Историята на един глупак(аз) и това да вярваш че любовта съществува
преди: 12 години, 17 дни, прочетена 2888 пъти
Ще ви разкажа историята на един глупак които вярваше че любовта съществува:
Всичко започна едно лято когато бях 12 клас(преди 4 години) и беше малко преди бала. През Април месец се срещнах с едно момиче, харесвах я и ни беше ужасно хубаво заедно. Тръгнахме някъде около баловете защото както и аз и тя завършваше тази година. Единствения проблем беше че аз Август месец заминавах да уча за бакалавър в Щатите и тя го знаеше това и се бяхме разбрали че няма да има нищо сериозно между нас. Изкарахме едно невероятно лято заедно. Ходехме няколко пъти на един хълм от който гледахме звездите нощем и се прегръщахме и целувахме, просто беше магическо и толкова невероятно. Излизахме по дискотеки, на кино, на някоя разходка из планината. Прекарвахме толкова дни и вечери заедно защото аз живеех самостоятелно и ни беше много хубаво заедно, тогава нещата започнаха да стават сериозни. Аз незнаех дали бях готов да бъде сериозен защото преди това година и нещо бях лудо влюбен в едно момиче но уви аз я изплаших с чувствата си, но това е друга история за несподелена любов в която няма да влизам в детайли. На кратко бях толкова лудо влюбен в другото момиче че всеки път като я видех и си глътвах граматиката и получавах онова чувство във стомаха и по цялото тяло когато си влюбен в някого, но тя така и не отговори на чувствата ми дълго го преживявах и си казах че аз някой ден ще срещна правилното момиче и ще бъда щастлив (тийнейджърска любов какво да се прави всеки е минавал през нея). Но както и да е нека се върнем към главната история ? Та нещата с това момиче ставаха сериозни и един ден когато аз се сбогувах с треньора ми и хората в клуба в които тренирах(защото спортувах и благодарение на спорта и учене получих стипендия за университета ?) ми беше адски тъжно и тя след това дойде в нас. Виждах я че нещо не беше наред и че беше умислена и някак си изплашена искаше нещо да ми каже но имах чувството че събира сили да го направи. Попитах я какво има а тя ми казваше нищо но аз знаех че имаше нещо. Казах и тогава ми го прошепни и тя тогава каза думите които промениха моя живот завинаги „Обичам те“ имах усещането че ще го каже, а аз незнаех как да реагирам защото тогава наистина не го чувствах и не можах веднага да и отвърна със същото може би я нараних като не и отговорих веднага но аз немога туко така да кажа на някой „Обичам те“ ако наистина не го чувствам или мисля, да харесвах я и то много но не изпитвах тогава любов. Мина месец и малко след тази случка и аз най накрая почувствах момента и тогава бях готов да отвърна на любовта и. Поканих я в нас, цял ден се готвех за момента да и кажа тези думи които така очакваше. Сутринта бях напазарувал продукти за да направя вечеря. Бях изчистил навсякъде в нас бях поставил свещи така че да образува пътека от вратата до масата и навсякъде бях поставил свещи. Бях изтеглил хубава музика по случай вечерята. Бях купил няколко рози и направих на леглото сърце от листа от рози и една роза по средата. Бях приготвил вечеря и запалил свещите и пуснал музиката за да изкараме една невероятна вечер (да обичам да правя такива романтични неща, и за мен това е нещо много специално. Такъв съм си безнадежден романтик). Тогава тя дойде о боже беше толкова красива тази вечер защото и бях казал да се приготви защото имам изненада за нея. Сърцето ми биеше с 300 удара в минута само като я погледнех. Видях колко се зарадва на всичко което бях направил и усмивката и не слизаше от лицето (о боже още помня онази усмивка с която караше сърцето ми да спира). Тогава вечеряхме малко защото не можехме да не се целуваме и прегръщаме. И отидохме в спалнята където бях приготвил леглото от рози. Тогава малко след това и казах това което наистина чувствах тогава наистина почувствах любов към нея. Казах и го и видях как сърцето и се изпълва от радост и как искаше да и го повтарям още и още. Тогава не просто правехме секс а любов а чувството да правиш любов е несравнимо по добро от това да правиш просто секс. Имаше точно музика за правене на любов, отново бяха запалени свещи и всичко беше невероятно.
