го знае, но защо да е сега, когато може да е утре?
Гледай си живота, лозето, майката и бащата, па после си избери най-убавия, когато му дойде времето, но ни с ден по-рано!

38.   Хаха само да ти кажа в София и около София шопи няма. Сърби - да. А Врачанско са си някаква кръстоска между власи (румънци) и сърби. В Източна България пък също има румънци.

39.   Мдааа, всичко с времето си, явно Трандафилете добре се оправяте в живота, но да знаеш от мен, че чарът ви не се корени само в здравата ръка и серт характер, които са проявявали и проявяват предците ти - ами погледни как аз, а може би и мнозина други замръкват и се събуждат с историите ти, това си е харизма, която ока вино може да провокира за час-два, може би нощ, но не и чак толкова дълго, или го имаш или не:) Е, ти го имаш, моме Трандафила, провокираш повече интерес от всички тук истории за секс-експерименти с домашния любимец морско свинче или пък за квакащи отстреляни патици:) Ей, Богу, това наистина е проза от висока класа, поразбирвам нещо от литература и мога да го твърдя с чиста вътрешна убеденост! Не знам на какво ще мога да се наслаждавам тук като секне творческият ти порив или по-скоро желание за споделяне на родовата история или пък нещо друго:)
М, 34

40.   До 38 - е, той който е имал пра-пра-пра (х пъти) дядо- влах в семейството, се знае в Наше Село. Така както ние сме Шопете, така има и Власите в селото -).
Ти да определиш ганезисът на Северозапада ти трябва не една докторска работа да напишеш, Нобелова награда да напишеш - от всекику кръвчица да вземеш и да почнеш - кой бил деца му, на него деда му, на деда му чича му и на жената на чича му либовника. Не моиш ти да разбереш, откъде и как се е пръкнал туй народ. Всеки си има своя си някаква история - колкото невероятна, толкова и истинкска. И нали българинът е бил безкнижен у Турско, а в село черква нямало да пише кой с кого женен, какви деца му се родили през годините, та затова гледаме да помниме ние дедите си и да ги споминаме, а и за да не вземат те да вампирясат оний, да излезнат от гробище и да ни изпият и виноту и ракиата! Какви са биле те - шопе ли, власи ле, баш църни цигане - дреме ми на дедовия, да си седат ониа у гробище, че вино чак на есен ке имаме, а новата ракиа треа да отлежей и мъничку, каквото се събрало баааш на дъното на дамаджаните пийм ся и се молим утре да не ие свършилу. Като знам какви смокове са били моите деди, а и бабичкити с тех - МАЛИИИ - нищо нема да остнани у село - туй вино, туй ракиа, туй бирица, туй мастичка - всичко ще излочат уний му вампире - власе ли, шопе ле, мангале ле, баш турци ле, та капка няма да остаат за нас - живите. И у магазията ке изпият те туй мастичка, туй бирица и после какво ке правиме? Манара по кратуната и да вампирясваме - то без ракиа, без вино, без мастичка - тува живот ли е!

До М 34.
Прав си ти, в нашия род и изобщо в наше село кроткият не вирей. И да се пръкне некой кротичък, той ще се загуби в общия кюп и най-късно след като узрей новиат първак ще му излеят и на нему деволите. Като засвири унаа ми ти духова музика на сред село, като се завие орото та чак до Бела Слатина! И така живейм нии у наше село - от старото вино до новото, а между другото, питаш ли ни какво тегло теглими?
Като се завиат уний ми опашки пред казаня - куй какву имал в мазътъ - ракиа ке се прави, че без ракиа туй живот ли е? Зимъска къде винце, къде мастичка от магазиятана на вересиа, къде ракийка останала - ке се избута. Ами питаш ли ни пролетес? Ни винце, ни ракиа, ни мастичка от магазиата на вересиа веке. Мъкааааа. Това живот ли е? Мъъкааа!

Останали джибриту в мазъта и баш оцетъ останал. Да го сваариш у казаня, ама требва заар, та да тръгне първакъ 60-70, абе 80 градусъ. Ама ни заар има, ни вересия на казанъ нема веке, а и да свариш ти, къде що има - туй пусти му първак моиш го пий - иска да лежи в дамаджаните, да отлежи, та те тогаа да гу пиеш, пущиняка. И колкото ора на казана ракиа да варат, двойно повеке с кратунките да дигустирът - добър ли е първака на баба Цеца тази година, стаа ли ракиа от мулясали какалашки? Какъв е първакът на Цифката чича му от Бела Слатина, че он взел от некаде, че докарал пртукале и всекакъв градски плод ракиа да вари у село. Ей, голема работа е туй Бела Слатина, да знайте. Има, вика, магазии по-големи от староту училище, а вътре - от пиле млеку.
Туй вину, туй ракиа, туй бира, туй мастика, туй каквото сака душа. Ама онеа взели та докарали на гражданете пртукале да ядат. Ония да не са гламаве! Пртукале ке ядат на куково лето! Като има туй вину, туй ракиа, туй бира, туй мастичка. И развалили се пртукалите, започнало онуй да мириши, ама не кату наше грозде - на уаво, на винце и гроздова ракиа, а направо на мрша мириши пртукала. И така събрал туй на Цифката чича му от Бела Слатина сите пртукале, бнане, абе - каквото там имало у гражданята и идва у село на казаня ракиа да вари.
Ке вари той, ке вари ама на дедовия! Ке чака сите да си сварим джибрито, та те тогава - че знаеш ли ги туй градски раоти - ке влезне у казаня, ке се размириши на леш и я гу изкараш, я не - ке ти развали ракийката после, а нии една ракийка имама - без ракия с манара у главата и с тракторъ у гробище.
Вариме ние туй гроздова, туй сливова, туй круши, ябълки, кой каквото намери из селу та пушак се вдига.

На Цифката къщата миришиииии, цело село замирисъ та се не трай.
Туй мити пртукале, банане като се размирисъли - баш на леш миришът, та чак в Бръкъчево мириши. Идват бръкъчефци и викат
- Малииии, що е туй воня у Ваше село, брей-брей-брей! Ту се не трае! Мали-мали-малиии!
Такава воня, че и на циганите чак в Тлачене им падналъ раждаемосъ и ке затриете селото, брей келеши.
Иидва тлаченскии кмет да говори он с Цифката - защото туй родилний дом, туй децка градина, туй училище, сите ке запустее зарад тъз смрад у Наше Село, а на тлаченци циганетата са им леба. Туй децки, туй помощи, туй еврупейски пари за децка градина, за улици, за училище, читалище, абе сичко пара у Тлачене - кату им падне раждаемостъ на тлаченци, утиде си селото. И иде сега тлаченския кмет да види той отде иде таз смрад, туй нещо де се не трай и циганчетата не щат да се пръквът у Тлачине.

