Споделена история от Любов и изневяра |
Началото на края ли е...?
преди: 12 години, 15 дни, прочетена 1880 пъти
С приятеля ми имаме наситена с емоции връзка-понякога бурна, понякога гладка и спокойна. Аз съм доста емоционална и скараме ли се, сякаш е за последно-сълзи, крясъци, хвърляне на предмети и силни думи. А също заради няколко повода от миналото, сега ми е останал белег и на моменти ставам страшно подозрителна към него и му го казвам или показвам. Казвам, .. винаги всичко казвам, когато има проблем, а и дори да няма и заради минали такива, винаги обсъждам и анализирам, понякога съм несигурна в чувствата му и желанието му да е с мен... и също му го казвам или показвам. Знам че всичко това е грешка, но не бях такава-неговият характер и действия от миналото ме направиха несигурна, подозрителна, емоционална и вечно анализираща. Да, разочаровал ме е доста пъти, много пъти сме били на ръба да приключим всичко... но пак се връщаме един към друг и винаги след това нещата са по-хубави от всякога, докато пак не изникне нещо и пак се скараме... като за последно.
Честно казано много преживяхме и много вложихме в тази връзка, най-вече аз, защото... той е по-повърхностен или по-скоро -по-прикрит, понякога, през повечето време, е мил и всеотдаен, аз съм неговото детенце(а може би и от тук идват някои проблеми, защото съм му миличка като дете, колкото и странно да звучи), а друг път, когато е разсърден или подразнен става студен, груб... сякаш друг човек. Но знам, че ме обича и че не иска да ме загуби. Наскоро след поредното разочарование-мое, от него този път, наистина сериозно, което доведе до няколкодневна раздяла, решихме този път наистина да си дадем ново начало, да забравим старите си навици и грешки и да израстнем в тази връзка... и се получаваше. До онази вечер, когато отново се скарахме и след силното ми разочарование, заради това че той се нацупи и щеше да развали всичко, заради някаква глупост и сякаш усилията, които направих и жестовете и компромисите останаха на вятъра, аз се почувствах толкова безсилна, че избухнах в неутешим плач, след което последваха пак обвинения.. и т. н, общо взето старите номера, но пак се сдобрихме... И всичко пак беше ок, този път той наистина се старае, както и аз...
Но изникна друг проблем. Снощи не му стана при първи опит, след това едвам едвам и последва едно бързо подобие на секс, но се успокоихме поне... до днес, когато пак не стана. А преди да стане този скандал нямаше никакви проблеми, даже всичко беше супер. Попринцип нямаме проблеми в секса, е не е както преди когато го правехме постоянно, има моменти на спад в сексуалните ни отношения, има и моменти на възход. Нормално е.. Случвало се е мисля и преди този проблем, но не ме е засегнало толкова, а и него колкото сега. Защо ли... Защото след като се случи той изведнъж се промени, не ме поглеждаше, а когато го правеше беше така сякаш ще ми каже-искам да се разделим. Накарах го да поговорим-и това което ми каза а и реакцията му са причината да пиша тук. Каза ми че ме обича много, но че се страхува и че приема тава като проблем, защото точно преди да се раздели с бившата му приятелка последните пъти при секс се е случило същото.. После започнал да изстива към нея, появили се много проблеми... и край. Каза ми:"Трябва да спреш постоянно да ми говориш и да реагираш така, да се държиш малко по-зряло и сдържано и търпеливо, аз държа на теб и няма да те нараня. Ако продължаваш така-виж какво става. Дано всичко да се оправи" Честно казано тези думи и реакцията му след проблема ме стреснаха много. Ами ако това е началото на края. Сега уж се държи като преди, обещахме си че няма нищо такова да се случи, че ще полагаме усилия... но знам че го мисли. А колкото повече го мислим, толкова по-голям става проблема. Въпроса е-дали си струва да полагам усилия, да бъда по-сдържана, да си мълча, да превъзмогвам себе си, след всички усилия и разочарования. Да, ако ще се оправи проблема си струва, щом стигнахме дотук. Но ако това е началото на края, ако след всичко което направих и ще направя, той просто изстине към мен и ми каже-искам да се разделим, изстинал съм към теб, не ме възбуждаш или просто започна сама да го усещам, дори без да ми го каже, има ли смисъл... Не е ли факта че си е помислил че това може да се случи и при нас, една крачка към задълбочаване на проблема.... Той не се чувства сигурен, че е само временно.. Много съм объркана и отчаяна, незнам какво да правя и мисля, дано е временно, дано следващия път всичко е наред.
Съжалявам за огромния роман, но имам нужда да споделя, незнам как ще се съвзема ако след всичко той просто изстине към мен... Страхувам се... Дали наистина това е началото на края...??
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 13 дни hash: 1e96e468b0 |
|
1. Тая връзка, отдавна е просто едно мъчение... нали не сте мазохисти!? !
|
| преди: 12 години, 12 дни hash: 289038a0fb |
|
2. От разсъжденията ти, и начинът ти на мислене стигам до извода, юе не си достатъчно зряла и надали ще задържиш тази връзка.
Мъж 29
|
| преди: 12 години, 12 дни hash: ee9e01f6e4 |
|
4. авторке, да отговоря първо на въпроса ти: да, има смисъл да полагаш усилия за връзката си и да работиш над себе си. винаги има смисъл да се усъвършенстваш.
наричаш себе си "емоционална", но по описаното (сълзи, крясъци, хвърляне на предмети и силни думи) друг би те нарекъл "нестабилна", "неуравновесена", "скандалджийка" ... списъкът може да стане дълъг. представи си как изглеждаш отстрани когато се вбесиш. постарай се да си овладяваш нервите, защото със сигурност не си приятна гледка.
казвам това, защото мъжът ми е избухлив: понякога от дребен повод и се държи, все е дно е краят на света, а след 1 час все едно нищо не е станало. повярвай, не е лесно да търпиш такова поведение. с много разговори сме стигнали до някъде, въпреки че има какво още да се желае.
не знам защо наричаш приятеля си "повърхностен" - това, че не показва чувствата си и не крещи и вика като теб, не значи, че не изпитва такива. не казваш на колко години си, но в това отношение има много какво да учиш за взаимоотношенията. какво изпитва някой и какво решава, че трябва да видиш ти, са съвсем различни неща. освен това може да показва чувства, но не по начина, по който ти искаш.
за проблемите в секса не съм специалист, за да кажа от какво са, но щом е провел сериозен разговор по въпроса с държането ти, значи наистина му е дошло до гуша. поработи над самоконтрола си, дръж се по-сдържано. споменаваш за проблеми в миналото, с които се оправдваваш, но мястото на миналото си е точно там, зад гърба ти и само от теб зависи дали ще ти провали бъдещето. него вече можеш да промениш, ако се постараеш.
|
| преди: 12 години, 10 дни hash: 464481c046 |
|
5. Проблемът на момчето е от стрес и притеснение най-вероятно. Или не се чувства комфортно с теб или има друг проблем, за който мисли и не може да се отпусне. Случва се на всеки.
Не му се карай на човека и бъди по-мила.
Иначе за ерекцията - повече френска и ще е на 6 ;)
|
|
