Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   От Авторката:
Здравей, номер 5! Току-що прочетох и твоята история.
На всичкото отгоре с теб сме на едни и същи години!!!
Едва ли е случайно, че се срещаме тук!
Много съм ти благодарна за изчерпателността, за куража, който всъщност ми даваш.
Права си, всъщност си много права.
За съжаление, доколкото знам, тук не се разрешава да се публикуват имейли, защото са лични данни. Много бих искала да се свържа с теб, но не зная как.
Мога ли да попитам модератора все пак има ли някакъв начин?

Та, мило момиче, не си самичка. Борим се. Ти говориш много осъзнато за ситуацията и ми се струва, че ще се справиш чудесно! С теб съм.
Тези мъже наистина са страхливци и не заслужават да се тръшкаме и агонизираме.
Само съм малко разочарована от себе си, че позволих това да се случи. Предадох сякаш себе си.
Всичко ще е наред, може би не сега и не с вълшебна пръчица, но ще бъде!
Обещавам ти! Обещавам си!
С теб съм.

9.   Защо си усложнявате сами живота? То е ясно, че човек може да се привърже към хиляди други човеци на тоя свят, виждате обект, който харесвате, оказва се, че е зает и това автоматично трябва да казва край, представям си го като някое копче в мозъка, което натискаш и то изключва мисълта за въпросния обект. Толкова ли е трудно? Може би всичко си е до добро умение да контролираш емоциите си. Явно не всеки може. Но се налага!
Очевидно е, че любовта не е достатъчна, очевидно е, че любовта не е само на думи, очевидно е, че човек, на който му пука, не кара другия да агонизира. Очевидно, очевидно, очевидно!
Аз самата не съм била в такава ситуация, не искам и да бъда, била съм с разбито сърце, но е било отдавна, не си спомням добре, но знам, че със сигурност болеше, да, и как се справих с болката- според мен по-добро лекарство от физически труд надали има! Тичане в парка ден след ден и пълно изтощаване, повярвайте ми, колкото и да ви е тежко, това си е организъм и упражненията правят чудеса!

10.   Номер 9 - напълно си права и човек сам стига до тези изводи, вярвай ми, но вече си с разбитото сърце. Не знам дали вярваш в любовта от пръв поглед, но ако не си си сложил копчето ПРЕДИ да срещнеш такъв мъж, после е късно. Истината е, че нещастно женените мъже флитруват, преследват те едва ли не и докато си си усетила - си в торбата. Копчето е много хубаво, аз дори си бях намислила още по-добър метод - като видя халка или разбера, че някой е обвързан си го представях като кастриран НЕмъж и така още в самото начало унищожавах всякаква възможност. Случвало ми се е и след това доста женени да ме преследват, но както ти каза - копчето свърши работа. За съжаление волята няма нищо общо с любовта, когато тя вече е тук. Всеки трябва да си носи кръста, това е извода ми. Мога да предпазя дъщеря си един ден, най-много това, и себе си за бъдещето, но никога не можеш да промениш миналото.

11.   Много ви благодаря за откровеността и за съветите.
Истината е, че боли много.
И двамата. пишейки си и говорейки си, си споделихме много, много лични неща. Аз на него и той на мен.
Не мога да повярвам. че оставаш безразличен към човек, който е изприказвал душата си, споделил е най-личното си.
И не, за тези неща не ме е лъгал. сигурна съм, все пак го познавам като приятел от много време.
Но ми е мъчно, мили хора, и някак не мога да приема, че това, което се случи с него, не е истинско.
Може да е наивно, но аз вярвам. че е истинско.

12.   Девет изобщо не е права, защото 90% от жените, които си заслужават са заети. И какво - до сега все това ме спираше и съм на почти 25 и девствен. Не давай такива съвети изобщо! Вече изобщо няма да се спирам, пък ако ще да е женена!

13.   Добре де, Авторке, дори да е било истинско - какво те грее теб. Пак си сама, той пак си е със семейството и какво в крайна сметка истинско остана за теб?
Истинско или не - не е било достатачно силно, за да избере теб. Пред истинската любов няма спънки и граници, разбираш ли. Моят човек се разведе и е с мен да кажем, а имаше не по-малко за губене от твоят - точно обратното - загуби и имуществото си, социален статус, много неща и почнахме заедно от самата нула. Защо твоят не може да направи тази крачка и ти длъжна ли си да стоиш и да си съсипваш живота заради него?
Какво чакаш? Малко ли ти е нараняването до сега?

14.   Не, няма да седя и да го чакам.
Изтрих го отвсякъде.
Той не заслужава.
Ще ми мине, сега много ще боли, но ще ми мине.
Той е най-големият егоист и страхливец.

15.   Браво! Поздравявам те с pink burn this house down!
И изобщо - слушай албума ? „Funhouse" - там преработва раздялата си Пинк и песничките са яки. Аз това слушах, когато бях оставила моя и да ти кажа, много по-бързо преживях всичко, бях се концентрирала върху работата си и кариерата си и кой го знае, че онзи ще ми кацне на вратата с куфарите. -). Бях го изтрила отвсякъде и затова просто ми се тупна! ШОК! Не казвам, че при теб ще се случи, но или ще се случи сега, или никога, а ти нямаш какво да губиш. В най-лошия случай просто ще имаш себе си и времето си, спокойствието си, ЖИВОТА СИ, докато ти сега и това нямаш. В най-добрия случай ще се разведе и ще дойде при теб както се случи с нас. И в двата случая ще си по-добре от сега!!!

16.   Благодаря ти, номер 15.
Никак не ми е лесно, да знаеш, но този път ще се погрижа за себе си.
Обаче сега боли зверски...

