Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей! Близки сме по възраст. Историята ти много ме развълнува и те разбирам напълно. Все пак искам да ти припомня моята любима сентеция, в случай на отчаяние - Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш! Ти мислиш - пропилях живота си, загубила съм. Но не е точно така. Вярно е, че е болно за една жена да не създаде поколение след толкова години, но пък от друга страна помисли какво щеше да бъде, ако беше родила от този мъж и всичко това се беше случило на по-късен етап. Много жени си скубят косите, след като вече няма връщане назад. Повярвай, живота ти не е свършил с тази драма. Понякога той ни поднася такива изненади, че е трудно да се повярва. Била съм свидетел на толкова обрати на съдбата. Сигурна съм, че тя е приготвила нещо хубаво и за теб и някой ден и на твоята улица ще изгрее слънце. Повярвай и ти! Искрено ти желая щастие от тук насетне :)

7.   Много ми стана мъчно, но няма да те съжалявам. Ще ти кажа аз какво бих направила. До сега съдейки по историята ти винаги си живяла за другите, всичко си правила за другите и сама си се бориша за връзката си. И аз бях поела по този път, благодаря само за това, че на време се осъзнах, но повярвай ми след края се чувствах използвана, чувствах се все едно съм предала единствения човек на който му пука за мен - себе си. Често в главата ми минаваше мисълта - ето рано или късно човек поглежда в огледалото и най- страшно е когато от там те погледне предаден единствения човек, на който наистина му пука за теб и завинаги ще е до теб - ти самия. Ужасно е да осъзнаеш че си потъпквал себе си, желанията и чечтите си мислейки за другите. Време е да спреш с това, да избършеш сълзите и да вземеш живота си в свои ръце. Разбирам че искаш детенце, но аз на твое място бих си дала време, не много но достатъчно да се съвзема. Дори до колкото се познавам бих отишла някъде на някое спокойно местенце, където да подредя мислите си. Сериозно бих се замислила да дач шанс на някое изоставено детенце. Имаш толкова любов в теб, която чака да бъде приета от някой, който има нужда от силна прегръдка и топла ласка. Не ги пести. Майка не е тази, която ражда, а онази която е до теб и те гушка, когато се появят първите колики, когато е до легълцето ти по цели вечери за да е сигурна, че температурата няма да се вдигне отново и ти ще спиш спокойно, онази която държи ръката ти на първия учебен ден и която плаче с теб и бърше сълзите ти, онази която като ти се нараниш, нея я боли. Пожелавам ти да намериш щастието и поче компромиси със себе си не прави! Поздрави и всичко добро желая от сърце!

8.   Здравейте. Авторката съм.
Благодаря ви много за мненията! Благодаря на Н. 1, 3 и 5, които мисля са един и същ човек. Има много истина в написаното от теб и аз ти благодаря за откровеността. И макар че наричаш живота ми пропилян и донякъде се загатват нападки в мненията ти, не мисля че се налага да ме съжаляваш. Споделих това за да бъда полезна. Да, направих много грешки, в продължение на голям период от време и ще си поема последствията за това. От тук нататък обвинения, обиди и нападки ми се виждат излишни. Търся само алтернативи. Защото макар и преминал не по стандартни норми всеки живот има някакъв смисъл. Мое мнение-не ангажирам никого с него!
Номер 6 и 7 безкрайно благодаря за подкрепата. Номер 6, аз също вярвам, че всяка загуба крие в себе си и нещо добро. Намирам себе си в номер 7 до голяма степен. Подарила съм си известно време почивка (не много дълго), и дори съм планирала тихото местенце :). И обмислям вариант за осиновяване. По темата чета много, а и се консултирам. Осъзнавам нищожните си шансове това да се случи по естествен начин. Макар че според онези специалисти там момента на притеснения трябва да настъпи след 42-43 годишна възраст, че и според всичките им изследвания съм била в чудно здраве? !? ! Озадачавам се и не коментирам-само споделям. Все пак както казва номер 7 майка не означава само родиш.
Благодаря ви още веднъж!

