С приятеля ми...
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2270 пъти
Здравейте!
Искам да споделя тук и да чуя мненията ви, благодаря!

Момиче на 17 години съм.
И си имам приятел (моля, не ме нападайте), мисля, че е нещо нормално на тази възраст да изпитваш тези чувства.
Та така, той е много мил и добър, умен и свестен, сериозен, ... мога да изброявам цял ден, но да прескочим това. Той също е на 17г. и е много сериозен за възрастта си, което ме учуди защото момчетата, които са ме ухажвали винаги са... , е, знаете какви, вече са на възрастта на, която трябва да мислят за бъдещето, а се чудят къде да си го сложат и каква кола да поискат от родителите си.
Приятеля ми е имал тежко девство до скоро и не смята да повтаря грешките на родителите си занапред.
Баща му ги е оставил заради любовница когато е бил много малък, толкова, че дори да не го помни, а майка му... тя е шизофреничка.
Знам сега какво ще си помислите, но продължавам! Та аз я познавам отдавна и тя е много странна жена за мен. Казвал ми е, че пред хората е една, а вкъщи - съвсем друга.
За него тя е напълно ненормална и няма търпение да се откъсне от нея, но на мен ми става жал защото моя баща... също е жизофреник.
Крещяла, изпадала в пристъпи и истерия и т. н.
Когато веднъж отидохме у тях на вечеря ми беше много приятно, въпреки, че като ни поднесе сготвеното беше толкова солено, че можех да повърна, стърпях се, а с него само се спогледахме и после ми спомена, че не трябва да ми прави впечатление защото била луда. Имала състояния в, който прави подобни неща и аз напълно го разбирам и възприемам, .
Всеки си има проблеми в тоя живот. Не пиша всичко това защото искам да черня жената, моето семейство е ужасно!
Баща ми е жизофреник, наследил си е болестта от леля си, което ми е много чудно, а майка ми - по - късно през девството ми разви невроза.

Аз и приятеля ми сме много щастливи и се обичаме (знам сега какво ще кажете, но това няма значение) и смятаме да учим заедно, след време да заживеем заедно и така. Той просто няма търпение да остави майка си, но според мен това не е редно. Умен, милостив и зрял е ала всичките пристъпи, нервни кризи, истерии на майка му са го съсипали, в истинския смисъл на думата. И аз споделям същото защото от както нашите са се разделили майка ми изобщо не е добре.
А аз съм имала такива нервни кризи заради тези на баща ми, който постоянно ни тормозеше, че понякога съм се мъчела направо да дишам, изпадала съм в едни такива състояния и винаги ме е било и сега ме е страх, че мога да наследя болестта.
Напълно разбирам каква е шизофренията и много се плаша. Макар написаното, може да се наследи по всякакъв начин, има много случай и се плаша, че ако това стане и двамата бъдем болни от това и децата ни ще са зле един ден.
Сега ще ми кажете, какви деца, ма? И тем подобни, но сме намислили как ще си направим живота. Надявам се всичко да се получи, но ме притеснява факта, че в родовете ни има шизофреници и невротици. Наскоро разбрах, че брата на майка му е бил биполярен и ме е страх, че и той и аз ще страдаме от шизофрения, а това е ужасно.
Ами просто ще живеете спокойно и няма да се разболявате, сега ще кажете, ама как спокойно щом си израснал в такава среда...
Любимия също се притеснява от тези неща и знам, че ни е рано за подобни работи, но смятаме да се изучим и да си гледаме живота...
Това ми е най - голямата тревога и сега ми е малко по - добре, че споделих.
Благодаря за отделеното време.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: 15a067aa89

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   „Баща му ги е оставил заради любовница когато е бил много малък, толкова, че дори да не го помни, а майка му... тя е шизофреничка. “ Виж, баща му не го е зарязал него, а е зарязал майка му-шизофреничката, както съвсем правилно е решил и той. Можеш спокойно да го накараш да намери баща си и чуе и неговата версия - няма какво да губи, може само да спечели. Стига си го разубеждавала да се изнесе от майка си - ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ. Съветвам те и ти да се изнесеш и да заживеете заедно, но НЕ РАЖДАЙТЕ ДЕЦА, докато не сте си стъпили на краката. Консултирайте се с лекари, преди да създавате деца, но чесно - на 17 г. си, след 10 г, я Камилата, я Камиларят, а ти извинявай - да не искаш сега деца? Стига си се тревожила за НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ проблеми. Какви деца те гонят - подкрепи първо момчето да се изнесе от лудата си майка (както правилно е направил и баща му) и ти в последствие го последвай и си градете свои - нормален живот. Колкото и да са ни мили родителите, ние трябва да сме си по-мили. Избирай - или лудите ти и най-вероятно нелекуващи се родители, или ти и щастието с любимото момче.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: e17fcebda3

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Авторке, определено не ти е лесно нито на теб, нито на приятеля ти, трудно се коментира такъв проблем отстрани, мога само да кажа - следвайте си плановете с ученето, дано всичко ви се подреди, а междувременно ако имате възможност наистина се посъветвайте с лекар-специалист, все пак медицината се развива, възможно е да има нови методи за превенция на тези заболявания. И аз смятам, че за брак и деца е рано да се мисли. Не знам какво да кажа за майката на приятеля ти, очевидно такава среда му вреди, нормално е да иска да си има свой живот, майка му в състояние ли е да се грижи за себе си? Или пък ако родителите й са живи, те да помагат? Защото от друга страна не е хубаво, ако жената остане съвсем сама.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 61a52cd601

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Рано ни е, и то много, знам, и да! , ще си учим заедно и после ще видим какво ще става, просто ми е мъчно, че му е толкова тежко. Жал му е, но едновременно не може да я търпи и не ми се иска да я изоставя, но живее ли се с такава жена? Тя не си взима лекарствата, много рядко, и ме е страх, че може да нарани него, околните и най - вече себе си. Нямам право да виня мъжа, това се е случило преди много време и той си има и семейство и работа и всичко, просто това, че я е оставил е отключило болестта й, за това приятеля ми обвинява баща си. Той не мисли, че е добра идея да се свърза с него, да се навира в живота му отново и т. н. въпреки, че му го предложих. А колкото до децата, това са планове, който милия ми си прави, обича да говори за това, решил е да има семейство и да не допуска същите грешки като родителите си. Но не смятам, че скоро ще имам деца. Нека първо да се изучим. Смятам наистина да се консултирам с лекар и да разбера дали има възможност за предаване. Мъчно ми защото и аз съм го изпитала, тежко ми е за жената, няма си никой и само него, но понякога направо се караме, някои пъти се държи много жестоко с нея незаслужено за минали работи и вече не знам... Не искам да я откъсва от живота си, майка му е, но тя не се лекува, а той ми казва, че се разкъсвам между двамата... Той иска да станем пълнолетни, да заживеем другаде или дори в чужбина където да сме само двамата... Баща ми е в психятрия и вероятно няма да излезе, не искам повече да виждам такива хора! ... Благодаря за коментарите

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: fd428f90f7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Заглавието трябваше да бъде деца на шизофреници.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 61a52cd601

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ами квото, такова е заглавието.

 

...