Да продължа ли живота си с него?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2995 пъти
Искам да споделя с вас моите мисли и чувства. Ще се опитам да го направя много простичко. Стигнах до извода, че дългите писаници и излияния не носят полза, а и съветите не са добри, просто предизвикват допълнителни дискусии. Което пък не е чак толкова лошо. Не искам съвети, въпреки че ще ги има сигурно, много ви моля, ако прочетете това, просто споделяйте мнения. Ще сте ми много полезни.
Знам, че историята няма да ви се стори пикантна, но нали не това е идеята.
Всичко е банално и до болка познато. Аз съм жена, на 43, омъжих се преди 21 години за човека, когото обикнах до полуда. Беше взаимно. Незнам колко хора са го изпитвали, но това е като нуждата от въздух и вода - не можеш да живееш, ако мине ден без да си бил с човека, когото обичаш. Много луда, безразсъдна, всеотдайна и изпепеляваща любов.
През годините, естествено нещата са се променяли - работа, деца, проблеми, но... винаги заедно, винаги срещу вятъра. Винаги безрезервна подкрепа и обич един към друг. Сега ще ме попитате - за какво всъщност става въпрос в тази банална история.
Искам да ви помоля за мнение - какво бихте направили вие на мое място към днешна дата. Съпругът ми е имал дългогодишна паралелна връзка с колежка. Стана така, че нервите му не издържаха и преди година се издаде, изля си душата пред мен. Да, ние сме приятели, много добри, разбираме се и се утешаваме взаимно. Разби ми сърцето, още е разбито, но съм най-милата жена на света (или поне се опитвам да бъда). Прошка, страдание, състрадание, любов - както искате го наречете. Обичам го и съм готова и в огъня да стъпя за него, дори и сега. Прекъсна връзката рязко, с отвращение - тя го съсипа и иронично аз му бях отдушника.
Сега мисля, че пак е във връзка с друга жена, много по-млада от него, кажи -речи на годините на дъщеря ми. И тук имаше криза - при него имам предвид - променящи се настроения, сълзи, абе... помия с две думи.
Не ме корете. Аз го познавам, обичам и рзбирам. може би страда за предишната обида и разочарование, може би изживява криза на средната възраст, може би... и аз незнам какво?
Затова пиша и искам мнения.
Към мен? Винаги (или почти винаги) нежен, загрижен, споделящ, търсещ. Казвал го е стотици пъти и му вярвам, че ме обича безумно, че аз съм ЖЕНАТА, че заедно ще остареем и че единия от нас ще затвори очите на другия. На тези думи вярвам, знам, че неможе без мен и знам, че наистина ме обича. Чета много - подобни сайтове, психология, литература. Разбирам го прекрасно - защо го е направил, защо го прави и сега, опитвам се да прощавам, мина периода на сълзите и скандалите. Ние сме достатъчно зрели, възпитани и интелигентни. Лошото (или хубавото) е, че сме много емоционални, такива са ни зодиите :).
За тези, които ще си помислят, че парите ме държат при него - достатъчно добри професии и кариери имаме и двамата, и двамата можем да устоим самостоятелно. Но, не можем един без друг - търсим се, звъним си, споделяме, казваме си колко се обичаме, целуваме се, прегръщаме се... и все пак той продължава да ми изневерява.
Много е объркано, но това е ситуацията.
За секса - сега го няма никаккъв - нормално, нали има друга млада жена, до преди 5 месеца беше фантастичен - за период от 1 година, когато вървяха драмите по раздялата с бившата любовница. А в началото... боже, все едно вулкан е минал през стаята и така... много години, не 1, 2 или три, страшно много.
Питам се какво ни е бъдещето според вас? Вече нямам много сили. Да чакам ли и тази тръпка да му мине? Да продължавам ли да прощавам? Дали след една година няма да има и трета. Много съм объркана. Знам, че сърцето ми е завинаги отдадено на този мъж, но явно неговото иска хем свобода, хем ОБИЧ. Защото обичта нистина съм аз и той го знае и ми го показва.