9.   До Авторката - не се сърди, не исках да те нападам лично, просто ме хвана яд за пропиляния живот на една умна, интелигентна жена. Приличаш ми на много близък мен човек и си го изкарах на теб, защото не мога да ? кажа не нея нищо, а само да гледам и да бъда до нея, докато си пропилява живота.
Имаш право от НЗОК (осигурявай се веднага като безработна) на 3 опита мисля за инвитро. Проблемът е, че мисля, че трябва да имаш съпруг, с които да опитвате заедно. Провери тук нещата. Има в България такъв фонд, макар че аз не ти го препоръчвам - хормоналното стимулиране е нещо страшно, а и чети малко - яйцеклетките ти може генетично да са увредени и не вярвай много-много на лекарите - те имат и финансов мотив - ти си златна кокошчица 3х3000 лв - смятай, а после ще ти казват - опитвай на часно! Има си причини да не можеш да забременееш.
Осиновяване става пак само с мъж мисля, но можеш да станеш приемен родител. В България искаме да закрием домовете и имаме нужда от хора като теб. Ако не те е страх от привързването - да, детето няма да е ТВОЕ, но ти за мен ще си направила повече от всеки за него. Всеки иска да осинови здраво бебче например, ами какво ще правят по-големите или болни деца или тези, чиито „родители“ не искат да подпишат за осиновяване?
Предимството е, че с 2-3 такива деца ще имаш и работа практически - някакъв доход. Можеш да работиш нещо допълнително от вкъщи и да живееш не богато, но прилично.

Успех все пак и съжалявам. Яд ме е за умни жени, които така са си загубили времето. Мисля, че ти е време да намериш свое привание и начин да оставиш нещо хубаво след себе си.

10.   Аз съм номер 7. Горе главата и няма да се даваш. На 39 години си в разцвета на силите си. Нали си здрава, това е най- важно! Живота е непредсказуем и понякога търпи обрати които умът ни трудно побира. Едва, когато мине време и успеем да видим нещата отстрани разбираме, че е било за наше добро. Според мен ти още имаш време за дете. Поне докато не станеш на 42, 3. ПоНавам жена, която на 45 стана майка. Наблюдаваха я и роди здраво бебче. Божа работа. Пожелвам ти щастието да ти се усмихне. Не взимай прибързани решения. До сега и ти като мен си чертал, кроила, планирала и какво. Не нааилвай нещата, каквото има да се случи ще се случи въпреки нас. Прегръщам те. Бъди щастлива!

11.   ето ме пак - Авторката.
Номер 7 разбираш ме, съпричастна си, и аз съм здрава, да :). Страхотна си! Обратите на живота са неочаквани и трудно обясними понякога, но както казва една моя приятелка - няма да ти се случи, ако не си готов за две неща - да се справиш и да получиш изненадата си след това. Аз също имам позната, която роди миналата година на 44г. здраво дете. Божа работа. Прегръщам те и аз и ти желая много щастие също.
Номер 1, разбира се, че не се сърдя. То и мен ме е яд на себе си, ама какво да правиш - живот. Разбирам мотивите ти и съжалявам за твоята близка, но не я вини и не ? се гневи, защото повярвай ми - тя ще намира смисъл в това което прави, докато не УСЕТИ сама нещата. Кой усетил сам, на кой му показали - няма значение. Здравни осигуровки вече си плащам, и чакам документите си от там за да ми признаят липсите тук за тези 3 години. По въпроса за инвитро, осиновяване и приемен родител не съм започнала да се ровя още за подробности, но и това ще направя... след почивката :).
Всички знаем, че надеждата умира последна и аз вярвам, че доброто предстои и ден след ден то приближава. Ами нищо човешко не ми е чуждо просто :).
Много щастие и на вас и пак ще кажа - благодаря ви!