- Малииии смрад! То тук по-смрад от Бела Слатина, беее, бре-бре-бре - сипете от първака, че се не живей. Винце има ли? ...Е като нема, сипи сипи ти мастичка от магазиата поне, че туй не се живее у Ваше село. Такава миризмъ, че у Тлачене и едно циганче не сака да се пръква. Тръгва то, не че не тръгва, ама като помирише тъз воня, пак се връща у пичката на майка си. Туй родилен дом, туй училище - сичко ке затворим и отиде Тлачене като спрат да се пръкват циганетата и спрат парите от софиата, от еуропейския сиюз.

Правили що правили, пили и умивали и каали, че ке варат ракиа от пртукалете да ни мирише веке на малките циганчета та да се пръквът по-скоро от на майките си пичките - туй децки, тук помощи, тук софиа, туй еурупейска пара.
, но не у наши Казян да ни развалат ракиата догодина, а у Тлачене ке я варат.
У Тлачене казан немат он, но циганете си направили у двора на децката градина казанище тайну та да не плащат на Бойката. Туй взели нашите жици-мици-от БДЖ-то каквото намерили, стопии го калайджилите и направили си тлаченски казян-самоделка.

От Тлачене докараха колата дето карат дицата на училищи, нема да вмирисваме нашити кули, я и товарат - туй прукал, туй банан, кой каквото има - сичко на Тлачене у циганския казян ке караме. И леб събрахме кой квото има, и заар от магазията на вересия и ке варим ракиа у Тлачене.
Утиваме ние у Тлачене, събрали се оний мити цигани и са се опулили.
- Кво се се опулили бе, мангали - малиии като ве смлатими.
И униа избеоа. Бегат та пушик се вдига! Що имаши дичурлига в детската градина изпобегака и те, чак врапцити от покрива отлетеа в Африка да не миришът на Цифката пртукалите.
Напълнихме казаня от БДЖ-ту с пртукали, банане, леб, заар и ке варим. Ке варим ние, ке варим, ама на дедовиа! Униа ми ти цигане са изгорели дрвата зимас. Гледаме, праиме - живу дрво у Тлачене не са остаили, пущините - и у детската градина ни стол, ни креватче, ни маса остаили да запалим казаня, да тръгне ония ми првак, да напълни крътунките.
Ами ние сега как ке варим ракиата, беее, цигане с циганете!
Като ги хванахме - бой, бой, бой - къде са ни дрвата бе, мангале!
И униа да идите какви станаха работни, та пушък се вдига. Впрегнаха каруците, впрегнаха конете и ке одат чак на Дунава дрва ке трсат, че там много дрва имало - Дунава влачи, ониа събрат. И викат ониа - на Дунава много дрва има ке съберат и право в Тлачене ке додат да запалим казаня.
Отидаха циганите и чакаме - ден мина, два минаа, нема ги мангалете с дрвата. Издушиха се тлаченци, туй миришииии, ама не смеат една дума да каат, че като ги смлатиме - бой-бой-бой.
Вино в Тлачене не остаили циганите, но виж - туй мастичка на тетрадка дават. И ке дават те като ке има бой-бой-бой. Изпихме къде ,що има бирица и мастичка у магазиата, ама много лошо туй Тлачене. Не е като наши село - ни магазиата магазиа, ни на сред село на сред село, а и миришииииии, та пушък се вдига.
Нема начин, ке събираме дрва.
Дрва не намерихме, ама къде какво намерихме и в децката градина - туй какалашки, туй столуве, бъчонки, от училището какво там им дале от софиата - сичко у казаня носим.
И като се запали он казан, като почнаа да врат униа ми ти прткале, Малеееееййй...тръгна един првак. Ама и нии сичкия заар кво намерихме у Тлачене - у казаня. Не 70 градуса, а 170 градуса тръгна он првак, ще подпали кратунките! То не моиш го пии това, ке ти стопи дамаджанката.
Два дена варим, не моим ги сварим тез нища белослатински. Пълним не една, не две, не три, а сто дамаджани напълнихме и нема вече къде да ги турим у туй Тлачене.
Свари се ракииката, от убава по-убава. Не коли, направо тракторете от Наше село докарахме, събрахме ракийката и ке си одим.
Ами казаня? Такъв убав казян на циганите ли да гу остаим?
Нема такова нещо! Айди и той на трактора и към наше село.
И така, най-убавата ракийка се вари от пртикали, банани и каквото уния пущиняци у Бела Слатина не пазарат. Сека година у двора на Цифката варим гражданска ракиа в тлаченски казян, ама униа я кажат нещо и ке видат. От тогава идат тлаченци да си варат ракиата у нази, ама ке чакат - няма да ни развалят нашата ракиа ми, цигане миризливи - прво ниа кой, какво има ке свари, после ако сме на кеф, може и ониа да се наредат. Един вари, ний с кратунките дегустираме. Не йе убава таз тлаченска ракиа, да знаете. Най е убава от Наше село! А най-убавата е от белослатинските пртукали на чича му на Цифката на БДЖ-ейски казан!

41.   Към М34. Ти също не падаш по долу от нея! Имате еднаква харизма и хубав литературен език. Що не се вземете та да продължим да се наслаждаваме на таланта ви? !