Не ми казвайте, че е погледнал настрани, защото съм се занемарила - не познахте - изглеждам перфектно. Но външният вид не е всичко. Умората от годините заедно и нуждата от разнообразие май движат сърдечните изблици. Стана дълго. Дано да го пуснат модераторите.
Пишете, моля ви, така ми помагате.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: d99792cadc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   „Питам се какво ни е бъдещето според вас? “ Според мен вие сте по-скоро приятели и така виждам бъдещето ви заедно. Ти си си изпълнила ангажиментите като съпруга, предполагам и дечицата ви са големи - все още си млада, атрактивна жена, която може да стартира на ново и да намери друг партьор за живота, запазвайки приятелството си с този мъж-баща на децата си. Но може би искаш да остарееш с него? Тогава приеми, че нещо в брака ви липсва. Нещо, което той търси и ще продължава да търси навън. Любовниците ще се сменят може би, но дупката и дефицитът в брака ви ще си остане - той ще се стреми да запълни празнотата във връзката ви с друга жена и това ще бъде така до последния му дъх. Определено две жени ще сте на погребението му, ако останеш с него. На твое място бих се развела цивилизовано и бих погледнала за пръв път своите си нужди, поставяйки себе си и бъдещето си в центъра на живота си вместо да се задоволявам с огризките. Казвам го точно като дългогодишна любовница на такъв мъж, който обаче имаше много нещастен брак и много лоши отношения по принцип с жена си и се разведе, след като децата му бяха самостоятелни. При теб положението е различно само с това, че имате приятелска връзка в брака. Празнотата и проблемът, че този брак не е на сто пълноценен си остават и рано или късно това ще доведе до краха му. Аз на твое място бих се чупила, докато съм все още млада и атрактивна жена в работоспособна възраст с избор. С всяка следваща годинка изборът ти ще става по-малък и накрая ще останеш по принуда с този човек, докато той реши да не повтаря вече грешката си да остави приятелката си, докато не реши, че децата му са самостоятелни и е изпълнил дълга си към тях и теб и докато не реши да създаде ново семейство с по-млада жена, опитвайки се да намери себе си ДНЕС и това, което му е липсвало във вашия брак и живота по принцип. Имаи предвид, че той и ти сте се променили и сте съвсем различни личности от тези, казали някога ДА в Общината. Мъжете просто могат да си го позволят - физически способни да създават поколение и на по-висока възраст- втори шанс за семейство, какъвто жените рядко имаме. Случва се и в най-добрия брак да не се получи накрая, когато животът е преполовен, ангажиментите изпълнени и човек се почувства свободен да живее живота си с друг партньор и дори да създаде друго семейство с човек, който обича днес и такъв, какъвто е днес. 20-годишният първи брак на мъжа ми беше съпътстван с 11 годишна любовна връзка между нас преди мен е имал още към 2 любовници. От третата година на брака си е изневерявал и не е бил истински щастлив, но се е чувствал задължен към съпругата и децата си. При това става дума за моногамен мъж, не е по жените по принцип. Това е нашият случай. Твоят е различен, но пак води до подобни последици. Общо като се замисля имаме вече 15-годишна щастлива връзка с него. В нашия брак нямаме проблеми и той се яви като естествено продължение на нашата дългогодишна връзка, а и ми дойде време за деца чесно казано. Дойде с две думи моментът, който си беше планирал като край за първото му семейство и начало на нашето. Смятай как е било и при теб и много добре си помисли дали ще останеш с него при тези обстоятелства, защото не знаеш мъжът ти какви планове си прави с другата жена. И пак ти казвам - причината не е в нея както сама видя - една любовница си преборила, но проблемът е останал - причините са в брака ви, в отношенията между вас. Винаги двама човека правят един брак, а в твоя случай си сама и брак практически няма. Има приятелство, общо минало и бит, но бракът се крепи на задължения, дълг, навик, общо имущество дори и от теб зависи дали ти стига това, но не си въобразявай, че любовнцата е твоят враг - врагът е самият ти брак, който ще граби година след година от живота ти. Новата любовница на мъжа ти има време да го чака, а ти?