12.   Хей пак съм аз номер 7. Как я караш, как се чувстваш. Драскай по някой ред. Да знаеш, че колкото истранно да е има хора, които въпреки, че не се познават по някакъв начин чувстват другия близък и го мослят. Пращам ти прегръдки. Надявам се да си по добре. Сърдечни поздрави!

13.   Хееей, номер 7 здравей! :)
Добре се чувствам, мерси. С изключение на моментите, когато ме обвзема тъга и съзнателно влияя на настроението си - тогава е жестока борба, но тя е неизбежна. Знаеш - вещите, улиците, колата, домашния любимец, куфарите... всичко носи безброй спомени. Сълзите не питат кога да напират, и аз понякога си давам воля на емоциите, но като цяло гладам да се държа.
Иначе подготвям така наречената почивка. Наистина си организирах пътуване и то дори мисля, че няма и интернет да имам там. Ще бъда сама със себе си:) (така че ако изчезна след 10 дни да не ме мислиш). Без да искам днес получих и предложение за работа. Абе намират се неща, за които да се усмихвам. Приятелите са голяма работа ти казвам и аз гордо мога да кажа, че имам няколко такива!
Радвам се, че те срещнах дори и в този вариант, номер 7. Още в първия си отговор написах, че намирам себе си по някакъв начин в теб. Необясними неща - хората могат да са си близки и без да се гледат в очите, нали?
Явно голямо ти е сърцето щом намираш начин да мислиш и мен - непознатата. Запази това у себе си - близките ти ще се чувстват по-богати с теб :).
Ще те държа в течение. И ти да пишеш, ей :)
Прегръщам те и ти желая много усмивки!

14.   N 9, има забрана едно и също дете да бъде осиновено от двама души, които не са съпрузи, но няма пречка човек без брак да бъде осиновител.

15.   Хей здравей! Аз съм номер седем. Скоро не бях влизала и добре, , че се сетих заглавието от части. Да живее чичко гугъл. Често си мислих за теб. Предполагам си се върнала от почивката, която беше предвидила. Надявам се да е била ползотворна за теб и да се чувстваш добре. Пиши как си, как са нещата около теб. Поздрави и прегръдки:)

16.   Хей, здравей номер 7! :)
Тук не съм влизала от векове като че ли. И аз като теб трудно намерих темата. Не знам дали някога ще прочетеш написаното, но искрено искам да ти благодаря за отношението!!!
Честно да си кажа, когато прегледах темата сега много добре си припомних как се чувствах когато написах всичко това и осъзнах колко е различно чувството сега...
Аз изкарах почивката добре- не беше страхотно, но ползотворно - това от което имах нужда се случи. Взех решение да сменя населеното място и го направих. Интересно ми е тук. Срещам нови хора и не се взирам толкова в моето наранено ''вътре''. Мисля, че и дори когато съм сама не го правя вече. Ами... ново начало :). Търся си работа тук, и като че дори виждам светлина в тунела. За мъже още не съм започнала да се оглеждам, но и този момент ще дойде. Изпълнена съм с надежди и понеже знам, че след всяко зло идва нещо добро- нямам търпение да го посрещна вече.
Добре съм - това мога да кажа за сега. Усмихвам се искрено дори в момента :).
Прегръщам те и ти желая много щастливи мигове :).

17.   Исках само да ти кажа, че мама е забременяла с мен на 39, когато вече се е била примирила, че няма да има дете. До преди това са търсели проблема в нея... искрено ти желая да успееш да станеш майка по, какъвто и начин да е!