17.   От 9 - до 12, благодаря за мнението, но аз смятам, че има някои неща в живота, които човек трябва да се опитва да спазва, за мен това да не се занимаваш с женен мъж е неписан закон. Следваш ли определени принципи, няма да стигаш до проблеми от типа на авторката. Откъде я извади тази статистика се чудя аз? Просто не си имал късмет да срещнеш свестно добро момиче, което не е заето. Също така аз смятам, че е по-добре човек да е сам, отколкото с неподходящия. НО, всичко идва и от личния опит на човек, например аз не изпитвам нужда винаги да съм с мъж, така че съм имала дълги периоди, в които съм била сама и съм се чувствала страхотно, вече от почти година съм във връзка, но щях ли да срещна този човек, който си струва, ако бях влязла във връзка с някой зает?
И това е другото нещо, докато авторката се занимава с този, тя няма никакви шансове всъщност да срещне нормален мъж, с който да имат нормална връзка, защото тя е срината емоционално, тя страда т. е. автоматично на подсъзнателно ниво отблъсква всички мъже!
Когато човек е щастлив, то си личи от километри, и непознатите хора го виждат, той привлича много хора около себе си и реално се среща с шастливи хора. Когато човек има някакъв проблем, той допуска до себе си друг човек с проблем - случая на автора.
А поредната грешка на авторката всъщност е продължаването на контакт с въпросния мъж, а относно коментара и че смята, че това е нещо истинско - разбира се, че е, и ти и той имате някакви чувства, но хората, които се водят само по емоциите, попадат в тази клопка, в която си ти. Ти сама виждаш, че не води до нищо добро и продължаваш да се измъчваш, поддържайки връзка с този мъж, имай характер и оцени себе си, нима мислиш, че само той може да сподели най-личното си? Какви са изобщо тези глупави и детски изказвания? Нима не смяташ, че можеш да се влюбиш в свободен мъж?
Точно в такива моменти като твоя, човек е изправен пред изпитание, дали има достатъчно характер и воля. Забрави какво ти говори той, явно е умел манипулатор, гледай фактите.
НО все пак има един единствен шанс да сте щастливи заедно - ако той се разведе. Все пак, въпреки че вярвам в думите, които съм изрекла по-горе в общ план, може би има и частни случаи като твоя (в което се съмнявам), и вашата любов е някаква различна и неповторима, ако е така, то тогава той ще напусне съпругата си и ще бъде с теб. Но докато не го направи, не смятам, че трябва да поддържаш връзка с него, каквато и да е, приятелска или интимна. Аз на твое място ако бях действително влюбена в женен мъж (което не мисля и се надявам да не се случва), и не бях успяла да преодолея чувствата си, точно това бих направила- щях да му кажа да ме потърси като се разведе, в противен случай изобщо да не ме търси, също и не само да ме уверява, че ще напусне жена си. Ако той направи това, значи любовта ви е неповторима, ако не, е само някакъв фарс. Все пак няма нито един човек на света, който не иска да е щастлив и ако той смята, че ще е по-щастлив с тебе, би действал.
Авторката не е първата жена, на която се изумявам, как е възможно да вярва на някакви думи, а не на действителността. Все едно да са те затворили в клетка, измъчвайки те от глад, но прожектирайки на някакъв екран срещу теб кое от кое по- вкусно ястие, убеждавайки те, че не си гладен, докато усещаш болката в стомаха си и докато в един момент, премалял, не припаднеш. Ей такива странни сравнения ми идват като се замисля за случая на авторката.

18.   От 15 до 17
Виж, с твоите съвети и нарицания не помагаш. Лесно е и да кажеш на една жена, която е бита от мъжа си - защо не гледа предварително, но това няма да спре поредния юмук. Пази мъдростта за себе си, ако не можеш да помогнеш. То е вече на всички ясно (най-вече на Авторката), че да се занимаваш с женен не е работа, но какво променя това нещата, след като вече си се осрал?
“Когато човек е щастлив, то си личи от километри, и непознатите хора го виждат, той привлича много хора около себе си и реално се среща с шастливи хора. “
Абе, човек - колкото и да ти е странно, аз бях щастлива с мъжа си и когато беше женен и му бях любовница. Много позитивен човек съм, екстровертиран и никой не разбра, че ме яде нещо отвътре. Имала съм предложения и флиртове много в това време - със страхотни мъже, но когато сърцето е заето вече не стават нещата.

За останалото съм съгласна - време е Авторката да скъса с него и да види, дали любовта му е фарс или е била истинска. Няма смислъл човек да си губи времето повече с този мъж.

19.   Всеки с мнението и опита си.
Да, сигурно разсъждавам наивно и детински наистина, не го оспорвам.
Хлътнах, без да мисля за последствията.
Ами, сега ще си поема отговорността за глупостта, която сама си причиних.
Лошото е, че тъкмо бях преодоляла предишната си любов - и сега отново нещастна.
Но никой не ми е виновен, явно съм безумно глупава.
На всичкото отгоре имам проблеми и в работа, и навсякъде.
Какво да ви кажа, чувствам се срината емоционално.
От известно време се улавям, че се оглеждам за висока сграда, от която мога да скоча.
Това не е живот и не издържам...

20.   Хайде-хайде, Авторке, не всички ни е писвало. Умирачката няма да ти избяга - това е сигурно. Гледай сега да живееш... Съвет - не се занимавай известно време с мъже! Концентрирай се върху работа и кариера, смени си работата, ако ще - дори напусни град, държава... Напраиви нещо за себе си. Спасение дебне отвсякъде!

21.   Спасение може наистина да дебне, но не и за този, който си повтаря грешките. А аз това правя явно...
Благодаря ти, номер 20, много...