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: c4f94e85eb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Авторката съм. Разбрах, че този сайт не е моето място. А го посещавам от една година и се надявах хората тук да си помагат с мнения и съвети. Благодаря на единствената жена, която си е направила труда да сподели нещо по моята тема. Желая и щастлив и изпълнен с любов живот. А наистина имах нужда от повече гледни точки - и женски и мъжки. Защото дори и да звуча оптимистично на моменти, аз съм в изключително труден момент от живота си и наистина се нуждая от виждането на повече хора.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: d99792cadc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Авторке, напиши отново историята си, но я съкрати малко и най-важното сподели с две думи. Не мисля иначе, че хората тук или който и да е било ще могат да ти помогнат. Решението ти е толкова трудно, че повечето хора сами за себе си не биха могли да решат, камо ли да ти дават на теб съвети. Никой не иска да бъде на твое място, това е истината и затова не искат да пишат - това би значило мислено да се пренесат в твоя свят и положение, от което имат неистов страх масата жени тук. Какво да ти кажат - зарежи го тоя и да ти „разбият семейството“ по морала, който са ги учили у дома. Да ти кажат - стой и търпи, когато те не биха го сторили в своето си семейство може би? Ами децата? Става сложно! Дори аз не мога да ти дам конкретен съвет какво точно да направиш, защото стигнах до извода, че по-добре двамата брачни да си решат - отговорността за брака и децата ви е ваша и само ваша! Само двама сте подписвали в гражданското и само двамата можете да решите за развод. На мъжа си навремето също не съм му казвала да се развежда или да не го прави. Чакала съм го да си реши и да бъде на сто процента готов и сигурен в решението си. Просто е много, много трудно, защото при всяко такова решение страдат практически всички и печелещ няма. Аз лично гледах да стоя далеч от този процес, за да не нося отговорност, защото тя просто от трети не би следвало да бъде носена. Това се отнася и за интернет потребителите. Освен това самата ти пишейки по темата си я избутваш по-напред в категориите, а и коментарът ти се вижда в новите. Може би така ще има повече коментари. Иначе, според мен много за брака ти и проблемите в него за мъжа ти знае бившата му вече любовница. Ако не е елементарно парче и имате неутрални отношения - покани я на кафе. Мисля, че има какво да ти каже, което ще ти помогне при взимането на решение...тръпката иначе му е минала веднъж, ще му мине и този път може би, но винаги ще има нова тръпка, докато не срещне някоя, достатачно силна да вземе решение да се раздели с теб. Това е моето мнение. Аз лично бих се разделила в добро и бих си гледала моя си живот и аз да си намеря някой в крайна сметка, с когото да мога да прекарам остатака от него, защото за мен твоето не е брак, а самота. н1.