18.   Здравей, мила ми Авторке! Пиша ти, защото ми стана много симпатична и искрено ти желая всичко хубаво. Имаме нещо обшо с теб. И аз като теб понякога предприемам на своя глава големи крачки в името на любовта. И аз до сега само съм се разочаровала. Не е лесно да имаш голямо сърце и да даваш ли даваш. И аз след всичко вече се чудя какво ли следва, ще срещна ли човек, който ще е готов на всичко и за мен? И аз искам семейство, деца... Решила съм ако не го срещна и нямам дете да си осиновя. Все още имам надежди обаче, тъй като имам още някоя и друга година за надежди. Искам да ти кажа, че си страхотен човек и трябва да се гордееш с голямата си смелост и с сърце. Патила си си много, но аз вярвам, че някой ще те оцени и ще се бори за теб, както би се борила за него. Трябва да вярваме. Все пак щом нас ни има, значи има и други като нас. Бъди все така смела и знай, че нищо не си загубила. Нашето богатство е гробницата в душите ни, но и един пъстър, богат житейски път. Ако не друго поне сме живяли и сме опитвали. Бъди щастлива и много много късмет ти пожелавам. Ще се радвам да пишеш как си и какво става с теб. :)

19.   Въх, номер 7 :)
Много се радвам да намеря редове написани от теб тук. И много бих искала да имам личен контакт с теб, но предполагам (доколкото разбирам) няма да можем да го направим. За съжаление! Но чувството да знам, че има хора като теб е прекрасно. Няма да те изненадам предполагам ако ти кажа, че доброто предстои и че ще настъпи и твоят момент. Аз все още чакам моят :), но вярвам и не спирам да се надявам. Отказвам категорично да се променям и се моля да имам достатъчно търпение и то да бъде възнаградено.
А ти номер 7, си остани това, което си и много ти се радвам на начина по който мислиш! Каквото-такова какво казват бабите ни. Ако не се случат нещата по план А, винаги има план Б. :)
Пожелавам ти скорошен късмет и ще се радвам да пишеш как си и ако може някоя положителна новина, моля? хехе ;)
Силна прегръдка от мен!

20.   Здравейте. Аз съм номер 7. Минало е тооолкова много време,а аз често се сещах за тази тема , а ми беше трудно да я намеря. Все не намирах време може би или просто лесно се отказвах. Сега е 02:10. Търсих я половин час и нагоре. Опитах се да си спомня ключови думи... И успях. Може би авторката на темата никога няма да прочете това, което ще напиша. Искрено се надявам да е добре и много щастлива. Да е сбъднала съкровената си мечта, да е здрава и изпълнена с живот и мечти. Чесъо съм си мслила, какво ли съава с нея?! Странно, как някой непознат може да почувствал близак , може би защото се припознах в нея. Ако някой ден прочетеш това авторке : бъди здрава, пращам ти сърдечни прегръдки. Бъди щастлива!!!

21.   Пак съм аз номер 7. Сега видях, че темата е от преди година и седем месеца. (И 7 месеца) случайност или не, това 7 ми се наби на очи. Та исках да напиша, че не е минало кооооой знае , колко време и тайно се надявам да я видиш и прочетеш. Иначе за мен... Сигурно имам грешки, пиша от телефона, тъмно е и мнооого късно... Моля да ме извините.

22.   Оле, че съм... Ама едва гледам за това така. Не е от година и седем, а от година и 4 месеца, но аз нали търся символика във всяко нещо и веднага си го нсгодих. Уф, че съм и аз :)))). Номер7

23.   Опс.... :)
Номер 7, Авторката съм ;)
Толкова ти благодаря и те чувствам близка, че ако някой ден те срещна със сигурност ще те разпозная и ще имаме безконечен разговор! Не съм имала повод скоро да се връщам към тази тема, просто защото живота е прекрасен въпреки трудните моменти в него. Не намирам за полезно да препрочитам миналото ;) Ноооо, темата изглежда преобразена сега и аз с удоволствие ще споделя много неща. Имам какво да разкажа, но днес само давам знак, че съм добре и ще пиша подробности скоро, когато имам почивен ден. Сигрна съм, че номер 7 ще види това. Прегръдки, мила. Ако напишеш и ти някой ред за себе си ще съм още по-щастлива, че те "познавам". :)
До скоро...