Изкарахме най невероятното лято в моя живот изпълнено с толкова любов и невероятни моменти. И дойде моментът в които аз заминавах ако някой от вас го е изпитал това чувство да заминаваш далече от родината и всичко което обичаш и познаваш, ще ме разбере колко е трудно. Чувството на тъга е просто несравнимо. Последната вечер преди да замина бяхме заедно а аз не исках да заминавам защото толкова силно и пламенно я обичах че не исках и секунда да съм далеч от нея. Родителите ми ме закараха на летището и тя дойде с нас защото искаше да ме изпрати. Тогава просто такава болка не бях изпитвал до този момент да знаеш че заминаваш далече от любимата и от всичко що обичаш на този свят. О боже като извикаха по уредбата че пътниците за моя полет трябва да се отправят към терминала сърцето ми спря и едвам събрах сили да се сбогувам с нея и да я целуна за последно преди да замина. О боже като видях сълзите в очите и едвам се сдържах и аз да не се разплача и да кажа майната му на всичко. Но имах този вид на човек които едвам сдържа сълзите и болката си. Отидох по ескалатора нагоре и тогава се отдалечих от родителите ми и от нея о боже беше ми толкова трудно и исках просто да се събудя от този кошмар. Качих се на самолета но единствената ми мисъл беше колко ми липсва тя и всички роднини, приятели и всичко родно. Това бе най дългия и ужасен полет в моя живот. Пристигнах в университета настаних се в общежитията и се чухме с нея и родителите ми като пристигнах. Това бе най самотната вечер в моя живот. Да си далече от всичко за което милееш. Лошото беше че тогава не знаех че американците използват различни контакти и нямах трансформатор за техните контакти и ми падна батерията и нямах връзка с никого само и единствено през facebook или скайп от библиотеката където имаше интернет. Тя тогава беше заминала на море за да се разсее малко, и когато се върна тя от морето вече имах собствен лаптоп и телефон(американски) и се чухме и тогава решихме да опитаме връзка от разстояние. Аз тъкмо започвах университета и вместо да търча по купони и гаджета, единственото време което ми оставаше извън лекциите, и тренировките защото бях в отбора на университета, използвах за да се чуя с нея и да си говорим защото неможех и ден да изкарам без да чуя гласа и и да видя усмивката и макар и да беше само по скайп. Тогава реших още първия семестър да се напъна и да успея да завърша университета за 3 години вместо за 4 каквато беше програмата. Взимах максимален брой разрешени класове даже и през летата взимах няколко курса онлайн за да успея да го направя. Малко преди зимната ваканция за коледа когато щях да се прибера изживях най ужасното нещо което някой може да каже на половинката си: тя ме беше предала и на морето беше преспала с някой друг. О боже ето тогава изживях невероятна болка че не се сдържах да не се разплача. Толкова ми беше трудно че в най трудния за мене момент тя е била с някой друг!!! Мисълта за това ме побъркваше. Чувствах се предаден и унижен. Видях болката в очите и и тя ми звънеше нонстоп в продължение на дни и ми пишеше всеки ден по няколко пъти. Най накрая и отговорих на обажданията и писаниците. Преглътнах гордостта и принципите си за първи път в живота си(никога не съм мислил че ще събера сили да простя такова нещо) и намерих някак си сили от дъното на душата си да и простя, не ми беше леко доста време мина преди да забравя тази случка. Но си казах всеки прави грешки било е импулсивно мина наистина много време докато намеря сили наистина да забравя всичко и да й повярвам отново.

