Ще горя ли в ада?!?
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2657 пъти
Аз съм жена в разцвета на живота, на 32, живея с бащата на детето си от 10 год, но единствено това ни събира, сина ни, отдавна сме изстинали един към друг. Преди 2 месеца се влюбих безумно в мъж, 2 години по малък от мен, необвързан. Първо станахме приятели, после се породиха по-специални чувства. Говорехме си с часове по телефона, споделяхме си всичко, помагахме си. Според това което виждах в очите му и той ме искаше така както и аз, но факта че имам семейство го спираше.. Един ден просто каза че имам цялата му обич, но е страхливец и напусна живота ми... Оттогава мина месец а аз още се надявам че може да се обади някой ден. Не спирам да го мисля за секунда. Не спирам да се питам, дали всичко което изговори през онези дни е било истина или просто си е запълвал времето? ! Толкова много искам да му се обадя да го чуя поне как е... Ако някой може да ми помогне със съвет какво да направя ще бъда много благодарна!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 9f21c16bc8

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   „Оттогава мина месец а аз още се надявам че може да се обади някой ден. Не спирам да го мисля за секунда. Не спирам да се питам, дали всичко което изговори през онези дни е било истина или просто си е запълвал времето? “ Ами ти и сега гориш в Ада. Иначе имаш два избора - да останеш с мъжа си и да си натискаш парцалките - да се разведеш и чак тогава да си търсиш мъж, с който мислиш, че ще си щастлива. Всеки, тръгнал по средното положение, всеки искал всичко в живота без да се откаже от нищо, накрая е горял, гори и ще гори в Ада, но не постмортем, а приживе - в ада на невъзможната любов и брака по задължение, навик и изгода.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 6aeb98e377

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   Съгласна съм с 1, само ще добавя - и всеки, който търси сигурност, да се вкопчи някъде за нещо, за някого и разчита на друг/и, а не на себе си. Това е нашия ад - той е тук, в нас, между нас, а не някъде другаде. Адът не е място, а състояние на съзнанието, такъв е и раят - предполагам, знаеш това, нали?

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: c3960677f7

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   И аз бях в същото положение. С огромната разлика, че нямам дете. При мен беше по-лесно да го напусна, въпреки 10-те години общо минало. Но мъжът, с който исках да го заменя се оказа по-лош. Моят беше най-добрия и аз го обичам, въпреки че не ме привлича отдавна. Мислех много какво да правя, беше адски измъчващо. Проблемът при теб е че освен за себе си ти трябва да мислиш и за детето. На мен ми отне 8 месеца време, за да преценя с кой ще съм по-щастлива. Всичко е индивидуално. Съществената разлика между двамата е, че оня ме привличаше до полуда и беше страстен, луд, с гореща кръв, докато съпруга ми пълната противоположност - леден принц, човек без грам емоция, като робот. Знаех, че с който и мъж да се събера пак ще ми писне все някога и влюбеността рядко се задържа дълго. Прецених, че не си струва и избрах отново ледения принц, който ме обича истински. Сложно е, но с много разсъждения може да стигнеш до правилното решение. Не вярвай на приказки. Вярвай на действия.

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: 910b728502

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Много е вероятно да е споделил с един-двама приятели и оттам да е тръгнало всичко. Обичайната реакция е: "Ти луд ли си? Има си дете и мъж, твърде сложно, ще стане на здрава глава - болест. " Вероятно за себе си са прави, но щом е изгубил смелост, това не говори добре за него. Според мен го потърси, поговорете, ако видиш, че нищо не се е променило, си тръгни завинаги.

 

...