42.   Ама то нещо се запролете ми се чини, та явно сте я закъсали, Трандафило, как я избутваш от ден до ден? :) Едра сълза се стече по суровата ми страна, представяйки си как се гърчиш пред компа, а дамаджаната пред теб суха, пресушена кат Сахарски оазис преди дъждовнийо период, облизана и олигавена кат вафла Мура в долапа на 90 годишна скъперница:)
Ей за такиви черезвичайни случаи пазя 2-3 стъкла уиски и винце, за да спася някой закъсал пущиняк или омраз, щот досеги на Трандафила не съм попадал, еле пък така закъсала:)
М, 34

43.   41, благодаря за милото предложение, ще приема, че не е просто провокация, а своеобразен опит за продължаване на Трандафилавия род:) То съдбата си знае своята работа и не изключвам някой разказ с неочаквам край, ама вероятността да тегля каруцата на някоя Трендафила граничи с абсолютната нула, то все едно на ръце да я нося /обратното може:)/, аз врачано-македонски мелез ли съм или лукова глава, по-скоро ще открадна някоя дръглива кранта от тлаченци само и само да прекараме ракията на безопасно разстояние от селото, пък и за ужас на местните съм кръстен - верно само, за да бъда кум, ама си е голем грях и освен кютек и да ми изпият шльокавицата, друго не очаквам от съселяните на Трандафила:) Аа, а може и да ми гепят швейцарския часовник за изпроводяк:)
М, 34

44.   М 34.
Каква Мура, каква фафла - в наши село нищо нема у магазията, че не са си платили вересиите он и на Цифката леята не ке да докарва веке от Бела Слатина - ни Мастика, ни бира, ни нищо. Гладни ке ни умори тая скочубра. Един леб докарва, ама и той „Доброджа“ и кучета го яли тоя леб! Не го щем ние и ке се пукнем и вампирясаме, но „Доброджа“ леб не ядеме! Ей, лошо стана у наше село. Това живот ли е като няма нищо у магазията да си вземеш на тетрадка?
И раздаде пощажийката пенсиите вчера и днес викаме - няма да пълним гушата на тая Ламя - на Цифката лея му, ке си напазарим ние у Бела Слатина и ке си имаме сичко и по-евтино, и по-убаво, защото лъже, Пущинята - къде с 5 ст., къде с 50 ст, а баба Пена с цел лев измотала онаа, а и саламът ? мухлесал, сапунят не пире, мастиката изветрела.
Събрахме ний от бабичките къде що пари имаха скочубрите, взехме гумити от на англичанина джипката, източихме къде какъв бензиниц имаше и хоп - тръгна „Ладата“ на Влаха. И чудна е тази „Лада“ - най-убавата! Цървена една, чисто новичка като, че вчера от Хоремага е вземната. Пали Влаха Ладата и ке одим на Бела Слатина да пазарим, че което си е убаво е убаво.
То убаво ще пазарим ние у Бела Слатина, ама кой път да хванеме? Единиат - през Бурован верно по-арен, ама по-дълъг и дали ке ни стигне бензина, че тоз уравия - англичанинът заредил какво заредил никакво, а Ладата цела двуглава ламя. Другият път е през Тлачене, Комарево, Соколаре и сме у Бела Слатина. Че е по-брже, по-брже е, ама лош тоз път, дупки като герани зейнали.
Ама къде ще ходим като англичанинът -оръплякът му с оръпляк, не сипал бензинец като ората в джипката а едвам-едвам дамаджанката да напълним.
Татър-татър Ладата ке ни откара, къде ке оди.
Изпроводиха ни бабичките на сред село и ни викат „туй фафли „Мура“ да докарате, туй бонбоне „Лакта“ ама от меките, туй Лукчита, туй пастички...БЕЛ ЛЕБ, саламец, сапун, ама от убавия - да пирем на дедовците мръсние гаще, .......“ цял час ни наръчака, какво да им напазариме ние у Бела Слатина и накрая най-важното
„Да докарате Мастичка, гроздова ракия от купешката и без тези неща да не се връщате в Наше Село“!
И бутаме ние Ладата-бутаме, не ще пущинята да запали. Бутат бабичките - не ще да тръгва и това е. Така лиии, слаза Влаха от Ладата и
- Да го нацУрам на бабА ти у путишлякъ със се валняжу, та дзвезди да й додат със се куру
И тръгна Ладата, как няма да тръгне като тоа е праен с обратната стран на уя и изобщо - е виден охлюв у Наше Село.
Татър-татър минахме селото, минахме лозетата, минаваме ние завоа за Тлачене и татър-татър Ладата почна да се звери, не ще та неще. И бутаме ние, псуваме, викаме, ама като неще тя - не ще.
Сядаме ние у Ладата, Влаха бута по нанадолнището - ще става каквото ще става!
И като ми се засили он ламя, не 100, а 150 километра и прао на сред село в Тлачене и стои и с камък не щеш я помръдна!
Тича отзади Влаха та пушек се вдига. Идва пущиняка и вика
–Бензин няма и това е.
Къде ще търсим ний в Тлачене бензин. Ониа са си вдигнали гълабете- сичко отпраши като ни виде. Само дицата и старите ора, магаретата и ни капка бинзин оставили унез пущиняци за нашта ламя. И като почна он шишканин да псуа, не моиж го спреш.
- Да го нацУрам на бабА ти у путишлякъ със се валняжу, та дзвезди да й додат със се куру
А на нам ни умреха глистите от глад, че цел ден ние по пътища, един залък не сме сложили ние у уста. И щем, нещем, ке одиме ние у тлаченската магазиа
Къде що пари събрани от бабичките - яданье и пиенье на тумбак-угощение, едеш колкото можеш.
И дойде ни на нас настроението, надухме ние едно сръпско, една духова музика - ще рече човек, че циганите сватба стегнали.
Каквото имаше там в магазията - у Ладата - тук Лукчита, туй пастички, туй салам, туй леб, ама само белиа...сичко и най-важното - купеш ракиа, Мастичка и сапун да перат бабичките на дедовците мръсните гаще, че миришииии, та се не трай“.
И тръгаме ние към Наши Село, ама он - циганете взели на англичанина гумите. Малииииии като подпалиииме, малииии като издивехме - бой-бой-бой та пушек се вдиа, та да ни запомнят - кога ще ни взимат те на нас гумите бе, мангалите му с мангали.
Взехме два коня, впрегнахме ги да теглат Ладата и право към Наше Село, ама отзад сме закачили и още едно ремаркйе от тлаченци - вътре напълнили сичко, кой каквото имал у дома - туй домашна ракиа, туй домат, пипер - сичко.
Идваме си в Наше Село и надули бабичките сръпско, духова музика. И като ни видеха - и БЕЛ ЛЕБ, и купешка ракиа, и домашна ракия, и мастичка, и фафле, и пастички и сапун - сичко у Ладата!
И развесиле се Наше Село, голяма веселба сгодихме.
А-а-а, те така, няма само тлаченци да вдигат гюлунтия. И нийе можем да пазарим у Бела Слатина!
Чак до Буруван и Бела Слатина чуха, че у Наше Село се вдигнала сватба, вино се лее, оро се играе.“

45.   Айде и нещо от истинския живот от наши край.

