Усмивки на алеята
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2032 пъти
Здравейте,
Отдавна се чудя дали да споделя историята си.
Миналата година от юли месец започнах да ходя на работа пеша. Вървя всеки ден по една алея, която има пешеходна и велосипедна част. Извървявам някъде към 3 км по нея и за това време срещам много хора (пешеходци и велосипедисти). За една седмица вече взех да ги запомням дори, а и те също. :) Не мина много време и един от колоездачите започна да ми намига, на другия ден да ми се плези и да прави разни физиономии. Аз отначало не му обръщах внимание, защото ми се приличаше на сваляч, а аз не си падам по такива. По едно време взе да ми се усмихва всеки ден. На мен ми ставаше приятно някой сутрин да ме поздравява с усмивка и реших и аз да се усмихвам. И така почти всеки ден се засичахме и усмивките продължаваха. Аз съм на 30 години, а той вероятно е на към 35-36. Не съм сигурна, но на толкоз ми изглежда. Симпатичен (даже бих казала хубав), спортен, синеок. Лятото караше гол до кръста. Въобще струва ми се, че жените си падат по него. Аз имам приятел, който обичам и нямам никакви апетити към колоездача. Но все пак ми е приятно всеки ден някой да ме поздравява с усмивка. Интересно ми е, че и той не прави нищо повече, не спира с колелото да се запознаем, което ми е малко странно за мъж с такъв характер (тип мачо). Може и да е женен и просто така да се закача. И така дойде зимата и аз започнах да ходя на работа с транспорта. От март месец реших пак да започна пеша и отново го видях, той ме помнеше и много ми се зарадва като ме видя. И така усмивките продължиха. Всеки път се усмихва, маха ми и даже наскоро започна да ми казва здравей. И така по старому. Преди две седмици видях, че още един от велосипедистите ме гледа и за два дни започна и той да ми се усмихва. След още два дни започна и да ме поздравява и да ми маха. Той може би е по-млад от мен някъде на 26-27 ми изглежда.
Та така на тази алея много усмивки и поздрави от съвсем непознати хора. Приятно е всеки ден преди работа някой да ти се усмихне и някак денят ти започва по-ведро. След работа също ги срещам. Преди два дни се разхождахме с гаджето по алеята и видях 35-36 годишния и той ме погледна, но нищо не каза. Мислех, че може да спре да ме поздравява и да ми се усмихва, но той продължи.
Та така с усмивките на алеята. Ще ми е интересно ако чуя вашите коментари и ако разкажете ваши подобни случки. Хубаво е когато виждаш усмихнати хора.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 16ef4d7462

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Когато учех в гимназията по пътя винаги се пресрещах с един мъж, който ми се усмихваше, той сигурно тръгваше на работа, понякога беше с жена си, но въпреки това не пропускаше да ме погледне и да ми се усмихне скришом. В началото мислех, че си въобразявам, но не би. Как не го беше срам поне от жена му, да не говорим, че аз бях ученичка! На друго място пак по пътя за гимназията два поредни дни срещах един все на едно и също място се разминавахме и на третия път се усетих, че го виждам пак и след като се разминахме се обърнах. Той също се обърна и от тогава все ме зазяпва като ме засече, но и той беше много по-голям от мен и ми беше неприятно. Като ти се усмихва само един човек и се чувстваш специална, но ако станат повече и е някак си гадно, поне аз се чувствах като наивна и лесна глупачка.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 41af2f7df4

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ти да не си от Бургас? :) Много сладка история! Мисля, че е прекрасно, че така те поздравяват и, че ти отвръщаш. Не е задължително да имат особени симпатии към теб, просто им харесва да посрещат деня като теб - с усмивка. А и се засичате всеки ден - вече се знаете. Може след време дори да вървите заедно и да си говорите. Аз сутрин като си хващам автобуса за работа, гледам едни и същи хора на спирката. Казваме си "Добро утро" с тези, с които редовно се засичаме и се знаем. Дори има две жени, с които си говорим докато чакаме автобуса. Знам къде работят, с какво се занимават децата им, колко са големи внуците им... :) Така :) А история от морето.. сещам се за една. Много странна! Преди години ходих с една видеокамера сама край морето, за да снимам клипче. Бях си се вглъбила, опитвах се да нарисувам сърце на пясъка, но морето все го миеше... И от някъде се появи едно момче - такова красиво момче с хубаво тяло и прекрасен ясен поглед - подаде ми една мида (не за ядене, а от онези белите, дето са по брега), погледна ме в очите, усмихна се и продължи да се разхожда. Не знам какво означаваше това.. Може би с това ми показа, че съм му направила впечатление, може би се очакваше, че ако съм заинтересована от момчето, да почна разговор.. Сърцето ми беше заето тогава и нищо не направих, продължих да си снимам клипчето. Но това момче ми създаде наистина прекрасен спомен! :)

 

...