Споделена история от Любов и изневяра |
Историйката ми
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1967 пъти
Здравейте реших да споделя моята история и това кое точно ме мъчи, загубих вяра в всеки да допуснах грешки който след време може да ми костват, здравето чувствата ми и най вече живота ми. Нека да си дойда на думата така че беше един много хубав ден, имаше едно момиче което съм виждал много много рядко, братовчед ми я харесваше вземаше ме с него, не един път така аз си имах също гадженце което ме обичаше обичахме се.... найстина се обичахме но на моето момиче родителите бяха много консервативни хора, забраниха и всичко всеки контакт с мен защото не съм на тяхното ниво нямам толкова много парички, не исках да изживея една гадна връзка.... забранена, и най вече опасна за опасността не ми пукаше но, все пак забранена.... Както и да е между това момиче което братовчед ми хареса и мен се получи нещо не знаех какво направих но аз изневерих на моето момиче с нея, мина се около седмица и всичко се разбра.... Бях забелязал какво загубих заради, глупостта си... и от тогаз започнаха мойте мъки то не беше, зарязване ей така за нищото, бях чувал много гадни неща за нея, тя самата ми сподели за слухове тя беше едва на 16 години а имаше бройка само от приятели гадженца, 31 човека ли беха 36 ли бяха не си спомням, вярвах и защото имах нужда да обичам... по дяволите бях преминал в много разправии с кой ли не, с братовчед ми какви ли не проблеми имах с техните със роднините и, тя се бореше това ми харесваше че не беше загубила интерес към мен, по дяволите аз я бях заобичал адски много, стигна се един ден до секса.... бях разбрал че няма да съм и първият.... попитах я тя ми каза че не е го правела с никой друг, стигнахме до енетрацията, влезнах си на топло свършихме си работата.... малко ми стана неудобно все пак бях спал с няколко момичета... по дяволите имах и дествени ей ся я втасах, моята мома нещо не искаше да кърви нито члена ми беше оцапан нито нищо.... стана ми едно тъпичко мислих над този въпрос, бях чувал че при някой момичета може да се разкъса заради, гимнастиката нещо но... моята мома не беше от спортистките.... тя обичаше да си пуши цигари и да пие адски много кафе.... Не исках да звучи адски тъпо.... да и кажа абе душичко... ти па що не кървиш бях много зле в смисъл не разсъждавах рационално, започнах най вече с нея връзка защото си беше от моята черга, мислех си че ще се радва на малките неща от живота.... но бях сгрешил така да си дойда на думата, по късно след нашето креватно изпълнение, тя ми звънна и ми каза че има кръв по боксерките си викам ех еми добрем остави да ги видя, малко тъпо прозвуча но исках, човека до мен да не ме лъже а до този период бяха преминали близо 6 7 месеца и за тия месеци и хванах не един път лъжите... мамка му, когато я помолих за това да ги скрие и да ги покаже все пак, тя тръгна с много готини намерения към мен, искаше сериозна връзка може би там беше целият проблем, когато я помолих за гащите и тя ми каза цитирам "ти луд ли си ако нашите ги видят ала бала нещо от тоя сорт " както и да е очите ми не видяха за това а и не ми пукаше нали беше с мен.... мина колко мина, тя започн много да си играе с чуствата ми, ревнуваше ме от всичко що шава аз се жертвах са връзката ни каквото кажеше това и правих, отстрани ме от племеници приятели, приятелки нем не знам що за човек съм но, когато съм с една съм си с нея не обичам кръшкащи историй, не бях толкова слаб добре душице няма проблеми, аз нямах никого освен нея вече, не го разбирах, тя си имаше един кръг от приятели ала бала, болеше ме казах и спря се добре, един ден се наложи да дойда малко зад граница за да препечеля някой лев, все пак нямах си никого у България освен двама старчовци, баба ми и дядо ми, цялото ми семейство се беше пръснало по държавите, само а си стоях в България, за да съм близо до моето момиче, все пак бях разбрал че живота има и сладка страна, майка ми ми звънна един щастлив ден, каза ми да си приготвям багажа край отивах да си видя старото майченце, беше си вече на годинки, много изпати заради нас децата и както и да е, приготвих си багажа сбогувах се с приятели, с момиченцето ми и хайде Пантелей пътник.
Дойдох тук зад граница, първите дни всичко ми липсваше най вече момиченцето ми, нямах нищо 3 месеца бях като откъснат от време на време и звънях ако не можех всеки ден, то през ден но не и три дни три дни бяха много, без да чуя човекът когото обичах адски много, звънях и не я оставях всичко вървеше в план докато, не започна вече съдбата да ми показва че, живота е суров и гаден а не такъв какъвто съм си мислел че го е направила моето момиче една приказка.... Започнаха се вярвания на хората едно друго, станаха едни проблеми и за свети валентин бях сам плачех а горката ми стара маичица се чудеше какво става, как 23 годишен човечец и то най вече синът и когото е виждала, винаги да се бори упорит беше сломен... Без да зная моята мила майка и звъннала и оправила нещата ли как да го кажа... не зная беше много гадно, колкото стоях тук не ми излезе късмета усещах вече че ще изгубя момичето си... След известно мърморене се върнах при нея, никога никога не съм се радвал така, обичах живота Господиииииииииии! Изкарах едно прекрасно лято в България при нея ох господи, няма да кажа че това беше най доброто което съм очаквал от един живот, имах всичко семейството ми беше до мен аз спях в тях тя в нас, всичко беше много добре докато се намесиха в живота и за нещо което не бях виновен аз, смятам да го премълча няма смисъл, но това е че след този гаден ден който ще помня цял живот, тя се промени... Моето слънчево момиче което, усещаше думите ми, усещаше обичта ми това го нямаше тя ме заряза без да зная, , защо излезе ми с много оправдания като примерно ние се задушавахме, и какво ли не друго не съм и давал да живее, не съм я искарвал.. по дискотеки механи та Господи боже мой... как като майка и ми правеше все мръсно как да я искарам по дяволите, как да направя нещо което винаги не е оценявала, тя изгоря снимките ми с нея, подлъга се на хорското мнение, господи този ден аз пропаднах дам, мога да го кажа че бях адски много зле разбих психиката си даже бях мръднал малко, започнах всеки божи ден да пуша трева без нея не можех, моето момиче също започна тя направи адски много глупости, гледах от ден на ден преградата стената която съм направил, всичко което съм градил през тия 3 години, как всичко рухва утеха ли аз нямах утеха господи, нямах при кого да ида и да му кажа Хей моля те помогни ми, не спирах да я търся тя си живуркаше господи а аз... аз си стоях и ревях спрях дасе храня, спрях да излизам сред хора излизах само с едни познати, на ляво на дясно за да се дрогираме с тревичката.... идваха хора в нас в тях разнасяха лоши неща, беше невазможно как се разпадна тази връзка знам слаб съм знам всякакъв съм, но по дяволите.... аз бях преебаният разигран нямах сърце вече, един ден когато отидох да си взема от
|