„Баща от врачанското село Рогозен изстреля половин пълнител по сина си Николай Лилов, по прякор Коли, съобщиха от полицията. Мирослав Лилов, известен сред местните като Муто, го взел на мушка след скандал за пари. Пукотевицата събудила селото.
За да избегне куршумите, синът изхвърчал от къщата и бягал на зиг-заг по улицата, докато потънал в тъмнината. Това го спасило и даже скрит в храсти успял да звънне на полицият, съобщава "Стандарт".

Пристигналият екип от служители на управлението в Козлодуй иззели със сила оръжието от стрелеца, което той отказвал доброволно да предаде. Оказало се е, че 9-милиметровият боен пистолет е незаконен, а в пълнителя му има три патрона. При направения обиск е открит още един патлак - 8-милиметров с две гилзи.

Същата вечер и двамата мъже са надигали чашките. Младият - в кръчмата, а старият пред телевизора вкъщи. Синът обаче свършил парите и се прибрал да вземе от баща си, за да си допие. Но вместо банкноти, видял дулото на пистолета и едва се отървал от куршумите. “

46.   Дааа, немотията прави чудеса с буковчани явно, изтрепаха тлаченци за дамаджана ракия и 4 гуми, при това англичански, ама нейсе, то за празнико на селото нема да се цинцарим я:) Много истински ги изтипоса Трандафила, много натурални, ей таквиз попръжни винаги са ми липсвали у шопско, попържат, попържат, ама некак по женски ми идват, да не кажем по гейски, не мож са разтопи как те препсуат на макя:)
И какъв е този баща дето не иска да даде пари на сина си да си допие, от храна да го лиши разбирам, голям е вече да си изкарва сам хляба, ама да не му даде от пърцуцата си, на собствената си кръв, това не е баща ви казвам, това е коравосърдечен вампир, ще гние той след време с кол в гърдите в гробището, щото вампир е бил приживе, ще вампиряса и след сетния си час:)
Тъй, тъй, тва са реалностите, уважаеми читатели и предостойна ми Трандафило:)
М, 34

47.   м34, не случайно в наши край казваме „Живей така, че като умреш и майка ти, и баща ти да се зарадват“.
Въпросният Коли попрекалил малко, чак баща му тръгнал да го умъртвева, ама не уцелил пущинята.

Те така съседите на Трандафилете се самозатриха некоги.