22.   Ха, да не искаш да кажеш, че ти само с женени ходиш? Не, моля ти се!!! Аз не предполагах, какво ме чака и бях много наивна и малка като тръгнахме, но след това си вкарах действиелно бутонче и такива мъже ги кастриах умствено, не че не са флиртували и не са се домогвали до мен. Лошото е, че като си любовница на някого в обществото се водиш свободна жена. Всеки ти се лепи и няма отървия, но женените и обвързаните още в самото начало си ги представях кастрирани и точка. Имала съм флиртове /без секс де/ в този период, защото все пак си търсех партньор и си въобразявах, че ще се може да се влюбя наново, но преди да се срещна с някого цяло ЦРУ бях - дали има приятелка, сам ли живее и така нататък и режех из начало всякакви съмнителни. Като видя пък халка - това е достатачно да е кастриран този до живот за мен. Беше много интересен период от живота и и не съжалявам, но и за мен дойде една граница, след която просто или трябваше да се съберем, или да се разделим. Случи се първото, но дори да се бяхме разделили ми беше вече ясно, че по-лошо не може да стане. Мислите за самоубийство си ги имах вече, при мен беше желанието да си прережа вените във ваната и да се свършва. Много ми беше дотегнало от всичко и точно тогава ми се усмихна щастието. Ако се бях самоубила нямаше да преживея всичките хубави мигове и години вече с него, но пак казвам - дори да се бяхме разделили, пак ми беше станало ясно, че навън е пълно с хубави емоции, които само чакаха мен да се събудя и да си ги взема. Животът не е само мъже. Тогава бях решила да сменя тапета-намерила си бях и друга работа, и град, дори жилище ..бях решила да почна отначало и да съм по-голям егоист (оставях се да ме използват и други хора), да си гледам своето щастие и кеф. Ако не се беше развел, съвсем съм сигурна, че днес щях да съм също добре с две думи, защото да си любовница не е състояние, в което можеш да си добре и по-зле нямаше накъде. Взела си правилното решение. Скъсай с този и виж дали ще се разведе или не, но ако е второто - няма какво да губиш!!! Имаш само какво да спечелиш - СЕБЕ СИ!

23.   Не, не искам да кажа, че ходя само с женени.
За първи път ми се случва да се влюбя в женен мъж, но за втори път - да съм наивна до глупост.
Болезнено чувствителна съм и много лабилна в момента.
Страх ме е да не полудея.
В момента много обвинявам и себе си, че попаднах в тази ситуация.
Изобщо...

24.   Здравей мила и аз съмс теб, не слушай нарицанията, те са отправени от тесногръди хора, които изобщо не знаят за какво става въпрос. пише ти номер 5, опитах се да ти напиша моят емайл но не се получи. мисля че и двете имаме нужда да си поговирим и опознаем извън този сайт. Трябва да помислим или да питаме администратора.
Модератор - не публикуваме контактни данни. Не правим изключения!

26.   Я стига! Няма за какво да съжаляваш. Какво толкова си сторила? Влюбена и загубена - случва се. Огледай се - хората какви ги вършат. Има наркомани, има женени за насилници и алкохолици, чиито деца обикалят телевизиите и домовете.. моя най-близка пък си загуби 5 г. от живота с турчин, а като стана време за брак, той си би шута - ами искал децата му да ги раждала туркиня.... Аз така дълги години бях любовница и си гледах сеира. Хората дори ме викаха да им съм помагала, да съм им давала съвет, защото - видиш ли, аз съм щастлива, а те са нещастните. Нагледах се на простотии чесно казано и накрая не съжалявах, ама изобщо, защото поне имах повече време за себе си - учене, работа и не ми е киснало някое мамино синченце на полата да ми губи деня, а после и да ме зареже заради някаква прищявка.
Няма за какво да съжаляваш - станалото- станало. Юнак без рани не се става. Приеми го като част от житейския си опит, защото няма начин - предъвка те отново животът и научи нещо, нали?
Едно ще ти кажа - да се провалиш сега в разни връзки не е толкова страшно. Питай ги провалените съпруги, провалена любовница няма - тя е свободна жена с избор, не се е провалила в най-важното - в семейството и брака, което твоята „съперница“ практически по определение е сторила. И още нещо - от бившата любовница става най-добрата съпруга, да знаеш! Дори да не се бях събрала със същия мъж, пак щях да съм добра съпруга, защото за разлика от другите поне бях мислила за брака, възможните проблеми там и имам стратегии да ги предотвратявам в зародиш не после да рева по форумите, че ми изневерявал мъжа, че ме биел и така нататък.
С две думи - ти само печелиш. Който нищо не върши, той не може да сбърка. Който не обича, няма как да е с разбито сърце. Такива хора са достойни за съжаление, не такива като теб. Ти поне можеш да обичаш, трябва ти опит още и да преосмислиш добре нещата, но имаш право на грешки - ти деца и брак нямаш. Сигурна съм, че когато действително нещата опрат до кокала ще си по-добрата съпруга - никога не би занемарила брака си и партньора си да кажем, би оценила всяка прегръдка, всяка вечеря навън, всяка обикновенна за други разходка в парка с партньора си и изобщо - когато си била любовница на някого можеш да ОЦЕНИШ съпруга си и знаеш, какво ти самата като съпруга можеш да сториш, за да не се провалиш като такава, защото си била съдника на неуспешен брак, анализирала си и си си направила изводите. Така е и при нас - не искам да се хваля, но 0 проблеми в брака, а сме заедно от много време, докато при първия брак се е почнало направо от Менделсона и се е свършило с бракоразводното дело - комплексни, много тежки проблеми, които аз успявам да туширам и да не допускам. Но за това действитлено трябва да си била любовница, да си видяла другата страна и тогава да видим дали ще правиш мизерии като съпруга или ще оценяш партньора си, ще правиш компромиси и ще се стремиш към добра връзка с него.

27.   Благодаря, 26!
Наистина обичам. А когато обичам, съм способна на всичко.
Никога не съм изневерявала и... какво да кажа, вече и думите не достигат.
Това е неописуема болка.
Но ще се дигна заради хората, които ме обичат и аз обичам.
Просто ми се щеше този човек да приложи това, което казва, на действия. Ама явно не е моят човек, а доскоро бях убедена, че е той.
Такова едно разочарование...