Зимата я попитах дали иска да живеем заедно и тя се съгласи, всичко стана бързо но когато обичаш някого не мислиш за това. Като се върнах първия път за зимната ваканция и я видях на летището и я целунах все едно я целувах за първи път, бяхме си отново заедно и все едно не бях заминавал. Няма да влизам в детайли какво се случи през годините които бях в Университета но главното беше че всяко лято и всяка зима бяхме заедно като се връщах изкарахме толкова невероятни лета и зими. Празници и моменти, бяхме щастливи. Но исках да завърша и си скъсвах гъза от учене. Почнах след първия семестър да работя като преподавам на ученици от университета и им помагам за лекциите и класовете. Борех се за добри оценки, работех и в същото време спортувах и бях ръководител на няколко организации в университета. Почти нямах свободно време но винаги намирах време да се чуя с нея защото иначе деня ми все едно не беше пълен ако не чуя гласа и поне за малко. Мина времето и дойде времето да завърша. Тя щеше да дойде на церемонията по завършването и след това бяхме планували почивка из щатите. Родителите ми вместо да дойдат, а можеше да дойдат, казаха изкарайте си хубаво пътувайте а ние ще дойдем като завършиш магистратура, защото бях решил да се върна у дома за 1 година да поработя малко и да отида да следвам магистратура, защото не исках повече да се разделяме за дълго(защото тя учеше тук и и оставаше една година още да следва) и бяхме планували да заминем заедно за Англия и да опитаме заедно късмета си там и двамата да следваме.
Бях планувал екскурзията ни месеци наред бях обмислял къде да отидем и какво да правим. Дойде денят в който завършвах тогава бях истински щастлив защото завърших с невероятен успех 3. 9 от 4. 00 по американската система. Получих награди и грамоти от университета. И тогава се почувствах наистина горд от целия труд който положих. Тя дойде няколко дена преди това най накрая при мен в Университета и аз нямах търпение да и покажа всичко наоколо и тя се учуди колко всички бяха слушали за нея и как знаеха колко много я обичам. Мина завършването ми и ми беше малко тъжно че заминавам защото 3 години бях с приятели от Щатите с които и до ден днешен си говоря. Беше ми тъжно че напускам това място което ми беше дало толкова много, но бъдещето ме очакваше. Направихме планираната екскурзия и беше невероятно. Отидохме до New York, Miami, Disneyland, Washington тези места бяха толкова невероятни и беше най прекрасната екскурзия в моя живот защото беше споделена с любимия човек. Върнахме се и на следващия ден стана земетресението а аз тогава бях буден защото винаги като се връщам от щатите будувам първите дни заради часовата разлика, а тя спеше в другата стая. Тогава първата ми мисъл беше да отида и да видя тя добре ли е. Прегърнахме се силно под касата на вратата и чувствах как трепери а аз я стисках силно за да я успокоя. Мина земетресението и започна ежедневието.
След като се върнах нещата почнаха да се влошават. Лятото може би направих най голямата грешка в моя живот. Тя ми беше първата и единствената жена с която сам бил, и някак си имах чувството че не сам изживял нещата от живота и че тръгнахме прекалено рано. Исках да се разделим за малко, бях объркан и не мислех трезво. Отидох при родителите ми и поговорих с тях и те тогава ми зададоха въпроса „Обичаш ли я? “ а аз отговорих на мига „ДА“ и те тогава ми казаха че няма значение че не си бил с друга щом си намерил правилния човек. Разбрах какво имаха предвид и тогава ми стана супер ужасно че така я нараних да и каже че искам да се виждаме и с други хора, беше импулсивно, но на следващия ден я умолявах да дойде отново в къщи и че бях сгрешил че тя беше жената която обичам и с която искам да бъда. Тя ми прости някак си и видя колко наистина болка изпитвам и колко съжалявах за думите си. Обещахме си да си споделяме като имаме проблем и да говорим винаги ако нещо не е наред. Има ли сме караници след това много, но винаги се помирявахме уви перфектни връзки няма но ако се обичате вие си прощавате грешките и кусурите в другия. Дълго време си търсех работа и най накрая зимата почнах на хубаво място работа. Таман започвах работа и трябваше да уча за един много важен изпит за магистратура в продължение на месеци. Беше ми адски напрегнато защото тепърва почвах работа и след работа веднага бях залегнал над учебниците, защото исках да успея да запиша магистратура в добър университет и след това да си намеря хубава работа за да мога да осигуря един по добър живот за мен и нея и евентуално за децата ни след време!!! Понякога съм и викал за глупости и съм си изкарвал напрежението върху нея но и тя го е правела когато тя е била напрегната, но това е просто една връзка заедно си с даден човек в добрите и лошите моменти но най важното е да се подкрепяте и разбирате, защото ако се обичате лошите моменти винаги отминават и идват и хубавите.