Цел живот налива баба Цеца на унуците си от Бела Слатина - „Кога ке станете големе, та да пораснете, да се изпоженете, та да си дойдат бащите ви да си ме гледат на село, че у наше селу йе най-убаво и затова съм синове я раждала, затова съм синове гледала - да ме гледат и мене като остареа и немога вейки да ода“.
Пораснаха децата, изпоженили се. Едната още на 15-16 години деца ке ражда, сватби ке стега. На 18 г. второ праунуче и баба Цецка от весела по-весела. Дойде си прво на Цецка првиа син у Наше Село. И се почна едно пийене - цела година от масата не стана он - туй вину, туй ракиа - каквото имаше у Цецкини - всичко изцоца смока му със смоците. Доде един ден жена му с друг мъж некакъв - дадоа му се подписва нещо уфициалну и така го устави таа, а малката му щерка така и го не потърси веке. “
Прибра се и вторият син на бабичката, изгонила го и него жена му заради пийене, и работа нямал вейки у града и по-щастлива от баба Цеца в селуто нема. Двама сина има, двама сина у село при майка си.
Застанала пред вратника и закача ората.
- О, маааа Трандафилооо - видеш ли ти, додоха си моите синове да си мъ гледат, казах ли ти я. Къде са твоите синове, ма пущиньо - единиат се запиля из Родопите, а другиат гние у земятъ. Ке си пукнеш сам сама мааа, чако двама сина си раждала. “
Какво да каже баба ми Трандафила, права била съседката. Затри се Трандафилският род - кой гнии у земъта, кой надалеку, а тя сама кукува у Наше Село. Да вземат поне унукини да се изпоженят, та унуци да гледа, а то - никакво, а са станали веке моми за женйене - все убави, ама дръпнати - не щат пущините да се женят, деца да раждат. Не смее баба за най-простичкото да мечтае - да се пенсионира синът ?, да остави онаа и да си дойде при майка си да я гледа. Ама пуста му демокрациа, пусти му частници, трябва да се работи та пушейк се вдига. Навремету на 50- 55 години си идваха ората у село с пенсиа да си гледат старите, стоката и лозето - днес казват не дава държавата и това йе. Ама не, сама ке си умре и ке вампирясва баба и те така. Чако - ке падне тя и няма кой да е намери, вампир ке стане и ке ги души та да я запомнят неа и син, и унуци, и онаа - смотаната - снаха ?.
Ей та на - имат ората деца убави, не като Трандафилете. Дошли са си у Наше Село, гледат си родителете, ракийка и винце попийват, ама чако - нали са си при майка си.
И така дошла зимата. Пиле синовете на баба Цецка та не се спряли. Същински смокове! Каквото тя и мъжът ? събирали през годините у мъзъта, сичкото те изпопили. Тя баба Цецка млада останала нявга вдовица с две дица, ама убав мъж си намерила у градо - не пие, не бие, работен, но ялов се оказа и нямат свои деца. Е па чако - тя Цецка имала вейке двама сина и добре си живеели цел живот с дедото - и козички имали, и овце, и кокошчици, и градината прекопана - „Образцов дом“ на вратника! Най-убавата градина е техната, всички съседи у тех се събирали летото, защото казват - най-убав е твоят двор. А бабичката една усмихната-приятна жена не като онаа дръпнатата Трандафила. Цел ден се трудят баба Цеца и дедото, всичко имат за ядене, и зимнина са си сторили, и дърва са си нацепили, и вино, и ракийка, ама той дедото нали не пий много - все да има за младите.
Уживил се двора у Цецкини, а с това двора на Трандафилите изглеждал още по-пуст. Задали се тежки месеци за баба Трандафила, навалял един сняг - я отидеш да си вземеш леб, я не моеш - каквото има ке ядеш.
А у Цецкини взела да свършва вейке ракиата. И винуту отдавна са били излоцали оний смокове. Ами сега? Какво ще прави бабичката?
- Трандафилоооо - вика през оградата
- Какво има, мааа, пущиньо. Не видеш ли какъв сняг е навалял - не мога да пристъпам
- Дай една каничка винце ма, че нашиту свърши, а снег навалел - не моат синовете да отидат на сред село да купат.
Какво ще прави баба Трандафила - ще даде. Много ги мрази тя тези неща. Една клечка кибрит не е взела от чужди хора, но и никуму нищо не е дала. Такива са те Трандафилите. Чако са били богате ора - нивгаш от никому един лев не са взели или дале на заем, не обичат те вересиите - къде какво имали все са го купували сами и все левче по левче са спестявали, лира по лира са събирали. Такъв е били и бащата на баба, и неговия баща и бащата на баща му - изобщо - сите Трандафиле откакто го има нашиа род са такива. Затова баба най-много мрази вересиите и затова много ора я мразят в селото, защото нейната пенсия голема, нейната книжка ДСК-то пълна, а един лев не смее да подаде на ората зимну време. Не сака тя вересии, ама и не дава на съселяните си.
Но какво да прави баба, ке даде на съседка си - голем снег е паднал, а тези вейке на вересия у магазиата нищо не могат да вземят. Такива си падат обаке рода на Цеца - все ке вземнат на вересия, а после си забравят верйесиите.
Хубаво, че имала баба от ланското вино-кисилото. Напълнила тя каната и я подала през плета и после се прибрала у дома и какво ке прави - ше чака да се стопи най-големиа снег и ке си меси пити.
Минала се седмица, минали се две...умрял животът в селото. Зарито било то от снега, не един, два метра се събрали, голям студ - да не смееш да се подадеш.
Положението у Цецини от лошо по-лошо. Ракиа нема, вино нема, мастика на вересиа не дават вейке на сред село - почнали се побоища, караници. Ама има ли кой да ги чуйе в туй време.
И така до един ден, когато снегът се постопил и се позатоплило излезнал дедото да чисти дворя. Станали смоковете, сбили се и тръгнали да търсат ракиа, ама се сбили нещо на дворя, бутнали дедото - он паднал и умрел.
И така се помина най-убавиат дедо в селото - храни и пои той чужди синове той цял живот, за да го затриат ониа на старини.
Погреба бабата мъжа си, къде ке иде. Събрала каквото събрала пари, къде имало на ДСК-то и направила му убаво погребение - да го запомнят ората, че много убав мъж беше той, не като от наше село - работлив, учен, ни пие, ни бие, все се е грижил за нея и за синовете си.
Но едно зло нивга не иде само. Пили синовете на баба Цеца па не се спрели - единиа паднал у дола и го намерили на другата заран замръзнал, другия си отиде подир година от рак казали.
И така замръкна бабичката сам сама. Обадиха се и старите болежки, не може да оди, но нема кой един леб да ? подаде.
И дойде летото - напълни се пак двора на Трандафилите. Дойдоха си внукове и унуки, дойде си и сина на бабичката, събраха се с другите Трандафили от селото и започнаха да оправят двора, да цепат дърва за зимата, да варат ракиа и изобщо - стегнаха те пак и къща, и двор, и градини. Стока баба Трандафила отдавна не гледаше, но градина голема - лозе, томат, бостан...работа много. Настана една глъчка, зашътаха и снахата с унуките - стъклата умиха, черги изпраха - светна дома на баба Трандафила, стана шарено, изпълни се с млади ора.
А баба Цеца сама. Съжалиха се Трандафилите - посметоха и оправиха и нейния двор, свариха ? ракийката, нацепиха дрва и я подготвиха къде-що има за зимата.
Но не било писано - нали не можеше да оди бабичката. Една вечер станала и паднала баш на стълбите пред вратницата и се убила. Намерили я Трандафила, нейната стара съседка. А беше Цветана много по-млада от нея, и мъж имаше, и стока много, и убаво лозе, бустан, томат, и по-стегнат дом имаше тя винаги, а виж каква бела стана.
И така погребаха Трандафилете бабичката до нейните мъже и синове. Дойдоха унукини, ядоха какво ядоха за Бог да праости, заключиха вратника и повече не се появиха.
Обрасна къщата на баба Цецка, напълни се с бурене двора - неможеш вейке там да пристъпиш - отиде си бабичката, отидоха си мъжете ?, синовете ? и сякаш нивга тя не е живяла у Наше Село и такива ора не е имало.
Но като отиде Трандафила на гробище все ще прелее гроба на Цецка. Добра съседка беше тя, много караници са имали през годините, много крамули, но хубаво беше като имаше някой да те закачи през оградата. И прелива баба Трандафила гроба с ланшкото вино (киселото), говори си тя със своята съседка като едно време и се оплаква от Трандафилете, от нейните унукини, който хем са убави, хем са дръпнати и не щат тия пущини да се женят, та да гледа бабичката праунуци. Ама не иска вече Трандафила да дойде синът ? да я гледа в селото. Нека работи той, нека си гледа жената, а когато не може вече бабичката - ще отиде при тях или ще си вземе една жена да я гледа. Пари нали има, пенсия голяма, че най е убаво у наше село. Тук на нея си ? е най-добре. Камакът си тежи на метото. Тук я знаят всички - и живи, и мъртви.

48.   Обаче на смъртта на баба Ценка комай никой не се е зарадвал, не е спазила местните обичаи жената, но нищо. важното е, че всичко се знае, така животът й ще се помни, както и добрината на мъжа й, личи си му че не е местен, затова и раншко е дал фира завалията.
От този последен отрязък изненадващо става ясно, че Трандафилите могат да бъдат съпричастни към чуждата мъка и не са толкоз коравосърдечни люде:) Дано баба Трандафила освен на почит у селото, па и извън него, получи и други радости у оставащийо й животец, като ги гледам унукините й има потенциал у них, ама и они си го знаят и се не дават туко-тъй, па и вече всинца тукa сме наясно, че животът требе да се живее до последнийо възможен ден, пък после оня убавия с швейцарскийо саат, че му пазим снимките като забегне заглава и те така:)

M, 34

49.   М34 - Е, кой е казал, че Трандафилите не са състрадателни хора, но ако ги питаш - нивгаш няма да си признаят. Просто да си „дОбър“ не е качество в Северозапада, точно обратното - това е най-големиа и непростим дефект за нашите ора. И не сакат да са добри Трандафилете, ние все гледаме да сме лошите и къде що добрина сме сторили през годините, така да се потулии, че да не знаат ората, защото секи требва преди сичко да знае да се грижи за себе си, а не да разчита на готовото. Не, че не могат и не са могли Трандафилете цело село да оправат, но знаат, че така не става и никога не е ставало. Колкото повече има да работи за хляба си, толкова по-малко ке има как да се търкаля пиян на центъра. Затова и баба Трандафила не гледа с добро око на сичките държавне, еуропейске пари, които се изсипаха у последните години право в джебевете на най-простите и мързеливите в селото.
-Ке има, ке има, ама като врътнат онеа кранчето-какво ке правиш ма? Кой е луд да ти дава 300 лв. да стоиш у кафето на сред село? Виж си двора, ма, виж си стоката, виж си децата по-мръсне от тлаченски цигане - малиииии, само цигарите и кафето на вашия род дай.