28.   Много, много думи... а истината е една- нямаш място в живота на този човек! Колкото по-рано го осъзнаеш и тръгнеш по твоя си път, толкова по-добре за теб!

29.   Номер 26, наистина си много права-не бях поглеждала нещата от този ъгъл. Благодаря и аз съм в същото положение като авторката., но съм затънала там от еда година. Ако може и на мен да кажеш нещо, за моята история- Това ме убива- ще бъда благодарна много!

30.   Ох как ви разбирам ако знаете. Аз има враска с женен маж и сме 5 години заедно. Сигурно се чудите как сме искарали толкова и аз немога да отговоря. Много ми говореха да го оставя, че нее за мен и явно са биле прави, сега сам пред дилема дали дасе разделим. Все аз сам тази която отваря тази тема а той неиска да се разделяме. Казва че ме обича, но несме заживели заедно и аз чакам какво оба4е незнам, така4е наистина боли МНОГО. А кам авторката щом сте от разли4ни градове и нее било толкова сериозно бягай, защото после става много лошо.

Модератор - моля, ползвайте буквата „ч“!

31.   н. 29 - писах ти в твоята история. Номерът ми е 1/4/15
Момичета, стига се самосъжалявайте - огледайте се, навън е истинската драма. Каквото сте направили, било е за ваша сметка - нито децата си сте наранили, нито близките си. Съвсем сигурна съм, че сте станали по-добри жени и ХОРА след случилото се да не говорим за съпруги. Моят мъж много се страхуваше да почне на ново с мен, защото имаше много кошмарен брак зад гърба си вече с кошмарна жена. Дебна ме първите 2 г. от брака ни да не мутирам един вид (ха ха) в такова чудовище и чак тогава се успокои. Не беше лесно, признавам - разводът не беше от лесните, имаше големи драми и подобно на съпругата в историята „Това ме убива“ ставаше дума за торба с пари. Дано поне при Авторката на тази история да не са намесени иманета, че те са явно голям стимул за съпругите да прощават уж какво ли не, само и само да си запазят жилището и кредитната карта без лимити. Не можете да си представите до къде могат да паднат разни жени заради парата - пазарлъци от вида „Ако не получа това и онова, ще настроя децата срещу теб и к.. вата ти“ са НАЙ-МАЛКОТО.
Замислете се обаче - огледайте се - вижте, през какво са минали роднини и ваши познати и приятели, докато срещнат щастието. Не сте единствените, които се лутате. Аз станах кошче за душевни отпадъци на всичките си приятели и се наслушах на какви ли не драми, но не беше при всички нас трагично, защото не бяхме женени с деца да страдат. Една с турчин, друга с мамино синче, трета с пройдоха и нехранимайко, четвърта с „отворена връзка“ - то моето беше едва ли не НИЩО. За разлика от тях аз не можех просто да споделя, за да не застраша брака на приятеля си, но чесно казано и по-добре така стана, защото хората не умеят да си държат езика зад зъбите си, а и в такива моменти човек винаги е сам.
...
Вижте - не знам, как ще завършат „драмите“ ви, но има два варянта (логично погледнато) - или ще се съберете с приятелите ви и те ще се разведат, или ще се разделите рано или късно и ще трябва да продължите напред. Какво ще стане - не зависи толкова от вас, това е решение, което трябва да вземе жененият, но едно е сигурно - един ден вие ще сте по-добър вид съпруга и ще умеете да разбирате партньора си по-добре, а и да го оцените. Не можете да си представите, колко е хубаво да можеш да си с мъжа, когото обичаш и в обществото, да имаш общи планове с него, общи празници и делници, да - общи тежки моменти, общи почивки, общи деца, общи вечери, сутрини и дори общи вируси (ха-ха) и общи трудности.
Приемете този период от живота си като житейски опит, вид практика-университет - училище за живот и предбрачен факултет... не сте си загубили времето! Ако някой е загубил нещо - това е бил вашият любовник, защото губейки вас той губи и последната глътка щастие в живота си, последната възможност за ново начало и друг живот. Аз лично съжалявам такива мъже и техните съпруги. Жалки хора, затворени в рамки, клетки, които сами са си изградили. Накрая винаги умират сами, необичани и изоставени и в крайна сметка нито торбата с парите, нито апартаментчето ще си вземат със себе си в гроба, а животът им ще е пропилян и минал напразно, децата ще са ги забравили в своите грижи и проблеми и в крайна сметка - защо са живяли?

33.   N:31 Мога да кажа само едно голямо благодаря от авторката на " Това ме убива"!

34.   Да, 31, благодаря ти много, много, много!
Със сърце.