Месец преди годишнината ни(април 2013) реших че е време да поискам да се омъжи за мен, и бях планувал всичко, щях да я заведа на нашето си местенце на хълма и там да поискам ръката и. Даже вече бях избрал пръстен, не го бях купил, но си го бях набелязал. Всеки ден се будех с усмивка на лице и бях щастлив че изчаквах само годишнината ни за да и предложа и да стане моя жена. Исках да и го кажа още на момента че искам да е моя завинаги, но исках да е на този специален и за двама ни ден. Седмица преди това разбрах че баба ми има рак и го преживях много тежко, защото баба ми е много близка и всичко е давала за мене, но тя ми помагаше и знаех че мога да разчитам на нея. Но….. ето го голямото НО. Няколко дена след като разбрах за това (слава богу операцията беше успешна и сега баба ми е добре). Една сутрин се събудих отново с усмивка на лице и тогава видях че е нещо тъжна и умислена. Накарах я да дойде при мен за да видя какво не е наред. Тя тогава каза най ужасяващите думи които съм чувал през моя живот. Каза че „няма да ми хареса това което има да казва“ о боже тогава за един миг от най-щастливия човек на света които беше планувал нещо толкова специално само седмица по късно (да поискам ръката й), сякаш света ми се срина. Сякаш всичко е било една лъжа и съм живеел в един измислен свят. Защото ми каза че от месеци не била щастлива. Господи защо веднъж не седна да поговори с мен, защо? Всички лоши чувства и притеснения ги е таяла и явно изведнъж и се е насъбрало и за това ескалираха нещата до това. Винаги сам бил до нея и сам я подкрепял когато е имала нужда от мен. Не сам излизал с приятели когато и е било лошо или е била болна само и само за да се грижа за нея. Вечер лягах с лаптопа до нея да гледам някой филм защото не исках да гледам филм в другата стая а исках да съм до нея и да я усещам как ме прегръща. Купувал съм и подаръци и цветя без повод само и само за да я видя как се усмихва. За всеки неин рожден ден и правех видео с наши снимки и музика и хубав текст. Толкова много неща правех за нея и толкова неща жертвах за нея за да може в един момент така да се предаде и да каже майната му на всички мечти и времето което прекарахме заедно. Най-лошото беше че не ми даде никакво обяснение а само че не била щастлива и не иска повече да сме заедно и тръгна да си събира нещата от нашия „дом“. Почувствах се предаден и такава болка не бях преживявал никога през живота си в един момент да си най-щастливия човек на земята а в следващия да сринат целия ти свят и то без да ти дадат каквото и да е обяснение. Дни на ред все едно бях умрял и просто се движех из света. Всичко ми се виждаше сиво и еднообразно. Исках да се видим и да поговорим, но тя нямаше смелостта да ми каже истината в лицето и така и не искаше да поговорим. Най накрая седмица по късно когато поисках да се срещнем и тя се съгласи после ми написа по фб съобщение че не може да се види с мен било прекалено рано. Исках обяснение по дяволите за всичките тези години в които сме били заедно, и тя най накрая ми написа всичко което е мислела и чувствала и то по шибания фб нямаше смелостта да ми го каже в очите за 4 години в които толкова много направих за нея и един скапан разговор не заслужих.
Със седмици бях тъжен и не знаех къде се намирам и все едно нямаше живот в мене а просто съществувах. Чудех се как може човек да е жертвал толкова много за една жена, да се е отказал от толкова неща, да се е трудил да осигури един по добър живот и на двама ви и изведнъж от нищото ти да му биеш шута все едно сте били един месец заедно и си му омръзнал. Ето защо няма любов на този свят и никога не трябва да жертваш мечтите си за една връзка, защото никога не знаеш кога нещата ще свършат.
Ето това беше историята на един „глупак“ който си мислеше че любов съществува!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 17 дни hash: d198af88c2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Съжалявам, че така се е получило... тъжно ми стана за вас. Но наистина твърде много си правил за нея и сигурно това е проблемът. Изненадите и специалните неща трябва да се даряват по малко, за да бъдат оценени. Иначе изненадите стават очаквани и дори омръзват. Надявам се да ме разбираш. A любов има, та ти си я изживял. Но не е вечна... както и другите неща в тоя живот не са. Е, поне така мисля. Аз все още я чакам. Ако някой измисли формула за това как може двама души много да се обичат, да го показват всеки ден и да не си омръзват никога, ще тичам да узная каква е. А ти не се отчайвай, всичко се променя. След малко време може тя да размисли и да се върне при теб. Понякога просто не можем без някой! Късмет! И още нещо- не си глупак.

