Споделена история от Любов и изневяра |
Обичам ли го или не го обичам?
преди: 15 години, 4 месеца, прочетена 3953 пъти
Искам да споделя, а нямам с кого... Нещата с човека в който се кълнях не вървят, загубих доверие в родителите си и те в мен, загубих и приятели, загубих работата си. Живота ми се преобърна. Имам чувството, че затъвам в лепкава тиня, давя се! Преди три години срещнах прекрасен човек в който се влюбих и обичах (и все още обичам- това не съм си го напълно изяснила към този момент, ще разберете по-долу).
Всичко беше страхотно (около 6месеца), докато неговите родители не се появиха и не започнаха да правят интриги и скандали, да ни заплашват и преследват. Ние заминахме в друг град, далче от тях, но проблемите не намаляха, а станаха още по-сериозни. Аз не спирах да го обичам и да се надявам, че все някога те ще приемат нашата връзка. След известно време мойте родители се озлобиха от това, че неговите постоянно ме плюят и започнаха да ми говорят против него. И нашата любов се превърна в семейна вражда НАШИТЕ - ВАШИТЕ.
С него правехме планове за общ дом, за семейство, деца и спокоен живот далече от всички. И двамата си вярвахме и твърдехме, че искаме да имаме деца. Родителите му постоянно го заплашваха, че ще му направят магия и казваха, "бял ден няма да видиш, живота ще ти почерня, с нея никога няма да си добре". С течение на времето започнахме да усещаме, че не ни върви в нищо, аз загубих работата си, той има нещо като бизнес, но и там имаше проблеми. Късмета ни напусна напълно. Постоянно проблеми в квартирата, все се местехме и бягахме от град на град, с колата ядове, ремонти, загубихме прители, познати, постоянно градяхме нещо, правехме, струвахме и накрая Пирова победа или пълна загуба на време и средства...
И всичкия този тормоз от родителските тела ни изнерви и с времето и двамата станахме по-избухливи и все по-трудно да си прощаваме. Това от което ме заболя беше, случката от онази вечер, аз му повиших тон и той грубо ме стискаше и псуваше, искаше да ме удари, но не посмя.
Нещата между нас започнаха да се променят. Същата вечер исках да му изкрещя, че никога няма да се омъжа за него и никога няма да му родя деца, че не го обичам. Но нямах смелост.
Но оттогава нещо в мен се пречупи и не е същото. Три години се борим заедно срещу родителите си за любовта си, любовта ми с него ми даваше сили и смисъл да живея и да се боря. Винаги сме си казвали - "ЗАЕДНО ЛИ СМЕ, ЩЕ СЕ СПРАВИМ С ВСИЧКО!".
Искахме да се оженим тайно. А сега аз не виждам смисъл дори и в любовта си, не виждам смисъл да живея. Караме се често, всеки ден,а преди това го нямаше. След скандала онази вечер се страхувам за себе си. Постоянно си мисля и се плаша, дали не съм сгрешила с него, пренебрегнах родителите си и мнението им и стъпках съветите им, а с всеки изминал ден се убеждавам, малко, по-малко, че са прави.
Съвестта ме гризе. Той потъпка неговите и малко, по-малко за него те са прави. Все се питам, дали той няма да ме подведе, дали няма да се омъжа за него и да страдам и съжалявам, дали ще е добър баща, толкова мн. въпроси ... толкова много, а аз нямам отговор и това ме плаши и не искам да живея страх ме е, че ще сгреша! Незнам, дали това ми състояние не е временно и да не го загубя така и после пак да плача.
Обичам ли го или не го обичам? Или го обичам, но все още съм наранена и обидена и за това не мога да се съвзема? Това беше моята изповед... Благодаря Ви за времето!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: a43e8024e5 |
|
1. Мило момиче, дано мога да бъда полезна със съвета си. В такива моменти хората са много податливи на влияния, а решението можеш да вземеш само ти. Ти реш дали ще ме послушаш или не, но на твое място аз бих постъпила категорично по следния начин:
Това, че сте започнали да бягате от град на град и всички гореописани действия според мен са били грешка. Когато човек не отсече проблема от корен, очи в очи, без да отстъпи- тогава наистина печели. Бягството е поставило вашите отношения на точно тази очаквана плоскост. Аз те съветвам да отстъпиш. Щом си така нежелана от тях, те един ден все ще надделеят, както се вижда- кръвта вода не става. До този момент трябваше отдавна да си родила. Но щом не е станало- така е трябвало. Прекрати тази "любов". Един живот живееш, това ли искаш да те следва- вечна омраза от хора, които трябва да те боготворят и уважават? Със сигурност ще срещнеш човек, който ще те обича, имай сила и осъществи желанията на родителите му. Така ще ги накараш да съжаляват цял живот, защото благоверният ти никога няма да бъде щастлив от тук нататък, а те вечно ще са недоволни, която и да докара.....и ще живеят с вината, че са му съсипали живота. Така те съветвам- обади им се и им кажи, че са постигнали исканото, а последствията и греха- за тях. И продължи напред- с гордо вдигната глава, че живота е един и е кратък за да го прекарваме във простотии и псувни....И в крайна сметка мисля, че не го обичаш, а по- скоро си голям инат, а това не е любов...Зодия Скорпион ли си?
АН
|
|