Преди мислих баба си за много лоша жена, защото говори лоши неща за хората и на хората, а и като подхванеше майка ми, малиии. И майка, тази авторитетна стегната и изобщо учена жена, се превръщаше в най-долната мравчица, когато беше на село. Ей сега, станала е вейке дърта магарица и ? дойде акъла в главъта. Опълчи се на баба, стана дръпната и тя и да видиш как ? се вдигнаха акциите.
- А, те така, сега ставаш за булка.
На стари години майка стана Трандафила и скъса хомота на баба - нещо повече, баба почна да я хвали из селото и по-добра булка от този ден нататък немаше.
Трябваше самата аз да чукна 25 лазарника, за да си дам сметка, че не е лош този, който говори строго и се кара на хората, а този, който действително прави лоши неща.
Трандафилете (и двете части на рода) например никога никого не са откраднали, не са фалшифицирали документи и не са подкупвали свидетели, за да вземат чужда заемя по време на Поземлените комисии - точно обратното, тяхната земя е била присвоена, те са станали жертва на сплетни и съзаклятници, но баба ще каже едно -
- Чако, чако, в гроба си да си го носят.
което не е най-милият коментар, но нито ще тръгне да им отмъщава, нито ще тръгне да им прави други зулуми. Достатачен золум е, че са се скарали с Трандафилете и не могат да разчитат в бъдеще на тях, което за баба е най-лошото наказание. Тя уважава и приятели, и врагове като вторите много повече от първите уважава дори, но винаги ще те поздрави и закажи - ако ще само за да се скарате, но няма да те подмине нивгаш. У баба няма да намериш ни вино, ни ракия, ни да те нагости и вратницата си тя отваря само с веригата на нея, но ако кажеш посред най-тъмната нощ и през най-големият сняг- „дай да ходим на Бяла Слатина, че майка е болна - баба ще прати някой Трандафил да те кара и разкарва без пари с колата си - и в София ще те откара, докато не оздравее майка ти, чако се е карала с теб за нещо предишния ден. Уважава ли ти баба и дойдеш ли в лош за теб момент, няма да те върне. Но не търси ти Трандафилете за ядене, пиене и звересия. Тръгнеш ли стрещу Трандафилете и вземеш ли от тех за собствения си джеб обаче - ти за тех на съществуваш. Влачи се, падай, ставай, салто прави, но за Трандафилете твоя род не съществува вейке и ти си отписан от Земята и никога те е нямало.

Такива хора беха и рода на овчарина Вуте. Те били далечни некакви наши роднини, също шопе, но се са били от по-простичките, по-мързеливичките и обичали да си сръбват повейке от нормалното. Ни стока имали, ни ниви, ни къща, най-бедните били в селото. Къде от съжаление, къде от това, че са все пак далечен род, те винаги са намирали хлеб и работа у Трандафилете - къде като овчаре, къде като ратае, много стока имали некога Трандафилете, много ниви и за Вутевци все ще се намери кора леб - нали все пак са роднини някакви.
И така цял живот гледал Вуте как си живеят Трандафилите, а на него не му дават нищо, чако са род. Ей ги на - и обувки имат градски, и синджире златни, и платно от най-убавото, къща си стъкмили - замък и не една, А ДВЕ - по една за всеки брат, а той - Вуте в едно стайче с булката и четиримата си сина и нищо свое няма - само каквото му подхвърлят ониа иззедници. И дойде Войната и стегнаха Трандафилите Иванчо, сънът на по-младия брат - туй униформа, туй оружие, туй кон за фронта, а той нито един син не може да изпрати във войската да събере възхищението и уважението на хората - и четиримата му синове ратаи у Трандафилете, а онеи надуте като пауне и нищо не спускат за неговите синове, чако са род.
- Направи туй, стори унуй
Не може човек да седне, да си хапне и пийне като ората. Нема делник, нема празник, все има нещо за вършене. Това живот ли е, кажи? И ни ракиа дават, ни пари на ръка. Подхвърлят ти нещичко за ядене, некое платно, платят ти вересиите на сред село и ти си никой, а потурите ти все скъсани, докато онеа еутопейски обувки ке ми носат, сватби ще ми стягат и Ивана на фронта ке пращат - с униформа със златни копчета, кон и пушка-англичанка.
И така таял Вуте много яд към Традафилтете. Да имаше как сичките щеше да удуши и хич немаше око да му трепне - негова булка ще се шири в палатите и синовете му ще носят еуропейските убувки, ще си гледа той стоката и нивите - ни чет имат, ни брой, ще си брои жълтиците и ще гледа хората от високо, не като сега да го е срам да се покаже на сред село.
Мина се не мина време, дойде си Ивана от фронта, стегнаха му сватба. Най-убавата булка в селото взе тоа - висока, снажна, с плитки до зимята, работна и изобщо - такава булка на Вуте синовете никога няма никой да им даде. Играат Трандафилете на сватбата, гордо се пъчи и баща му, и чича му на Иваня, а он се кипри с униформата, а златните му копчета блестят като слънце Двамата братя - Трандафиле си пиели ракията заедно вейке. Поканили нашите и Вутеви на сватбата, че род са били, ама ги поят с ланското вино и хранят с овчите мръвки, а онеа пият от убавото вино и лапат крехко агнешно. Да имаше как Вуте да ги заколи, кръвчицата да им изпие на тези иззедници - око нямаше да му мигне!
Минала се сватбата и заминала. Викнали Ивана пак на фронта, този път срещу швабите.
И върнали Ивана от фронта един ден, каквото събрали другарите му от него, погребали го, изпратили го и настанали лоши времена за Трандафилете.
Скарали се пак двамата братя, опънали оградата между имотите си и не си говорели вейке. Заживял по-младият и с жена, и с млада снаха. Онаа родила - внуче ли, синче ли - никой не знае. Почнали хората лошо да говорят за Трандафилете. И не били ониа задружни да кажеш, а само се карали и си пречили - най-люти кавги и скандали огласяли дворовете на къщите им, голема ограда разделяла вейке дворовете, където сватби са стягали и заедно са си гледали стоката. Не само Ивана погребали в тези времена, а и сичките деца на големия Трандафил, само двечки му останали - все дъщери. Мине не мине година и някой месец и роди булката мъртво дете, почернила се къщата. Напълнили се гробищата с деца, имена не останаха да им дават, място не останало да ги погребват. Годините минавали, всяка година погребения, всяка година чернилки. Заносили черно момите на Трандафила и не го сваляли.