24.   Можеш да загубиш много, често дори всичко. Но това не трябва да те притеснява, напротив. Никога не е късно да си щастлива и никога не е ''твърде късно'' за мечтите. Поздрави! М18

25.   Пак съм аз номер 7. Радвам се, че си видяла след толкова време. Безкрайно се радвам, че си добре. Така и "звучиш". Прегръщам те много силно и се надявам живота за този период който е минал да ти е донесал от най- сладките плодове. А за мен. Аз ако мога така да се нарека съм жена ( въпреки, че още се чувствам момиче) на 27 години. В момента не се намирам в България. Ежедневието ми на този етап е като на лелка :))), работа, вкъщи, но имам човек до себеси, който ми дава спокойствие, сигурност, топлина и най- важното вярва в мен. Защо ти писах и защо продължавам... Защо приех историята ти присърце и защо те почувствах толкова близка... Може би защото се припознах в теб в онзи вече минал период. Сякаш те усетих със сърцето си... За това и продължавам да пиша. Много се надявам да си щастлива. ще ти пиша пак тези дни по- подробно. Целувки и всичко добро!

26.   Темата е интересна, и гледам макар да е минала година и половина от нейното пускане все още се коментира, дори и от авторката. За съжаление е 99, 9% сигурно, че авторката и до ден днешен няма, а най-вероятно няма и да има деца, но специално за това не мога да я съжаля особено, понеже според мен на първо място за това си е виновна тя.
Останалите неща ми се виждат ясни - ученическата й любов просто си е намерил друга жена, или пък е свикнал да живее сам и му е добре така. В крайна сметка той си има собствено дете, и от тази гледна точка това на него не му е проблем. Животът в чужбина също не е за всеки, тук от личен опит говоря, затова напълно разбирам авторката, че е избрала да се върне, и макар и безцеремонно зарязана, така и не е решила да се връща в чужбина, където бързо е можела да достигне пак до добро ниво на реализация и финансова стабилност.
Сега предполагам, а и се надявам авторката поне да си е намерила нова и по-добре платена работа, която да й позволява да не се притеснява поне за дребните неща като наем, ток, вода, интернет, храна и т. н. За личния живот не знам какво може да е станало, защото след толкова разочарования, и вече в 40-те години надали на авторката е самоцел това да намери "принца на бял кон" - ако се е случило е добре дошло, но се съмнявам авторката целенасочено да го е търсила, или пък да търси в момента.
В заключение ще се съглася с коментар номер 1, че историята е много хубава, но за читателите, а не и за авторката, но такъв е животът. Дано нейната история да послужи за поука на хора, които все нямат смелост да направят действие Х в живота си, или пък все чакат момент У, за да го направят. В чакане така си минават годините, и един ден човек се събужда на 40 и вижда, че над половината му живот е минал, а той е наникъде. Чувството сигурно е ужасно, така че ако има и други мъже/жени в подобно положение отсега да си правят сметката. :)

27.   Хей, здравейте :)
Авторката съм.
Номер 7, много се радвам да те ''чуя'' ;). Ти си в прекрасна възраст, моля ти се! Радвам се, че имаш някого до себе си, и много ти се възхищавам на начина по който мислиш. Радвай се на живота си, и да знаеш че той си е твой и нищо друго няма значение. Безкрайно ти благодаря, че продължаваш да пишеш!
Номер 26, благодаря за коментара. Сега може би ще те разочаровам, но аз съм пак в чужбина. Няма да обяснявам защо. Някой ще разберат веднага, други- никога, така че само споделям факти. Върнах се на старото си работно място. Между другото номер 7, дали няма начин да провериш дали не сме в една и съща държава, пък може и град.... пък и съседи може да сме ;)) Представяш ли си?
Шегата на страна. Работя, излизам с приятели, и се радвам на повечето моменти от живота си. Пътувам много - почти при всяка възможност. Мисля, че имам и на кого да се радвам по-специално, но понеже е много прясна история, няма да кажа повече. Разбира се, че не съм го избирала, номер 26 е много прав/а. Просто се случва.. Да, преминах през много труден период. Пречупвах погледа си през най-различни ъгли и светлини и това коренно променяше вътрешния ми свят... болезнено понякога. Дори не съм и подозирала колко различен може да изглежда света през собствените ми две очи и всички други възприятия. Както и да е... година и половина по-късно мога да кажа, че дори има и елемент на щастие в това, което се случи с мен. Темата за деца ще я коментирам по-нататък, съжалявам. Каквото и да се случи в живота ми от тук нататък аз ще си го посрещна и изживея. Била или не била полезна за себе си, било е мой избор! Така че - четете и ако успеете използвайте тази тема. :))
Лягам, че съм изморена... но пак ще пиша. ;)

