Изпитвам вина!
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2362 пъти
Моля да публикувате историята ми, защото имам нужда да излея чувствата си някъде.
Случи се в една ранна утрин. Бях пътувала през уикенда и се прибирах от автогарата. Никой не ме чакаше. Бях им казала да не го правят, защото имаха ангажименти, а пък и съм голяма - знаех пътя. Бях се загледала в телефона си, очаквах новини от моя приятел. Моя приятел, който беше ми прощавал всякакви глупости ( включително една забежка с мой колега от университета ). Бях се втренчила в екрана на телефона, защото знаех , че при хубава вест от него и целият ми ден ще бъде по-весел. Точно тогава един човек ме попита колко часа показва телефона ми. Трябваше да се сетя за този изтъркан лаф, но, потънала в мислите си, отговорих: 8:30. Не бях загледала въпросният господин. Забелязах, че е връстник на баща ми, но нищо повече. Казах си, защо да не му отговоря, може би бърза. При следващия му въпрос дали съм от града предположих, че може би иска да го упътя до някое място. Реших да бъда услужлива и бях готова да му кажа накъде да тръгне. Но той не ме попита нищо. Вместо това започна да ми обяснява някакви факти за града. Дори тук не се усъмних. Каква глупачка съм! Помислих си, че е от онези възрастни хора, които обичат да разправят истории от типа, , по мое време'', каквито бяха разказвали и на мен. Уви, последваха въпроси дали съм женена и при отговора, че имам приятел, започнаха убеждения, че мога да кръшна, преговори за срещи. Учтиво помолих мъжа да си тръгне, но той вървеше подире ми и скоро последваха неприлични предложения и нецензурни реплики, отправени към мен. За щастие, скоро се прибрах. В един момент спрях да му отговарям, но той продължаваше да ми говори. Чувствам се отвратена от всичко това. Та той може да ми бъде баща! Изпитвам една ужасна вина, която ме тъпче всеки ден. Ако не бях му отговорила, ако не бях обърнала внимание, нямаше да се чувствам така уплашена. Защо ми трябваше да се занимавам с такъв? Само при мисълта какви неща ми наговори изпитвам ужасна погнуса.
Не съм споделила с моя приятел. Страх ме е. Срам ме е. Не знам какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 3e9010fa54

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Такива неща се случват всеки ден. Преди време и аз изпаднах в такава ситуация, въпреки че по никакъв начин не бях провокирала въпросния човек. И на мен ми беше супер гнусно. Такива хора просто не са с всичкия си.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 1743db3ce5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Това гадно чувство ще отшуми само спомен ще остане и ще го разказваш като най-обикновена случка. През 2004 година пътувах с влака, бях сама, гледах си през прозореца мислих си мои работи докато кондукторът не прекъсна отнасянето ми с въпроса дали може да седне при мен. И аз като теб не виждах нищо лошо в това, седна човека, аз си разглеждах списание, той си мълчеше всичко наред така няколко минути и набра смелост и започна с въпросите " ученичка ли съм, студентка съм " съвсем нормален разговор по едно време ме попита може ли да седне до мен, че не чувал добре. Нали съм тъпа му позволих, седна си той продължи с въпросите и в един момент ръката му се плъзна по бедрата ми. Много се ядосах, откакъв зор този ще ме обарва, избутах му ръцете и станах. Късмет, че се оказа съвестен такъв извини ми се и ме остави намира. Дълго време се обвинявах и си повтарях каква съм тъпанарка и смотанячка, а реално не беше станало кой знае какво, нищо по-различно от това което момчетата в пубертета правиха с нас момичетата в училище. Може би защото не очаквах се почувствах смутена, унизена и някак виновна, че може би изглеждам леко момиче. Наистина е ужасно чувството, дълго време ме държа, но отшумя и сега като се сетя ми става даже смешно

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: bfb0f748b7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Недей да се срамуваш! Всякакви изроди има по улиците, просто още е започнал да върви след теб е трябвало да потърсиш помощ от полицията.

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 5228626dbe

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Е стига глупости бе момиче, ти нищо не си направила, не си се докоснала до него, просто си била любезна, лошото е, че мъжете в България са много прости и елементарни и си мислят, че една жена като им обърне малко внимание и е готова да спи с тях. В Испания примерно хората общуват свободно, поздравяват се без да се познават, това са нормални човешки контакти в рамките на допустимото, но българите сме доста ограничени в общуването и въобще цялата ни система в контактуването помежду ни е сбъркана, като пещерняци сме, така че, не си го слагай много...

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: d9fb2e64d7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   При мен има хиляди подобни случки, защото съм доста общителна и симпатична. Нямам задни мисли и не съм к*рва, но те явно са и това си е техен проблем. Вина никога не съм изпитвала, шото съм си с чиста съвест. Просто сега ги режа много гадно такива и доста по-рядко ми се случват тези неприлични извращения, които ми отправят разни луди. Последният случай беше много забавен. После се смях. Стоя си на една пуста спирка сама и забелязвам отдалеч идва някъв млад господин никой и ме гледа ли гледа. Спря се до мен и вика "Може ли", а аз веднага го засичам с фразата "Не, не може" без да го изчакам да си довърши изречението:))) Той се уплаши, отмина ме и си продължи по пътя.

 

...