35.   Момичета, не мога да ви помогна, а Бог знае - знам какво ви е.
И пак ви казвам - приемете го като училище, като житейски път, който е трябвало да минете, за да научите нещо важно, може би най-важното в живота си. Повярвайте ми, това че сте били любовници ви е накарало да станете съвсем различни и като съпруги един ден. Сигурна съм, че сте прекарали десетки часове мислейки как бихте постъпили вие, какво бихте сторили различно, за да не допускате глупавите грешки на госпожите. Каквото и да сте сторили - за ваша сметка си е било, но те, мили - те са се провалили в брака, а с това като съпруги и майки, което вие можете да предотвратите - кой знае - с наученото тъй болезнено тук и сега.
Времето лекува. Ще се изнижат сезоните, ще дойде мъж - този или друг, който ще си е само ваш. Ще свиете семейно гнездо с него, но съм 100% сигурна, че ще сте просто различни и най-малкото ще сте в състояние да оцените онези малки неща в една връзка, които са ви били отказвани толкова дълго. И докато глезената съпруга ще мрънка срещу времето, вие ще държите гордо ръката на мъжа си в парка и няма да ви дреме от времето, а ще взимате всичко от мига, защото знаете какво е без него..., и докато глезената госпожа ще нахока мъжа си след дълъг работен ден по мръсен халат, вашият ще намира вкусно сготвена манджа и добре облечена жена у дома, и докато лиглата ще протестира, че мъжът не сменял памперси наравно с нея - вие ще умеете да се насладите на така чаканото майчинство, защото за вас то ще е привилегия, а вашите деца ще са винаги добре изкъпани, облечени и нагласени за баща си вечер, защото хиляди пъти сте мечтали за този момент - защото знаете какво е без него.
И докато другите съпруги ще са готови да стъкмят лют скандал за някоя дреболия, вие ще знаете, какво е без дреболията - какво е да си лягаш и ставаш сам, какво е пастата за зъби да не е оставена отворена от любимия сутрин, какво кошът с пране да е пълен само с вашите дрехи, какво е сами да преглъщате вечер горчивия хляб...С две думи - докато глезената съпруга ще плюе брака си за най-дребното неудобство, ще тропа с крак и ще ИСКА (свикнала да получава по този начин), вие ще умеете да ДАВАТЕ, да се наслаждавате на времето с любимия човек и да се СТРЕМИТЕ към него, към неговото щастие в брака ви и ще усещате като добра любовница всяка негова грижа и проблем.
Блазе на мъжете ви, момичета. Да, трудно е било да бъдете пречупени, но някога Съдбата си знае работата и съм 100% убедена, че няма да завършите като неуспяли майки и съпруги, защото сте добри любовници - търпеливи, любящи и разбиращи и такива ще бъдете и за мъжете си. Блазе им на такива щастливци! Всяко зло за добро ...кой знае - тези няколко месеца, година мъки ще ви спестят на вас и децата ви развод и семейни драми един ден, защото определено сте по-добрите съпруги, а там е важното да не се провали една жена - любовницата страда за себе си и не е толкова трагично, но провалената съпруга и майка е провалила с това и децата си, и мъжа си и е срам като цяло. Да му мисят тези ...

36.   Никога, ама никога досега, както в последните години не е имало толкова изневери и толкова любовници - щастливи и нещастни. Замислете се защо е така. Щом хората се чувстват нещастни и търсят друг човек до себе си, който да ги разбира и подкрепя - защо тогава го правят тайно и продължават да вегетират във връзките и браковете си? Защо просто не се разделят с настоящите си партньори и да започнат на чисто и честно? Защото светът се напълни със страхливци - и мъже и жени. И с хора, които непрекъснато искат да изживяват "тръпката". И накрая страдат и пишат по сайтовете. Безволеви хора, които при най-малката трудност се отказват от борбата за щастието и се впускат да търсят ново. А то все не идва. Мразя англо-саксонската консервативна култура, но тук ми идва наистина да напиша правилната дума на английски, защото българския превод не изчерпва цялото и съдържание. И все пак от уважение, ще я напиша на кирилица - ЛУЗЪРИ.

37.   Абе, номер 36 - като толкова чете англо-саксонски книги и култури, защо не прочете поне малко за кралете им - виж един Хенри VIII е бил интересен в това отношение. Любовницата и любовните триъгълници не са феномен от последните години, те съпътстват брачната институция със създаването ?, защото човек винаги ще търси щастието и се жени за щастие, но остава често разочарован и докато преди се е търпяло, защото обществените и финансови структури не са позволявали разводи - днес това не е така. Има си дори брачни договори, има си разделено имущество, а и доста жени работят и изкарват самостоятелно пари и не са принудени да търпят нещастни бракове. Но както виждаш има и достатачно страхливци и лузери - човешко е все пак, какво да се прави.
П.П. Аз не съм фенка на Хенри, мила ми е главата, но виж - един Луи XIV ми е по вкуса. Той е бил не само най-успелият владетел на Франция, но е имал и безброй любовници, съпътстващи нещастния му брак...обича жените и живее като пълен бохем, но последните години от живота си прекарва като аскет, съвсем скромно, женейки се за последната си любовница, която го е вразумила и най-накрая направила щастлив.
Винаги ще има любовници, докато има нещастни бракове.

38.   Номе 36, кого наричаш лузър - женения мъж, който отказва да се бори, или жената, т. нар. любовница?
Аз не мисля, че жената е лузър.

39.   Номер 35 - много сърцераздирателно. Искаш да кажеш, че за да стане една жена добра, нежна, грижовна, любвеобилна и разбираща съпруга и майка то първо трябва да е изживяла СТРАДАНИЕТО на любовница?
Искаш да кажеш, а ти го и казваш, че всяка една съпруга, чийто мъж е изневерил е "глезена госпожа, по мръсен халат, ругаеща, хленчеща и т. н" да не те цитирам повече. Има безброй стойностни и истински жени, съпруги, които не отговарят на твоето описание, а отговарят на описанието, което даваш на една любовница (вероятно визирайки себе си, защото самочувствието май ти е в повече). Но и те не са застраховани от изневярата на мъжете си, защото винаги ще се намери някоя като теб, която да реши, че е по-добра и да обърне света, за да има това, което е решила. Без задръжки, без скруполи, без грам притеснение, защото се мисли за по-добра. А мъжете, повечето от тях са лесно манипулируми. И докато една обичаща съпруга (не говоря за безкрайните изключения) не влага усилия да маннипулира мъжа си и да го оплита в мрежите си, а просто му дава любовта си, то жени като теб правят обратното и после се хвалят колко са нежни, разбиращи и любвеобилни. Това го може всяка жена, но не всяка е задължително мотивирана да доказва себе си при вече обвързани мъже. Това е приоритет на определен тип жени, които за мен нямат стойност. Не бих давала такива съвети на авторката и на другото момиче. Това са безпочвени илюзии и напразни напъни да се почевстват прави в поведението си и житейския си избор. Истината е друга и всички я знаем. Повече страдание, отколкото щастие и любов за жени като тях.