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: 2302ffad1b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, авторке. Аз съм момиче на 22 години, и поради това, че житейският ми опит е много по-малък, няма да давам съвет, но ще изразя позиция по темата. Всъщност, преди да започна, искам да наблегна на това, че съм два пъти по-млада от теб. И сега ще уточня защо наблягам на това. В специалността, която изучавам, а тя е архитектура, имахме двумесечен проект, в който основата на предложения от наш дизайн беше да работим с малки деца, изисквайки от тях идеи относно дизайна под формата на рисунки. Няма да обяснявам надълго, но става въпрос за цяла концепция, развивана от всякакви учени, че децата трябва да бъдат участници в оформянето на бъдещите промени в градовете по света. Децата са по-освободени в мисленето си от зрелия човек. Те все още не са напълно повлияни от порядките на света, в който живеят. И аз също като млад човек, лично поставям под въпрос същността на брака. Също и моногамията. Питам се защо хората си измисляме някакви правила кое е правилно и кое е грешно, и след това ги налагаме в обществото. Човек всъщност моногамен ли е по природа? И ще уточня, тъй като предните ми думи могат да бъдат разбрани по грешен начин - аз самата в момента съм в сериозна връзка с човек, на когото не бих изневерила, не бих се примирала и той да го направи. Звучи като противоречие, нали? Отричам моногамията когато аз самата съм такава! За мен истината е следната - човекът е сложно същество, достатъчно трудно е сам да търсиш щастието си, какво остава когато се стремиш да правиш и някой друг щастлив. Затова смятам, че човек не бива да вярва, за съжаление, че някой друг някога ще го прави винаги щастлив. Човек сам трябва да е способен да намира това, което иска, а не да очаква, че някой ще му е верен до гроб. И остава само надеждата, че този някой ще е верен, но не и очакването. Затова човек трябва да обича най-много себе си от всички други. И да знае, че заслужава да бъде щастлив. В този смисъл, авторке, ти самата си могла да си позволиш да се влюбиш в друг мъж, щом не си получавала верността от съпруга си. И съм сигурна, че и той се измъчва - в ума му е битката между законите, наложени от обществото, и законите на сърцето. Човекът е сложно същество, казах. Но е и просто, иска тръпка, иска нови усещания. Защо наистина вярваме, че трябва да посветим живота си само на един човек? Аз лично намирам някакво решение на най-големия проблем в браковете- изневярата. Може би звучи неприемливо за повечето хора, но решението е в разнообразяването на секса, а именно включването на трети човек. Но пък това е само частично решение, тъй като е приложимо, само когато единият партньор пожелае само сексуално някого. Не е решение, ако единият се е влюбил в друг. Авторке, всъщност има много други млади хора като мен, които смятат, че бракът изобщо не трябва да съществува. Примерът, който дадох в началото, с децата, които са освободени от наложените правила, е нешо подобно. Не е ли целта на всеки човек да е щастлив? Щастлива ли си ти, следвайки някакво статукво? Щастлив ли е мъжът ти?

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: c4f94e85eb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторката. Благодаря на двете дами за коментарите. Номер 1 и 3 - наистина си права, дълго е написано и всъщност само по себе си съдържанието не дава повод за коментар. А и наистина не се разбира за какво моля хората от интернет пространството. Истината е, че ми се искаше да откликне някой, независимо дали е жена или мъж, който е минал през подобен водовъртеж. А знам, че стотици, хиляди хора минават през него. Някой да сподели как всъщност е продължил живота си - с раздяла, с примирение, а защо не и с подобрение и преоткриване на човека да теб. Колкото хора - толкова съдби, колкото хора - толкова лични избори. Знам, че за една връзка трябват двама и от изборите на двамата зависи как ще продължат живота си, от избора да бъдат щастливи - а всеки сам избира начина, по който да бъде и да се чувства щастлив. Номер 4 - ти си много интелигентно младо момиче. Желая ти успех в живота. Да, права си, той се измъчва, аз виждам и разбирам. И не искам да го спирам по пътя към щастието. Казах му го, всъщност казвах му го много пъти, че немога да допусна да бъде нещастен, да се чувства задушаван и да пропилява остатъка от живота си, съобразявайки се със "статуквото". Помолих го да вземе своето решение, да направи своя избор - лично за себе си, да освободи душата си и да бъде щастлив. Та кой за бога би и скал да вижда до себе си един страдащ човек и да знае, че причината за неговото страдание е невъзможността да го направиш щастлив? Отказа. Многократно. Просто отказа да се откаже от нашия съвместен живот. Което за мен е още по-трудно, защото сега аз незнам защо го направи. От съжаление, от чувства, от криворазбран дълг? И незнам дали не скрива дълбоко в себе си чувството за подтиснатост и "обреченост". Но изборът беше изцяло и само негов.

 

...