Споделена история от Любов и изневяра |
Странно чувство
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1686 пъти
Здравейте, писал съм тук преди години за да стоваря един тежък товар върху Вас, но ето че отново лимита свърши и пак имам нужда от разтоварване. Веднага се сетих за Вас и първо искам да кажа няколко неща, които мисля за себе си. Смея да твърдя, че съм младо хубаво и интелигентно момче, живеещо в красив град и учещо в престижен университет. Вярно, това което уча в университета ми е безкрайно безинтересно и го избутвам едва - едва, но това е съвсем друг проблем за категория "Образование". Нисичък съм, но така ми е по - добре, не съм имал и нямам никакви комплекси заради този маловажен факт. Нямам супер здраво и атлетическо (химическо) тяло, но съм що - годе добре сложен, Е, имам 2-3 излишни килца, но това е лесно преодолимо. Здравето ми е добре според мен, на лекари не вярвам и не ходя. Пия алкохол само по поводи, но не се натаралянквам като мастия. Биричка си пийвам на мачове и на плажа, но не ходя до WC през 2 мин. Работата, която имам ми е приятна, нищо че парите са малко. Не съм лаком и малко ме задоволява. Приятелката ми е просто уникално, ненормално, умопомръчително великолепна. Визия, мозък, действие... няма равна, а най - хубавото е, че ме обича безусловно. Вярна ми е напълно... но стига толкова за мен. Взех, че цялата авобиография си я написах, все едно ще кандидатствам за Биг Брадър.
Преди време прекратих по драматичен начин 4-годишна връзка с едно момиче и непосредствено се запознах с сегашната ми приятелка. В началото бях много щастлив, но от 3-4 месеца изпитвам едно много неприятно чувство, а най - лошото е, че не мога да определя какво е и откъде се е взело. Трудно ми е да го обясня, но ще се опитам някак си. НЕЩАСТЕН СЪМ, а няма причина за това или поне не я откривам. Чувствам се кофти, неприятно ми е, нямам желание за абсолютно нищо. Може би само докато играя или гледам футбол се чувствам долу-горе добре. Адски непълноценен се чувствам и това, че не мога да намеря причина за това ме убива. От известно време даже започнах да си мисля за бившата и на 2 пъти я видях, а това е ненормално. Та тя, грозната вещица ми вгорчи живота, докара ме до тежко психическо разтройство и раздялата ни трябваше да е най - хубавото нещо, което ми се случи. Та сегашната ми приятелка е толкова ПООООООО - добра от бившата, че ме е срам да си мисля за вещицата. Както и да е, това едва ли има нещо свързано с гадното чувство.
Не знам на какво се дължи, но се моля да спре скоро, че не знам... Благодаря, че бяхте кофа за моя морален отпадък. Ако имате да ми кажете нещо, с радост ще го прочета. Поздрави.
|