40.   38 - аз пък разбрах, че лузъри са двамата все още брачни -)

41.   Номер 39, уважавам мнението Ви, но тук сме се събрали да помагаме на Споделилите Автори, нали?
1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!
Това е правилото тук.
Споделила в случая Авторка-любовница, на нея ще дам съчувствие. Ако пише съпругата - на нея ще симпатизирам. Затова пишат хората тук, не да бъдат жерви на разни моралисти без покритие.
Гледайте си своя си брак, госпожо, защото кой знае - може там някъде по ъглите някоя Фата Моргана да дебне вашето собствено лесно за маниполирано мъжленце, какво правим тогава?
Нашите мъже ти не ги мисли. Ние сме видяли обратната страна на медала и ще умеем да ги оценим и да си ги гледаме, видяли сме причините за разпадането на един брак и не вярваме във Фата Моргани и крадли на мъжлета, защото не си въобразяваме, че мъжът ни принадлежи на първо време и че са едва ли не някакви бездушевни играчни, които могат жените да си подхвърлят, притежават, крадат и връщат.
Не казвам, че всяка добра съпруга е била любовница, но определено всяка бивша любовница става по-добра съпруга в последствие най-малкото, защото е осъзнала, колко малко принадлежи един мъж на жена си и изобщо не живее с подбни илюзии на първо време.

42.   Наричам лузъри всички страхливи хора, които нямат смелостта и волята да се откажат от нещо, което не харесват, което ги подтиска, което ги прави нещастни, а продължават да лъжат и да се спотайват в криворазбарното си щастийце. Еднакво гадно и отвратително е дали лъжат постоянните си патньори или любовниците си. И в двата случая са недостойни, страхливи и жалки. Всъщност лъжат себе си, защото винаги се намира един по-смел от тях, който им разкатава жалкия животец в крайна сметка.
Номер 37 - не ми говори за Хенри и за Луи. Днешните мъже не са крале. И от тях не зависи управлението на една държава, нито благоденствието на една нация. Няма нужда от сравнения. Хайде да не ти припомням кой уби Даяна и защо. Кралските особи не ги барай, било то днес или преди векове. Тук си говорим за обикновения тъмен балкански субект, наречен мъж, който незнам защо напоследък си мисли, че е достигнал съвършенството на френските крале :)))

43.   До 49 „Номер 37 - не ми говори за Хенри и за Луи. Днешните мъже не са крале. И от тях не зависи управлението на една държава, нито благоденствието на една нация. “
О, тук не съм съгласна, мила - огледай се - и президента ти е мъж, и примиерите (който и да изберат)... живеем в мъжки свят - 90% от висшите ръководни постове ги заемат мъже. От тях зависи много - и в целия свят все още е така. Няма как...заварено положение.
Говоря за исторически личности, защото техният личен живот е документиран. Това, че никой не е писал книги за съдбата на Малкия човек не значи, че е нямало всичко човешко и при него иначе - нещата ги е имало и ще ги има.
И днес пак четем и гледаме за любовните триъгълници на богатите, известните и политиците - нищо не се е променило и винаги е било така - няма Балкани, няма Лондон -човекът е човек и нищо човешко не му е чуждо. Вуте просто не е интересен и не се продава, не че и той не ги прави тези неща.
Съгласна съм за лузерите и идеята ти, но те не са феномен нито на нашето време, нито на нашите географски ширини, а са си човешки феномен.
Темата за Даяна е много интересна. И какво стана накрая - огледай се. Накрая търпеливата любовница обикаля страните с Чарлсчо и кой знае - няма да се чудя и мая, ако стане и кралица. Неведоми са пътищата Господни, не мислиш ли?
Изводът - Любовта побеждава, не каприза. Колкото и да тропаме с краче, просто някога не искат да ни се получават нещата. Лакомо дупе, кръв сере.

44.   Единственото, което ще ти кажа номер 43 е, че винаги има възмездие на този свят. Който лети високо, пада от високо и боли много, ама много повече. Самозабравянето и самодоволството рано или късно биват наказани. Защото този свят е създаден за любов, а не за омраза. Животът ни е даден, за да творим добро, а не зло. И всяко добро рано или късно е възнаградено. И то как? С душевен мир и спокойствие. Човек е грешен от създанието си, защото в грях се е родил. Така ни проповядва религията. Аз съм далече от нея, но съм близко до душевните ценности. Не ги бъркай с криворазбрания морал. Не говорим за него. Душата рано или късно започва да страда ако не е била добра. мисля, че ти това го знаеш много добре. Няма какво да добавя, който е искал да разбере думите ми, мисля, че ги е разбрал.

45.   Номер 44, какво може да каже човек на човек като теб? Всекиму своето - аз моето възмездие си получих - Търси и ще намериш, почукай и ще ти отворят - Бог е любов, мила - поне за християните. Възмездието за любов може да бъде само още любов!
На ознобените и изплашени от кражба съпруги като теб мога само да кажа -
„Ако обичаш нещо истински, пусни го на свобода, ако се върне, значи ще бъде твое за винаги, ако не се върне, значи не е било твое никога! “
Ако това го разберете най-после, ще преодолеете може би някога страховете си и злобата си и ще се научите да живеете пълноценно и спокойно, вместо по цял ден да слухтите по ъглите в търсене на „фатални“ жени, „крадли“ на мъже-собственост.

