Поредната самотна
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2675 пъти
Самотна съм по дяволите, много самотна… Имам чувството, че завинаги ще си остана така – отчаяна, нещастна, сама…. Дали някой, някога ще ме обича така, както искам, така както мисля, че заслужавам… Ще бъда ли щастлива? Очите си изплаках… на 21 съм, а не мисля, че съм обичала истински или, че някой ме е обичал истински… Някак си постепенно свикнах с мисълта, че онази любов, за която се говори по филмите и се пее в песните е голяма рядкост и малцина успяват да я срещнат… И въпреки това искам до себе си човек, който ме разбира, който се нуждае от мен и аз от него… Съвсем нормална съм… бих казала, че ме заглеждат доста момчета, но аз не искам това… Просто искам някой да ме обича заради самата мен, това, което съм отвътре… Искам онези пеперуди в стомаха, ако ще само за малко да е просто искам да изпитам това чувство… Искам да съм щастлива, желана, обичана, а мисълта, че може би никога няма да бъда ме ужасява…. И плача ли плача… не мога да се отърва от това чувство на безпомощност… Кажете ми познавате ли хора, които никога не са успели да се докоснат до любовта… Има ли изобщо надежда за мен…?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: b025434fd6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Винаги има надежда.Ето ме, тука съм, чакам те да се срещнем.:) От къде си?:) М22:)

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: c0f2d97a4c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Любовта е най - прекрасното, но и най - болезненото чувство на света. Трябва много да внимаваш с кого се занимаваш, защото този човек на когото имаш най - много доверие и най - много обичаш може някой ден просто да си тръгне... да си тръгне и да не се върне. Вече искам да съм необвързан за да не мога да допусна да ме нараняват... Да, момче съм и какво? И ние имаме чувства мамка му. Хубаво ли ви е да ни наранявате и да си мислите, че нищо ни няма, а когато останем в нощите - сами... нямате си на представа каква е болката за нас (или по скоро за "добрите копелета" като мен).. Вечна любов има само във филмите :)) Всичко друго е фалш особено днешно време.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 17759fa44c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   м17 при мен е абсолютно същото и аз си мисля че винаги ще съм сам... но не съм се предал и не плача нон стоп ако почна да се самосъжалявам ще стигна дъното (то не че съм много горе де ) бъди спокойна не си единствената има много като теб и мен да имаше как да се запознаем щяхме да си паснем...

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: e0af94e023

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Все едно чета за себе си преди години. Сега съм щастливо жене с дете. Намерих оня партньор, за който говориш. И всичко това стана, когато най-малко очаквах и се бях примирил, че ще си умра сам. Просто видях настоящата си жена и не знам защо, но бях убеден, че тя е жената на живота, въпреки че си нямах и представа каква е що е. 100% съм сигурен, че ще намериш правилния човек, просто не се втренчвай в това. Не се съмнявай, ама и на 1%, че когато настъпи момента, в който е писано да се срещнете, ще се срещнете - 200% сигурен. Така че споко, гледай си кефа сега - нито си престаряла, нито нищо. Иначе напълно разбирам как се чувстваш, защото и аз съм минал по този.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 906a2f42cb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Глезена работа. Постарай се да избиеш такива мисли с работа и насочи мислите си в градивна посока. Обикновено голяма част от хората правят подобни грешки. Казват "Самотата е най-големия бич на света" и си пожелават голяма весела компания, каквито от време на време виждат тук таме, след това си пожелават принца на бял кон, който сутрин да ги милва, който винаги да им се усмихва и не на последно място, да те задоволява когато ти скимне. Недай си боже обаче всичко това да се случи, ще видиш че големите и шумни компании, обикновено са съставени от 99% лицемери, които плетат интриги или искат да прецакат някое другарче за да се чувстват по добре, да не говорим че в такава компания, самотниците са много повече, от колкото се предполага. Принца на бял кон се оказва с времето че ходи до тоалетната, не винаги мирише само на парфюм, не винаги е така усмихнат, даже в тези времена в които живеем, по често е да е намръщен или умислен заради финансови затруднения. Тогава такива като теб, започват обикновено да се мръщат, да казват че видиш ли този до тях е виновен, защото е трябвало да запълни тази самота, но нещо се е объркало, разбира се незнайно защо или както е модерно да се казва "Несходство в характерите". И така един омагьосан кръг, в който трябва да притегляш коя самота в крайна сметка е по-малко болезнена. Тази в която си сама и не трябва на сила да правиш компромиси или тази, в кяото уж има човек до теб, но това те изкарва извън равновесие. Истината е, че човек, ако не може сам да се избави от това чувство, ако не може да си подрежда приоритетите и организацията на действията и ежедневието за да не мисли колко му е самотно или да мечтае за гореизброеното, то гаранция че срещата с някой няма да мине в това да го опознаеш, да видиш какво те привлича в него, ами ще си фокусирана върху това, дали той те изкарва от твоята сива скука. Така връзка не се гради, повярвай ми :)

 

...