Споделена история от Любов и изневяра |
Той е всичко, което съм искала, но е зает и е надалеч
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 3292 пъти
С въпросното момче работихме на едно място това лято и макар да имаме противополож длъжности, те някак си бяха застъшени и ни се налагаше да се виждаме един-два пъти дневно.
В продължение на седмици погледите ни се засичаха, но никой не правеше нищо по въпроса със запознаването ни.
Малко по-късно неволно започнахме да си приказваме, той започна всъщност, но разговорите ни бяха отвратителни; представляваха въпрос от негова страна и кратък отговор, с да или не, от моя. Да признавам си, никога не ме е бивало, винаги спичам или говоря пълни глупости пред момчетата, по които си падам, такава съм и така ще си остана.
Както и да е, нещата стигнаха до прегръдки и целувки, макар и всичко в рамките на нормалното, по-скоро приятелски, кратка прегръдка, или целувка по бузата или по-челото.
На едно персонално събиране беше дошъл при мен и ми беше казал, че изглеждам много добре... някакви такива. На няколко пъти беше казал и че съм хубава, даже ми беше дал едно обещание, че ще направи всичко възможно да дойде на едно персонално събиране и го накара така да звучи, сякаш идва заради мен.
Но малко след това разбрах, че си има приятелка. Тъкмо се придвиждах напред, когато видях нещо русо да целува нещо черно и тъй като той беше единственият рус в състава си, знаех, че това е той. причърня ми, побяснях ... и не бях бясна на него, за какво, бях бясна на себе си, че бях такава глупачка да повярвам, че нещо може да излезе... въобще че изпитва нещо, след като очевидно всичко е било плод на моите фантазии.
След това се разболях и ми се наложи да не идвам на работа в продължение на 2-3 дена, но когато най-накрая се появих, вече имах друго мислене над нещата: нямаше смисъл да си провалям лятото, нека да бъдем просто приятели, бях готова да оставя нещата такива, каквито са.
След като се завърнах, се засякохме с въпросното момче и той отбеляза, че не ме бил виждал наоколу и че съм му липсвала, аз естествено, се усмихнах и реших да не продължа разговора, нямаше смисъл да влагаме повече филми във филма. И от тогава нещата бяха 'моментни': имаше дни, в които ми се радваше, прегръщаше ме, целуваше ме, говореше ми... имаше дни, в които въобще не ме отразяваше, дори и поглед. За това и ги наричам 'моментни'. Имаше и дни, в които идваше с приятелката си и аз чисто и просто правех всичко възможно за да ги отбягвам.
И малко преди целият персонал да се разпръсне, имахме нашето персонално събиране, на което той се въртеше по край мен или поне така ми се стори, между другото няколко дни преди това ме беше извикал да излизаме с един негов приятел и той и още две момичета, на което аз не отидох, таааа на това персонално събиране... беше дошъл да се гушне при мен, после даже отбеляза, че съм го била кефила и някакви такива. Иииии точно на последният работен ден той дойде да се гушне в мен и аз не посмях и го питах кога си тръгва, той каза един час... но в крайна сметка си тръгна с останалият персонал + включително и аз...
Не знам защо е останал след като е можел да си тръгне по-рано. И не е останал заради мен, защото така и не ми каза чао, когато си тръгна... просто стоеше там, на съседната скамейка и си говореше с един негов приятел и така и не дойде да се сбогува... Засичаха ни се погледите на няколко пъти, но така и не каза чао ... Аз извиках към неговият приятел и към други хора от колегите 'чао на всички, беше ми приятно' неговият приятел ме погледна, махна ми даже... до като той дори не се обърна... беше безразличен.
И това ме натъжи, защото знам, че повече няма да го видя, че пътеката свършва до тук... а имам чувстовто, че той е всичко, което съм искала и търсила някога. Но вече е твърде късно.
Преди месец го бях намерила във фейсбук, и сега след като се прибере най-накрая ще ме вкара... но това отново не е гаранция, че ще си говорим и че ще се чуваме. Просто... всичко е с краката нагоре и аз съм безсилна.
|