46.   От номер 33. към номер 41- смятам, че си права и доколкото аз разбрах, а може би другите не съвсем- това че основното нещо, което трябва да се разбере е никога да не приемаме близките хора като даденост. Винаги да ги ценим и да полагаме грижи и усилия за тях- това не е манипулация, а осъзнатост. Не е достатъно просто да обичаш някого, а да се грижиж за тази любов. Ето това е. И се отнася и за мъжете и за жените и за роднините ни. Защото забравяйки да ценим нещо, ние тогава го губим и тогава пак го оценяме, но е късно. Затова съм била и продължавам да бъда търпелива към хората до себе си и когато искат да направят някаква глупост им давам време да помислят отново дали после няма да съжаляват. Защото аз поне се опитвам своевременно да оценявам нещата. И от тази позиция номер 41 иска да каже, ако съм разбрала правилно и ако позволи да използвам думите й, че любовниците се научават да се борят и никога да не приемат нещата за даденост. Аз лично никога не съм ги приемала така, но тази връзка в която се намирам в момента още по-силно ме убеди в това и ме научи на много неща. И наистина съм съгласна с номер 36, че подобни случаи напоследък много зачестиха, но аз си го обяснявам с друго. Просто хората все повече се стремят към истинските неща, искат да се отърсят от оковите и материалното, те буквално са затрупани с него, а бракът какво е- един договор и уговорка вкарана в рамки, не ме разбирайте погрешно аз много уважавам брака като свещен съюз, но не съм сагласна да бъде поставян в рамка, определения, граници и тем подобни, защото любовта, човешките взаимоотношения и самата човешка душа се опират единствено на свободата( не свободията). А и основата на повечето такива бракове е прогнила- повечето от тях са сключени не поради истинска любов- а заради взаимен интерес или страх да не останем сами, или просто, защото мислим, че трябва да го направим, че ни е дошло времето и сега този порив на човека срещу оковите, които сам си е поставил е надделял. Да съгласна съм има много видове любов, но истинската интимна любов е само една на този свят и затова трябва да бъдем много осъзнати, когато предприемаме такава крачка- към този свещен съюз. Сродната ни душа е само една. Да, може да не я срещнем, може да не я познаем, може да не я познаем навреме, може на нейно място да сме поставили друг човек, който всъщност също обичаме за това, което ни е дал, може да я загубим заради страх и глупост, но тя е само една и си струва заради това да разрушим тези окови, да се надскочим. Но не винаги успяваме да бъдем смели и мъдри, не, но това не ни прави лоши хора. Нека не се съдим толкова жестоко, да не съдим и другите. Нека проявим малко състрадание и разбиране- вижте само в какъв свят живеем, колко е объркано всичко- каша, хаус, разрушение, маипулации, агресия и нахлуване и от другата страна ние, нашият тих вътрешен глас, който крещи да бъде чут и незнаем истински ли е или отражение отвън и това е най-страшното, този въпрос, 'че си го задаваме-къде свършва света и започваме ние, и има ли ние?
Няма грешна любов, любовта не може да е грешна, каквато и да е тя. Няма универсални истории, нито универсални съвети, сценарият е един, защото страховете ни са едни и същи и затова и оправданията са едни и същи, но не и любовта. Във всяка история тя е неповторимо усещане на двама човека един към друг, затова не искам вече да давам такива съвети нито към авторката, нито към някой друг. Единственият истински отговор е тя самата. Този сайт не помага със съветите които се дават, той помага, защото се оказва, че пишейки ние всъщност осъзнаваме себе си.

47.   Здрасти, мила 36 (от 41) - Много добре го каза - хората трябва да се грижим за близките си, но това не всеки може да го разбере. Повечето хора са свикнали да получават, да взимат и да искат и забравят да дават. Затова се провалят и браковете им. В собственото си семейство им е било давано всичко без да полагат особени усилия и очакват това и от партньора си в брака. За тях мъжът се явява някакъв вид ерзац на семейната среда, която са имали и така както родителите им някога са ги правили щастливи, грижили са се за тях, отнемали са им от задълженията, поемали са за тях последиците и са им играли по свирката, така за тях се и подразбира, че така ще се случват нещата и в новото им семейство. Е, за съжаление две такива деца постъпват в брачния съюз, особено сключен необмислено. И така още в самото начало основите на гнилия брак са положени - необосновани свръх високи очаквания към партньора да ни направи щастливи. Това е грешката, която любовницата няма как да допусне, защото тя е видяла брака отстрани такъв, какъвто брачните не могат или не искат да го видят и признаят в стремежа си да задържат илюзията пред обществото и себе си. Те не искат да си признаят провала в това, което е трябвало да бъде до живот.
Любовницата обаче не трябва да се преструва в каквото и да е било. Тя е имала лукса да наблюдава отстрани и да си направи своите заключения и съзнателно или не си е направила своите изводи за свои си имагинерен брак и това, как тя би постъпила. Създавайки един ден семейство, стъпвайки в брак (може и без подпис), такава жена просто никога няма да тропне с крак и да каже ИСКАМ и няма да направи драма от някакъв неизпълнен неин каприз (подарък за Коледа, глезориика, почивчица), за нея е естествено да ДАДЕ първо и така несъзнателно да осигури на партньора си точно очакваните от него и желани от него неща - за мъжа това са сигурността, УВАЖЕНИЕТО, признанието на успехите му, ГРИЖАТА, ДОМАШНИЯ УЮТ, присъствието си като цяло и изобщо - желанието да му даде, да му бъде полезна, да го изслушва, да показва обожание, признание към него на саме и в обществото, да му даде и нужната свобода за развитие, да му даде и разбиране в нужда, да бъде просто до него - и в леглото, и извън него. Да, понякога леглото става болнично, но даващата жена ще е винаги до него, докато взимащата ще гледа да го избягва под някой предлог (миризмата на болница, подтискащата атмосфера, липсата на време, неудобните часове за посещения....). Ей затова доста мъже при първите здравословни проблеми се събуждат /осъзнават, че не са вечни/ и се осъзнават, но някои жени продължават да си въобразяват, че нещата им са сигурни, защото съпругът отдавна е даденост и част от мебелировката и кухненското оборудване - да служи, да носи пари, да върши неща у дома и да мълчи.
Това учиш като любовница и пренасяш и в семейството си - просто да си тук за някого и да си даващата страна без очакване за нещо в замяна. Това е и тайната на успешните ни бракове за разлика от тези на взимащите хора.
Не казвам, че само любовниците са такива съпруги - това съвсем не е така - може една жена и чрез други обстоятелства да е стигнала до разни изводи или да е в характера ?, и природата ? просто, знам ли, но едно е гарантирано - жени като Авторката никога няма да дойдат до идеята да вдигнат лют скандал заради някаква глупост, да мърморят за закъснението на съпруга си след работа или че не бил измил чиниите - такива жени са БЛАГОДАРНИ, те ценят партньора си!
Много съпруги правят грешката да свеждат отношенията на мъжете си с другите жени само до сексуалното и така да си опростяват нещата - тя е лошата, курвата, съблазнителката, аз съм Дева Мария - онеправданата, измамената, жертвата. Те така лъжат сами себе си и добре го осъзнават, но са си намерили мотив да простят на „жертвата“ (своя уж слаб мъж) на „лошата“ жена, за да запазят удобното статукво (апартамент, сметки), но победата винаги е Пирова и винаги краткотрайна. Дори в името на заложниците (децата) мъжете им да скъсат с любовница Х, то непременно рано или късно се появява друга, защото проблемите са останали и мъжът не е щастлив в брака си и търси щастието другъде. И така, мили женички, един ден децата ви са порастнали и вече не могат да изпълнят функцията си и браковете ви овисват, а вие сте твърде стари и уморени за ново начало, докато „слабият“ ви мъж само това е чакал да рестартира живота си - ново семейство, деца и изобщо живот на пълни обороти - спортове, пътувания и неща, които с вас никога не е правил.
Както казах - победата винаги е Пирова...