 

...

преди: 12 години, 16 дни hash: e2c9516d31

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Авторе доста правилно си го казал на едно място-не жертвайте мечтите си за други хора, особено такива, които предават доверието ви. Аз напълно те разбирам във всеки един момент, описан от теб. Само че не знам как се чувстваш сега, защото прекъснах нещата навреме преди да е станало късно и да съм пожертвала прекалено много. Нямаше как да знам какво би станало, но примерите както и в твоя случай сочат към този развой на събитиятя, отколкото обратното. Ти сега не го осъзнаваш, но погледнато в по-голям мащаб ти си още много млад и имаш шансове да се реализираш много добре в чужбена, още повече вече си си създал връзки и среда в Америка. Много добре се е получило за теб, че това се е случило докато си млад и все още независим и с бъдеще пред себе си. Това е за твое добро. Знай го.

 

...

преди: 12 години, 16 дни hash: a37ea10a30

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторе, въпреки че историята ти е доста дълга, я изчетох, наистина по написаното си личи колко много държиш на това момиче, на подобна силна любов и отдаденост не са способни много хора днес. Това е достойно за уважение при всяко положение! Много е неприятно, че връзката ви е приключила по този начин, а и предполагам не ти дава мира това, че не ти е разказала всички тези неща по-рано. Какво може да се каже в случая освен баналното - ще мине с времето. И е така, колкото и силно да я обичаш, след няколко месеца болката от раздялата с приятелката ти ще е по-малка, след още няколко месеца може да е почти изчезнала. Смятам, че към човек като теб ще има интерес, дано да срещнеш отново момиче, с което да създадете трайна връзка и да имате общо бъдеще, успех!

 

...

горе^

преди: 12 години, 16 дни hash: af397b0371

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Много гадно ми стана за теб. Радвам се, че поне не си изпадал в някакви крайности като опити за самоубийство и други такива глупости, които някои хора биха направили на твое място. Това показва, че имаш силна психика, което е много важно в този живот. Най-важното обаче е това - НЕ ЖИВЕЙ В МИНАЛОТО! Като много ценен съвет го приеми, винаги продължавай напред в живота и не оставай в един момент, колкото и наранен и предаден и неразбран да се чувстваш. Това е най-важното - бъди силен и винаги продължавай напред. Много успех и сила ти желая!

 

...

преди: 12 години, 13 дни hash: c9ac14c51d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Пич, любов има, но не се среща под път и над път, както е по филмите. Колкото и странно да ти звучи сега, след време ще се радваш, че така са се развили нещата. Това момиче според мен никога не те е обичало. Просто се е чувствала добре с теб, а и както разбирам от контекста семейството ти е сравнително заможно, което предполага, че си бил в състояние да й осигуряваш доста повече неща от останалите твои връстници. Голяма част от жените това живо ги интересува, повярвай. Както ти казах по-горе, след време ще гледаш на тази връзка по съвсем различен начин. Само си представи, жениш се за нея, имате деца, скъсваш се от работа, за да има семейството ти всичко и в един хубав ден осъзнаваш, че тя ти изневерява от години. Касъв тогава е смисълът от всичко.

 

...