Грешка в мен или в мъжете до мен?!
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1906 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 19 г. студентка. Предварително се извинявам ако имам някакви правописни грешки, но изобщо не съм в кондиция за нищо. Нека започна с връзката ми с по голям мъж, който е на 31г. когато аз започнах да имам нещо общо с него изобщо не предполагах, че е на толкова с течение на обстоятелствата, след скандали и извинения останах с него. Родителите ми не знаеха и в момента не знаят, че той беше с 12г. по възрастен от мен. Той беше от друг град след бала ми отидох да живея лятото при него. Живеехме само двамата. Много хубаво ми беше, всичко беше много хубаво, докато се оказа, че няма да уча висше в града който живее той, защото не ме приеха там. През септември взех да се съмнявам в него винаги, когато сме живеели заедно си е криел телефона, фейсбука, скайпа и т. н. Прибрах се за няколко дена при родители ми. Реших да си направя фалшив профил във фейсбук и да му пиша. Исках му приятелство, писахме си, разменихме си скайповете. На въпроса, който по зададох "Имаш ли си приятелка? " той отговори "Имам ама не искам да съм с нея, тя отива да учи в друг град, а пък аз не искам такива неща! ". После се отвори темата за секса, писахме си и той предлагаше супер брутални неща. Поканих го на среща. Той се съгласи. Уредихме си място, разменихме си телефоните. Момчето не отиде на въпросната среща. На другия ден не издаржах казах му за фалшивия профил и той приключи всичко. Няколко дена след това имаше рожден ден извика ме, колкото и да ме болеше дадох последните си пари за подарък стиснах зъби, хванах си влака и отидох при него. Правех се, все едно не е станало нищо, усмихвах се пред него, пред гостите, всичко изглеждаше идеално. Отидохме после на дискотека, на масата ни чакаха 2 момичета, не ми стана приятно, но не го показах по никакъв начин. Цяла вечер си говори с тях. Стана ми неприятно отидох до тоалетната, след като се върнах някакво друго момиче играеше около него и му се натискаше. Изнервих се( след всичките нерви, които преглътнах) взех си чантата и излязох навън, той ми звъня, но аз не му дигнах. Затворих се в тоалетната и плаках дълго. Малко по късно се пребрахме. Той ме обвинява, че съм му провалила рожденния ден. До там всичко свърши. В продължение на няколко месеца отидох до неговият град 2-3 пъти. Правили сме секс, но той се държеше студено. Беше ми много гадно през тези няколко месеца, умирах от болка, постоянно си мислех къде е с кого е, защо не иска да сме заедно, бях готова да си давам всичките пари да ходя там всяка седмица, бях готова на всичко, много ме болеше.. След 6-7 месеца болка, срещнах едно момче. С това момче се познаваме от много време, голям е женкар, спал е половината град, правил ми е намеци и на мен, но понеже си имах приятел даже и номера не съм си давала. Дойде ми на гости за 2-3 дена. Всичко беше само секс, искаше нещо сериозно, но мен ме беше страх да се обвържа с него, защото е голям женкар, чувала съм как лъже приятелките си и т. н Изпитвах страх да не се случи същото с мен. Той постоянно говореше по телефона с някой и лъжеше къде се намира. Попитах го кой е, след дълги уговорки ми каза"Това е проститутката ми! ".. не знаех какво да си помисля и кажа. Продължи да обяснява. Всичко ще спре, до момента който уредя нещата и замине. След това ще се занимавам с нещо законно. Тя за мен не значи нищо, искам да спра с това да си намеря сериозна приятелка и живота ми започне на чисто. Не си мисли, че искам да направя същото с теб".. Аз му отговорих, че никога няма как да стане с мен и т. н.. Малко след това това момиче замина, притиснаха го хора с който не трябва да се занимава. Заплашваха го, взеха му колата за 20 000 (която беше купена от сводничеството му), изнудваха го за още 7 000, който взе назаем за да спрат да го занимават. Даде всичко и дойде при мен и един негов приятел. Живя тук около месец. Нямаше нищо, беше на дъното, имаше само мен. Всеки ден бяхме заедно поддържахме сексуална връзка, но взехме да прекарваме цялото си време заедно. Влюбихме се. Родителите му работят извън страната. Взеха го при него, за да не прави глупости. Много плакахме, много трудно се разделихме. Обещах му да го чакам, всеки ден си писахме. Той си мечтаеше да бъдем заедно, беше си изградил планове, които всеки ден ми повтаряше, че няма търпение да се върне и да сме щасливи заедно. След месец се върна тук, започна да си търси работа. Намери си, но не в моя град. Смени 2 работни места за една седмица, сега започва на трето. Много сме инати и двамата, много се караме, но много го обичам, което не можах да му го покажа до сега. Постоянно ми показва колко ме обича иска да е само с мен, не го интересуват други и т. н. Веднъж си писах с бившия ми приятел, той видя на телефона, и още някои смси, от хора които не ги познавам лично, но са си позволили да употребят някоя друга дума за собственост. Не му стана приятно, но не мисля, че в случаят съм виновна аз. След дълги караници, един ден когато дойде в моя град. За няколко дена, се скарахме жестоко, отидох до магазина, върнах се. Малко след това е оправихме. Излязохме на разходка. Взех му телефона да звънна на една приятелка, случайно отворих менюто с контактите му. Видя, че докато съм била на магазина в звънял на едно момиче. В въпросното момиче е бил, преди време с нея. Попитах го за разговора. Започна да увърта, след това си призна, че е говорил с нея предния ден, казал й, че ще идва тук и т. н. После пак са си писали й звъннал да и каже, че е тук. След това, аз си го обясних така, след като ние бяхме скарани, той е звъннал на нея, тя го е одрязала и когато съм се пребрала от магазина се оправихме. Стана ми много гадно, насълзиха ми се очите, не говорих с него по пътя. Попита ме какво ми има, казах му, че нищо ми няма. Попита ме, защо не говоря, аз казах, че не ми се говори. Той ме попита "До тук ли бяхме? " аз отговорих "да". Той каза "Да си ходя ли? " отговорих му Да. Отидохме до вкъщи взе си нещата и си тръгна. Няма да описвам как съм се почувствала и т. н. бях срината изцяло, много плаках, много зле се чувствах бях много объркана. Това, което ме притеснява е, че не знам с колко други се е занимавал, защото никога не съм му провярявала телефони и т. н. А той си е женкар, колко и да ме убеждава, че е станал сериозен. В момента ме гризе всичко. Не знам дали взех правилното решение, незнам моя ли е грешката, незнам трябва ли да бъда с него, искам човек с когото да бъда, да съм щастлива. Но след тези 2 неуспешни връзки не знам какво да правя. Нямам желание за нищо в този момент на живота ми, не се храня, не излизам..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: 1330d5e837

