Мисли
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1360 пъти
Не искам да споделям в детайли, но все пак искам да разкажа на някого. В чужбина съм от няколко месеца, уча тук, но скоро се прибирам в България. Обичам момче, което идва от Близкия Изток и ще остане тук след като си замина. Щастлива съм, споделено е, но същевременно никой от приятелите ми в България не знае, както и родителите ми. И двамата сме наясно, че нямаме бъдеще заедно. Възможно е, няма невъзможни неща. Но така е по-лесно. Хората около мен робуват на предразсъдъци и често забравят, че човек сам гради живота си. Мразя това, че хората съдят хората, но обичам семейството си, въпреки това и не искам да нараня никого. Всичко ще приключи, когато си тръгна. До преди няколко дни всичко беше нормално, голямо момиче съм и знам, че хората си идват и отиват. Но за пръв път плачех на сън и се събудих плачейки. Знам, че нещо ще се случи и няма как да го променя. Не е трагедия. Никой няма до умре, никой не е болен, повтарям си го. Нито ще е първото, нито последното момче в живота ми. Но не знам как ще преодолея всичко и не спирам да мисля за това. Провалям си оставащото време, планирайки неизвестното бъдеще. Омръзна ми отново и отново да опознавам някого, да съграждам нещо, да осъзнавам, че заслужавам повече или да ме дели разстояние. Той мисли за образованието си, бъдещата си професия, а аз за това дали ще имам в бъдеще семейство. Знам, че ще се справя с живота, ще имам хубава професия, ще съм независима и самостоятелна. Но се страхувам, че никога няма да срещна правилния човек, никога няма да облека бяла рокля, никога няма да обичам и да бъда обичана истински. Глупаво е, аз съм само на 22, но мисля за тези неща от време на време и изпадам в кофти настроения. Имам много приятели, забавлявам се, уча, всичко е нормално, погледното от страни, но в главата ми е пълна каша понякога. Не искам съвети, нито съчувствие. Сега плача, но утре пак ще се смея. Исках само да споделя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 7d96005b8a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз живея и уча в чужбина. До известна степен те разбирам. Харесвам момче от Палестина. Мисля, че и той ме харесва. Отбягвам обаче да се задълбочат нещата, защото си давам сметка, че нямам никакво бъдеще с него... Това все пак си е сблъсък на култури, езици, манталитет и какво ли още не.... Благодаря, че си споделила... ще опитам да предпазя себе си от това, което ти изпитваш в момента. А на теб ти желая много сила, воля и кураж, за да излезеш от това състояние! :)

 

...