Нужда от съвет
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1357 пъти
Кога нещата се объркаха дотолкова- не знам!
Приятеля ми! Вече година сме заедно. Той ме обича много. Аз го обичам много. Различни сме, караме се доста често. Но някак все успяваме да преодолеем всичко, защото държим един на друг. Тръгваме да късаме и над един ден не можем да издържим един без друг. Даже в следващите 30 минути след късането и двамата усещаме такава липса, че някак намираме начин да останем заедно. Той може да прочете, че го обожавам в погледа ми. Аз- в неговия. И не само- всеки може да го види.
Майка ми! Обичам я повече от всичко. Тя ме обича повече от живота си. Милата е станала на нищо, за да ме отгледа, изучи, възпита, облече и т. н. С малката си заплата се е лишавала от храна, за да имам какво аз да ям или да изляза някъде на кафе. На нея мога да разчитам винаги.
Завърших висше. Вече работя.
НО!
Грешките...
Приятелят ми има своите грешки, както всеки човек. Майка ми- също. Грешките им?
Приятелят ми: Емоционален е... до такава степен, че веднъж не успя да се овладее и ми счупи носа при една караница. Втори път сме имали подобни караници, като онази с въпросното чупене. Но му е обеца на ухото вече и намира сили в себе си, за да се овладява. Изневерявал ми е! Лъгал ме е за щяло и нещяло. Намери сили в себе си да се промени. Намери сили да преодолее най-вече себе си, за да бъде искрен към мен, да ми има доверие, да не ме лъже. Разбра колко болка ми е причинил с изневерите си. Старае се да бъде такъв, какъвто би ми харесал повече.... Другото е, че не работи! Просто явно не иска. Аз поемам финансово и двама ни. Но и това се опитва да промени.
Майка ми обаче разбра за случката с носа, въпреки че се опитах да я скрия от нея. И преди го мразеше, но сега му обяви война едва ли не на живот и смърт! Заплашва го с безумни неща, физическа саморазправа и т. н. За нея съм малкото и момиче, което трябва да пази! И като е решила сега да му чупи носа и на него, само ме дебне и ако го засече някъде, не знам какво ще става! Баща ми я биеше, като бях малка. Обаче него оправдава, че я бил удрял по меките тъкани, пък мене-по носа. Едно е баща ми-алкохолика, който я пребиваше постоянно, друго е моето, така си мисля! Ненормална история...
На 27 съм! И мисля, че не съм малка и мога да взимам решения за себе си. С майка ми просто не може да се говори! Ако говори- ми крещи или ми се кара. Все ме критикува за нещо, командва ме, повтаря ми едно и също по 300000 пъти. Не вярва, че мога сама да се справя с нещо, въпреки че постоянно го доказвам. Продължава да не се грижи за себе си, въпреки че аз си поех разходите. Преди не си купуваше обувки или блуза, или чанта, ходеше с дрипи, защото оправданието беше, че няма пари за себе си, защото ме издържа. Сега аз се издържам и тя продължава да не се грижи за себе си, да се самосъсипва, да ходи с дрипи! Обувките и буквално ще я оставят всеки момент на улицата, буквално са от има-няма 5 лв. Тя не ги оставя. Да кажеш, че няма 5 лв-има. Просто е решила да се съсипе! Обяснявам и, че ако ме обича- ще се грижи за себе си, за да е здрава. Нали иска да ми помага. Как ще го направи, като не се грижи за себе си? Не може вечно да се държи с мене все едно съм инфантилна. Не може да ми командва с кой да бъда, щом решението е мое! Но го прави.... За нея нейното е правилно и опцията да допусне чужда гледна точка е просто немислима. Репликата и : -Аз съм майка, аз знам! или -Ти не знаеш кое е правилно, аз знам! ... поне според мене са най-малкото смешни! Но ми пречат да живея нормално!
Живея отделно от нашите, но в тяхно жилище. Обаче приятелят ми не може да стъпи там нормално. Или се крием от майка ми, или сме у тях, където сме заедно с родителите му и нямаме спокойствие. Не става въпрос за секс и интимност- тя е на заден план при нас. И когато сме интимни, правим любов. Разликата между секс и любов я открих с него и е огромна.
