Споделена история от Любов и изневяра |
Мъжът, който... и аз не знам какво :)
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2107 пъти
Привет хора, просто искам да споделя. Надявам се това да не е поредната лигава история, която четете, но поне е истинска и искрена.
***
Засичали сме се много пъти преди това. Официално се познаваме от приблизително 3 месеца. Достатъчно ли е това време, за да обикнеш някого до толкова, че да мислиш, да го сънуваш, дори да пишеш за него? Или всъщност пиша за него, тук, защото няма на кого да кажа?
Завивах след ъгъла, навела глава, извадих, лапнах цигара, и ходейки ровех из джобовете за запалка. Тъкмо когато я напипах, пред лицето ми пламна огънче, обвито в големи мъжки длани. Вдигнах глава и погледът ми мигновено се закова в очите му- зелено- черни, с гъсти мигли... придружени с най- невинната усмивка на света. Не знам колко дълго съм го гледала, но сам прибута запалката до цигарата ми. Дръпнах бързо и изчезнах.
Вечерта уж случайно ми се наложи да мина по същия път, покрай магазина му. Заговорихме се. Умее да пресъздава всяко обикновено нещо в смях, караше ме да се усмихвам постоянно. И след това да мисля за него цялата нощ. Беше прекалено силно влечение за прекалено малко време. Той съчетаваше едновременно красиви черти, любимата ми фигура, чар, чувство за хумор, перфекно пасващо с моето.. и най- вече очите... На следващия ден сутринта се видяхме пак, пихме кафе и се запознахме:) Виждахме се по веднъж- два пъти всеки ден. Всеки ден в продължение на месец. Намерихме много общи черти, интереси, хобита, възгледи и т. н. Държеше се точно толкова отдръпнато, че да запази интереса ми за много дълго напред. Една вечер свърших работа доста по- късно. Имах нужда от релакс. Имах и някакви празни надежди да е още там. И наистина беше там, отрупан с работа. Охили се до уши, когато ме видя. Поговорихме, пийнхме мента. Седнах в скута му да му покажа нещо на компютъра, което уж не разбираше. Показах, тръгнах да ставам, но той ме хвана през кръста и каза да стоя там. Кратки, сладки усмивки и продължихме да зяпаме някакви клипчета. От едно на друго, започна да ми се омилква, целувки... (а как се целува... ) стигнахме и до секс, там, в офиса... Точно както бях мечтала до тогава, но никога не бях получавала- дълга и нежна любовна игра преди акта, кротко начало и груб завършек. Просто прекрасно. На практика нямаше какво повече да искам.. Само 2 месеца след запознанстовото, вече бях обсебена, но никога не се осмелих да го покажа.
Продължихме (и продължаваме) да се виждаме, ходили сме на вилата му, обикаляли сме планини, мога да кажа, че сме прекарали доста време заедно.
Щастлива съм, хора! От дългите телефонни разговори през нощта, които завършват със среща, идиотските снимки, които си правим, малките подаръчета, от сорта на щипчица с баба яга, всяка секунда, в която усещам дишането в гърдите му, секса.. Пълни ми душата само да го гледам, разбирате ли? Само да го гледам, да виждам как гледа в монитора прекалено дълго без да мига и очите му се насълзяват, как прокарва пръсти през цялото си лице, когато е уморен, как дърпа последната дръпка от цигарта си и събира очи, за да види дали е стигнал края.. как се състедоточава в това да не разлее, когато върти чашката с кафето, за да разбие захарта, как се появява малката бръчица на челото му, когато се усмихва, как прави сладката намръщена муцунка, когато нещо не е наред, как поклаща глава, без да изрича "да"... Само като го наблюдавам, без да говорим. Искам само да го прегърна, да легна върху гърдите му и този миг да продължи вечно. Никой друг. Нищо друго.
Олекна ми.
|