49.   Номер 47, снощи ти написах отговор, но модераторите не го пуснаха. Явно съм нарушила правилата. Извинения.

Това, което исках да кажа на теб и на авторката, както и на всички млади момичета, които са в нейната ситуация беше много просто. Ще се опитам да го напиша така, че да не предизвика нито раздразнение в някого, нито обида да причини.
Четейки твоя разказ хората остават с убеждение, че всички съпруги са меркантилни, гледат на мъжете си като на касички, не се грижат за тях, не им осигуряват уют, не ги обичат, само вдитат скандали и изобщо всичко лошо, което си помислиш. И обратното - всички любовници са нежни, грижовни, споделящи, разбиращи, не търсят материална изгода, а само даряват любов. Сама знаеш, че това не е истината. Вичко е индивидуално и зависи от човека. Има прекрасни и нежни съпруги, има и любовници, чиято единствена цел е да мерят дебелината на портфейла на мъжа до тях. И те също са мили и разбиращи, но само докато им изнася.
Исках да те помоля да не слагаш всичко и всички под един знаменател. Да не слагаш задължителни етикети на хората в зависимост от това от коя страна на барикадата се намират. Животът е толкова пъстър и толкова сложен, че никога нещата не могат да се радглеждат еднозначо и да се категоризират по начина, по който ти се опитваш да го правиш. Не се опитвай да чертаеш пред тези млади момичета задължителен розов път като любовници. Нека сами да правят изборите си. Не нападай мен и другите като мен, които са опитват да кажат и своето мнение, което не съвпада с твойто. Те трябва да знаят, че има и друга страна на медала. Че много голяма част от мъжете, в които се влюбват накрая не избират тях. Някои се забавляват, докато им омръзне и после скачат на друга любовница. Някои разбират, че са допуснали грешка и се връщат в семейството си и никога не повтарят. Както ти казах, животът е шарен и много сложен. Защо тези момичета да не знаят, че може да намерят щастието си, както ти ги съветваш, но може и да намерят своя ад в една такава връзка. Защо да не знаят, че впускайки се в такава любов може да се окажат години наред лъгани и омайвани, а накрая захвърлени и употребени. Не се ли случва доста често точно това, а не розовото на твоята история?
Ето това исках да кажа и то е повече адресирано до авторката, затова моля модераторите да го пуснат.

50.   И само да добавя, че поне в два от постовете си ти обиди и мен и много други жени. Не познаваш хората, които пишат тук, не ги обиждай. Не приписвай на никого качества като лакомия, "тропане с краче" и т. н. без да знаеш какви са всъщност. Много стойностни хора пишат тук и правят прекрасни анализи и коментари. Несъвпадането на мнинията им с твоето например не е повод за обиди.

51.   До 49/50 - не знам какви си ги писала, но щом не са го публикували, не искам и да знам, чесно казано.
Аз не обобщавам и не слагам никого под общ знаменател - говоря винаги за себе си, своя опит и за този на Авторката и другото момиче като нея, които пишем тук. Не пиша за всички съпруги, нали и аз съм такава вече, пиша за НАШИТЕ случаи и за нашите ДВЕ бивша и настояща съпруга с другото момиче, за които парите бяха/са в основата на брака.
Само едно обобщение си позволявам да правя - чиито мъж/жена са тръгнали да ходят с други, определено имат проблеми преди всичко в брака си/с партньора си, не с третия човек. Докато това не го разберат някой хора, винаги ще имат същия проблем с мъжа си, а и дори с друг мъж дори след развода си. Това е и причината някои жени да имат повече от 2 неуспешни брака/сериозни връзки зад гърба си. Не обиждам никого, просто си казвам мнението - винаги проблемите и виновните са в брачните/брака им, не извън него. Не познавам нормален човек - мъж или жена, които да са тръгнали да изневеряват от хубаво или „скука“. Възможно е дори самата скука в брака да е част от проблема, но никой щастлив в брака си човек не търси щастие другъде и това за мен е тайната щастливите бракове и хората, коиот не си изневеряват.

52.   Нещастни били, страхливи били, лузъри... Абе, не разбирате нищо от живота. Вашите тъй наречени любовници(на двете страдалки) са просто егоисти и използвачи. Вие за такива черти на хората не сте ли чували, не сте ли срещали в живота? Я свалете розовите очила и ще ви мине болката бързо-бързо.