Той не може да спи нормално, когато сме в нас от страх майка ми да не дойде. Буди се нощем в ужас от някое хлопване и още неадекватен от бързото събуждане, тръгва да бяга през балкона, за да не стават гирлутии. Ако някъде се засекат- просто ще се избият, боят е неизбежен. Ужасно е абсурдно! Опитвам се да лавирам между двама човека, които ми мислят доброто и които ще се изпотрепят, защото всеки има своята представа за това кое е добро за мене. В това отношение приятелят ми е по-балансиран и разсъждава по-трезво, а майка ми е неконтролируема. Дори застрашава работното ми място, защото е толкова неконтролируема, че би направила скандал на работата ми, при което аз ще си го отнеса. А живее близо до работата ми, която едвам намерих. Всеки ден минава през нея. Всеки ден идва и в нас. Казва, че е нейно жилище и има правото. Ок, де. Ама аз не мога да живея нормално. Казала ми е, ако искам да съм с приятеля ми- да се изнасяме на квартира. ЗАБОГА! Предпочита да остави празните стаи да прашасват и да изпрати детето си на някой таван да плаща наем, но не и да приеме избора ми. И всичко това.... защото ме обича! Нормално ли е това?
Нормален разговор с нея не може да се проведе. Само крещи. И се самосъсипва.
Днеска ушите ми заглъхнаха и не чувах нормално, защото някой все ми крещи! Майка ми ми крещи по телефона за приятеля ми! Приятеля ми ми крещи за майка ми! А да се разберат няма да стане, защото ще се избият. Как забога да стана свидетел на гледката двете ми любими същества в живота да се избиват? Предпочитам да се крия с него и да търпя! И него, и нея! А всичко ми се трупа....
Баба ми ми крещи, че не и отделям време, а аз просто такова нямам от работа. Майка ми иска да насъска баща ми срещу приятеля ми, който е лесно манипулируем и му трябва една дума. Приятелят ми пък лесно манипулира, включително мен често (което го усещам и сама).
Отделно на това, парите не достигат за нищо, въреки че са прилични за българските стандарти. Как да поема и наем? А приятеля ми, ако се хване на бачкане, винаги ще се съмнявам да не ми изневери отново... податлив е и, ако иска-ще намери как, където и да е. Малко му е нужно - една нова мацка в работата и ще съм отново с рога на главата, страдаща!
Отделно на това съм се заела с организацията на едно масово събитие и на мен разчитат много хора. Провала би ме довършил. А сума ти хора не ми помагат, а ми пречат. Разбиране- никакво! Компромисите само от моя страна трябва да се правят. Всички скандали са на моята глава. Многочасови. едвам издържам.
Отделно имам високорисково ракообразуващо заболяване, което трябва да излекувам някак. Нито имам времето, нито възможността Отделно- кисти, отделно- хормонални проблеми, чака ме операция на носа с ново чупене, защото не мога да дишам нормално, нито обонянието ми е нормално. А не мога да си взема дори болнични от работа. Дори и парите не знам как ще събера. Притеснявам се да не би сестрата на колежката ми няма да реши да се върне и шефа да я предпочете и да остана без хляб, въпреки че аз бачкам като луда, за да докажа, че мога да се справя по-добре. Не мога да заспя нощем, защото цялата ми глава бучи, ушите ми пищящ, пия лекарства за депресия и за пищене в ушите. Лежала съм в болница на системи заради това преди години, не ми даваха гаранция, че шумът ще спре, а е влудяващо, когато е тихо. Ще откача, ако остане така цял живот. Страх ме е!
А бях момиче с мечти, копнежи и амбиции. Заспивах нощем спокойна и искаща. Имах толкова много хобита, постигах толкова върхове. Възхищаваха ми се. На начина на мислене. Намирах красивото вдъхновение във всичко, което правех и наблюдавах. Бях винаги една стъпка пред другите, знаех го, но не се възгордявах....
И се питам.. кога всичко се обърка така... И какво да направя....