28.   В момента, в който прочетох "родителите ми плакаха с мен" се разплаках. Мисля, че това си спечелила. Родителите си. Вие, винаги сте искали едно и също, ти - те да са щастливи; те - ти да си щастлива :)

Казват, че "когато Господ затваря врати, отваря порти". Важно е да правиш това, което усещаш за правилно. И ти го правиш, и няма начин да не се получи.

По отношение на децата. Миналата седмица, при моята гинеколожка, пред мен минаха две жени на 42 и 43, бременни с първо дете. Всички знаем, че най-фертилната възраст на жената е 20-25 години, но Господ си знае работата, не всичко зависи от нас. Предполагам те също си имат своята история, както всяка от нас. Аз не мисля, че човек се учи от чуждите истории, ако беше така, този свят щеше да далеч по-щастлив.

Благодаря на родителите ти, че са отгледали и възпитали теб. Да помолим Господ да създадеш и възпиташ човек, с твоите ценности, добрина и упоритост.

Стана много сълзливо... сори :)

29.   Здравейте отново. Авторката съм. :)
Имам си нови поддръжници виждам.. благодаря ви! Номер 18, 26, 28.... :) Радвам се много.
Много мъдрост в теб, номер 28. Много си права... едва ли някой ще промени нещо в живота си, или ще се "посъветва", въпреки моето упорито настояване да използват тази история. Все пак "моят случай е по-различен", нали? И да разбира се, дебело подчертавам че този момент от живота ми светкавично пренесе мен и родителите ми в онзи уютен, топъл и мирен кът на безусловна взаимна любов. Не ме рабирайте погрешно, моля - винаги сме имали прекрасни отношения. Просто неща, които не са се харесвали на тях не са били подкрепяни, нито обвинявани, и в повечето случаи нито дори обект на обсъждане. И това съждаваше напрежение.. Минало... благодарна съм, че ги имам и се смятам за щастлива имайки точно тях за мои родители..
Дай Боже да съм такъв един ден.. :)

30.   Ехоооо, авторке :))), номер 7 съм. Минавам да те нагледам. Много се надявам да си добре. Пращам ти прегръдки! Дано някой денживота ни срещне! Аз вярвам! Моето местонахождение за сега е Скандинавия. Ако си някаде около мен ще ти напиша държавата. Не съм те забравила!

31.   Ехееее, номер, ама много добре си дошла. :) Наминавай по-честичко ако можеш. Радвам се много да те "чуя". Добре съм, мерси. С теб всичко наред ли е? Скандинавия е дестинация за моята лятна отпуска (юни), а иначе се оказва, че съм много близо до теб (погледнато от който искаш аспект). ;)))). Аз съм на остров, който света нарича Обединено Кралство! Ок... коя е държавата? Сигурна съм, че е вклчена в отпускарския ми тур. :) Топли прегръдки от мен и да се пазиш! :)))

32.   дете можеш да имаш и на 50, в бг е разрешено до менопаузата, стига да има с кого, за осиновяване не е нужно до си в брак....