Сгряла се душата на Вуте-Шопа. Така им се пада на тиа иззедници. Чул той от съседното село, че идвала власт нова - кумунистическа, че са се скрили айдуци из шумаците и ке колят и бесят чорбаджии - иззедници. Събрал Вуте синовете си и им вика
- Отивайте и вие в шумаците, вижте какви са тези хора, що са и накъде духа вятърът.
Ама онеа пияни-заляни не можеш ги дигнеш. Добре, че най-големият син на Вуте не бил пил тая вечер и събрала му булка дисагите, отишъл он по шумаците да види накъде духа вятърът.

Тропа се една вечер на вратата на Трандафилете. Излиза големата щерка и кой да види - братовчедка си Ана, далечна някаква роднина-шопкиня.
- Я влез, ма Аноооо, от кога не съм те виждала, къде се загуби ма по шумите и никаква се на обаждаш, никаква се не виждаш из село - ни на събори идваш, ни на сватби, ни на погребения. Изплака си майка ти очите. Ела, влезни да хапнеш, да пийнеш, че кожа и кости си станала.
- Марио, не за това съм дошла. Буди майка си и баща си и отивайте да се криите у дола. Бързайте, минутка няма за губене, събрали са се нашите ора и ще ви колят и ще ви бесат нощис.
- Малииии, пущиньо, на теб вампирете мозака са ти изпиле, да знаиш, как така ще ни бесят и колят, ма. По-добре яла да хапнеш, да пийнеш, ще събуда татко не нему да кажеш, каквото имаш да казваш.
Събрал дядо и по-малкият си брат с жена му, почернената му стаха и унучето (синчето) и се скрили всичките у дола.
Дошли партизаните, ама ни кост, ни вест не намерили от тези иззедници - Трандафилете. Събрали стока, ядене, пиене, каквото намерили и пак подгонили шумака, че имали други иззедници да колят и бесат, големи дела да вършат у Българията.
Крили се Трандафилете, какво се криле и къде ще одат - прибрали се. Домове ограбени, стоката заклана, ама чако - нали са живи и здрави. Дошла новата власт-комунистическата, ама нищо не се променило в живота на село. Събрали нашите и тази година гроздито, направили вино за чудо и приказ, събрали и житцето и се стегнали за зимата. И заживяли двамата братя мирно и спокойно, вдигнали 3 метра висок дувар между къщите си да не се дразнят булките, разделили обора и помещенията с бубите. И ето, дошли по-добри времена - вместо унуци да гледа големият Трандафил, син му се родил - като картинка. Красиво, убаво момченце, синеоко, русокосо, с червени бузки - за чудо и приказ. Любчо му викали. Разхубавили се щерките му, свалили черното и им станало весело и леко на сърцата. Отишла малката в града и залюбила с едно гражданче. Голямата стояла при родителите си, гледала си Любчо и по-щастлива няма от нея.
- Нема ли да се жениш ма, Трандафилооо, дрта магарица стана ма.
- Не ми трябва на мен да се женя, ще си гледам мама и татко, докато мога, ще оженим един ден Любчо и ще си гледам и неговите дечица.
И добре му било на големия Трандафил - и дъщеря си имал да го гледа на старини, и син си имал да го наследи вейки и съвзем спокойно можел да си старее с бабичката. Ама много убаво не йе на убаво, казват старите хора. Не щеш подмамили самодивите Любчо един ден да яде круши от старата круша откъм дола, където играели нощем и пазили съкровището на селото. Отдавна си били харесали те момчето, защото било от хубаво по-хубаво и чиста му била душата, не като останалите в селото - бузките му отдалеч се белели, косицата като слънце, сърцето като на ангелче - като иконка било хубав Любчо и самодивите го искали за себе си - да ги радва той и да им играе. Падна момчето на другия ден - свило го коремчето - боли го та се къса. Мина-не мина седмица и погребаха и Любчо при другите деца на стария Трандафил. Загубиха им хората бройката вейке. Почерни се пак къщата на Трандафилете и стана ясно на Трандафила, че няма начин, ще жени голямата щерка, защото трябват унуци, трябва някой да го наследи. Стегнали сватба Трандафилите, макар че хич не им било до сватби. И добър зет избрали - млад, висок, от хубав род, с много земя, граничеща с Трандафилската, с швейцарски часовник. Не било писано на Трандафила синове да гледа, но искал да държи в ръцете си унуци-момчета преди да легне с бабичката до своите синове в гробищата.
Дошла пак онази Ана-шумкарката една вечер и иска да говори със Стареца.
-Здрасти, чичо, дошла съм да говорим тайно с тебе. Ако кажеш некому какво съм ти казала, жива ще ме опекат моите хора.
- Влизай, Ано да хапнеш, днеска агне сме колили.
И така разбрал моят прадядо, накъде духа вятърът. Разбрал той, че комунистите взели не само властта у Софията, а и у село ще дойдат да колят и бесят. Няма измъкване. Ще съберат на хората какво кой имал и коооператив ще правили, а на Вуте големиат син кмет ще ставал. Ами чако - каквото ще има да става, да става. Важното е да са живи и здрави Трандафилете, да се плодят и да пребъдват, защото имане се събира и губи, но родът е един и трябва да пребъде. Това е най-важното - да имаш ти синове и дъщери да те споменуват и да си отидеш мирно и тихо, не да вампирясваш и да се въртиш в гроба един ден.

