Споделена история от Любов и изневяра |
Историята на една любов - щастие, бременност, спонтанен аборт, щастие!
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2993 пъти
Здравейте. Аз съм авторката на "До момичетата между 13 и 17! ". Някои от прочелите изявиха желание да разкажа своята история и ето, правя го.
Когато бях на 13 майка ми ме записа на летен лагер. Не бях особено заинтересована, мислех, че ще е просто поредният лагер, в който играем на народна топка и пием лимонада. Е, не се оказа точно така. Запознах се с едно момче съвсем случайно. С едно момиче бяхме в стаята ми и играехме на карти, когато някой почука на вратата. Бяха две други момичета, които искаха да се присъединят към нас. След малко решихме да излезем да поиграем на нещо навън, вече не помня на какво. Те оставиха вратата отворена, но това научих по-късно. Когато се върнах, видях, че картите, които бях оставила на масичката, ги нямаше. Полудях. Много държах на тях и се разстроих. Тръгнах да питам из стаите дали някой случайно не ги е виждал. Беше абсурдно, но аз бях инат. Не открих нищо. Когато се върнах отново в стаята си, заварих едно момче да ги оставя обратно на масичката. Ядосано го попитах какво прави. Той ме погледна стреснато и каза, че ги е взел само, за да ги разгледа и не е искал да ги открадне. Не му повярвах, разкрещях се и го заплаших, че ако се повтори ще кажа на учителите. Той си тръгна. След известно време съжалих, че съм била така груба, но не се реших да отида и да му се извиня. Скоро донесоха прането в стаята ми (лагерът имаше уговорка с някаква обществена пералня, която аз бях решила да използвам). Огледах го и видях, че не е моето. Въздъхнах и поех на нова обиколка из стаите. Накрая оставаха 10тина стаи, но аз бях напълно капнала, вече не питах "Ваше ли е? ", а просто вдигах плика и го изтъпанчвах пред погледа на обитателите на стаите. Те поклащаха глави и аз поемах нататък. Стигнах и до почти предпоследната стая. Почуках, после вдигнах плика пред лицето си и зачаках. Някой отвори. Каза ми с момчешки глас, че е неговото. Познах гласа и изтървах плика. Пред мен стоеше именно онова момче, което ми взе картите. Стана ми неудобно. Подадох му плика, той ми даде моя и понечи да затвори вратата, но аз бях гузна и му се извиних, че съм се държала така грубо. Той ме погледна обидено, явно не беше от лесно прощаващите. Принудих се да му обещая да обядвам с него цяла седмица. Той се радваше. Сладко отмъщение, помислих си тогава, а то се оказа, че ме е харесвал.
Обядвайки през цялата седмица, ние се разговорихме и започнахме да се опознаваме. Научих, че родителите му са разведени и той много страдал от това, а аз му разказах, че винаги съм мечтала да си имам братче или сестричка, но нямам, а родителите ми не биха искали и да чуят. Така беше, казваха, че съм им достатъчна. Следващата седмица продължихме да обядваме заедно, забравяйки напълно другите деца. За две седмици станахме най-добри приятели. Имахме общи възгледи, интереси, заедно играехме на карти, на волейбол и т. н.
Чак през последната трета седмица разбрах, че е от моя град и дори от моето училище! Бяхме шест паралелки 7 клас и не познавах всички, макар наистина да ми се струваше познат. Започнахме да излизаме и накрая естествено се влюбихме един в друг до полуда. Не предполагах, че 14-годишните могат да изпитат такава силна любов. Той ме разсмиваше, утешаваше, целуваше ме, беше невероятно. Понякога се карахме и то много жестоко, като аз включвах и драмата с картите от миналото, представете си! Той пък ме обвиняваше, че съм влюбена в най-добрият му приятел и затова съм се държала така. Не беше ревнив, просто знаеше, че това ме дразни и го използваше. После винаги се сдобрявахме и дори се смеехме на глупавите караници, които за щастие бяха рядкост.
Когато станахме на 15, аз очаквах вече и секс да ми предложи, но той ме познаваше отлично и знаеше, че не мога да го направя. Както и да е, тогава се случи нещо друго. Баща му получил предложение за по-хубава работа в друг град, на 200 км от моя, и те трябваше да се преместят след като той завърши 9 клас, разбира се. Разплаках се, спрях да го търся и започнах да го отбягвам, мислех си, че така по-лесно ще преживея раздялата ни. Той забелязваше колко ми липсва и колко страдам, и един ден е направил немислимото. Опълчил се на строгия си баща. Обяснил му колко много ме обича и как няма да замине. Баща му си спомнил как едно време и той обичал така майка му и склонил. Пошегувал се, че заради него губи такова страхотно предложение. Накарал сина си само да обещае да не се разделя с мен! :) Отново се събрахме и аз осъзнах, че не мога да живея без него. Не се разделяхме за минута. Бяхме наистина луди. През нощта си звъняхме само, за да си кажем колко се обичаме. Беше много романтично!
На 16 решихме да го направим. Нямахме презерватив и го направихме без. Той беше много мил, нежен и внимателен и почти не усетих болка, особено както и му имах пълно доверие. Когато после менструацията ми закъсня се притесних. Бях напрегната заради едни изпитвания и реших, че е заради това, не се сетих, че може да съм бременна. Заета, не забелязах, че не ми дойде и следващият месец, както и по-следващият и по-следващият. В един момент се усетих и бързо си направих тест. БЯХ БРЕМЕННА. Веднага му се обадих и му казах. Дойде веднага, каза ми да не се притеснявам и че той е до мен. Докато кажа на майка си и станат няколко други неща се оказа, че е късно за аборт! Изпаднах почти в криза. Бях само на 16 и бях много уплашена и стресирана. Приятелят ми разбра, че вече не може нищо да се направи. Не ме обвини, просто ме прегърна и каза, че ще се оправим. В 5тия месец направих спонтанен аборт в киното. След това изпаднах в шок ли, депресия ли, и аз не съм сигурна какво беше. Приятелят ми ме подкрепяше през цялото време, но аз се чувствах ужасно. Чувствах се виновна. Хиляди пъти съжалих за секса без презерватив и оттогава това ми е обеца на ухото, вече НИКОГА не го правя без такъв.
Възстанових се след множество терапии и време. Четири месеца, да бъдем точни. Четири месеца, през които психотерапевтите ми обясняваха, че трябва да превъзмогна вината, а аз им крещях, че съм убила детето си, че съм наранила майка си и честта й... С приятеля ми започнахме начисто. Продължихме да правим секс, но само с презервативи, като непрекъснато проверявахме дали не са се спукали!
След като бяхме преживели всичко това станахме и по-силни. Вярвахме си дори повече. Не се ревнувахме, обичахме се, пазехме се. Всичко беше идеално. И още е. Двамата сме на 19, учим в един университет, решили сме като пораснем да се оженим. Убедена съм, че това ще стане. Сега много от вас ще кажат, че това е мимолетно, но не е. Ако ще пишете как сега мисля така, но ще е иначе, спестете си коментарите! Заедно сме вече ШЕСТ години. Не си омръзваме. В трудни моменти той ми показва колко държи на мен, с всеки ден се влюбваме дори повече!
Исках само да ви разкажа това, за да се убедите, че ако не друго, то поне ЛЮБОВ на този свят има. ИСТИНСКА! ВЕЧНА!
Благодаря!
|