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Първо - грешките в живота на един човек са ВИНАГИ негови грешки. В случая - грешката е в теб, че на първо място си избираш такива мъже. Нещо повече, ти затъваш все повече и не само, че след номер 1 не си гледала, но и си избрала много по-долен тип, СЪЗНАВАЙКИ, че е такъв. Взела си решение, което се е оказало грешно - грешката е в теб. Запомни едно - животът си е твой, ти си над 18 г., но и грешките са си твои. Колкото и да търсиш грешки у другите, ти си тази, която взима в крайна сметка решенията и ще си носи последиците. Не мога да ти се бъркам в живота, но ти зададе един въпрос - отговарям ти ясно и точно - ГРЕШКАТА Е ТВОЯ.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 0ca426ef38

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   При първия мъж, грешката ти идва оттам, че не си рпекратила връзката още като си разбрала лъжата за годините му. Затъваш още по-навътре с това, че си отишла въобще на рождения му ден, след случилите се неща. На практика излиза, че му ходиш по задника особено като сте правили секс и той е придобил самочувствието, че може да те размотава както си иска. За второто момче незнам точно аквко да ти кажа, принципно вярвам, че човек дори и женкар, заобича ли, може да се промени, но всичко си е въпрос на желание все пак. Като цяло обаче грешката си е в теб - избора твой. Ти си избираш такъв тип мъже и явно имаш наклонност да ги оставяш да те размятат както искат...

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 2683f6999c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Грешката си е в теб! Вземи живота си в ръце и спри да се унижаваш и да угаждаш на тоя и на оня! Ти си зряло момиче, търси мъж, който да те оцени, а не да те използва :)

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: 1339f1d32d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Миличка, на твоите години хората грешат много, особено в "любовта". Продължи напред, стисни зъби и бъди силна, ако съумееш да се пребориш най вече със себе си, след време ще гледаш на нещата доста по зряло и ще видиш, че има хора и "хора". Човек лесно се заблуждава от външен вид и си вменява някакви чувства, любови и безпомощност да бъдеш сам, но всеки минава по този път, докато порасне и осъзнае това, че трябва да търсим най доброто за себе си, да се самоуважаваме, да се научим да оценяме и ценим хората около нас. Има нещо много сбъркано в хората напоследък... и ако сами не намерят сили в себе си, те пропадат. След няколко годишна (с човек с доста пороци, но тогава малка, също като теб, сякаш тия неща нямаха значение) връзка аз, вече много изтощена, самотна, страдаща... (някъде на около 21години) събрах сили в себе си, първо да започна да се самоуважавам, второ да оставям миналото именно във миналото му, където му е мястото и да оценявам хората отдалеч (ти си се забъркала със сутеньор, аз не бих). Поживях си 3-4 години, наживях се (общо взето бях дала най хубавите си години на човек, който не заслужаваше), но по един умерен начин, в който бях много наясно със себе си... И сега 27 годишна, преди година аз срещнах НЕГО, човека на когото ВЯРВАМ, с когото зная, че искам да съм. Разбира се, че се караме, нагаждаме, но и в двете си сериозни връзки се стремя да се учим и израстваме заедно. Наясно сме един с друг, искрени... това не е онази луда любов, в която казваме "Аз не мога да живея без другия" - за мен тя остана в тийнейджърските ми години, някак нереална, измислена. Всеки човек е свободен и никой не можеш да държиш до себе си насила, да му ровиш из нещата, да го следиш, да се съмняваш постоянно, да му прощаваш грешка след грешка - това не е любов, а болест. Успех и се надявам да намериш първо най доброто за себе си сама, а след това и най доброто за себе си в другия :)

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: bc46571ba7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Подкрепям мнението на 4, но не мисля, че в днешно време има мъже, които да те оценят.... Авторке, не се занимавай с него и не бъди толкова лесна за мъжете... И как така ще ходиш да живееш при него, ти сама му се предлагаш, ако ме разбираш. Той е искал просто секс от теб, но явно ти си си въобразила, че може да има нещо повече между вас. Ако е така - грешката е в теб... и в мъжете, които не могат за говорят в прав текст и искрено - искам това - не искам това.

 

...