И така още на другия ден се разписал за ТКЗС-то, дори влезнал в управителния съвет да ги гледа онези да не крадат и да не разсипват, сметките да прави, защото си знаел той и Шопите, и Власите и сичките родове из селото и ги знаел, че си падат по чашката и ако ги остави човек всичко ще разсипят, което са им оставили дедите им. Отишъл той и на тъста си да каже, накъде духа вятърът, но онзи като станал, като се разлютил и почнал да бий Трандафиля.
- Предател такъв, гад мръсна, как можа да си дадеш стоката и нивите на комунистите! ВЪН!
И не можеш да го вразумиш он. Опозиция тръгнал да прави, събрал половината село, от другите села събирал и не искат да влизат в ТКЗС-то и няма да дадат на Вутевци имането си да го изядат и изпият.
Не можеш да плюиш срещу вятъра, ама въри го обясни ти на Цветковци. Изпратил Трандафилът зетя си войник, стегнал му голямо изпращане, че ни баща има он, ни чича - целият род по затворите. Опустяла пак къщата му - нямало я вече стоката да го радва с малки на пролет, затрили се и бубите, нямало ратаи да шътат и ниви нямало, и нямало нужда от Стареца вече - останали сами с бабичката и щерката. Върнали от града малката - турбеколоза казват. Напълнило се пак гробище с Трандафиле - повече мъртви и по-малко живи.
И така, занизали се годините и не доживял Старецът да му върнат нивите и да види новата власт. Погребенията били повече от сватбите, мъртвите повеке от живите. Напълнило се гробище, погребвал той и рода на зетя си при Трандафилете, че от тях живи не останали да погребват и правят помени, а все в ковчези ги карали от затворете и не останало кой една дупка да им изкопае та чуждите хора ги погребвали.
Поминала се и бабичката по някое време и му дотегнал живота на стария Трандафил. Погребал бил той не само децата си, Цветковци погребал до крак, унучето си погребал и му се приискало и той да легне сред мъртвите, че пълно било гробище, а къщата празна. Да заиграе и той хоро с всички, които е обичал и са го обичали. Ама пуста тая негова щерка - Трандафилата, не ще да го остави да пукне и той и да се свърши. А и правнучка му се родила в Родопите, баш като негов Любчо казват хората. Да я подържи той на коленете си, да види, че Трандафилете ще пребъдат и чак тогава да склопи завинаги очи и да отиде при другите. Било лятото на 1989 г. Дошъл си унука на село, взел и булка си, и щерките си.
- Дайте ми да видя аз малката, казал Старецът, дайте да я подържа, чако не виждам вече добре и не чувам с едното ухо.
Подържал старецът детето, погледал го как скача из стаята и си пее, как гони кокошките в двора и не и се успокоил той- ще пребъде нашият род, ще ги има и утре Трандафилете. Още същия ден склопил очи спокоен и щастлив, че ще се види най-после с бабичката, децата си и Цветковци на гробищата.
А какво стана с Вуте ще кажете?
Умрял като най-бедният овчар в селото, които хората били сложили от съжаление да пасе овцете на селото за единия хляб.
Върнаха на хората земите, а Вутевите синове - нали са били партизани - се намърдаха в поземлената комисия. Къде, какво земя имаше, чиито наследници не можеха да намерят документите или бяха умряли, сичката отиде у Вутевци. Хора от техния род отиваха в съдилищата и свидетелстваха - тази нива Вуте я е обработвал, тук Вуте си пасал овцете. И така заграбили Вутевци не само много от земята на Трандафилете, а и на другите хора от селото. Две нивици да имаш от деца си, едната ще отиде у Вутевци. Намразили ги хората и имали страх от тях - голяма власт имали те, чако са неграмотни, и големи чорбаджии станали. И това не им стигнало - заграбили и държавна земя, запалили архивите в общината и нямали насития на имоти, вино и ракия.
- Чако, чако, казала Трандафила, чуждо имане не сакам я. - в гроба си да си го носят. Взела си тя нивичките, за които имала нотариални актове, а това не били малко, защото Старият всичко пазел приживе - „други времена ще дойдат, викал, ще ти трябват нотариалните актове, сине (той така наричаше дъщеря си)“, но земите на свекър си не могла да си върне Трандафила, всичкото заграбили Вутевци.

Големи чорбадижие станали он, от високо почнали да гледат, да колят и бесат в селото. Намразили ги хората. Но не били те хора като хората, а обичали разсипията, виното и ракията. Не минали година-две, продали те нивите, изпили и изяли парите, продали дори на Вуте къщичката и се запиляли някъде. И така умря Вуте при овците - немил, недраг - направо в кошарата го намериха хората, защото нямал той и една стаичка, в която да се прибере. Погреба го унука (сина) на малкия Трандафил - направо у скъсаните му патури и цървулите. Никой от синовете на Вуте не дойде на погребението на баща си. И помен не му направиха хората от селото. Заклаха на 40 дни един овен Трандафилите да поменат Вуте, че им е бил род некакъв - техен прапрапрадедо и Трандафила брат и сестра биле.

Иначе селяните и днес не обичат Трандафилите, защото не знаят да си мълчат - изобличават техните пороци и от тех не моеш се скриеш. Бог далеко, цар високо, но Трандафилете са тука - те във всеки един момент те гледат като ястреби и във все знаят какво да ти кажат, за да се червиш като любеница на бостан, а потрябва ли ти нещо - къде ще ходиш, на вратницата на баба Трандафила ще тропаш и ако не отвори ще знаеш - умрял е родът ти за Трандафилете.

50.   Така си е, да си добър човек не е за хвалба в днешно време, пък и преди явно е било така:) Еле пък и да си принципен и да казваш истината в лицето на хората, жив ще те одерат и ще те удавят в отровата си:)
Дори и малка част от казаното от теб за рода ти да не е художествена измислица, то явно доста си се интересувала, за да събереш всичката тази информация, аз комай нямам и на 20% такова инфо за моята рода, т. е. ти пазиш родовата памет и с краткотраен престой в Северозапада, а аз по-малко и от теб, макар да съм живял там до 19-ата си година...
Браво на теб, браво и на баба ти, която явно е направила всичко възможно да запеметиш каквото можеш за рода:) Не знам дали като малка не те е захранвала с винце, за да си кротка и сладко-сладко да ти е разказвала разни селски притчи, докато задремеш в скута й:)
М, 34