Лош баща
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2937 пъти
Направо към историята.
Днес с моя приятел се шегувахме нещо и аз през смях му каза, че утре имам среща с един готин батко.
Предишната вечер ни беше явно вечер за откровения и си разказвахме навиците на семействата, в които сме израстнали. И го виждах как го боли, че му разказвам как сме вечеряли заедно, как мама и тате винаги са се държали като влюбени тинейджъри. Разказвах как татко и до днес я изненадва, как си споделяме всичко. Просто такова е моето семейство.

Той примерно ми разказа как в тях се карат, как са го били, как не вечеря с тях, защото от малък са му създали някакъв страх. Баща му бил педант, ако ронел на земята го наказвал да си ляга гладен. Мълчах си и не коментирах. Просто той се беше разприказвал и аз го слушах.

И днес тази шега за изневяра. И преди сме се шегували така. Но днес много ядно ми отвърна "искам да спреш с подобни майтапи, защото я мразя тема" Бяхме с приятели на заведение, беше пийнал две напитки. И след кратко мълчание се усети, че тона му е бил остър и започна да разказва как баща му изневерява на майка му. Как са се разправяли двамата за това, как са се сбивали на няколко пъти. Казва ми така "даже и сега има някаква дето си пишат в скайп. Държи се като глупак, трие си съобщенията"
А след това ме гушна, извини се и каза "Просто съм ги напразил тези неща от него и искам в моето смейство да си е всичко нормално, да си се обичаме, да не се лъжем и така"

На 26 съм, а той е на 30.

Много ми стана болно за него. Видях, че проблемите между родителите му много са му се отразили, но нямаше какво да кажа.. или поне не се сетих какво мога да кажа в такъв момент. още повече, че майка му е болна жената и то зле. Общо взето подържат я жива на системи и хапчета. Питах го дали майка му знае. Той ми каза:
"Сигурно! Абе не ме вълнуват, да правят каквото искат"
И аз смених темата, защото ми стана ясно, че повече няма да сподели.

И сега не знам какво да правя. Как да облекча малко болката му, как да му помогна. Той с нетърпение чака деня, в който ще си заживеем заедно като семейство само и само да се махне от там. живял е отделно, но когато майка му се е влошила се е върнал при тях, за да е наблизо и да помага.

Постоянно е нервен. Малко се спира, когато е с мен или когато излиза с приятели, или като ходи за риба. Но го усещам как понякога се нервира на някакви супер странни неща. Вчера за една бройка да ми разбие мишката в стената, само защото скрула нещо не работеше.

Не искам по никакъв начин да го настройвам против баща му, нито си мисля, че имам право да се меся в семейсния им живот, но за него ми е мъчно. Отразява му се супер зле цялата тази ситуация.

Давайте идеи! Има ли някой, който е преживял нещо подобно? Как се справихте?

Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: 07021d210d

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Изнасяйте се отделно да живеете, по принцип не можеш да му промениш семейството, но можеш да го отдалечиш от него. Майка му сама си е избрала такъв живот, сама избира всеки ден да продължава така и когато тя не иска никой не може да й помогне. Колкото и да е болна само лекарите могат да й помогнат с болестите, той като живее при нея не може да помогне.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: ff452cc9a5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да аз съм в малко подобна история. Няма да я разказвам, не е сега момента, просто се друсам в тежки моменти и така :) Шанс.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 9eea5f48a5

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   авторката до 1 Това с отдалечаването и на мен ми е главата, ма по дяволите.. в крайна сметка нямам право да го отчуждавам от тях. Всякакви може да са, но са му родители А иначе далеко съм от мисълта да оправям нещата между родителите му. Даже не искам да се бъркам. Колкото по-далече аз съм от подобни помии, толкова по-добре.

 

...

горе^

преди: 6 години, 11 месеца hash: 6a43de8e3f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Историята е много стара, но и аз съм в същото положение смисъл моето "семейство". Ако все пак човека който я е писал може да ми отговори. Умолявам те кажи ми как му помогна, какво направи, за да се почувства добре, защото накрая ще се самоубия не издържам. Аз съм на 15 години момче.

 

...